№ 2410
гр. Варна, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря М. Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110100420 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане e предявен от Ж. Т. Р. против „****” ООД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 679,64 лв. /шестстотин
седемдесет и девет лева и 64 ст./, представляваща сбор от платени без
основание недължими вноски за периода 30.09.2019 г. - 14.09.2020 г., за
неустойка за непредставяне на обезпечение по заема, предвидена в нищожна
клауза - чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем **** 14 № **** - 13.09.2019,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
В проведено открито съдебно заседание ищцата депозира писмена
молба, с която иска допускане на изменение на исковата претенция, чрез
нейното намаляване от първоначално предявеният размер от 679,64лв., на
сумата от 321,15 лева. Съдът намира искането за допустимо и своевременно,
поради което приема изменението на исковата претенция и прекратява
частично иска за сумата от 358,49 лева.
Ищцата твърди, че на 16.09.2019 г. е сключила с „****” ООД, ЕИК ****
Договор за паричен заем **** 14 No **** - 13.09.2019, по силата на който
ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 1700 лв. /хиляда и
седемстотин лева/ на Ж. Р., която се задължава да върне предоставената сума
1
в срок до 14.09.2020 г. на 26 двуседмични вноски, при фиксиран годишен
лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите 49,37 %. Твърди
се, че в чл.4, ал.1 от Договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3
дневен срок от усвояването на сумата по договора да предостави обезпечение
на задълженията си по договора. Обезпечението следва да бъде под формата
на поръчителство или банкова гаранция. Поръчителя трябва да представи на
заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по- рано от 3 дни от
деня на представяне и следва да отговаря и на редица изисквания - той трябва
да е физическо лице, да е навършило 21 годишна възраст, да работи на
безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход 1000 лв., през
последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статут „период просрочие
от 0 до 30 дни”, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. Твъ рди се, че в
случай, че Ж. Р. реши да обезпечи заема си с банкова гаранция, то тя следва
да е издадена след усвояване на паричния заем, и да е в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане
на договора. Твърди се, че в чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем **** 14
№**** - 13.09.2019 е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.4, ал.1 от Договора, Ж. Р.
дължи неустойка в размер на 679,64 лв. /шестстотин седемдесет и девет лева
и 64 ст./, която да се разсрочи и заплаща на равни части към всяка вноска от
погасителния план, като в този случай вноската е в размер на 145,29 лв. /сто
четиридесет и пет лева и 29 ст./, а общото задължение по Договора - 3777,54
лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и 54 ст./.
Приема се, че опциите, визирани в чл.4 от договора не дават
възможност на заемателя да избегне плащането на неустойка, тъй като той
реално не може да изпълни условията, поради което вземането за неустойка
ще възникне в сферата на кредитора във всички случаи. В чл.4,ал.2 от
Договора дори е предвидено неустойката в размер на 679,64 лв. /шестстотин
седемдесет и девет лева и 64 ст./ да се заплащаразсрочено, на равни части,
заедно с всяка погасителна вноска, като в 4 този случай погасителната вноска
е в размер на 145,29 лв. /сто четиридесет и пет лева и 29 ст./, а общото
задължение 3 777,54 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и
2
54 ст./.
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба в съда Ж. Т. Р.,
е изплатила изцяло задължението си по Договор за паричен заем **** 14 №
**** -13.09.2019г., в периода 30.09.2019г. - 14.09.2020 г.
По изложените съображения по същество моли за уважаване
напредявения осъдителен иск и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Неоспорва
сключването на договора за заем, но оспорва плащането науговорената
неустойка в претендирания размер. Освен това счита неустоечната клауза за
действителна. В тази връзка твърди, че същата била уговорена в съответствие
с носения от финансовата институция риск, който зависел от редица фактори.
Затова и намира, че обезпечението на задължението било съществено за
положителното решение на кредитора за отпусне искания заем,както и че
чрез неустойката при неизпълнение на това задължение сеизбягвало
неравновесието между правата и задълженията на страните.
Отделно сочи, че предоставянето на едно от предвидените обезпечения
изцяло зависело от волята на потребителя и непредставянето на такова,
респ.дължимостта на неустойката, не било отнапред известно за кредитора.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска иприсъждане
на съдебно-деловодни разноски в негова полза. Прави и възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна и правна страна:
По искане на ищеца, като писмени доказателства са приети следните
документи: договор за паричен заем **** 14 № **** – 13.09.2019 г., договор
за паричен заем Standard 14 № 55596392 – 06.03.2020 г., 15 броя платежни
разписки представени с уточняваща молба от 03.02.2023 г.; справка
погасителен план по договор за паричен заем № ****/13.09.2019г.
В хода на съдебното производство бе изготвена съдебно счетоводна
експертиза, която съдът кредитира изцяло и приобщава към доказателствения
материал.
3
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД за връщане на платена без основание неустойка, начислена по
нищожна клауза от сключен между страните договор за заем.
Искът е допустим, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Основателността на претенцията е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: даването, респ.
получаването на сумата и липсата на основание за това. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното
вземане, както и неговия размер. Липсата на основание е отрицателен факт от
действителността, поради което е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва, а именно наличието на правно основание за
настъпилото имуществено разместване на блага.
От обсъдените по-горе доказателствени средства по делото е доказано
плащането на начислената неустойка по чл. 8 от сключения между страните
договор за паричен заем **** 14 № **** – 13.09.2019 г., в общ размер на
321,15 лв. и получаването на тази сума от ответното дружество.
От съдържанието на сключения между страните договор за заем следва,
че същият има характеристиките и на потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.), поради което правата и задълженията на страните се
регулират от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му,
доп. ДВ. бр.51 от 19.06.2018 г., действаща към момента на сключване на
сделката. Материалноправните норми на закона са императивни и за
спазването им, в т.ч. и за наличието на неравноправни клаузи в договора,
съдът следи служебно – арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 и чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1
от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и
от общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в
практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11
и С-473/00).
4
При извършената служебна проверка относно действителността на
клаузата на чл. 4, ал.2 от потребителския договор съдът констатира, че
същата е нищожна и възраженията на ищеца в тази насока – основателни.
Аргументите за това са следните: На първо място, уговорената неустойка
обезпечава изпълнението на допълнително задължение за предоставяне на
обезпечение в полза на кредитора чрез банкова гаранция или поръчителство,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на основното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума, поради което
клаузата е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като
води до свръхобезпеченост на кредитора и създава предпоставки за неговото
неоснователно обогатяване. Неустойката в размер на 679,64 лв. възлиза на
почти половината от чистата стойност на отпуснатия кредит от 1700 лв.,
същата излиза извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна и
наказателна функции и в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и
на принципа на справедливостта, приложим в договорните отношения между
страните.
Обсъжданата клауза е нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй
като противоречи на нормата на чл. 16 от ЗПК, предвиждаща задължение на
кредитора за оценка кредитоспособността на потребителя преди
предоставянето на кредита. В действителност, уговорката за неустойка
поради непредоставяне на обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху последния, като води до неоснователно увеличаване на
размера на неговите задължения. Нещо повече – краткият (тридневен) срок, в
който следва да бъде предоставено обезпечението, и множеството условия, на
които следва да отговарят поръчителите, респ. банковата гаранция, водят до
практическа невъзможност за изпълнение на това задължение на потребителя.
Последното от своя страна обуславя извода, че крайната цел на кредитора от
включване на тази клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на
задълженията по него, а да си осигури завишен размер на крайната сума,
която следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на специалния
закон за максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4
ЗПК).
Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че изплащането на
начислената неустойка е разсрочено и включено във вноските по
5
погасителния план, а също и от размера на неустойката. Следователно
неустоечната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и при липса на данни за индивидуалното й уговавяне,
същата е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Предвид недействителността на клаузата за неустойка, платената въз
основа на нея сума е получена от ответника без основание и подлежи на
връщане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Затова и
предявеният кондикционен иск се явява основателен и следва да бъде изцяло
уважен, като се присъди в полза на ищцата търсената сума от 321,15 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на
делото, направеното искане и представения списък по чл. 80 от ГПК, в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени разноски по делото за внесеният
депозит за вещо лице в размер на 250 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.
Предвид освобождаването на ищцата от задължение за заплащане на
държавна такса и предвид изхода на спора, ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета, по сметка на ВРС сумата от
50лв. – държавна такса за разглеждане на иска.
При извода за основателност на предявения иск, разноски на ответната
страна не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.****, р-н ****", ж.к. **** 7, бул. "****" № 28, бл. АТЦ „****", ет. 2, офис
73Г, представлявано от ****, да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 13, сумата от 321,15лв.
(триста двадесет и един лева и 15 стотинки), представляваща заплатена без
основание неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство и/или банкова гаранция,
начислена по нищожна клауза на чл. 4 от сключен между страните договор за
6
паричен заем **** 14 № **** - 13.09.2019, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.****, р-н ****", ж.к. **** 7, бул. "****" № 28, бл. АТЦ „****", ет. 2, офис
73Г, представлявано от ****, да заплати на Ж. Т. Р. , ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 13, сумата от 650 лв.
(шестстотин и петдесет лева) за сторените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.****, р-н ****", ж.к. **** 7, бул. "****" № 28, бл. АТЦ „****", ет. 2, офис
73Г, представлявано от **** да заплати в полза на бюджета на Държавата, по
сметка на Районен съд Варна, сумата от 50 лв. – държавна такса за
разглеждане на иска, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7