Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
Гр.Оряхово,11.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховски районен съд, в публичното съдебно
заседание на дванадесети декември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КЪНЕВА-САНКОВА
при
секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова
гр.д. № 526 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
От „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.г.а. и Т.я.к. –
управители, чрез пълномощника си юристконсулт Н.а.с.,против О.М.Р., с ЕГН **********,***,
е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сумата от 1 617.06
лв./хиляда шестстотин и седемнадесет лева и шест ст./, от които сумата от
800.00 лв./ осемстотин лева и нула ст./
- главница по Договор за гаранция,
сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и длъжника на 27.04.2015 г., във връзка с
Договор за кредит № 249645 от 27.04.2015
г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и длъжника, като в последствие е
прехвърлено вземането в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
договорна лихва за периода от 27.05.2015 г. до 24.10.2015г., в размер на
95.92лв. /деветдесет и пет лева и деветдесет и две ст./, такси в размер на
220.00 лв. /двеста и двадесет лева и нула ст./, гаранция по кредитната сделка в
размер на 464.08лв. /четиристотин шестдесет и четири лева и осем ст./,
мораторна лихва за периода от 25.10.2015 г. до 17.05.2018 г., в размер на 37.06
лв. /тридесет и седем лева и шест ст./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането,
както и сумата от 32.34 лв. / тридесет и два лева и тридесет и четири ст.
/- държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 228/04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 332/2018 г. на ОРС.
Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски в настоящето производство за доплатена държавна
такса в размер на 32.34 лв.и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00
лв.
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422
ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети
писмени доказателства.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК,
от ответника е постъпил писмен такъв, в който оспорва начислената
административна такса в размер на 220.00 лв., както и че същата е в
противоречие с добрите нрави и е определена върху получената от него главница в
размер на 800.00 лв. е в противоречие с ЗПК.
В отговора е направено искане да се допусне
съдебно-счетоводна експертиза, която да определи колко процента е начислената
възнаградителна лихва, период на начисляване както и да определи размера на
всички останали лихви посочени от ищеца-мораторна, договорна, както и процента
на така наречената административна такса в размер на 220.00 лв.
Предявеният иск e с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В с.з. ищеца не се явява и не се представлява
с писмено стновище поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като
навежда доводи в тази насока.
В съдебно заседание ответника редовно
призован не се явява и не се представлява. Не е внесъл и определения от съда
депозит за допуснатата съдебно – икономическа експертиза, въпреки че му е била
дадена възможност за това, поради което съдът с определение в о.с.з. от
12.12.2018 г. е заличил същата.
След приключване на делото е постъпил
насрещен иск от ответника, по който съдът не дължи произнасяне доколкото е
предявен след приключване на устните състезания по делото.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 322/2018
г. по описа на Оряховският районен съд /приложено по делото/е издадена на основание
чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 228/04.06.2018 г. в полза на
заявителя-настоящ ищец, против ответника за сумата от 800.00 лв./ осемстотин лева и нула
ст./ - главница по Договор за
гаранция, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и длъжника на 27.04.2015 г., във
връзка с Договор за кредит № 249645 от
27.04.2015 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и длъжника, като в
последствие е прехвърлено вземането в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения ” ООД, по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, договорна лихва за периода от
27.05.2015 г. до 24.10.2015г., в размер на 95.92лв.
/деветдесет и пет лева и деветдесет и две ст./, такси в размер на 220.00 лв. /двеста и двадесет лева и
нула ст./, гаранция по кредитната сделка в размер на 464.08лв. /четиристотин шестдесет и четири лева и осем ст./,
мораторна лихва за периода от 25.10.2015 г. до 17.05.2018 г., в размер на 37.06 лв. /тридесет и седем лева и шест
ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2018 г. –
датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и сумата от 32.34
лв. / тридесет и два лева и тридесет и четири ст. /- държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лв.
/двеста лева/.
В
срок е подадено от длъжника по изпълнението
Възражение от 14.06.2018 г. и съдът с Разпореждане от 25.06.2018 г. е
указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е
подаден в указания срок.
От представения по делото Договор за
кредит № 249645 от 27.04.2015 г., сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние /ел.поща, уеб-сайт/, като отношението е реализирано
при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД и закона за
електронния документ и електронен подпис, както и Закона за електронната
търговия е видно, че на името на ответника е отпуснат паричен кредит за потребителски
цели в размер на 800.00 лв. Договорен е падеж на всяка вноска и крайният срок
за издължаване на отпуснатия кредит.
Не е спорно по
делото, а това се установява и от ангажираното от ищцовата страна писмено
доказателство - Договор за
кредит № 249645 че на 27.04.2015 г. между „Фератум България“ ЕООД от една страна и
ответника от друга е сключен валиден договор за кредит. Съгласно вписванията,
съдържащи се в Търговския регистър, който е публичен по смисъла на чл.11 от ЗТР
„Фератум България“ ЕООД е търговец. По
силата на визирания по-горе договор е предоставило на ответника в качеството на
кредитополучател сумата от 800.00
лв. Ответникът
е поел задължението да възстанови отпуснатия му заем, ведно с договорна лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 95.92 лева за срок от 180 дни.
На 27.04.2015 г., между ответника О.М.Р. и
„Фератум Банк“ ЕООД /гарант/, е сключен и договор за гаранция с № 249645 по
силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора, да гарантира
изпълнението на задължението на кредитополучателя - настоящ ответник, като се
задължава солидарно с последния. Съгласно чл.5.8 от ОУ, при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, дружеството кредитор има право да предяви
претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е
поискал удовлетворяването им от кредитополучателя. Съгласно чл.5 от ОУ, които
се прилагат към договора за гаранция, кредитополучателят се е задължил да плати
на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер, определен в договора за
гаранция, като в случая таксата е в размер на 464.08 лв. Поради неизпълнение от
страна на ответника да изпълни договорното си задължение да върне отпуснатия
кредит в уговорения срок, кредиторът е поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество „Фератум Банк“ ЕООД, което е погасило дължимата сума в
пълен размер към кредитора„Фератум България“ ЕООД.
Този договор е
сключен при общи условия, неразделна част от него, като ответникът, подписвайки
договора/ факт, по който и не се спори/ е подписал и общите условия. Безспорно е по делото, че кредиторът
е предоставил на кредитополучателя сума от 800.00 лева,
което е удостоверено изрично от кредитополучателя с подписването на договора.
Съгласно чл.10 т.1-8 от ОУ, в случай че кредитополучателят изпадне в забава и
не върне която и да е от дължимите вноски по кредита до 20 дни след съответната
падежна дата, на същия се начислява такса в зависимост от просрочието, която в
настоящия случай възлиза в размер на 220 лв. и представлява административна
такса за събиране на вземането.
По делото не е спорно, че дата на последната
пропусната вноска по кредита е била на 24.10.2015 г.
С договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ „Фератум Банк“
ЕООД в
качеството на цедент е прехвърлило на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД в качеството на
цесионер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключен с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, в което фигурира Договор
за кредит № 249645 от 27.04.2015 г., сключен с ответника
с размер на кредита 800.00 лв. и обща сума за заплащане 1 617.06 лв., в това число и начислената
лихва за просрочие, съгласно договора за заем.
От приложеното по делото уведомително писмо
е видно, че е ответника е уведомен за сключения договор за цесия на 01.12.2017 г.,
получено от ответника на 14.01.2017г. по силата на което считано от датата на получаване на това
уведомление, кредитор на ответника за всички плащания на дължими суми по Договор за кредит № 249645 от 27.04.2015 г. /главница, лихви,
разноски и др./, е ищеца по делото.
Въз основа на така възприетата по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1,
във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. Искът е
положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при
условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията по
основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените
фактически твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на сключен между
ответника в качеството на кредитополучател и на „Фератум България“ ЕООД кредитор Договор
за кредит № 249645 сключен на 27.04.2015 г. вземането по който е цедирано на
ищеца. Безспорно се установи, че е налице твърдяната договорна връзка, черпеща
правното си основание в договора за заем.
Безспорно се установи, а и това релевантно обстоятелство не бе оспорено,
че „Фератум България“ ЕООД, е изпълнило
договорните си ангажименти към ответника по делото, като дадената в заем сума е
предадена на заемателя по уговорения в договора начин. Вземането на кредитодателя
било обезпечено със сключения договор за гаранция с № 249645 от 27.04.2015г.
между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД /гарант/, по силата на който гарантът е
изпълнил изцяло задължението на кредитополучателя - настоящ ответник по
договора за кредит от 27.04.2015г. При това положение гарантът се явява
изправна страна по договора, тъй като е изпълнил поетите задължения по
облигационното правоотношение.
За
да бъде уважен така предявения положителен установителен иск следва да се
установи, че между „Фератум Банк“
ЕООД в
качеството му на продавач и ищеца в качеството му на купувач е сключен валиден
договор за продажба и прехвърляне на вземането по процесния договор. Установи се след анализ на доказателствата,
че вземането по процесния Договор за гаранция № 249645 от 27.04.2015 г. е измежду
прехвърлените вземания.
Следва да се отбележи в тази връзка, че
уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор,
а има отношение за момента, от който новият кредитор може да поиска изпълнение на
вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със
сключването на договора за цесия, тоест с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя
на вземането/. С постигане на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието,
в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права/ по
аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има
действие спрямо третите лица и длъжника от деня,когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на прехвърлянето. То е предвидено в интерес на новия кредитор
и третите лица, а до уведомяването длъжникът може валидно да погаси
задължението си чрез плащане и на стария кредитор. В настоящия случай
уведомителното писмо за извършено прехвърляне на вземания, с което ищцовото
дружество е отправило покана за плащане на неизплатената сума по процесния
договор за кредит, е връчено на ответника, поради което съдът намира, че
цесията е съобщена.
В
конкретния случай между страните по
делото е безспорно установено, че ответника е не е извършвал плащане на
прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява носител на цялата
сума на процесното вземане.
Ответникът противопоставя възражение, като
оспорва размерът на начислената административна такса и възнаградителната лихва
по договора за кредит, което не е относимо към делото.
В случая предмет
на договора за цесия е вземането на гаранът „Фератум Банк“ ЕООД, въз основа
сключения за гаранция № 249645 от 27.04.2015г. по силата на който гаранът е
изпълнил изцяло задължението към ответника, като се е задължил солидарно с него
към кредитодателя по договора за кредит, и е заплатил вместо ответника
дължимите суми по договора за кредит сключен с кредидотадетя.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото, е че
ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно недължимост,
респективно погасяване на задължението си по договора за гранция № 249645 от
27.04.2015г. сключен с „Фератум Банк“ ЕООД. В случая плащането по договора
подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова доказване от
ответника не беше проведено в производството. Съгласно Общите условия към
договора за паричен кредит, при забава на една или повече месечни вноски от
страна на кредитополучателя същият дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, а при забава на две или повече месечни вноски от страна на
кредитополучателя вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени с договора надбавки и обезщетение за забава. С оглед на горе изложените правни изводи следва да се
приеме за установено съществуване вземането на ищеца против ответника за сума в
размер на 1 617.06 лв./хиляда
шестстотин и седемнадесет лева и шест ст./, от които сумата от 800.00 лв./
осемстотин лева и нула ст./ - главница по Договор за гаранция, сключен
между „Фератум Банк“ ЕООД и длъжника на 27.04.2015 г., във връзка с Договор за
кредит № 249645 от 27.04.2015 г.,
сключен между „Фератум България“ ЕООД и длъжника, като в последствие е
прехвърлено вземането в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, договорна лихва за периода от
27.05.2015 г. до 24.10.2015г., в размер на 95.92лв. /деветдесет и пет лева и
деветдесет и две ст./, такси в размер на 220.00 лв. /двеста и двадесет лева и
нула ст./, гаранция по кредитната сделка в размер на 464.08лв. /четиристотин
шестдесет и четири лева и осем ст./, мораторна лихва за периода от 25.10.2015
г. до 17.05.2018 г., в размер на 37.06 лв. /тридесет и седем лева и шест ст./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2018 г. – датата
на подаване на заявлението, до изплащане
на вземането, както и сумата от 32.34 лв. / тридесет и два лева и тридесет и
четири ст. /- държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 228/04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 332/2018
г. на ОРС.
При така установеното, следва да се приеме,
че искът на кредитодателя е основателен за сумата в претендирания размер.
При
този изход на спора следва да се приеме, че разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, както и тези, сторени в производството по общия исков
ред следва да се възложат на ответника. Те възлизат общо в размер на 614.68 лв.,
от които 232.34 лв. в заповедното и 382.34
лв. пред настоящата инстанция, от които 32.34 лв. заплатена д.т, 50 лева
юрисконсултско възнаграждение за подготовка и завеждане на делото и 300лв. за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на О.М.Р., с ЕГН **********,*** че
същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Васил Левски“ №
114, етаж Мецанин, представлявано от Р.г.а. и Т.я.к. – управители, чрез
пълномощника си юристконсулт Н.а.с., сумата от 1 617.06 лв./хиляда шестстотин и седемнадесет лева и шест
ст./, от които сумата от 800.00 лв./ осемстотин лева и нула ст./ -
главница по Договор за гаранция, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и
длъжника на 27.04.2015 г., във връзка с Договор за кредит № 249645 от 27.04.2015 г., сключен между
„Фератум България“ ЕООД и длъжника, като в последствие е прехвърлено вземането
в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, договорна лихва за периода от 27.05.2015 г. до 24.10.2015г.,
в размер на 95.92лв. /деветдесет и пет лева и деветдесет и две ст./, такси в
размер на 220.00 лв. /двеста и двадесет лева и нула ст./, гаранция по
кредитната сделка в размер на 464.08лв. /четиристотин шестдесет и четири лева и
осем ст./, мораторна лихва за периода от 25.10.2015 г. до 17.05.2018 г., в
размер на 37.06 лв. /тридесет и седем лева и шест ст./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането,
както и сумата от 32.34 лв. / тридесет и два лева и тридесет и четири ст. / - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 228/04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 332/2018 г. на ОРС.
ОСЪЖДА О.М.Р., с ЕГН **********,***, да заплати на „„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Васил Левски“ №
114, етаж Мецанин, представлявано от Р.г.а. и Т.я.к. – управители, чрез
пълномощника си юристконсулт Н.а.с. направените деловодни разноски по
настоящото производство в размер общо на 382.34
лв., от които 32.34 лв. /тридесет и два лева и тридесет и четири ст./ – държавна
такса и 350,00 лв. /триста и
петдесет лева и нула ст./ юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен съдия: