РЕШЕНИЕ
№ 242
Разград, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - I състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | СВЕТЛА РОБЕВА |
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело № 20247190700256 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър във вр. с § 4, ал. 9 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Постъпила е жалба от Ц. Д. В. от [населено място], подадена чрез адв. Р. Р. от АК – Търговище, против Заповед № 740 от 22.10.2024 г., издадена от кмета на Община Лозница, с която е постановен отказ да се измени кадастралния план на с. Сейдол, одобрен със Заповед № 497/1978 г. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като административният орган се е позовал на възраженията на собствениците на съседните имоти 110 и 109, които не са засегнати от исканото попълване и поправка на кадастралния план. Моли заповедта да бъде отменена и преписката да бъде върната на административния орган с указание да допусне исканото изменение на кадастралния план. Претендира разноски.
Ответникът кмет на Община – Лозница не ангажира становище по жалбата.
Като заинтересовани лица по делото са конституирани Т. С. Д., А. Т. М. и М. А. А., които считат оспорената заповед за законосъобразна и обоснована. Излагат съображения, че с исканото изменение на кадастралния план се засяга правото на собственост на техните имоти и не следва да се изменя кадастралния план поради наличие на индиция за спор за материално право. Молят жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на разноските по делото.
Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано по Заявление вх. № 94-Ц-7 от 24.09.2024 г., с което жалбоподателят Ц. Д. В. е поискал да бъде изменен кадастралния план на с. Сейдол, Община Лозница в частта относно ПИ № 108 в кв. 24. Към заявлението е приложен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 68, том II, рег. № 4619, дело № 178 от 02.08.2023 г. на нотариус рег. № 312 на НК, с който жалбоподателят е признат за собственик на поземлен имот № 108 с площ 1860 кв.м. в кв. 24 по плана на с. Сейдол, одобрен със Заповед № 479/14.09.1978 г. на ОНС – Лозница, за който е образуван УПИ IХ с площ 1526 кв.м., при граници и съседи 106 двор, 107 двор, 110 двор и 276 улица.
Със заявлението са представени проект за промяна на кадастралния план, изработен от правоспособно лице за извършване на дейности по кадастъра, геодезическа снимка за проверка на граници на пл. 108, кв. 24 с. Сейдол, общ. Лозница, скица от действащия РП и скица-проект. В обяснителната записка към проекта е отразено, че границите между поземлените имоти не са нанесени вярно в кадастралния план, което налага промяната им по посочени координати.
До собствениците на съседните поземлени имоти: Т. С. Д. – собственик на имот № 110, А. Т. М. – собственик на имот № 109 и М. А. А. – собственик на имот № 107 са изпратени уведомления за постъпилото искане и те са поканени да се запознаят с представените документи, като им е предоставен 7-дневен срок да изразят становище, да направят искания и възражения. Уведомени са и че на 11.10.2024 г. в с. Сейдол ще бъде съставен Акт за непълноти и грешки.
По делото е представен Акт № 1 от 11.10.2024 г. за непълноти и грешки в поземлен имот 108 по кадастралния план на с. Сейдол, общ. Лозница. В акта е записано, че на 24.09.2024 г. е извършен оглед на място и геодезически измервания в присъствието на заявителя Ц. В. и заинтересованите лица А. Т. М., Т. С. Д., М. А. А., Н., Е., Ф., М., А., А. и М.. Отразено е, че непълнотите и грешките засягат поземлени имоти 108, 109, 110 и 107, които не съответстват на графичното им изображение в кадастралния план. В бланката на акта не е попълнено мястото, в което следва да се посочи в резултат на какво са допуснатите грешки. Актът е подписан само от заявителя В. и от актосъставителя Н. Н. - районен техник.
В Община – Лозница са постъпили уведомление вх. № 94-А-178/11.10.2024 г., подадено от А. М. и от М. А., и уведомление вх. № 94-Т-18/11.10.2024 г., подадено от Т. Д., които са възразили срещу подготвяното изменение на кадастралния план. Посочили са, че повече от 60 години не са имали претенции един към друг и спорното място никога не е ползвано от В.. Д. е заявил, че е собственик на това място, а М. и А. - че са предприели процедура по решаване на спора по съдебен ред.
При горните факти кметът на Община – Лозница е издал оспорената Заповед № 740 от 22.10.2024 г., с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР във вр. с § 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е отказал да издаде заповед за изменение на кадастралния план за поземлен имот 108 в кв. 24 по плана на с. Сейдол поради постъпилите възражения от А. М. и Т. Д. и отказа им да подпишат акта за непълноти и грешки.
Видно от Определение рег. № 134/10.02.2025 г. по гр. дело № 20243330102388/2024 г. по описа на Районен съд – Разград, А. Т. М. е предявила против Ц. Д. В. иск по чл. 124 ГПК, за да установи, че е собственик на северната част от имот № 109, зад жилищната и стопанската сграда, във формата на триъгълник, с площ 60 кв.м., в която е изграден комин, която се владее от родителите й и от нея в продължение на повече от 60 години и правото на собственост върху която се оспорва от ответника.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която установява, че е налице несъответствие в границите на недвижимия имот на Ц. Д. В., нанесени в действащия кадастрален план спрямо действителното му състояние, по отношение на западната граница на имота с ПИ № 107, където изградената на място ограда не съответства на границата, нанесена в кадастралния план. В този участък оградата съответства на дворищно регулационната граница между УПИ XII-107 и УПИ IX -108, кв. 24 по плана за регулация, одобрен със заповед № 479/1978 г.
Вещото лице изяснява, че процесният проект за изменение на кадастралния план предвижда промяна единствено по отношение на кадастралната граница между ПИ № 108 и ПИ № 107 – западната граница на имот 108. При огледа на място експертът е констатирал, че съществуващата на терена граница между ПИ № 108 и ПИ № 107 е неправилно отразена в проекта. На терена съществуващата ограда е описана от точки с номера 2, 1 и 10, нанесена схематично върху Приложение № 3 от заключението. Между т. 9 и т. 1 няма ограда, но територията, заключена между точки 10, 1 и 9 и границата, нанесена в кадастралния план, се владее от Ц. Д. В.. С изключение на тази територия, проектът за изменение отразява реалното владение на имотите.
Относно южната граница на имот 108 – тази с имоти № 109 и № 110 експертизата установява, че тя съответства на отразената в кадастралния план, одобрен през 1978 г.
Вещото лице сочи, че по регулационния план за имот 109 е отреден УПИ X, който е проектиран с цялата площ на ПИ № 109 и придаваема площ от ПИ № 108. А за имот 110 е отреден УПИ XI, който е проектиран с цялата площ на ПИ № 110 и придаваема площ от ПИ № 108. Няма данни за уредени регулационни отношения за придаваемите площи по регулация.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че проектът на правоспособното лице не засяга придаваемите площи по регулация, а единствено границата между имоти 107 и 108. Границите с имоти 109 и 110 са материализирани на място по същия начин, по който са отразени в кадастралния план, приет през 1978 г.
Съдът намира заключението на вещото лице за обективно, пълно и обосновано. То дава ясни и изчерпателни отговори на въпросите, относими към предмета на доказване, поради което съдът го възприема изцяло.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината. Оспорената заповед е издадена от кмета на Община – Лозница в кръга на неговата териториална и материална компетентност предвид липсата на одобрени КККР на с. Сейдол, Община Лозница.
Административният акт е в необходимата писмена форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдържанието на заповедта не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочената разпоредба задължава административния орган да изложи фактически и правни съображения за издаване на акта. Съответно, при съдебния контрол за материална законосъобразност съдът преценява дали са налице установените от административния орган юридически факти и дали те съответстват на правното основание за издаване на акта. В случая административният орган е мотивирал отказа си да измени кадастралния план с постъпилите възражения от А. М. и Т. Д. и с обстоятелството, че същите лица са отказали да подпишат акта за непълноти и грешки. Тези аргументи не позволяват да се определи еднозначно волята на органа. Не е ясно дали неподписването на акта за непълноти и грешки е основание за отказ по § 4, ал. 5, т. 6, б. „г“ от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г./, или възраженията на съседите сочат на спор за материално право, който е отделно основание за отказ по § 4, ал. 5, т. 6, б. „е“ от същата наредба. Като правно основание за издаване на заповедта органът е посочил § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., каквато разпоредба в наредбата не съществува. Дори да се приеме, че се има предвид разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, то в нея не са регламентирани конкретни материалноправни предпоставки, при наличието на които кметът на общината може да постанови отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралния план.
Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е спазил предвидената процедура. Не е проявил необходимата активност, за да установи в какво се изразява исканата от жалбоподателя поправка на кадастралния план и кои недвижими имоти засяга, съответно, кои са засегнатите собственици. На 04.10.2024 г. на трима съседи са връчени уведомления за предстоящо съставяне на акт за непълноти и грешки, след като огледът и геодезическите измервания вече са били извършени на 24.09.2024 г. Съгласно § 4, ал. 5, т. 6, б. „а“ от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. установяването на непълнотата или грешката се извършва с акт по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК. Представеният по делото акт за непълноти или грешки не е по Образеца към § 4, ал. 5, т. 6, буква „а“ от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., утвърден със Заповед № РД-13-197/26.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК. В него като присъстващи са вписани лица, които още не са били уведомени /М., Д. и А./ и лица, които въобще не са били уведомявани /Н., Е., Ф., М., А., А./. Съответно, тези лица не биха могли да подпишат или да откажат за подпишат акта. В акта не е описано конкретно констатираното несъответствие в кадастралния план, не са посочени и причините за него. При това съдът приема, че съставеният акт е негоден да изпълни предназначението си да установи непълнота или грешка.
Предвид факта, че в административното производство са участвали Т. С. Д. и А. Т. М., съдът ги е конституирал като заинтересовани страни по делото. С оглед заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза съдът приема, че те нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на § 4, ал. 10 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., тъй като не са собственици или носители на други вещни права върху недвижими имоти, засегнати от изменението на кадастралния план. Джаргов и Мусова заявяват претенции по отношение на придадените по регулация части от техните имоти 109 и 110 в кв. 24 по плана на с. Сейдол към имот 108 на жалбоподателя, но процесният проект за поправка на кадастралния план не предвижда изменение на кадастралните граници на горните имоти. Административното производство не е образувано по искане за изменение на вътрешните регулационни линии между УПИ X-109, УПИ XI-110 и УПИ IX-108, а за изменение на кадастралния план в частта му относно границата с имот 107. При това Джаргов и Мусова нямат процесуална легитимация да се противопоставят на исканото изменение и тяхното несъгласие е ирелевантно. Следователно, тези лица нямат правен интерес да участват в съдебното производство, поради което те следва да бъдат заличени като заинтересовани страни по делото.
Заинтересовано лице е единствено М. А. и само той е следвало да бъде уведомен за поисканото изменение на кадастралния план, да бъде поканен да присъства при проверката на място, да присъства при съставянето на акта за установяване на непълноти и грешки, и да го подпише.
Констатираните формални пороци на оспорената заповед са достатъчни да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 АПК, като поради естеството им съдът не обсъжда материалната законосъобразност на акта.
Доколкото процесуалният представител на конституираните заинтересовани страни е пълномощник и на заинтересованото лице А., съдът следва да обсъди поддържания от него довод за наличие на спор за право на собственост. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. „спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В конкретния случай между собствениците на засегнатите имоти 107 и 108 спор за материално право няма. Заинтересованото лице М. А. не е заявявало възражение относно местонахождението на кадастралната граница между двата имота нито в хода на административното производство, нито чрез предявяване на установителен иск за собственост. Той не твърди, че границата между двата имота по проекта не съответства на правото му на собственост. Напротив, съгласно проекта линията, указваща поправеното местоположение на границата, преминава по регулационната граница между имот 107 и имот 108. При това положение, въпреки неприложената регулация, придадените по регулация части от имота на жалбоподателя реално са включени в границите на имота на А..
Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а преписката следва да се изпрати на административния орган за ново разглеждане. При новото разглеждане органът следва да проведе законосъобразна процедура по § 4, ал. 5, т. 6, б. „а“ – б. „г“ от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., след което да извърши нова преценка за основателността на исканото изменение на кадастралния план.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски. Същите са своевременно заявени и доказани в размера на 1193,38 лв. /10 лв. държавна такса, 500 лв. адвокатско възнаграждение и 683,38 лв. възнаграждение за вещо лице/.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
РЕШИ:
ЗАЛИЧАВА Т. С. Д. и А. Т. М. като заинтересовани лица по делото.
ОТМЕНЯ Заповед № 740 от 22.10.2024 г., издадена от кмета на Община Лозница.
ВРЪЩА преписката на кмета на Община – Лозница за ново разглеждане и произнасяне по Заявление вх. № 94-Ц-7 от 24.09.2024 г. при съобразяване на дадените в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община – Лозница да заплати на Ц. Д. В. за разноски по делото сумата 1193,38 лв.
В частта относно заличаването на заинтересовани страни решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата част решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: | /п/ |