МОТИВИ към Присъда № 21/07.06.2021г.
постановена по НОХД № 891/2019г. по описа на
РРС.
Обвинението
против подсъдимия А.М. *** е за
това, че: 1. Ha 07.09.2018г. в с. Градина, общ. Лозница се е заканил с убийство
- “Ще ви убия!“, „Ще ви изтрепя до един!“, „Ще ви разбия, ще ви пръсна главите!”
на Р. Х. И. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
2. На 07.09.2018г. в
с. Градина, общ. Лозница се е заканил с убийство-“Ще ви убия!“, „Ще ви изтрепя до
един!“, „Ще ви разбия, ще ви пръсна главите!” на К.И.И. *** и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.
144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
Подсъдимият А.М. *** не се признава за виновен, бил е
изнервен и провокиран от пострадалите, като предоставя на съда да реши и моли
да бъде оправдан.
Защитникът му адв. К. счита обвинението за недоказано по
един безспорен и несъмнен начин. Счита, че няма закана за убийство в цитирания
от обвинението смисъл, тъй доверителят й е бил провокиран от пострадалите,
както и че цялата ситуация е била планирана предварително, за да може внучката
им да направи записа. Между доверителя й и частните обвинители е налице
дългогодишен конфликт и влошени междусъседски отношения. Същите многократно са
си разменяли обидни думи и в случая счита, че дори и доверителят й да е изрекъл
думите, то те не са предизвикали основателен страх у пострадалите. Подзащитният
й е действал под силни емоции, резултат от влошените отношения между тях и
провокативните действия от страна на пострадалите, поради което счита, че
същият следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Пострадалата К.И.И. *** е конституирана като частен
обвинител в процеса. Процесуалният й представител- адв. П. счита, че
обвинението е доказано по несъмнен начин спрямо подзащитната му. Безспорно се
установява, че подсъдимият е отправил описаните в ОА закани, придружени с
цинизми, които са били възприети от доверителката му и са предизвикали у нея
чувство на страх, безпокойство че може да бъдат реализирани. Ето защо счита, че
подсъдимият М. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение,
като предложеното от прокурора наказание счита за съответно, тъй като би
изпълнило целите на чл.36 от НК.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано, с оглед на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Намира, че всички събрани доказателства установяват по
несъмнен начин извършеното престъпление, участието на подсъдимия и виновността
му. Същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, в което е обвинен. Предлага на съда да го признае за виновен по
така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – 3 години, като бъде
приложен и чл.66 от НК с изпитателен срок от 5 години.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият А.М.М. и пострадалите /съпрузи/ Р. Х. И. и К.И.И.
***.
Подс. А.М. *** пострадалите на ул. *******. Къщите им били
в непосредствена близост, като ги деляла една телена ограда.
Техните взаимоотношения били влошени от няколко години, като
причина за това били отглежданите животни от страна на И., а впоследствие и агресивното
поведение на подс. А.М. /56 годишна възраст към инкриминирания период/ спрямо по-възрастните
си съседи - св. Р.И. /67 годишна възраст към инкриминирания период/ и св. К.И.
/65 годишна възраст към инкриминирания период/.
В тази връзка подс. А.М. бил осъден по НОХД № 25/2018г. по
описа на Районен съд-Разград по силата на сключеното Споразумение №
521/23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г., като е признат за виновен за това, че
в периода от 27.02.2018г. до 09.04.2018г. в с. Градина, общ. Лозница, в условията
на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с М. М. М. и М. А.М.,
се заканил с убийство на Р. Х. И., К.И.И., Р. Р. Х. и Х. Р. Х. и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Наказанието
му било пробация, включваща пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр.
с ал. 1 от НК за срок от 8 месеца.
На 07.09.2018г. около 11.00ч. в с. Градина , ул. *******”,
общ. Лозница, обл. Разград пострадалият Р. Х. И. работел в градината си /дворното
място на къщата, в която живеел/.
По същото време подс. А.М. излязъл от къщата, в която живеел
и като видял св. Р.И. му казал да се „маха” за да не го вижда навън, като го
псувал на майка и го обиждал.
Св. К.И. възприела агресивното поведение на подсъдимия и решила
да отиде при тях. Подс. М. като я видял, започнал и нея да обижда, като й казал,
че е „курва” и да си прибере гащите от простора.
После подсъдимият продължил с агресивното си поведение. Той
се заканил на пострадалите Р.И. и К.И., като им казал : “Ще ви убия!“, „Ще ви изтрепя
до един!“, „Ще ви разбия, ще ви пръсна главите!” . Освен това същият използвал множество
обидни изрази и закани насочени спрямо пострадалите, като дори в определен времеви
интервал държал предмет наподобяващ бухалка, която била възприета от пострадалите
.
Междувременно в дома на пострадалите се намирала случайно
тяхната внучка - св. А.Р.А.. Тя била в хола заедно с 9-месечната си дъщеря. Като
чула силните викове на подс. А.М. се преместила в кухненското помещение, тъй като
от там имала по-добра видимост към къщата, в която живеел. Св. А.А. била запозната
с влошените отношения на баба си и дядо си с техния съсед и решила да удостовери
поведението и действията на подс. А.М.. Тя извадила телефона си и започнала да прави
видеоклип като насочила камерата към подсъдимия.
Впоследствие, на 26.10.2018г. в гр. Лозница същата
предала с протокол за доброволно предаване направения видеозапис на флаш-памет на
полицейски служител - св. Л.Н. *** и така същият бил приобщен по надлежния ред като
веществено доказателство по делото.
По делото била извършена видеотехническа експертиза, като
видно от протокол № 120/11.10.2019г. при отварянето на предоставената флаш памет
се е установило, че същата съдържала 1 бр. видеозапис във формат „mp4”, с наименование
„20180907_113433.mp4”, заснет от мобилно устройство. Според информационните данни
на файла, същият е записан на 07.09.2018г. с начало 11:34:33ч. и е с продължителност
3 минути, с резолюция 1920x1080 и 29 кадъра в секунда.
Посредством гореспоменатата експертиза е установено, че записът
е направен през прозорец с отворени хоризонтални щори, през който се вижда къща
и входната й врата, от която по време на записа излиза и влиза лице от мъжки пол,
среден на ръст, със сиво-бяла коса и брада, облечен със светла на цвят риза, обут
със сини на цвят къси панталони, който разговарял през цялото време на турски език,
които са извън кадър.
При прегледа на видеозаписа, се е установило следното /Приложение
1/: -в началото на видеозаписа се вижда, че от входната врата на заснеманата къща
се показва жестикулираща ръка, като се чуват и гласове говорещи на турски език.
-в 16-тата секунда от видеозаписа в кадъра влиза гореописания
мъж, излизайки пред входната врата на къщата, продължавайки да жестикулира с ръка
и да разговаря с лицата извън кадър и влиза в къщата на 56-тата секунда. Продължава
да се чува говор от лицата извън кадър.
-в 01:07 минута от видеозаписа, мъжът отново излиза от къщата
говорейки и жестикулирайки с лява ръка и се прибира в 01:12 минута, като след това
се вижда лявата му ръка с която продължава да жестикулира през вратата и продължава
да се чува говор между лицата.
-в 01:21 минута, мъжът излиза от къщата жестикулирайки с лява
ръка и говорейки на лицата извън кадър и се прибира в 01:26 минута.
-в 01:29 минута, мъжът отново излиза от къщата като жестикулира
с дясна ръка, сочейки с показалец и продължавайки да разговаря с лицата извън кадър
и се прибира в къщата в 01:42 минута.
-в 01:48 минута, мъжът излиза от къщата жестикулирайки с лява
ръка и показалец и показвайки с дясната си ръка предмет наподобяващ бейзболна бухалка,
като продължават да разговарят с лицата извън кадър. Мъжът се прибира в къщата в
01:50 минута, като продължават да се чуват лицата извън кадър.
-в 01:55 минута, мъжът излиза от къщата, говорейки с лицата
извън кадър и се прибира в къщата на 01:58 минута след началото на записа.
-в 02:18 минута от началото на записа, мъжът отново излиза
от къщата и влиза в кадър , като размахва левия показалец и говори на турски език.
Мъжът влиза в къщата на 02:25 минута от началото на записа.
От видеозаписа през периода, в който е заснето гореописаното
лице са извлечени снимкови кадри под формата на фотоалбум. Снимковите файлове са
обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на
редактор за растерни изображения и по-характерните са представени в Приложение
1, подредени в хронологичен ред.
При прегледа на извлечените кадри се констатирало, че те са
с качество което позволява отграничаване на достатъчно частни признаци, характеризиращи
заснетото лице.
При проведеното разделно и сравнително изследване на признаците
на външността на лицето, възприето на видеозаписа с тези на А.М.М. е установено
съвпадение в анатомическите признаци на лицето от видеозаписа с тези на А.М.: форма
на лицето; линия на косата; чело- височина; уши-форма, спецификация; степен и форма
на лицево окосмяване; нос-разположение, широчина; конфигурация на долна челюст и
брадичка.
Накрая е дадено заключение, че не са установени признаци за
изменение/монтаж на първоначалния запис.
После по делото е бил извършен превод от турски на български
език на гореизследвания видеозапис.
Преводачът след като получил видеозаписа, го изслушал, изгледал
и превел съдържанието му. Макар записът на разговора да бил „доста шумен” и част
от разговарящите лица оставали встрани от записващото устройство, то все пак бил
извършен превод, от който е установено, че първоначално се чувал женски говор, а
после:
-мъж 1 /подс. М./: „ще видим”.
-жена /пострадалата К.И./ : „ти ще видиш….”.
-мъж 1 /подс. М./: „ще видите”.
-жена /пострадалата К.И./: „ще видим, ще видим…..”.
-мъж 1 /подс. М./: „затвори си устата, и се прибирайте вътре,
затвори си устата”.
-жена /пострадалата К.И./: „няма да се прибера, ти кой си”,
-мъж 1 /подс. М./: „ще видиш кой съм”.
-жена /пострадалата К.И./: „….вкъщи не можах да сляза в къщи”.
-мъж 1 /подс. М./: „абе майка ти, влизай вкъщи ти казах”.
-жена /пострадалата К.И./: „на тебе майка ти”.
-мъж 1 /подс. М./: „абе майка ти, влизай вкъщи ще видиш, не
ми отваряй устата, нямам работа с теб, влизай си в къщата”.
-жена /пострадалата К.И./: „….ще видим”.
-мъж 1 /подс. М./: „ще видим, затваряй си устата”.
-жена /пострадалата К.И./: „ще видим, ще видим”.
-мъж 1 /подс. М./: „ще видим”.
-мъж 2 /пострадалият Р.И./: „ти си затвори устата”.
-мъж 1 /подс. М./: „ще видим, ще видим, ще ти отрежа устата”.
-жена /пострадалата К.И./: „като идва…”.
-мъж 1 /подс. М./: „хайде не си отваряй устата, прибери си
гащите
ма”.
-жена /пострадалата К.И./: „ти си прибери гащите”.
-жена /пострадалата К.И./: „май, май, май, май, превърна тук
в циганска махала”.
-мъж 1 /подс. М./: „стига си викала, гледай си работата, виж
ще дойда там и ще ти разбия главата, гледайте си работата”.
-мъж 1 /подс. М./: „ще дойда там и ще ви изтрепя до един,
ей ти с путкината уста не ме карай да викам, ще дойда там и пред жена ти ще те направя
луд ще ти отрежа устата”.
-мъж 2 /пострадалият Р.И./: „гьотверенин”.
-мъж 1 /подс. М. размахвайки бухалка/: „ще ви разбия, ще ви
пръсна главите”.
-жена /пострадалата К.И. /: „да, да ще разбиеш другия път,
ще разбиеш”.
-мъж 2 /пострадалият Р.И./: „на майка си путката ще разбиеш”.
-мъж 1 /подс. М./: „….пишман съм , че не съм те убил”.
-мъж 1 /подс. М./: „….пишман съм , че не съм те убил”.
-мъж 1 /подс. М./: „не си отваряй устата”.
-мъж 2 /пострадалият Р.И./: „….като дойде”.
-мъж 1 /подс. М./ : „ще се видим като дойде”.
По делото била извършена комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза на пострадалия Р.И., като заключението на вещите лица
било, че психичното състояние на Р.И. по време на деянието покривало критериите
за: ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ, със страх, ужас, паника, вегетативни симптоми и т.н.
След деянието психичното му състояние покривало критериите
за РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА. АДАПТАЦИОННА ТРЕВОЖНО- ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ, диагноза
от областта на граничната психиатрия, развило се в причинно-следствена връзка с
преживения стрес по време на деянието и протичащо с високо ниво на тревожност, снижение
в прага на поносимост и издръжливост, умерен депресивитет в рамките на личностовота
криза, социално отдръпване.
Отправените заплахи са отключили силни отрицателни емоции
на притеснение, тревога, страх, опасения за себе си и най-вече за съпругата и синовете
си. Чувството за застрашеност неприкосновеността на семейството, цялостния негативно-агресивен
облик на съседите поставят личността в стресова ситуация, изпълнена с несигурност
и психически дискомфорт с голяма продължителност във времето /2 години/. Пострадалият
И. се е чувствал безпомощен и гневен, че ситуациите на заплахи и конфликти се повтарят
отново. Чувствата на объркване , смущение и страх за живота и целостта на любими
хора са своеобразни стресови състояния. Описаните преживявания корелират и с промени
на поведенческо ниво, което от своя страна внася допълнителен дискомфорт във функционирането
на индивида, т.е. налице е и социална дисфункция. В подкрепа на този извод е и установената
при изследването „Протрахирана адаптационна тревожна реакция”, като неадаптивен
отговор на преживения стрес. Отправените заплахи с голяма вероятност са могли да
възбудят основателен страх за осъществяването им у пострадалия Р.И..
В ситуации на стрес пострадалият Р.И. имал нужда от усамотение
за да намери правилното решение. Отчитала се завишена тревожност, безпокойство и
раздразнителност, което показвало наличие на стрес. С прояви на тревожност и защитно
поведение, както и наличие на депресивни преживявания, емоционална неустойчивост,
несигурност, отдръпване от социалния живот и отчуждение.
По делото била извършена комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза на пострадалата К.И., като заключението на вещите лица
било, че психичното състояние на К.И. по време на деянието покривало критериите
за: ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ, със страх, ужас, паника, вегетативни симптоми и т.н.
След деянието психичното му състояние покривало критериите
за РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА. АДАПТАЦИОННА ТРЕВОЖНО- ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ, диагноза
от областта на граничната психиатрия, развило се в причинно-следствена връзка с
преживения стрес по време на деянието и протичащо с високо ниво на тревожност, снижение
в прага на поносимост и издръжливост, умерен депресивитет в рамките на личностовота
криза, социално отдръпване.
Отправените заплахи са отключили силни отрицателни емоции
на притеснение, тревога, страх, опасения. В опасението преобладава мисловното съдържание
и то именно позволява да бъде направена преценка на възможната опасност, а в страха
е афективния пълнеж, като при пострадалата К.И. са налице и двете. Описаните преживявания
корелират и с промени на поведенческо ниво, което от своя страна внася допълнителен
дискомфорт във функцинионирането й, т.е. налице е и социална дисфункция. В подкрепа
на този извод е и установената при изследването „Протрахирана адаптационна тревожна
реакция”, като неадаптивен отговор на преживения стрес. Отправените заплахи с голяма
вероятност са възбудили основателен страх за осъществяването им у пострадалата К.И..
В ситуация на стрес пострадалата К.И., интензитета на емоциите
е по-силен от други ежедневни негативни ситуации, свързан е с възрастовите особености
на личността и вида на стреса. Предвид индивидуалните, възрастовите особености на
личността и здравословното й състояние, заплахите са се преживели като реална застрашаваща
сигурността й ситуация.
На съдебното следствие е назначена и изслушана комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертиза по отношение и на подс. А.М.,
съгласно която не установяват данни
за психично заболяване. Същият до момента не е бил обект на психиатрична или психологична
помощ.
Средно общителен, обича срещите с хора, комуникацията и новите
ситуации. Целеустремен в действията и постъпките си. Предимно с екстровертна насоченост
на характера. Бързо се ориентира, адаптивен. Енергичен и активен. Понякога е мнителен,
което става предпоставка за конфликти. Трудно отстъпва от позицията си, дори и да
не е прав. Настойчив и целеустремен в удовлетворяване на лични доминанти. Забелязва
се завишена самооценка. Много последователен, усърден. В отношенията към обкръжаващите
е твърд и взискателен. Злопаметен. Често проявява пасивно упорство, става прекалено
взискателен към околните. Упорит, горд, много честолюбив. Настроението му е борбено,
стреми се към първенство и лидерство. Когато е с близки хора проявява наблюдателност
и чувство за хумор. Разсъдлив и хладнокръвен. Към чуждото мнение се психологически
портрет отнася безразлично. Консервативен. Не е предразположен към дълбоки емоционални
преживявания. Емоционално беден, не умее да съпреживява. Недоверчив. В отношенията
обича да доминира. Не понася наложен темп. Идентифицира се претенциозност, агресивна
нагласа към околните. Личността функционира с незрели възгледи, склонна към спонтанни
и необмислени действия. Трудно приема неуспеха или отказа. Проявява, висок самоконтрол,
изразена доминантност и потребност да контролира събитията. Със стремеж към престиж
и уникалност.
Отчитайки взаимодействието на личностовите и средовите фактори,
възприятията за ситуацията се пречупват през цененото от осв. собствено достойнство,
което се счита уязвено и накърнено. Хроничната конфликтна ситуация със съседите
понижава прага на фрустрация и отключва гневни реакции, с които личността отреагира
по-интензивно на емоционално и поведенческо ниво. Ситуацията на хроничен конфликт
е свързана с преживяване на психичен дискомфорт, особено що касае самооценката на
личността - води до усещане за дискредитация и унижение в общността. Предвид личностовите
особености /акцентуации на характера/ подробно описани по-горе/ създалата се емоционална
стресова ситуация активира високо ниво на невротичност, гняв и тревожност, чувствителността
и обидчивостта на лицето нарастват, в резултат на което се появяват затруднения
в общуването. Подобен тип личности по-тежко преживяват кавгите, обидите и конфликтите.
Ежедневните срещи с ответната страна на конфликта, явяваща се „дразнител“ отключва
поведение насочено към доказване на правотата и собствената позиция оценявана като
правилна. Личностовите особености на осв. формират своеобразен стил на поведение
за непоколебимо отстояване на собствените възгледи, постъпки и права.
Към момента на психологическото изследване и интервюто описаните
от осв. чувства на обида, унижение, раздразнение и накърнено достойнство се преживяват
с доминантно присъствие в ценностната система на личността, предвид което, считаме,
че не е налице склонност към собствена интерпретация и манипулиране на действителността.
Усещането за нарушен емоционален баланс отключва фанатична страст, стремеж към водене
на борба до пълно възтържествуване на правдата, така както личността я разбира.
Личностовите особености на осв. формират своеобразен стил
на поведение за непоколебимо отстояване на собствените възгледи, постъпки и права.
Нуждата от доказване на собствената правота създава впечатление за склонност към
преувеличаване въздействието на ситуацията, като в известна степен стеснява мирогледа
на личността. Поведението на осв. до голяма степен се подчинява на желанието за
постигане на справедливост „на всяка цена“.
Осв. М. е с нормален интелект, не боледува от душевна болест
или от дълбока личностова деградация, които да представляват “продължително разстройство
на съзнанието” в аспекта на чл.33 НК, нито към момента на деянието се е намирал
в състояние, което да може се приравни на “краткотрайно разстройство на съзнанието”
така, че не намираме медицински аргументи за обсъждане при същият на нарушени годности
за разбиране и ръководене на постъпките си в смисъла на чл.33 от НК.
За провокирането и поддържането на множество конфликтни ситуации
със съседите му с голяма давност във времето от съществено значение е взаимодействието
на личностовите и средовите фактори. Загубата на социална позиция и ефективна реализация
се явява един от основните механизми, които в съчетание с личностовите особености
извеждат на преден план потребността от доминиране, активиране на нарцистичното
му начало, и дълбоко заложени и вероятно неосъзнати малоценностови нагласи и комплекси.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства-
показанията на свидетелите К.И., Р.И., А.А., Л.Н., заключенията на вещите лица
по назначените комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи, видеотехническа
експертиза ведно с превод, справка за съдимост, характеристика, протоколи за
предупреждение, СД, и др. писмени доказателства. Всички те са единни и
непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и
възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност
установяват по несъмнен начин, че на инкриминираната дата- 07.09.2018г. в с.
Градина, общ. Лозница подс. М. е отправил към пострадалите К.И. и Р.И. чрез
думи /заплашвайки ги, че ще ги убие, ще ги изтрепи до един, ще ги избие и ще им
пръсне главите/ и действия /чрез размахване на предмет, наподобяващ бухалка/
закана за убийство по отношение на всеки един от пострадалите, като това заканване
е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
По този начин същият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК по
отношение на всеки един от пострадалите, за което му е и повдигнато обвинение.
Разпитаните свидетели установяват по несъмнен начин, че поведението
на подсъдимия, както преди ситуацията, така и след нея, е било силно агресивно,
насочено както срещу пострадалия Р.И., така и срещу пострадалата К. И. и
техните близки. Агресията е била предимно вербална, свързана с отправяне на
заплахи и обиди, предизвикано от дългогодишния конфликт между двете семейства.
Агресивното поведение е ескалирало на 07.09.2018г., когато
подс. М. отправил не само с думи и жестове, но и размахвал предмет наподобяващ
бухалка към пострадалите К. И. и Р. И.. Вербалните заплахи се обективират както
в изречените думи към двамата, че ще ги убие, ще ги изтрепи до един, ще ги избие
и ще им пръсне главите, така и с постоянното жестикулиране и замахване с ръка.
Освен това подс. М. в подкрепа сериозността на намеренията му било и
показването на предмет наподобяващ бейзболна бухалка към пострадалите.
Цялостното поведение на подсъдимия притеснило както св.
К. И. и св. Р. И. /към които били отправени/, така и техните близки- св. А.А.,
която поради тази причина направила и записа с телефона си. Притеснението на
пострадалите К. И. и Р. И. било не само за собствения им живот и изпитали страх,
но и за живота и здравето на техните близки- деца, внуци. Показанията на
свидетелите се подкрепят и от назначените в тази връзка комплексни съдебно-
психиатрични и психологически експертизи и вещественото доказателства СД с
вкопирания в него запис, видеотехническата експертиза ведно с превода, както и
писмените доказателства /протоколи за предупреждение, характеристика и др./. Експертизите
/СППЕ/ кореспондират както с преживяванията на подсъдимия и пострадалите, така
и с техните личностови характеристики и особености.
Поведението на подсъдимия не може да бъде определено като
такова на „физиологичен афект“ по смисъла на закона, което да изключи и
вменяемостта му. Безспорно същият е бил раздразнен и афектиран от продължаващия
с години конфликт с пострадалите, но това не може да „оправдае“ действията му и
отправените заплахи за живота и здравето на пострадалите К. И. и Р. И.. Същият
много добре е съзнавал и е проявил системност и упоритост в отправените
многобройни заплахи към св. К. И. и Р. И. преди и след описания инцидент.
В противоречие с тези доказателства е твърдението на
подс. М., че не е заплашвал пострадалите както вербално, така и чрез размахване
на бухалка. Тези твърдения не може да бъдат възприети по друг начин, освен като
защитна теза на подсъдимия, с цел оневиняване и оправдаване на извършеното. Неговите
твърдения са в противоречие с другите събрани по делото писмени и гласни
доказателства относно подлежащите на доказване факти. Агресивното поведение и
отправените няколкократно заплахи са продължили известно време и са били
отправени както в присъствието на двамата пострадали и св. А., така са станали
достояние и на св. Л. Н.. Действията му, а и създалата се ситуация с
предходното му и последващо поведение, са били насочени да предизвикат и са предизвикали
основателен страх у пострадалите К.И. и Р.И., че подсъдимият може да изпълни
заканата си.
Заканата с престъпление по чл.144 от НК и по конкретно по
ал.3- с убийство, от обективна страна се характеризира с няколко момента- преди
всичко изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие, което се изразява
в обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление
срещу него. Като при заканата с убийство не е необходимо деецът, когато отправя
заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа
в осъществяване на взетото решение. В случая подс. М. с действията си- заплашвайки
ги, че ще ги убие, ще ги изтрепи до един, ще ги избие и ще им пръсне главите
придружени с размахване на предмет, наподобяващ бухалка, обективират в себе намерението
на подсъдимия към пострадалите К. И. и Р. И., че ще извърши престъпление спрямо
тях и то именно убийство.
Поведението на подс. М. от обективна страна е създало възможност
за възбуждане у жертвите на основателен страх както за собствения им живот, така
и за живота на близките им. Действията му показват реална възможност, че може да
осъществи намерението си.
От субективна страна подс. М. е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал, че отправя към пострадалите заплаха с престъпление срещу личността
им, както и че тя се възприема от пострадалите и че у последните може да възникне
основателен страх за осъществяване на престъплението.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия
за това престъпление /закана с убийство/, съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство предходното осъждане, поради което му наложи наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид липсата
на предходно осъждане на лишаване от свобода и възможността за постигане целите
на наказанието, съдът намира, че така наложеното наказание не следва да бъде
търпяно ефективно, а изтърпяването му следва да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. По този начин съдът намира, че
целите на наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна степен и по-специално
подсъдимият ще бъде превъзпитан и ще му се окаже нужното въздействие за спазване
законите на страната и зачитане правата и интересите на другите членове на
обществото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: