№ 18
гр. Гълъбово, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря ПЛАМЕНА ПЛ. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20215550200120 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0447-000146 от 09.07.2021г. на
Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с
което на Н. К. М. с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева,
за извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си, жалбоподателят чрез пълномощник излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, чрез
пълномощник изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е
1
изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства - копия на
административно-наказателната преписка на РУ Гълъбово към ОДМВР Стара Загора, а
именно: Наказателно постановление № 21 – 0447 – 000146 от 09.07.2021г. в оригинал;
АУАН № 220464 от 24.06.2021г.; Справка за нарушител/ водач; Заповед рег. № 8121з –
515/14.05.2018г. относно определяне на длъжностни лица да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен
анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, от
Министерството на вътрешните работи; Пълномощно и писмено становище от гл. юриск.
Милен Алексиев, процесуален представител на Началник РУ – Гълъбово, с адрес: гр.
Гълъбово, ул. „Георги Бенковски” № 13, договор за правна помощ и пълномощно.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Д. Ж. Д. – съставил АУАН и ИВ. М. Й. –
свидетел по акта.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА с № 220464
от 24.06.2021г. по описа на РУ-гр.Гълъбово, е констатирано, че Н. К. М. с ЕГН **********,
на 26.06.2021г., в около 16.34 часа, в гр.Гълъбово, ул.”Хр.Ботев”, до дом 5, в посока запад -
изток управлявал л.а. „Порше Кайен Турбо” с рег.№ СТ 2223 РР, собственост на Даниела
Живкова Стефанова с ЕГН **********, като: от извършена справка е установено, че водача
управлява МПС с отнето по административен ред СУМПС. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н.М. подписал предявения му Акт за установяване на
административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. Същият отразил в
АУАН, че няма възражения. Такива не били направени и в законоустановения срок.
Въз основа на акта е издадено и Наказателно постановление № 21-0447-000146 от
09.07.2021г. на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ
Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, в обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган напълно е
възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО е квалифицирал нарушението,
като такова по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е
определил и наложил административно наказание "глоба" в размер 100 /сто/ лева.
По доказателствата:
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява основно от
2
показанията на актосъставителя Д.Д., св.И.Й. и писмените доказателства.
Съдът намира показанията на свидетелите за логични, непротиворечиви и обективни,
поради което им дава вяра.
Не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената
фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в
установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в
законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно
постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН.
Процесното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административно наказващия орган и тази на
актосъставителя следва от представената заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. на МВР.
В императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН и НП. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно-
наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. Съдът
намира, че са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП, като правилно и
изчерпателно е посочено мястото и времето на извършване на нарушението, посочени са
неговите индивидуализиращи белези и същото е достатъчно ясно описано, за да посрещне
законовите изисквания на чл.42 от ЗАНН.
3
Формулираното обвинение в НП също е ясно и кореспондира с описателната част на
нарушението в АУАН. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно
фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието, на които липсва противоречие и/или
непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира
доказателства срещу фактическите констатации. Не е налице нито вътрешно противоречие
при формулировката на обвинението, нито неяснота за какво деяние е санкциониран
жалбоподателят. Такава неяснота не следва и от възпроизвеждането на целия законов текст
на посочената като нарушена разпоредба на ЗДвП, доколкото от обстоятелствената част на
НП еднозначно се установява за какво нарушение жалбоподателят е бил привлечен към
административно-наказателна отговорност.
Съобразно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има доказателствена сила за
визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален
свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване,
което е в тежест на жалбоподателя. Доказателствената сила на АУАН не беше опровергана
от жалбоподателя.
Видно от справката за нарушител/водач /л.д.5-9/, Н. К. М. с НП № 18-0447-000237 от
06.06.2018г. е санкциониран за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Наложено му
е наказание на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Н.М. е предал своето СУМПС на 12.03.2019г.,
но поради обжалване на НП № 18-0447-000237, същото му е върнато 3 дни по-късно – на
15.03.2019г. Обжалваното НП е потвърдено и е влязло в сила на 27.01.2020г. Н.М. е предал
своето СУМПС на 08.02.2021г. за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Деянието, предмет на настоящото дело е
извършено на 24.06.2021г. и жалбоподателят Н.М. е знаел, че няма право да управлява МПС,
като също така е знаел как, защо, кога, за какъв срок и по какъв ред е бил лишен от това
право.
Правилно е определена от административно-наказващия орган и санкционната норма
- чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда наказание от 100 до 300 лв. за водач, който
управлява МПС, въпреки че е временно лишен от това право по съдебен или
административен ред. Съдът намира, че правилно е определен и размерът на наказанието,
доколкото същият в минимума и нито са въведени, нито се установяват отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като установеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за други нарушения от същия вид. Напротив, видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач, се установяват множество извършени
от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, което е индиция, че настоящото нарушение не е
изолирана проява.
Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради
4
което не следва да се уважи, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - Стара Загора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в повече от едно с.з., но юрисконсултът не е участвал
лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0447-000146 от 09.07.2021г.
на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с
което на Н. К. М. с ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева,
за извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. К. М. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Стара Загора
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5