Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260058 / 08.09.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На десети август през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Драганова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 293 по описа за 2020
година; взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правни основания чл.49 и чл.84 ал.3 от ЗЗД от Ю.М.Н. с ЕГН **********
***; против „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район Надежда, ул. "Кирил
Благоев" № 14, представлявано от Божидар Николов Джелебов.
Ищецът твърди, че през 1978 г. бил призован, да отбие редовната си военна служба, съгласно
Закона за всеобщата военна служба, в поделение 58610 – с. Михалево, обл. Стара
Загора. От началото на следващата година здравословното му състояние се
влошило, което наложило, да постъпи на лечение в психиатрична клиника на Висшия
военно – медицински институт – София. По време на лечението се установило, че
страда от "шизофрения - параноидна форма, халюцинаторно-параноиден
синдром". След изписването му от болницата, бил представен на Централната
военно-лекарска комисия за уволнение като "негоден за военна служба",
в резултат на придобитото психично заболяване. С решение № 248/ 26.10.1979 г.
комисията признала на ищеца военна инвалидност, което било потвърдено и от ТЕЛК
за психични заболявания - гр. Стара Загора с Експертно решение /ЕР/ № 967/25.07.1980
г. Влошаването на здравословното му състояние продължило и след уволнението от
военна служба, като с ЕР на ТЕЛК № 1299/13.11.1996 г. му била определена втора
група инвалидност с диагноза "шизофрении психози. /Шизофрения.
Шизоафективна форма. Чести обостряния. Гневно-манисподобен синдром.",
считано от 04.11.1996 г. до 01.11.1997 г. Впоследствие с ЕР на ТЕЛК към
Психодиспансер - гр. Стара Загора с № 1247/29.10.1997 г. срокът на инвалидност
бил продължен до 01.01.1998 г., а с ЕР на ТЕЛК № 0093/27.01.2000 г. - до
01.01.2002 г., като във всички тези документи била потвърдена причинната връзка
- военна инвалидност. С разпореждане № 000015/11.02.1999 г. на Районно
управление "Социално осигуряване" - Хасково му била отпусната
военно-инвалидна пенсия.
С влязло в сила решение по гражданско дело № 716/2001 г. на ХРС, ответникът
Министерство на транспорта на Република България бил осъден да заплати на ищеца
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи претърпени
болки и страдания в резултат на непозволеното увреждане, като по този начин се
ангажирала отговорността му на причинител на увреждането му. След
постановяването на това решение здравословното му състояние продължило да се
влошава и след явяването му пред ТЕЛК с ЕР № 0118/04.02.2002 г. на Областния
диспансер за психични заболявания със стационар - Стара Загора ЕООД му била
дадена оценка 72% трудова неработоспособност със срок на инвалидността до
01.02.2004 г. За последен път той бил освидетелстван през 2008 г. и след като
било констатирано продължаващо влошаване на здравословното му състояние, с ЕР
на ТЕЛК № 1483/21.02.2008 г. му била дадена оценка 75% инвалидност с водеща
диагноза "Шизоафективни разстройства" и общо заболяване
„Шизоафективно разстройство. Маниен тип. Промяна на личността след прекарано
психично заболяване".
С решение № 599/08.10.2009 г. по гр. дело № 1726/2008 г., ХРС осъдил ДП
„Транспортно строителство и възстановяване" - София, правоприемник
съгласно параграф 2 от Закона за преобразуване на СВ, ВМТ и ВКПД на войските на
Министерството на транспорта, да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1 000
лв., като приел, че в случая е било налице допълнително обстоятелство по вече
възникналото правоотношение - инвалидността е преосвидетелствана, като се е
установила задълбочаваща се промяна на личността и в резултат на това увеличен
процент на инвалидност от 72% на 75%. И след постановяване на това решение
влошаването на здравословното му състояние продължило. След като за пореден път
се явил пред ТЕЛК, с ЕР № 0334/11.02.2013 г. на „Център за психично здраве -
Стара Загора" ЕООД, на ищеца била дадена оценка на работоспособността 80 %
с водеща диагноза „Шизоафективно разстройство, маниен тип". С влязло в
сила решение № 607/14.10.2015 г. по гр.дело № 247/2015 г., ХРС му присъдил обезщетение
в размер на 3 000 лв. за допълнително претърпените от него неимуществени вреди
във връзка с инвалидността му.
С оглед характера на придобитото от ищеца заболяване, влошаването на
здравословното му състояние продължавало и до настоящия момент, тъй като то се
характеризирало с непрекъснати афективни и параноидни пристъпи. Същото било с
хроничен ход на протичане и довело до промяна на личността на ищеца, която била
трайна и необратима и изисквала постоянен прием на медикаменти. Според
лекуващите го лекари, заболяването на ищеца било с динамичен ход на протичане,
на фона на който се проявявали обостряния предимно с манийна симптоматика,
налагащи периодично провеждане на стационарно лечение. В този смисъл, налице
било непрекъснато последващо влошаване на състоянието му след първоначалното
инвалидизиране. Всяко обостряне на заболяването било свързано с допълнителни
болки и страдания, изразяващи се в характерната за тази болест симптоматика.
Прогнозата била неблагоприятна, тъй като не можело да се очаква излекуване или
медикаментозно стабилизиране до степен, ищецът да възстанови своята
работоспособност. Ето защо с ЕР на ТЕЛК № 95 от 03.06.2016 г., той за пореден
път бил инвалидизиран за срок до 01.06.2022 г., като последващото влошаване на
здравословното му състояние било потвърдено от експертната комисия.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника, да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в допълнително претърпените болки и
страдания вследствие на последващото влошаване на здравословното му състояние
след първоначалното увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на
последното инвалидизиране 03.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски. Това си искане ищецът поддържа в
открито съдебно заседание, чрез пълномощника си – адвокат.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за неоснователен и
недоказан, като иска отхвърлянето му изцяло. За да се уважи ищцовата претенция,
налице следвало да е ексцес, т.е. влошаване на здравословното състояние, което
да е в причинна връзка с увреждането, което да не е било предвидено и съобразено
при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. Това влошаване следвало
обективно да съществува и да е надлежно установено. Три били елементите от
фактическия състав за възникване на посоченото задължение, които следвало да се
докажат от ищеца: наличие на военна инвалидност, претърпени вреди от ищеца и
причинна връзка между тях. Безспорно се установявало, че ищецът страда от
"шизофрения - параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром",
придобита по време на полагането на редовната му военна служба. Но видно от
последните две ЕР на ТЕЛК от 2013 и 2016 г., за него не била налице процентна
промяна в признатата трудова неработоспособност. Така не се установявал ексцес
в психичното състояние на ищеца, който да се намира в причинно– следствена
връзка с предходното му освидетелстване от 2013 г. В ЕР не била посочена нито
причината за промяната на процентната неработоспособност на ищеца, нито дали тя
се дължи на неуспешно лечение или на неполагане на достатъчно грижи от негова
страна на психичното му заболяване. От мотивите на предходното решение №
599/08.10.2009 г. по гр. дело № 1726/2008 г. на ХРС се установявало, че според
съдебно – психиатричната експертиза – в процеса на лечение ищецът лежал няколко
пъти в болница, което се обяснявало с обостряне на състоянието поради спиране
на лечението от самия него. В горепосочените последни две ЕР се сочело, че по
данни на сестрата на ищеца, той скитал безцелно, не поддържал личната си
хигиена, често ставал агресивен, чупел вещи, чувал глас, който го командва,
твърдял, че е много богат. Ето защо, според ответника констатираната от ТЕЛК
промяна в признатата трудова неработоспособност на ищеца се дължала единствено
на неполагане на достатъчно грижи за собственото му здраве от самия него, а не
на допълнителни усложнения на психичното му заболяване, въпреки положените
медицински грижи. Така не само нямало ексцес, но и не се твърдяло и не се
установявало, ищецът да е претърпял някакви вреди, чието установяване било в
негова тежест, в т.ч. и тяхното конкретно естество, за да може да се прецени, дали
те имат връзка със заболяването и с неговото влошаване. Неоснователността на
главния иск водела до неоснователност и на акцесорния. Предвид изложеното,
ответникът иска отхвърляне на предявените искове изцяло, а в условията на
евентуалност – поради съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото
лице, да се намали размерът на исканото обезщетение, според изискването за
справедливост по чл.52, вр. чл.51 ал.2 от ЗЗД. Ответникът претендира да му се заплатят
направените по делото разноски, като не ангажира доказателства в
производството. В открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален
представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие решение № 607/
14.10.2015 г. по гр.дело № 247/2015 г. на ХРС, влязло в сила на 27.11.2015 г.
По силата му ДП „Транспортно строителство и възстановяване” – София с
ЕИК ********* е осъдено да заплати на ищеца в настоящото производство, на
основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за ексцес на заболяване, установено с ЕР № 334/11.02.2013 г.
на ТЕЛК - Ст.Загора, с което е увеличен процентът на нетрудоспособност на ищеца
от 75% на 80%, във връзка с инвалидност на военнослужащ, като инвалидността е
настъпила при изпълнение на служебен дълг, ведно със законната лихва, считано
от 11.02.2013 г. до окончателно изплащане, както и разноски в размер на 300
лева. Представи се и цитираното ЕР, касаещо преосвидетелстването на ищеца, със
срок на посочената трайно намалена работоспособност до 01.02.2016 г., по
причина военна инвалидност от 04.11.1996 г., с диагноза «шизоафективно
разстройство, маниен тип; промяна на личността след прекарано психично
заболяване». В същия смисъл е и последвалото ЕР № 1490/ 03.06.2016 г. на ТЕЛК –
ІІ при МБАЛ АД – Хасково, що се отнася до % на намалената му работоспособност,
диагнозата и причините за това, като срокът е определен за три години до
01.06.2019 г. Същият % на намалената му работоспособност и причините за това са
възприети и в последвалото ЕР № 1452/10.06.2019 г. на ТЕЛК – ІІ при МБАЛ АД –
Хасково, със срок от три години до 01.06.2022 г., като му е поставена нова диагноза
«параноидна шизофрения с афективни и параноидни пристъпи; маниоподобен
синдром». Ищецът представи по делото две епикризи на свое име, издадени му от
«Център за психично здраве - Хасково» ЕООД, по повод хоспитализирането му там.
Първата е № 801/2019 г., като е постъпил на 06.11.2019 г. и е изписан на
31.12.2019 г.,с диагноза «параноидна шизофрения». Тя сочи анамнеза, соматичен,
неврологичен и психичен статус, както и проведеното му лечение. Отразено е, че
ищецът е изписан, придружен от сестра му, в подобрено общо състояние, с
препоръка за редовен прием на подробно описано поддържащо лечение, под контрола
на амбулаторен психиатър. С аналогично съдържание е и втората епикриза № 32/ 2020
г. за последващата му хоспитализация, като е постъпил на 14.01.2020 г. и е
изписан на 12.02.2020 г. Допълнително като придружаващи заболявания са посочени
– артериална хипертония, хроничен бронхит, метаболичен синдром.
Останалите, представени от ищеца писмени доказателства, като ирелевантни за
настоящия правен спор, респ. като такива касаещи предходни периоди, които са
били предмет на предходни съдебни производство - съдът не следва да обсъжда.
За цялостното
изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът
назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието заключение приема като
компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е основало заключението си на
представените по делото медицински документи и на извършен преглед на ищеца на 29.07.2020
г., явил се със своя близка. Сочи, че ищецът се води на отчет в ЦПЗ-Хасково,
освидетелстван от ТЕЛК първоначално през 1996 г., преосвидетелстван
многократно, последно през 2019 г. за три години, като са запазени 80% ТНР.
Вещото лице сочи, че психичното страдание на ищеца датира от 1979 г., с дебют
по време на военната му служба, лекуван за пръв път тогава във ВМА-София с
диагноза „циклофения – параноидна форма”, уволнен по болест. В последствие е
хоспитализиран многократно в различни психиатрични заведения, предимно по повод
на манийна и параноидна симптоматика; с диагнози от циклофения до шизоафективно
разстройство и параноидна шизофрения, като вариациите се дължали отчасти на
промени в номенклатурата и класификациите в годините, отчасти на припокриване
на симптоми, без това да оказва съществено влияние върху прогнозата или
методите на лечение. Последното стационарно лечение на ищеца било през
април-май 2020 г. в ЦПЗ-Хасково, показал липса на критичност, лошо придържане
към терапията и чести обостряния. Отчетена била личностова промяна, понастоящем
приемал терапия с антипсихотик. Споделял, че се чувствал отпаднал, нямал
желание за дейност и социални контакти, рядко излизал от вкъщи, мислел че
съседите му се подиграват и злословят по негов адрес. Експертизата описва психичния
статус на ищеца, в т.ч. и некритичен и без съзнание за психично заболяване; с
диагноза към момента на прегледа «шизоафективно
разстройство, маниен тип». За заболяването му били характерни психотични и
афективни симптоми, проявяващи се самостоятелно или съчетано, протичането им
било с прогресиращо влошаване и личностова промяна, водещи до траен упадък на
личността в професионален, социален и личен план. Заболяването било хронично и
нелечимо, като за поддържането на състояние на пълна или
частична ремисия необходим бил непрекъснат прием на медикаменти. Характерно,
особено при обострянията, била липсата на критичност и съзнание за болест,
което водело до прекъсвания на терапията и последващи влошавания. Липсата на
самоконтрол по време на епизодите често водела до прояви на антисоциално
поведение и/или агресия, както и действия които не са в интерес на болния с
предпоставки за социална маргинализация и отхвърляне от обществото. У ищеца
било налице влошаване на здравословното състояние, след първото инвалидизиране,
което било във връзка със самото естество на заболяването /хронично и
прогресиращо, с множество хоспитализации/. Налице била задълбочаваща се и
трайна личностова промяна, като няколкократно бил повишаван % му на
нетрудоспособност. Допълнителните му болки и страдания се свързвали от една
страна със самите симптоми на заболяването /страх, гняв, халюцинации, потиснато
настроение и пр./, а от друга със стресиращия характер на хоспитализациите,
които по същество представлявали ограничаване на свободата на индивида, макар и
в негов интерес; прием на лекарства, които макар да подобрявали състоянието
често имали и странични ефекти /седация, повишаване на апетит и тегло, намалено
либидо и пр./. В по-далечен план, заболяването водело до осезаема социална дискриминация
– лишаване от достъп до престижни професии и високи доходи. В случая ищецът бил
освидетелстван от ТЕЛК,нямал професионална реализация и получавал инвалидна
пенсия в минимален размер. Фактът, че при последното му преосвидетелстване бил
запазен същият % на нетрудоспособност, не означавал, че за периода не са
претърпени допълнителни болки и страдания, за което говорели и честите
хоспитализации. Прогнозата на заболяването на ищеца била неблагоприятна, като
не се очаквало подобрение на състоянието му в бъдеще, според заключението на
експертизата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността
на предявените искове:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа; а според чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорността по
чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени
на пострадалия – в случая на ищеца и то при условията на ексцес; вредите да са
причинени от лице, респ. лица, на които отговорният по чл.49 от ЗЗД –
ответникът е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника. Тази отговорност е за чужди
виновни действия и е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното лесно и
бързо обезщетяване на пострадалия, като отговорността на възложителя е обективна и
гаранционна. Основна предпоставка на отговорността е да са причинени вреди в
резултат от нечие неправомерно поведение, при това според съдебната практика не
е необходимо персоналният причинител да е известен. Същевременно, няма спор, а
и се доказа, че психичното страдание на ищеца датира от 1979 г., с дебют по
време на отбиване на редовната му военната му служба в държавни структури,
чиито правоприемник е ответникът в настоящото производство. От тогава насетне
ищецът е бил многократно хоспитализиран в различни психиатрични лечебни
заведения, както и освидетелстван от ТЕЛК за пръв път през 1996 г. За
претърпените от него неимуществени вреди в предходни периоди и по предявени от
него искове, праводателите на ответника в настоящото производство са били осъждани
да му заплащат обезщетения за неимуществени вреди, в резултат на това му
инвалидизиране. Основният спорен момент по делото е, дали настоящият казус
попада в хипотеза на ексцес, за обезщетяване на вредите от който следва да се
ангажира имуществената отговорност на ответника спрямо ищеца. След съвкупния
анализа на събрания по делото доказателствен материал, съдът достига до
положителен отговор на този въпрос. С предходното съдебно решение, влязло в
сила на 27.11.2015 г., на ищеца е била присъдена сума за обезщетение за неимуществени вреди за ексцес на заболяване, установено с ЕР
№ 334/11.02.2013 г. на ТЕЛК - Ст.Загора, с което е увеличен процентът на
нетрудоспособността му от 75% на 80% до 01.02.2016 г., с диагноза
«шизоафективно разстройство, маниен тип; промяна на личността след прекарано
психично заболяване». В същия смисъл са и последвалите две ЕР на ТЕЛК – ІІ при
МБАЛ АД – Хасково - № 1490/03.06.2016 г. и № 1452/10.06.2019 г. що се отнася до
% на намалената му работоспособност и причините за това, със срок съответно до
01.06.2019 г. и до 01.06.2022 г.. В първото решение е въприета горецитираната
диагноза, а във второто - нова диагноза «параноидна шизофрения с афективни и
параноидни пристъпи; маниоподобен синдром». Назначената по делото експертиза установи,
че вариациите на диагнозите се дължали отчасти на промени в
номенклатурата и класификациите в годините, отчасти на припокриване на
симптоми, без това да оказва съществено влияние върху прогнозата или методите
на лечение. Сам по себе си фактът, че от предходното присъждане на обезщетение
за ищеца до момента нетрудоспособността му остава все
на 80%, не е основание за отхъврляне на настоящия му иск, както неоснователно
настоява ответникът. Напротив съдът приема, че е налице влошаване на
състоянието на ищеца през изтеклия период от време, през който е бил
хоспитализциран неколкократно в ЦПЗ-Хасково ЕООД, а именно за времето 06.11. -
31.12.2019 г. и 14.01. - 12.02.2020 г.,
както и през април-май 2020 г., респ. почти непрекъснато в рамките на седем
месеца. Същевременно, вещото лице е категорично, че прогнозата на заболяването на ищеца е неблагоприятна, като не се очаквало
подобрение на състоянието му в бъдеще. У ищеца е налице влошаване на
здравословното състояние, което е във връзка със самото естество на
заболяването /хронично и прогресиращо, с множество хоспитализации/. Налице е
задълбочаваща се и трайна личностова промяна. Допълнителните му болки и
страдания се свързват от една страна със самите симптоми на заболяването, а от
друга със стресиращия характер на хоспитализациите, които по същество
ограничавали свободата му, макар и в негов интерес; прием на лекарства, които
макар да подобрявали състоянието често имали и странични ефекти; осезаема
социална дискриминация. Предвид изложените съображения, съдът приема, че е
налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, в резултат на процесното
му инвалидизиране, което влошаване е настъпило след присъждането на предходното
му обезщетение за неимуществени вреди. Изцяло неоснователни и недоказани са
ответните възражения против този извод, като съдът отчита и процесуалното му
поведение. Въпреки изрично указаната му доказателствена тежест, в т.ч. и по
реда на чл.146 ал.2 от ГПК, ответникът не предприе
никакви действия, в изпълнение на указанията на съда, че не сочи доказателства за възраженията си, че промяната на процентната
неработоспособност на ищеца се дължи на неуспешно лечение или на неполагане на
достатъчно грижи от негова страна на психичното му заболяване; респ. се дължи
единствено на неполагане на достатъчно грижи за собственото му здраве от самия
него, а не на допълнителни усложнения на психичното му заболяване, въпреки
положените медицински грижи. Така тези му възражения останаха изцяло недоказани
по делото, а така също и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като
характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на
Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото
развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки
тези указания, съдът взема предвид, че се касае за 59-годишен понастоящем мъж, пенсионер
по болест, несемеен, неработещ, трайно инвалидизиран по повод процесното си
психично заболяване, проявено за пръв път по време на отбиване на редовната му
военна служба. Съдът взе под внимание настоящите болки и страдания на ищеца от
влошеното му здравословно състояние, наложило гореописаното му многократно
хоспитализиране, трайната му личностова промяна, социалната му изолация,
необходимостта от прием на постоянна медикаментозна терапия, хроничния и
необратим ход на заболяването; негативното отражение на всички тези
обстоятелства върху ежедневието му и върху качеството му на живот, както и
безспорното им негативно отражение върху психиката и самочувствието му. Съобрази
се и периодът, през който ищецът е търпял гореописаните негативни изживявания, при
наличието на непрекъснато освидетелстване от ТЕЛК, считано от 03.06.2016 г. датата
на поредното ЕР № 1490 на ТЕЛК до даване ход на
устните състезания по настоящото делото /чл.235 ал.3 от ГПК/, респ. за период
от повече от четири години. Предвид изложеното и с оглед нормите на
справедливостта, съдът приема, че сумата от общо 3 000 лв. е достатъчна за
овъзмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат на влошеното му здравословно състояние от процесното му инвалидизиране.
Така главният иск следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от
датата на увреждането, явяваща се датата на инвалидизирането му, невзета
предвид при предходното определяне на обезщетение – 03.06.2016 г. /ЕР № 1490 от
зас.95 на ТЕЛК – ІІ при МБАЛ АД – Хасково/ до окончателното изплащане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана
/чл.84 ал.3 от ЗЗД/, т.е. той е в забава от момента на причиняване на вредите.
Предвид изцяло уважения иск и на
основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Хасково държавна такса върху
уважения размер на иска /чл.78 ал.6 от ГПК/ в размер на 120 лв., както и сумата
от 200 лв., изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждение за
назначената по искане на ищеца експертиза; както и държавна такса в размер на
още 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на
присъдените суми.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Надежда, ул. "Кирил
Благоев" № 14, представлявано от Божидар Николов Джелебов; ДА ЗАПЛАТИ на Ю.М.Н. с ЕГН **********
***; сумата от 3 000 лева,
представляваща дължимо му обезщетение за неимуществени вреди – за претърпени
болки и страдания, претърпени в резултат на влошаване на психичното му
заболяване, довело до военната му инвалидност от 01.11.1996 г., а именно –
ексцес по ЕР № 1490/03.06.2016 г. за 80 % трудова
неработоспособност със срок до 01.06.2019 г., с диагноза «шизоафективно
разстройство, маниен тип»; и по ЕР № 1452/10.06.2019 г. за 80 % трудова
неработоспособност със срок до 01.06.2022 г., с диагноза «параноидна
шизофрения»; двете ЕР на ТЕЛК – ІІ при МБАЛ АД – Хасково; ведно със законната лихва от 03.06.2016
г. до окончателното изплащане; както и сумата от 300 лева за деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд – Хасково държавна такса в размер на 120
лева, както и сумата от 200 лева,
представляваща изплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо
лице; както и държавна такса в размер на още 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на присъдените суми.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси на адвокатите им от л.46
и 47.
СЪДИЯ :