№ 674
гр. Пловдив, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20235300500517 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от И. И. В.,
чрез адв. Л. А.-М., против Решение № 450/22.12.2022г. постановено по гр.д.№
601/2022г. по описа на РС – Асеновград. С обжалваното решение РС
Асеновград определя местоживеенето на: И. И. В. и З. И. В.а при тяхната
майка Г. З. Г. от село Б., общ. С., обл. Пловдивска, ул.“56-та“ № 2, като
предоставя упражняването на родителските права върху децата И. И. В. и З.
И. В.а на майката Г. З. Г.. Определя режим на лични отношения между децата
И. И. В., З. И. В.а и техния баща И. И. В. от село Б., общ. С., обл. Пловдивска,
ул.“***, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17 часа в
петък до 17.00 часа неделя, един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; по 3 дни по време на зимната и
пролетната ваканция, и по два дни по време на: „Коледните/новогодишни
празници“ и „Великден“. Осъжда И. И. В. от село Б., общ. С., да заплаща на
децата: И. И. В. и З. И. В.а, чрез тяхната майка и законен представител Г. З.
Г., от село Б., общ. С., месечна издръжка в размер на 200 лева за всяко от тях
по отделно, ведно със законната лихва в/у всяко просрочена вноска, считано
1
от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване. Отхвърля предявения иск от И. И. В. от село Б.,
общ. С., обл. Пловдивска, ул.“***1, против Г. З. Г. от село Б., общ. С., обл.
Пловдивска, ул.“56-та“ № 2, за определяне на местоживеенето на децата: И.
И. В., ЕГН ********** и З. И. В.а, ЕГН ********** при него (бащата), за
предоставяне на упражняването на родителските права върху децата, за
определяне на режим на лични отношения между децата и майката, както за
заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лева за всяко от децата, като
осъжда И. И. В. да заплати дължимата държавна такса по сметка на съда и
направените по делото разноски.
С постъпилата въззивна жалба се навеждат твърдения за неправилност,
необоснованост и постановяване на решението в нарушение на
съдопроизводствените правила. Оспорва се извода на съда, че майката има
превес при определяне на родителя, който да упражнява родителските права и
задължения по отношение на родените от съвместното съжителство на
страните деца, оспорва цитираното в решението Постановление от 1974 г. за
нуждата от майка в грижите на децата, като изгубило смисъл към днешна
дата. Излага твърдения, че бащата е най-добър пример за поведение на децата
си към момента и отглежда и възпитава децата в техен най-добър интерес, а
майката е непредвидима в решенията си и нестабилна в посока отглеждане,
възпитание и пример към децата си, взема решения, които не са в техен
интерес.
Моли да бъде отменено решението изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно, като бъде постановено друго, с което да се предостави
упражняване на родителските права над децата на бащата, ведно с
произтичащите от това последици. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Г. З. Г., чрез адв. М. И., моли да бъде оставена без
уважение подадената въззивна жалба, като бъде потвърдено изцяло
обжалваното решение като правилно, законосъобразно и мотивирано. Счита,
че бащата не може да предостави подходящи условия за отглеждане на
децата, доколкото в жилището живеят освен родителите му и неговият брат
със семейството си, като всичките четири деца се отглеждат от неговия баща.
Твърди, че бащата продължава да препятства упражняване на режима на
лични отношения между децата и майката, склонен е към насилие, за което
2
има събрани по делото доказателства, което говори за липса на родителски
капацитет за упражняване на родителските права над децата. Заявява, че
децата вече желаят да живеят с нея, като след раждане на детето и те са
постоянно до своето братче, обичат го, в дома има спокойствие,
разбирателство, има много време за трите си деца и за тях се полагат
адекватни и непрекъснати грижи. Прилага акт за раждане на детето.
Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като правилно и
законосъобразно и за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и
интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. С Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г.
на Върховен касационен съд, ОСГТК е даден отговор на въпроса какви са
правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на
делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, като е указано, че
въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
когато следи служебно за интереса на ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните, като
формално не е обвързан от оплакванията на страните при преценка на най-
добрия интерес на детето и определяне на режима на лични отношения с
бащата.
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 127 СК ,
във вр. с чл. 59, ал. 3 СК и чл. 142 СК.
Твърденията в исковата молба на И. В. са, че страните по делото са
живели на съпружески начала, от което съжителство са родени децата им З.
И. В.а, на 30.01.2019 г. и И. И. В., на 18.04.2017 г., до момента, в който
3
майката напуснала дома им без обяснения, като оставила децата на баща им,
който изцяло поел грижите за тях и издръжката им. Моли да му бъдат
предоставени за упражняване родителските права над децата, да бъде
определено местоживеенето им при него, да се определи режим на лични
контакти с майката и издръжка, която тя да му заплаща за децата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. З. Г. е подала писмен отговор и
насрещен иск със същия предмет, като оспорва изцяло исковата молба,
твърди, че е напуснала жилището поради осъществявано спрямо нея системно
насилие от ищеца, децата останали в дома на родителите и, а тя заминала
извън страната за да работи и ги издържа, но в това време били отведени от
баща им, който преустановил и препятствал напълно контакта им с нея, до
намесата на ДСП. Счита, че има по-добри битови условия и по-добър
родителски капацитет за отглеждане на децата, поради което моли да бъде
предоставеното упражняването на родителските права над нея, определено
местоживеенето на децата при нея, режим на лични отношения с бащата и
присъдена издръжка.
С оглед дадената възможност на ищеца за отговор на исковата молба по
насрещния иск, предявен от ответника, заявява становище за неговата
неоснователност изцяло.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд,
позовавайки се на събраните писмени доказателства и свидетелски показания
е приел, че и двамата родители разполагат с родителски капацитет за
отглеждане и възпитание на децата, добри битови условия и помощ на
близки, на които да разчитат при отглеждането им, привързаността на децата
към двамата родители, но с оглед ниската възраст на децата – 3 и 5 г., факта,
че по-голямото дете е момиче, а майката е по-пригодния родител да
упражнява родителски права над момичета и наравно с бащата на момчета,
прилагайки постановките на Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.дело №
3/1974 г. на Пленума на ВС е предоставил родителските права над децата на
майката и е определил местоживеенето им при нея, а за бащата е посочил, че
следва да бъде определен разширен режим на лични отношения и издръжка.
За децата е определил издръжка в размер на 200 лв. месечно, като е взел
предвид възрастта на децата, че посещават детска градина, както и, че
доходите на родителите са около средните за страната.
4
По делото са изслушани страните, като и двете страни са заявили, че
живеят при родителите си и получават тяхната помощ при отглеждане на
децата.
Безспорен факт между страните и установен от представените писмени
доказателства е, че от съвместното им съжителство са родени децата З., на 4
г. и детето И. – на 6 г., които към момента посещават детска градина в с. Б..
Разпитани като свидетели са родителите на ищеца – В. и Донева, както и
бащата на ответника – свидетелят Г.. Техните показания съдът прецени с
оглед роднинската връзка и заинтересоваността им от изхода на делото, като
възприе доколкото не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства. Родителите на ищеца обвиняват ответника Г. за раздялата на
страните в началото на 2022 г., твърдят, че ищецът с тяхна помощ е
отглеждал децата, не оспорват факта на привързаността им към майката и
това, че с желание отиват при нея. Свидетелят Г. заявява, че страните са били
разделени, като потвърждава, че децата по време на раздялата са били
отглеждани от ответника, свидетелства за агресия над дъщеря му, както и за
привързаност на децата към двамата родители. От свидетелските показания
на свидетеля Д., без пряк интерес от изхода на делото, с непосредствени
впечатления от отношенията на страните, както и от приложените писмени
доказателства и приетия социален доклад се установява, че децата са
останали да живеят в дома на родителите на бащата след раздялата на
страните, като бащата е препятствал срещите им с майката, за което е бил
консултиран от социалните работници към ДСП Първомай, като децата
обичат майка си и с желание отиват при нея.
От приетия социален доклад се установява също, че и двамата родители
имат добри битови условия за отглеждане на децата, проявяват
заинтересованост към потребностите им, имат нужния капацитет и подкрепа
от страна на близки и роднини, но между тях липсва активно родителско
сътрудничество и често влизат в конфликт.
Представените писмени доказателства – трудови договори на страните,
установяват трудовата им заетост и доходите им, около средните за страната.
Пред настоящата инстанция отново са изслушани страните, с оглед
заявения факт за раждане на трето дете от ответника Г. на 19.01.2023 г., като и
двете страни изявяват желание за упражняване на родителските права над
5
децата, заявяват, че децата се радват на своето новородено братче, и
декларират по-добра възможност за отглеждането и възпитанието им.
Майката твърди, че бащата не я уведомява кога ще вземе и върне децата,
между страните липсва комуникация, така децата са поставени в
непрекъсната несигурност, които обстоятелства се признават при изслушване
на бащата по реда на чл. 176 ГПК, като бащата заявява, че понякога се
обажда, понякога минава с колата и взима децата, но не се обажда като ги
връща, защото не знае кога децата ще поискат това.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че в най-добър интерес на децата е родителските права да бъдат упражнявани
от майката, като споделя извода на първоинстанционния съд за приложимост
на разясненията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.дело №
3/1974 г. на Пленума на ВС и към настоящия момент. И двамата родители
притежават необходимите умения и пригодност на отглеждат и възпитават
децата, имат нужните битови условия, разчитат на помощ и подкрепа от
роднини и близки. Не се установява безспорно проявена агресия от страна на
бащата към децата, или пред децата. Децата са на ниска възраст – 4 и 6 г., по-
малкото е момиченце, привързани са към майката, тя има желание и
възможност да ги отглежда и възпитава, към момента е в майчинство и може
да им отделя нужното внимание по всяко време на деня, тъй като не работи,
разчита и на помощта на съжителя си и на родителите си. Майката е трайно
установена да живее в същото населено място, където децата са отраснали, в
близост до дома на родителите на бащата, поради което и няма за тях промяна
в социалната среда и обкръжението им. Децата се радват много на
новороденото си братче, като не са установени рискови фактори за децата в
средата, в която живее майката. В интерес на децата е да живеят заедно.
Майката не препятства по никакъв начин контакта на децата с баща им,
въпреки, че последният не се съобразява с необходимостта от комуникация
по между им с оглед отглеждането и възпитанието на децата. Поведението му
е рисково и въпреки, че е бил консултиран от социалните работници към
ДСП Първомай, продължава да пренебрегва задължението си от съгласуване
на действията си с другия родител на децата, по отношение на отглеждането
им. Именно тези му действия създават риск за децата, като ги поставят в
несигурност и непредвидимост. Положителен е стремежа на родителите да се
съобразяват с желанията и предпочитанията на децата, но за да растат те
6
здрави и устойчиви психически личностни следва да има ясни правила, които
да се спазват, децата да бъдат подготвени за всяка промяна, като не следва да
им бъде прехвърляна отговорността за решенията, свързани с местоживеенето
им и контакта им с родителите, която е изцяло на родителите, въпреки, че те
живеят в непосредствена близост един до друг. При разбирателство между
двамата родители и децата ще бъдат по-спокойни и общуването с родителите
им ще бъде по-пълноценно. Поради изложените мотиви родителските права
над децата следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като
местоживеенето им също следва да бъде определено при нея.
Безспорно в интерес на всяко дете е да има лични контакти и с двамата
си родители. При определяне на конкретния режим съдът следва да зачете
чувствата на детето, възрастта му, неговото развитие и зрелост. По делото
безспорно е установено, че децата имат изградена силна емоционална връзка
с баща си, както и с неговите родители, свикнали са в дома му, в който са
израснали. Определения режим на лични отношения от първоинстанционния
съд е съобразен с възрастта и развитието на децата, с изградената
емоционална връзка с него и наличието на добри битови условия в дома му,
липса на констатирани конкретни рискове за децата в разширеното семейство
на бащата. Към момента не следва същият да бъде изменян, доколкото
бащата не проявява осъзнатост относно необходимостта да поддържа контакт
с майката по повод личните си контакти с децата, нито да пази авторитета и, с
оглед охраняване на интереса на децата, а напротив, което носи риск за тях.
Поради това определения от районния съд режим на лични отношения с
децата – всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17 часа в петък до 17.00
часа в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, както и по 3 дни по време на зимната и пролетната
ваканция, и по два дни по време на коледно-новогодишните и великденски
празници, е удачен. Начин за определяне на по-разширен режим, както и
съвместно упражняване на родителските права, е постигане на споразумение
между страните, което би било и в най-добър интерес на децата, но за това
следва да има воля между страните и осъзнаване на отговорностите им, което,
въпреки положените усилия на съда, не се постигна в настоящото
производство, но за страните тази възможност остава за в бъдеще.
И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да
7
се издържат от имуществото си. По отношение на ненавършило пълнолетие
дете, правото да получи издръжка е безусловно. Размерът на издръжката
съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи. С оглед установените доходи на
страните, нуждите на децата, които са в ниска възраст – 4 и 6 години,
посещават детска градина, имат нужда от средства за задоволяване на
обичайните потребности за деца на тяхната възраст, поради липса на
специфични нужди, правилно районният съд е определил сума в размер на по
200 лв., близко до минимума, предвиден в закона, но и съобразен с нуждите
на децата и възможностите на родителите им.
Предвид гореизложеното решението на районния съд следва да бъде
потвърдено изцяло, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Направено е искане за присъждане на разноски от въззиваемата.
Доколкото производството е по спорна съдебна администрация, а съдебното
решение ползва и двамата родители, всяка страна следва да понесе
разноските така, както ги е направила.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 450 от 22.12.2022 г., постановено по гр.
д. № 601 по описа за 2022 г. на Районен съд Асеновград, втори граждански
състав.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните - при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8