№ 42894
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110145135 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца *******, ЕГН **********,
с адрес ********, чрез **********, вписано в регистър БУЛСТАТ под № **********,
фирмено дело № *******, по описа на *******, с адрес на упражняване на дейността
******, представлявано от ******. – управител, срещу *********, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *******, представлявано от *********, обективно
съединени установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № *********, поради противоречие със закона, а в условията на
евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за
потребителски кредит № *********, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение – поръчителство от „*******“ в полза на ответника,
поради неравноправност на клаузата и поради противоречие на същата със закона.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 от ГПК да
представи копие от Договора за кредит, Договор за допълнителна услуга, погасителен
план и СЕФ, е основателно и следва да бъде уважено.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна
експертиза, произнасянето по което искане съдът следва да отложи за първото по
делото заседание, след изслушване становището на ответника.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред ********* за снабдяване с информация за всички сключени договори между
ищеца и ответника, както и данни за движенията по тях, следва да бъде отхвърлено,
тъй като информацията, с която иска да се снабди ищецът е неотносима към предмета
на спора и освен това ищецът може без съдебно удостоверение да се снабди със
същата.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника, в срок до датата на
1
съдебното заседание, да представи Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ ********* по реда на *******, Договор за допълнителна услуга (почъчителство),
погасителен план и СЕФ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на документите, за които
е задължен, съдът може на основание чл. 161 ГПК с оглед обстоятелствата по делото
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по доказателственото
искане на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени от ищеца в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ********* за снабдяване с информация за
всички сключени договори между ищеца и ответника, както и данни за движенията по
тях.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.12.2024 г. от 10,30 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №
********* по реда на *******, по силата на който ответникът е предоставил заем в
размер на 400,00 лева, погасим в тримесечен срок, при ****** в размер на 49,66 %.
Сочи, че съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство,
предоставено от „*******“ в полза на ответното дружество. Твърди, че в Договора за
кредит не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от
свързано на кредитора дружество. Сочи, че след като е усвоила сумата, е установила,
че са начислени такси за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от
партньор на ответника в размер на 200,00 лева. Оспорва Договора за кредит като
недействителен поради това, че дължимите вноски по Договора за поръчителство не
са посочени в Договора за кредит. Наред с това сочи, че нито в Договора, нито в ОУ
към него, е посочено, че сключването на Договор за поръчителство е задължително
условие за предоставянето на кредита, каквото се явявало всъщност. Излага, че не е
спазена предвидената от закона форма. Счита, че Договорът за кредит е
недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и развива съображения
в насока, че не е ясно как е формиран размерът на ******. Твърди, че посоченият
размер на ****** е грешен, т.к. в него не била включена дължимата сума по Договора
за предоставяне на поръчителство, а при включването на последната в размера на
******, аргументира, че същият надвишава законово допустимия размер. Сочи, че
посочването на по-ниски стойности в Договора, от действителните такива,
представлява заблуждаваща търговска практика. В заключение излага, че клаузата на
чл. 5 от Договора е нищожна, поради това, че е неравноправна, както и поради
противоречието й с чл. 10, ал. 2; чл. 10а, ал. 3; чл. 19, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. При тези
твърдения моли съда да прогласи Договора за кредит за нищожен, а в условията на
2
евентуалност – чл. 5 от Договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен Договор за кредит за сумата от 400,00 лв., със срок на издължаване
3 месеца, при ****** 49,66 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от Договора, ищецът е бил
длъжен да даде подходящо обезпечение чрез поръчителство от ****** (******).
Оспорва поръчителството от ****** (******) да е била задължително условие за
сключване на Договора за кредит и твърди, че кредитополучателят е имал възможност
да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. В допълнение сочи и че
според сайта на „*********“, потребителят сам избира обезпечението. Оспорва да е
надлежна страна в процеса и счита, че искът следва да е насочен срещу ******
(******), като развива съображения в насока, че Договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което той не е страна. Аргументира, че на ищеца е
предоставена преддоговорна информация, включително и относно дължимите такси
във връзка с поръчителството. Излага, че доколкото Договорът за гаранция е възмездна
услуга, предоставяна от трето лице, то разходът за нея, не следва да се включва в
размера на ******. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва: 1/ за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит №
********* с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 19, ал 4 ЗПК; 2/ в
условията на евентуалност за прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № *********, с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 10, ал. 2; чл. 10а, ал. 3; чл. 19, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на
09.08.2017 г. между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски
кредит № ********* по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът е предоставил
на ищеца заем в размер на 400,00 лева, погасим в тримесечен срок, при ****** в
размер на 49,66 %, както и че част от съдържанието на договора е клауза,
предвиждаща предоставяне на обезпечение – поръчителство, във връзка с която е
предоставено поръчителство на ******* срещу възнаграждение, платимо от
кредитополучателя в размер на 200 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочените в исковата молба договор за кредит и договор за
поръчителство с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са
породили нищожност на същите на твърдените основания, респ. на клаузата на чл. 5 от
Договора на твърдяното основание.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
3
наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи
възражения, в това число, че клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на
потребителски кредит е индивидуално уговорена, както и че е равноправна.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5