Р
Е Ш
Е
Н И Е № 1142
гр.
Пловдив,24.06.2015 г.
Пловдивски Окръжен Съд, въззивно
гражданско отделение, VІІ състав, в открито заседание на 22.05.2015 г. в състав
Председател: Соня Гешева
Членове : Величка Белева
Стефка
Михова
при секретаря А. К., като разгледа
докладваното от съдията Белева гр. д. № 1135/2015 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Контролно
– отменително производството по чл. 435 ал. 4 от ГПК.
Обжалва
се от В.И.А., ЕГН – ********** – трето за изпълнението лице по изпълн.д. №
285/2011 г. на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, наложена от съдебния изпълнител
на 23.02.2015 г. възбрана върху следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.733.1.1 по КК на гр. Пловдив, с предназначение на
обекта – жилище, апартамент със застр. площ от 111, 18 кв.м., находящо се на
първия етаж в сграда с идентификатор 56784.733.1., ведно с ½ ид.ч. от
прилежащото му избено помещение с площ от 23,82 кв.м., разположено в
югозападната част на сутерена и ¼ ид.ч. от поземления имот с
идентификатор 56784.519.733, в който е построена сградата. Поддържа се че
неоснователно е прието от ЧСИ имотите да са СИО на жалбоподателката и длъжника по
изпълнението Й.В.А., поради което и са възбранени до размер на притежаваната от
длъжника ½ ид.част. Поддържа че макар и придобити по време на брака
имотите са собственост само на жалбоподателката поради избрания от съпрузите
преди придобиването им режим на разделност - § 4 от ПЗР на СК във вр. с чл. 33
ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 т.2 от СК. Представени са нот. акт, обективиращ
договор за замяна от 21.12.2012 г. съгласно който имотите са придобити от
жалбоподателката, а на длъжника Й.А. е учредено вещно право на ползване върху
тях, декларация от жалбоподателката и съпруга й Й.А. по чл. 33 ал. 1 във вр. с
чл. 18 ал. 1 т. 2 от СК за избран от тях режим на разделност за имуществените
отношения, възникнали по време на брака, с нотариално заверени подписи и
Удостоверение от АВ – СВ – гр. Пловдив за вписан с уведомление 20121114092205
законов режим на разделност за имуществените отношения на съпрузите В.И.А. и Й.В.А..
Представено е и удостоверението за сключен от тях граждански брак на 09.11.2002
г. По така изложените съображения счита че наложената на 23.02.2015 г. върху
гореописаните имоти възбрана е незаконосъобразно действие на съдебния
изпълнител и се иска нейната отмяна. Претендира присъждане на разноски – адв.
възнаграждение в размер на 900 лв. – договорено и заплатено изцяло в брой
съгласно представения договор за правна помощ на лист 25 от делото.
Взискателят
по изпълнението „ Хета Асет Резолюшън Ауто България „ ООД – гр. София, ЕИК
********* взема становище за недопустимост на жалбата. Съгласно чл. 435 ал. 4
от ГПК третото лице може да обжалва насочване на изпълнение върху вещи, които
претендира да са негова собственост само ако към момента на запора, възбраната
или предаването им – ако се отнася за движима вещ, се намират в негово
владение. В случая жалбоподателката – трето лице, не установила - като и не
твърди да е била във владение на имотите към момента на възбраняването им.
Приложени
са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Изпратено е в препис
изпълн. дело.
Съдът
установи следното:
Относно
допустимостта - за която Съдът е длъжен да следи и служебно, Съдът приема
жалбата, депозирана на 6.3.2015 г. да е в едноседмичния срок по чл. 436 ал. 1
от ГПК / поради липса на доказателства за
уведомяването на жалбоподателката за наложената възбрана преди 27.02.2015 г. /,
внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК. Изхожда от
трето за изпълнението лице срещу предприето принудително изпълнение върху
имоти, които това лице поддържа да са негова, а не на длъжника собственост. В
качеството си на собственик на имотите на основание договора, изповядан с нот.
акт от 21.12.2012 г. жалбоподателят е и
техен владелец, считано от тази дата, тъй като съгласно чл. 68 ал. 1 от ЗС за
наличието на владение не е необходимо владелецът да упражнява непосредствената
фактическа власт върху вещта, а е достатъчен анимус за своене, който е налице тъй като нот. акт несъмнено
обективира намерение на приобретателя да държи имота като като свой. Владението
е различно от фактическото държане на вещта, още повече че в случая титуляр на
вещното право на ползване е длъжника и като така той може да упражнява
фактическата власт върху имотите, вкл. и плодоползване. Жалбоподателят – трето
лице е лишен от правото на ползване, но притежава правата на владение и
разпореждане с имотите от момента на продажбата – т.е. от 21.12.2012 г., а
възбраната е вписана след този момент. С оглед което Съдът приема че
жалбоподателят – трето лице, е във владение на имотите към момента на
възбраняването им, и тази положителна процесуална предпоставка за допустимост е
също налице.
С
оглед изложеното жалбата по чл. 435 ал. 4 от ГПК от третото за изпълнението
лице В.А. е допустима, тъй като –
противно на възраженията на взискателя,, това лице е във владение на имотите към
момента на възбраняването им.
Представените
към жалбата писмени доказателства, описани по горе установяват и собствеността
на жалбоподателката върху имотите към момента на налагането на възбраната. С
оглед което жалбата е и основателна. Възбранените имоти не са собственост на
длъжника, а на трето за изпълнението лице, поради което наложената върху тях
възбрана се явява незаконосъобразно изпълнително действие и ще се отмени.
С
оглед този резултат на жалбоподателя се присъжда като направени за съдебното
производство разноски договореното и заплатено адв. възнаграждение в пълния му
размер от 900 лв., за който не е постъпило от противната страна възражение по
чл. 78 ал. 5 от ГПК.
И
Съдът Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
наложената от ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825 по негово изпълн.д. № 285/2011 г.
възбрана от 23.02.2015 г. върху следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.733.1.1 по КК на гр. Пловдив, с предназначение на
обекта – жилище, апартамент със застр. площ от 111, 18 кв.м., находящо се на
първия етаж в сграда с идентификатор 56784.733.1., ведно с ½ ид.ч. от
прилежащото му избено помещение с площ от 23,82 кв.м., разположено в
югозападната част на сутерена и ¼ ид.ч. от поземления имот с
идентификатор 56784.519.733, в който е построена сградата.
Осъжда
„ Хета Асет Резолюшън Ауто България „ ООД – гр. София, ЕИК ********* да заплати
на В.И.А., ЕГН – ********** деловодни разноски за производството в размер на
900 / деветстотин / лева – ъвзнаграждение за един адвокат.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.