Номер 131519.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна32 състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Албена Славова
Секретар:Незает А. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20203110203450 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от „Б.Л.“ООД с ЕИК *********, представлявано от С. Б. Ф. против
НП № 23-0000314/08.04.2020 г. на и.д. Директор на Регионална дирекция „АА“, Варна,
с което на юридическото лице на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000/хиляда лева за
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на ЕП и на
Съвета от 15.03.2006 г. във вр. чл. 78, ал. ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата се оспорва изцяло посочената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Твърди се, че с оглед спецификата на извършваната от работника транспортна дейност,
не е налице възможност на работодателя да повлияе върху методите на управление и
начините на работа на водачите, а в процеса на осъществяване на превоза се разчита
единствено на добросъвестното поведение на съответния водач. Посочено е, че в хода
на проверката е представена книга за инструктаж за спазване изискванията за работно
време, прекъсванията и почивките на всички водачи, съгласно чл. 10 §2 изр. 2 от
Регламент № 561/2006 г. на ЕПС . Твърди се, че задължението, визирано във втората
хипотеза на цитираната норма от Регламента , вменяваща задължение за извършване
на последващи проверки, е възможно да се изпълни едва след три месеца , когато се
извлекат данните от дигиталния тахограф , монтиран в превозното средство1 при което
не е възможност работодателя да промени минали събития. Излага се становище, че в
случая е не е установено поведението на конкретния служител, което е в размер с
цитираната норма от Регламента да е в причинна връзка с виновно действие или
бездействие, реализирано от работодателя. Твърди се, че като не е посочил конкретно
деяние, осъществено от работодателя, в обжалваното НП, АНО е допуснал нарушение
1
на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което опорочава административно-наказателното
производство. Твърди се, че по преписката не е изследван въпросът и не са налице
доказателства за това, дали транспортното предприятие за посочения период е
изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на
превозното средство от съответния водач .
Излага се становище, че неправилно е определена датата на извършване на
нарушението, доколкото координаторното универсално време /UTC/е часовото време,
спрямо което се изчислява времето на различните часови зони, като официалното
часово време в ългария е източноевропейскщото, което през зимата се равнява на UTC
+2 часа, а през лятото – на UTC +3 часа. Твърди се, че след като е посочено, че
деянието е осъществено в България е следвало и времето да бъде съобразено с
часовата зона, към която спада държавата ни и са бъде посочено времето на
извършване на деянието според същата.
Сочи се, че неправилно е посочено като място на извършване на нарушението
седалището и адреса на управление на дружеството-жалбоподател, като се излага
становище, че доколкото се касае за извършване на международен превоз
местоизвършването е крайната точка на маршрута на конкретния превоз. Иска се НП
да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от експерт В., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, НП да бъде
потвърдено. Излага становище, че от събраните доказателства по делото категорично
се установява извършването на процесното нарушение. Иска се присъждане на
юрисконсултско въднаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.01.2020 г., св. к.к. , на длъжност инспектор към РД“АА“ – Варна
извършил комплексна проверка на дейността на „Б.Л.“ООД със седалище и адрес на
управление – гр. Варна, ул. Г.К. № 12, ап.5 , като в хода на проверката били изискани
документи, удостоверяващи извършените превози. В хода на проверката било
установено, че лицето М.Е.М. е бил назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен
автомобил“ с трудов договор № 071/12.05.2017 г. Въз основа на информацията от
дигиталната карта на водача представените международни товарителници /CMR/ било
установено, че водачът М. с влекач, марка „Мерцедес“ от кат N3,с рег. № В 7173 ВТ, с
2
монтиран дигитален тагораф марка „Continental Automotive GmbH“, тип
1381.**********, № 4121757-06-1015-161, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/
561/2006 е осъществил обществен превоз на товари с посоченото превозно средство
в нарушение на чл. 8, параграф 2, изр. 2, във вр. с чл. 4 б.ж от Регламент /ЕО/ №
561/2006 г. като за период от 24 часа на управление , започващ в 05.09 ч. /UTC/ на
03.05.2019 г., не е ползвал намалена почивка от пове 9 последователни часа, като му е
осигурена почивка от 7 часа и 20 минути / в периода от 21.49 ч. /UTC/ на 03.05.2019 г.
до 05.09ч. /UTC/ на 04.05.2019 г/, като намалението на намалената дневна почивка е с
01 час и 40 минути.
Като е констатирано, че за да спази цитираните по-горе разпоредби водачът е
трябвало да почива от 20.09 ч. /UTC/ на 03.05.2019 г. до 05.09 /UTC/ на 04.05.2019 г. е
формиран изводът, че на 03.05.2019 г. около 20.10 ч. 20.35 ч. , в гр. Варна , ул. Г.К. №
12 ап. 5 превозвачът не е организирал работата на водача по такъв начин, че да спазва
изискванията на чл. 8 параграф §2 изр. 2, във вр. с чл. 4 б.ж, второ тире от Регламент
/ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент на Съвета. С оглед на направените
констатации св. к., съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл.
10 §2 изр. 1 от Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета, във вр. с
чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 104 ал.1 от ЗАвП е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател като на същото е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000/хиляда/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел свидетеля
по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане като по
същество е неоснователна.
НП е издадено в рамките на преклузивните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН,
от компетентен орган, видно от заверено копие на заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
3
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
В обстоятелствената част на АУАН и НП се съдържа в достатъчна степен
информация за обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съдържа се
конкретика за статута на наказаното търговско дружество на превозвач с посочени
данни за издаден лиценз на Общността. Посочва се информация за време и място на
извършване на нарушението, Индивидуализира се неправомерното поведение като
бездействие по отношение организиране работата на водача по начин, че същият да
ползва дължимата според закона дневна почивка. Тези фактически данни, изложени в
АУАН и НП, включително и за продължителност на работа и почивка на водача, дават
пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение и
кореспондират със съществуващите нормативни правила.
Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато нарушение на чл. 57 ал.1
т.5 от ЗАНН, доколкото в НП е описано извършеното от превозвача деяние, изразяващо
се в бездействие, доколкото в съдържанието на обжалвания акт е посочено, че
превозвачът не организира труда на водача по начин същият да спазва нарушените
разпоредби на Регламента.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл. 104 ал.1 от ЗАвПр, превозвач, който не осигури спазване на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена
сметка, се наказва с имуществена санкция 1 000 лв.
Разпоредбата на чл. 78 ал.1 т.1 от същия закон гласи, че при извършване на
превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно
или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5
тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите
спазват изискванията на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,
за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и
на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27
4
от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR". Според правилото на чл.10 § 2изр.1 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 транспортното предприятие организира работата на
водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да
спазват Регламент (ЕИО) № 561/2006г.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, § 2 , изр. 2 от Регламент № 561/06 г. на
Европейския парламент и на съвета /Регламента/ за всеки период от 24 часа след края
на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-
часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се
разглежда като намалена дневна почивка. Според нормата на чл. 4 б.ж от Регламента
„дневна почивка“ означава дневен период от време, през което водачът може свободно
да разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка“ и
„намалена дневна почивка“; „нормална дневна почивка“ означава всеки период на
почивка с продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна дневна
почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде
непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият - непрекъснат период
с продължителност от поне девет часа; „намалена дневна почивка“ означава всеки
период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа;
Дължимото поведение на превозвача според цитирания по-горе регламент е да
организира работата на водача по начин, че същият да може да ползва дължимата
дневна почивка, която не може да бъде по-малко от непрекъснат период от 9 часа.
Видно от приложените по делото тахографски листи към преписката, на водача
. като за период от 24 часа на управление , започващ в 05.09 ч. /UTC/ на 03.05.2019 г.,
не е ползвал намалена почивка от пове 9 последователни часа, като му е осигурена
почивка от 7 часа и 20 минути / в периода от 21.49 ч. /UTC/ на 03.05.2019 г. до 05.09ч.
/UTC/ на 04.05.2019 г/, като намалението на намалената дневна почивка е с 01 час и 40
минути.
С оглед на изложеното, съдът намира, че е безспорно установено по делото, че
дружеството-жалбоподател в качеството на превозвач, притежаващ валиден лиценз на
Общността не е организирал работата на водача Стоянов по начин, че да спазва
изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета като
по този начин е извършил вмененото му нарушение.
След като законодателят не разписва начина на организиране на транспортната
дейност, следва, че законът е предоставил свобода в избора на методи и средства от
превозвача за постигане на преследваната цел по спазване на правилата за работно
време и почивки на водачите. Въпрос на оперативна самостоятелност е кои методи ще
5
се използват при организиране на транспортната дейност, за да се спазят седмичните и
междудневни почивки на лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари.
Според правната доктрина, на доказване пред съд подлежат само
положителните юридически факти, но не и отрицателните такива. В настоящия случай
административно-наказателното обвинение представлява твърдение за отрицателен
факт – бездействие по създаване на организация с цел спазване на седмичната почивка
на водача. В тежест на превозвача е да докаже положителния факт по създадена
подобна организация. Както във фазата на постановяване на НП, така и в съдебната
фаза наказаното дружество не ангажира никакви писмени или гласни доказателства,
сочещи за организиране трудовата дейност на водачите с оглед техния числен състав,
брой превозни средства, обем на работа и срочност по изпълнение на сключени
договори за превоз на товари по начин, целящ спазване на нормативната уредба за
продължителност на почивките. В хода на съдебното производство не са събрани
доказателства, които да установяват предприети реални и ефективни действия от
транспортното предприятие по спазване правилата за ползване на почивки от водачите,
с оглед на което е налице извършено нарушение по чл. 104 ал.1 от ЗАвПр.
Правилно е определена и времето на извършване на нарушението, , доколкото
на посочената дата и час, бездействието на въззивника се явява в нарушение на
цитираните в обжалваното НП норми.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за неправилно
определяне времето на извършване на нарушението, доколкото правилно АНО е
цитирал координираното универсално време, възприето за отчитане периода на
извършване на международните превози.
Правилно е определено и мястото на извършване на нарушението според
седалището на дружеството, където именно е осъществено противоправното
бездействие от въззивника.
Правилно е посочено правното основание за ангажиране административно-
наказателната отговорност на въззивника, а именно санкционната норма на чл. 104 ал.1
от ЗАвПр, доколкото същата предвижда извършеното нарушение в диспозицията си.
По изложените съображения, съдът намира за доказан осъществения от страна на
дружеството - жалбоподател фактически състав на разглежданото административно
нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. Доколкото в случая
се касае за нарушение извършено от юридическо лице , и чиято отговорност по
аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е обективна невиновна, деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
6
Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в нормата на
чл. 104 ал.1 от ЗАвП в твърд размер, съдът прецени, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото.
Не са налице и предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото с извършеното нарушение са засегнати норми, гарантиращи значими
обществени интереси свързани и с безопасността на осъществявания транспорт, като
случаят не разкрива особености формиращи извод за явно незначителна степен на
обществена опасност на деянието.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е
законосъобразно, напълно обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание , в което процесуалният представител е взел
участие, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100
/сто/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000314/08.04.2020 г. на и.д. Директор на Регионална
дирекция „АА“, Варна, с което на „Б.Л.“ООД на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвПр е
7
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
1000/хиляда лева за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО)
561/2006 г. на ЕП и на Съвета от 15.03.2006 г. във вр. чл. 78, ал. ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози.
ОСЪЖДА „„Б.Л.“ООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГД“АИ“ сумата от 100
/сто/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.с чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8