№ 339
/ 29.5.2019 г.
Р Е
Ш Е Н И Е
29.05.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи
граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Димитър Ц., като разгледа
докладваното от съдия Михайлова гр.д. №3307 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД гр.София, представлявано от управителя Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.А.
предявява срещу ответника М.Ц.З. *** установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД чл.86 ЗЗД, чл.79 и чл.92 ЗЗД.
Поддържа, че на 18.09.2017г.
между „Вива Кредит” ООД гр.София, като заемодател и
ответника М.Ц.З. ***, като заемател е подписан договор
за паричен заем № 5384037, с който на последния е отпуснат такъв в размер на
800.00 лева. Ищецът твърди, че ответникът се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгл.условията на договора, като заплати сума в размер на 940.23
лева, ведно с договорна лихва на 9 месечни погасителни вноски всяка в размер на
140.23 лева.
Поддържа, че ответникът М.Ц.З. ***
е извършвал плащания в общ размер на 306.00 лева и към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 800.00 лева.
Съгласно договора заемателят дължи и договорна лихва, за периода от датата на
първата вноска до датата на настъпване на падежа на договора, и е в размер на
140.23 лева. Също така ищецът поддържа, че ответникът дължи и неустойка, която
се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните
договор и е дължима като такава за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение и е в общ размер от 361.98 лева.
Ищецът твърди, че са начислени и
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за
същите ответникът дължи сумата от 245.00 лева и същите нямат характер на
неустойка, както и такса за експресно разглеждане на документи в размер на
361.98 лева. Поддържа, че ответникът е
трябвало да изплати паричния заем на 15.06.2018г., последната падежна дата,
поради което същия дължи и обезщетение за забава върху непогасената
главница в размер на 75.27 лева, считано от 19.10.2018г., датата следваща деня
на последната погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението,
20.09.2018г.
Ищецът поддържа, че на
01.12.2016г. е сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
между „Вива Кредит” ООД и ищеца „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД и Приложение №1 към него от 05.02.2018г., с който
в полза на ищеца е прехвърлено вземането произтичащо от договора за паричен
заем от 18.09.2017г.
Поради изложеното твърди, че е входирано заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника, по
което е образувано ч.гр.д.№ 2347/2018г. на РС Монтана, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от
800.00 лева главница, договорна лихва от 140.23 лева, сумата от 361.98 лева
неустойка, такси за експресно разглеждане на документи в размер на 361.98 лева,
такси за извънсъдебно събиране в размер на 245.00 лева и мораторна
лихва върху главницата в размер на 75.27 лева, както и законна лихва върху
главницата от деня на депозиране на заявлението, 28.09.2018г., разноските по
делото в размер на 39.69 лева държавна такса и сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляваща вземане
произтичащо от договор за паричен заем от 18.09.2017г.
Ищецът твърди, че издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с
оглед на което и при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК предявява настоящия
установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи
сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и разноските по заповедното
производство. Моли за присъждане и на разноските в настоящето исково
производство.
Ищецът е приложил писмени
доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за събиране на
допълнителни доказателства.
От ответникът М.Ц.З. ***, в срока
по чл.131, ал.1 от ГПК, не е постъпил писмен отговор на исковата молба и не е
взето становище по предявените искове.
Доказателствата по делото са
писмени.
Съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.2 ГПК,
поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията на съдебния
състав за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се
постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум,
формалните предпоставки по чл.238, ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239,
ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите,
наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност
писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова
претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени
доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна
страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална
нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че
ответникът продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 2347/2018 година
по описа на МРС.
Ето защо исковата претенция като
основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че ответникът
дължи претендираните парични суми.
Съобразно този изход на делото
ответната страна следва да заплати на ищеца и направените в заповедното и исковото
производство разноски, както следва: 39.69 лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, а по исковото сумата от 39.69
лева държавна такса и 350.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземане от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК: *********, седалище гр.София,
представлявано от управителя Тервел Янчев Кънчев,
чрез пълномощника си юрисконсулт Д.А., към М.Ц.З. ЕГН
********** ***, възлизащо на сумата от 800.00 лева главница, договорна лихва от
140.23 лева, сумата от 361.98 лева неустойка, такси за експресно разглеждане на
документи в размер на 361.98 лева, такси за извънсъдебно събиране в размер на
245.00 лева и мораторна лихва върху главницата в
размер на 75.27 лева, както и законна лихва върху главницата от деня на
депозиране на заявлението, 28.09.2018г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2347/2018 година по описа на
Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА М.Ц.З. ЕГН
********** *** да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК: ********* сумата от 189.69 лева –
реализирани в заповедното производство разноски и сумата от 389.69 лева
разноски реализирани в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: