РЕШЕНИЕ
№ 1592
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Лазар К. Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело №
20213110103030 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н.К. *** –
П.а с ЕГН **********, с постоянен адрес: град **** ул. „****“ № ***, срещу
„***“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: град ****,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, както следва:
1. за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по изп.д. № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № *** с район на
действие ***
2. за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, стрес и
напрежение от осъществяване на незаконосъобразно принудително
изпълнение срещу ищцата и необходимостта от организиране на защита на
правата на последната - всички вреди претърпени в резултат от образуването
от ответника срещу ищцата на изп.д. № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № ***,
с район на действие Окръжен съд – ***, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от предявяване на исковете – 01.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба са изложени твърдения, че по молба на ответното
дружество било образувано изп.д. № *** по описа на ЧСИ *** с рег. № *** в
1
КЧСИ, с длъжник ищцата, по което последната била извършила разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. Сочи се, че след като
ищцата доказала, че е заплатила дължимите суми, предмет на изпълнителното
дело, още преди образуване на същото, то било прекратено, на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК. Заявява се, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в
размер на заплатената от нея сума за адвокатско възнаграждение, както и
неимуществени такива, изразяващи се в стрес и напрежение от
осъществяване на незаконосъобразно принудително изпълнение срещу
ищцата и необходимостта от организиране на защита на правата си по
посоченото изпълнително дело.
С оглед на изложените твърдения се предявяват исковите претенции.
Претендира се присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва осъществяването на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД и по-конкретно – наличието на противоправност в
действията на взискателя по изпълнителното дело, на причинно-следствена
връзка между същите и претърпените от ищцата вреди. Ответникът оспорва и
размер на предявения иск за имуществени вреди, като сочи, че заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение е прекомерно, като несъобразено с
фактическата и правна сложност на процесното изпълнително дело. Предвид
това иска неговото намаляване. Оспорва и наличието на причинно-следствена
връзка между действията на негови служители и твърдените като претърпени
от ищцата неимуществени вреди.
По изложените съображения ответното дружество моли за отхвърляне
на предявените искове. Претендират сторените в производството разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищцата, чрез
процесуалния си представител адвокат П., поддържа исковата молба, като
моли същата да бъде уважена. Моли за присъждане на съдебните разноски.
Ответното дружество, чрез депозирана молба по делото от
процесуалния му представител юрисконсулт ***, моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, като релевира и възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото копие на изпълнителното дело ***г.
на ЧСИ ***, последното е образувано по молба на „*** от ***г., въз основа на
изпълнителен лист, издаден от Районен съд *** по гр.д. ***срещу Н.К. ***. С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да
бъдат наложени запори на установените банкови сметки на длъжника във
2
всички банки, както и върху трудовото му възнаграждение. Поискал е да
бъдат описани собствените на длъжника МПС-та, както и движимите вещи,
находящи се в дома му. Към молбата е приложен изпълнителен лист от
18.08.2020г. въз основа на който *** е осъдена да заплати на „***“ АД сумата
от 625 лв., представляваща общият размер на сторени разноски по гр.д. ***г.
по описа на РС *** Изпълнителното производство е било образувано в деня
на посъпване на горепосочената молба – 20.01.2021г.
Видно от преписа на изпълнително дело № ***., на длъжника ***
изпратена покана за доброволно изпълнение, като същата е връчена чрез
адвокат Л.П. от АК *** на 25.01.2021г.
На същата дата, 25.01.2021г., процесуалният представител на
длъжника е депозирал молба по изпълнителното дело (стр. 24 от изп. дело),
към която е приложено преводно нареждане, удостоверяващо плащане на
задължението на длъжника по изпълнителното дело по сметка на взискателя,
извършено на 26.12.2016г. (лист 26 от изп. дело). В молбата е изразено искане
за прекратяване на изпълнителното дело. Към молбата е приложено
пълномощно в полза на адвокат П., както и разписка, удостоверяваща
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за процесуално
представителство по изп. дело № ***г. на ЧСИ ***
Така депозираната молба е била изпратена на взискателя за изразяване
на становище. На 29.01.2021г. е депозирано Становище от страна на
взискателя, който е посочил, че след извършена счетоводна справка е
установил, че цялата сума по дълга е била заплатена преди датата на
образуване на изпълнителното дело, поради което не възразява същото да
бъде прекратено.
Видно от Постановление за прекратяване, производството по
изпълнително дело № ***г. е било прекратено на 01.02.2021г.
Видно от писмо от „***“ АД, депозирано на ***г. по изп. дело № ***г.
на ЧСИ ***, при банката са открити сметки на ***, по които на ***г. са били
блокирани суми до размера на запора по изпълнителното дело. В същото
писмо е посочено, че на 09.02.201г. запорите са били отменени, съгласно
съобщение на ЧСИ за вдигането им.
От показанията на изслушания в полза на ищцата свидетел *** се
установява, че същият познава ***, която му споменала за проблем със
запорираните сметки. Веднъж той я видял в района на ул. ***в гр. *** до
***. Видяла му се видимо разстроена, поради което я попитал какво се
случва. *** му отговорила, че току що е разбрала, че са запорирани
сметките и не е успяла да осъществи плащания, които е следвало да направи.
*** била с насълзени очи. След около две седмици я видял отново, когато тя
му казала, че все още не могат да ѝ се освободят сметките.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
3
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнение на тази работа. Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, като има обезпечително-гаранционна
функция и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. За
да възникне така предвидената отговорност, следва по делото да се установят
следните предпоставки: лицето, на което е възложена конкретна работа
трябва да е причинило вредата на пострадалия, действията на лицето следва
да са противоправни и да са причинени виновно, и то при или по повод на
възложената му работа, като между действията и вредата следва да се
установи и причинно-следствена връзка.
По претенцията за имуществени вреди:
В конкретния случай деликтната отговорност на oтветното дружество е
обоснована с твърдение за причиняване на вреди от противоправните
действия на негови служители, на които е възложено инициирането и
воденето на изпълнителното производство за принудително събиране на
вземания. Същото се изразява в образуване на изпълнително производство с
искане за предприемане на изпълнителни действия по принудително
събиране на вземания, които са погасени от длъжника преди датата на
образуване на изпълнителното дело.
От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че
изпълнителното производство е образувано на 20.01.2021г. от „***“ АД, като
по искане на ответника по делото са наложени запори на банкови сметки на
ищцата, открити при „***“ АД. Установи се, че делото е образувано въз
основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 18.08.2020г.
Както беше посочено по-горе, по изпълнителното дело е приложено
доказателство от задълженото лице, че вземането, за което е образувано
делото е заплатено чрез банков превод, извършен още през ***. Видно от
преводното нареждане, по сметка на ответника е заплатена сума в размер на
625 лв., като основание за плащането е „разноски от ***
Предвид горното съдът намира, че в настоящото производство
безспорно се установява, че вземането за което е образувано изпълнителното
дело е било погасено чрез плащане преди датата на образуването му. От това
следва изводът, че ответното дружество, чрез служителите си, противоправно
е образувало производство по принудително събиране на съдебно признатите
му материални права, които обаче вече са били доброволно погасени, чрез
плащане от длъжника, като освен образуване на делото, ответното дружество
е поискало и налагане на запори на банковите сметки на ищцата. Установи се
и, че сметките на ищцата са били запорирани в периода от 22.01.2021г. до
09.02.2021г.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че не е знаел за извършеното доброволно плащане по сметката му.
Няма как „***“ *** да е преценило, че четири години след влизане в сила на
осъдителното решение в негова полза, следва да инициира действия по
4
принудително събиране на вземането си срещу ищцата, без да извършило
справки в счетоводните си регистри и/или информационната си система, като
при тези справки да не е установило, че е налице плащане. Дори да се приеме,
че „*** АД не е знаело, че вземането му към ищцата е погасено от нея още
през 2016г. то това незнание се основава по-скоро на небрежност от страна на
кредитора, отколкото на задължение на длъжника да го уведоми, че е платил.
Ищцата е била осъдена да заплати процесната сума с влязло в сила решение,
като доброволно и добросъвестно е изпълнила задължението си.
От доказателствата по делото се установи, че ищцата е ангажирала
адвокат Л.П. за осъществяване на защитата в изълнителния процес. За целта
е било подписано изрично пълномощно за процесуално представителство по
изп. дело № *** на ЧСИ *** За предоставената процесуална защита ищцата е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Именно така
договореното адвокатско възнаграждение и заплащането му представляват
имуществената вреда, която ищцата е претърпяла от неправомерните
действия на ответното дружество.
Предвид горното съдът намира, че по делото се установява и
наличието на причинно-следствена връзка между противоправните действия
на ответното дружество и настъпилата за ищцата имуществена вреда. Не би
могло да се приеме, че *** би ангажирала адвокат, който да я представлява в
изпълнителния процес, ако срещу нея не беше образувано изпълнителното
производство и не бяха наложени запори върху банковите ѝ сметки.
Що се касае до претендирания размер на имуществената вреда, съдът
счита, че същият също е установен по безспорен начин. Видно от
приложената по изпълнителното дело разписка, в полза на адвокат П. е
платена сума в размер на 1000 лв. В тази връзка настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответното дружество, че по делото не са
ангажирани доказателства за заплащането на претендирания адвокатски
хонорар. Същото се установява с изрично съставена разписка, съдържаща
информация за предадената сума, като разписката е подписана от адвоката и
от клиента.
Тъй като претенцията на ищцата е установена по основание и размер,
съдът следва да разгледа и да зачете възражението на ответното дружество,
въведено с отговора на исковата молба, за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес. Така направеното
възражение е допустимо и може да бъде разгледано в настоящото
производство, тъй като ответникът не е имал възможност да го направи в
самото изпълнително производство. Съдът счита, че възражението е
основателно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната
страна може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-
5
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В случая процесното изпълнително дело спрямо ищцата не се
отличава с особена правна или фактическа сложност, доколкото по същото
единствено са били наложени запори на банкови сметки, като не са
извършвани описи на имущество или други изпълнителни способи, по
отношение на които ищцата да е имала нужда от процесуална защита. Ищцата
е упълномощила процесуалния си представител, като единственото действие,
което той е предприел, е да депозирала молба с приложени доказателтва за
погасяване на дълга и искане за прекратяване на делото. Дори да се приеме,
че адвокат П. е извършил проучване на изпълнителното производство
(каквито твърдения не са въведени), то следва да се има предид, че обемът на
изпълнително дело ***г. не е голям, а напротив. Ето защо следва да се
приеме, че процесуалното представителство от страна на адвокат П. в
изпълнителния процес не се характеризира със сериозна ангажираност и не се
изразява в множество процесуални правни и фактически действия от негова
страна.
Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска
услуга е определен по силата на законова делегация с издадената Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
разглеждания случай, за защитата си по образуваното срещу него
изпълнително дело, ищецът е уговорил с адвоката си възнаграждение в
размер на 1 000 лева, при материален интерес на изпълнителния процес от 625
лева. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 2 от цитираната наредба, за
процесуално представителство на страната по изпълнително дело с такъв
материален интерес, се предвижда минимално възнаграждение от 200 лв.
Ето защо, като взе предвид характера на осъщественото процесуално
представителство на ищцата в изпълнителното производство, съдът намира,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в
минимално предвидения размер от 200 лева. До този размер следва да се
уважи исковата претенция, като за разликата до пълния й предявен размер от
1 000 лв. същата следва да бъде отхвърлена.
Относно неимуеществените вреди:
Ищцата твърди, че в следствие на противоправните действия на
ответното дружество, тя е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпян стрес и напрежение от мисълта за осъщественото спрямо нея
незаконосъобразно принудително изпълнение и необходимостта да доказва
правотата си, да организира и да осъществява защитата си, като всичко това
е причинило уплаха, стрес и тревожност, водещи до нарушено емоционално
състояние и ежедневие.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
следва да се определи от съда, след съобразяване обществения критерий за
6
справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди
от увреждането, като се съобрази, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на деликта, а продължават и след това.
За разлика от вината (чл. 45, ал. 2 ЗЗД) настъпилите вреди не се
предполагат, а подлежат на доказване от ищеца. В случая от страна на ищцата
не бе установена пълно и главно първата основна предпоставка за ангажиране
на отговорността на ответника по реда на чл. 49, вр. чл. 52 ЗЗД, а именно -
наличието на неимуществени вреди, характера на вредите, интензитета и
продължителността на същите.
Както вече беше посочено по-горе, по делото по безспорен начин се
установи, че ответното дружество, чрез своите служители е извършило
противоправни действия, изразяващи се в образуване на изпълнително дело
срещу ищцата и в искане за налагане на запори на банковите сметки.
Установи се и, че в следствие на това искане на ответното дружество, запори
на банковите сметки на **** са били наложени за периода от ****г. до ***г.
Не се установяват обаче твърденията за причинени стрес и тревожност,
които да са довели на нарушено емоционално състояние и ежедневие на
ищцата. От изслушаните по делото свидетелски показания единствено се
установи, че свидетелят е разбрал от ищцата, че са наложени запори, което
е довело до затруднения за нея, във връзка с разплащания, които е следвало да
извърши. Не се устави дали запорите, за които свидетелят излага сведения са
процесните запори, доколкото от показанията не става ясно кога се е състояла
случайната среща между ищцата и свидетеля. По никакъв начин от
изложеното от свидетеля не може да се приеме, че у ищцата е бил налице
уплаха, стрес и тревожност. Действително свидетелят сочи, че тя е била
разстроена, но това не води с категоричност до извода за установеност на
твърдените уплаха, стрес и тревожност, които да са довели до нарушено
емоционално състояние и ежедневие.
От друга страна следва да се има предвид и обстоятелството, което се
установява от приложения препис на изпълнителното дело, че четири дни
след като ищцата е поискала прекратяване на изпълнителното дело,
взискателят е депозирал становище, че не се противопоставя на така
отправеното искане от длъжника. Тоест, от момента, в който ищцата е
разбрала, че срещу нея е образувано изпълнително дело – 25.01.2021г. до
момента, в който тя е можела да установи, че ответното дружество не
претендира заплащане на сумите по изпълнителното дело, са изминали
четири дни. От изложеното не би могло да се приеме, че този период би
могъл до доведе до сериозен стрес, нарушено емоционално състояние и
7
ежедневие.
Доколкото по делото не бе проведено пълно и главно доказване на
твърденията, че ищцата е претърпяла посочените от нея неимуществени
вреди, съдът намира, че не следва да коментира наличието и на останалите
кумулативно изискуеми предпоставки за основателност на иска, а същият
следва да бъде отхвърлен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на страните се следват разноски съобразно с
уважената част от исковите претенции. Ищцата претендира разноски в размер
на 100 лв. за държавна такса (по 50 за всеки от исковете) и 1 000 лв. за
заплатен адвокатски хонорар, от които 500 лв. по иска за имуществени вреди
и 500 лв. по иска за неимуществени вреди. Възражението на ответното
дружество за прекомерност на претендираните в настоящото производство
разноски не следва да бъде уважено, доколкото хонорарът на процесуалния
представител на ищцата не надвишава прекомерно нормативно установения
минимум, предвид това, че същият е разделен на по 500 лв. за всеки един от
исковете.
Предвид горното и съобразно уважената част от иска, в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени 10 лв. за държавна такса и 100 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултвко възнаграждение
Съдът намира, че при тази фактическа и правна сложност на спора по делото,
дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в
размер на 150 лв. При така определения размер на юрисконсултското
възнаграждение, в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 135 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
град С**** да заплати на Н.К. *** – П.а с ЕГН ********** , с постоянен
адрес: град ***, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане
8
на адвокатско възнаграждение по изп.д. № *** по описа на ЧСИ ***, рег. №
*** с район на действие Окръжен съд – *** ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от предявяване на исковете – 01.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 49 вр. с чл. 45
от ЗЗД, като ОТХВРЪЛЯ иска за разликата над 200 лв. /двеста лева/, до
пълния размер на исковата претенция от 1 000 лв. /хиляда лева/.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.К. ***– П.а с ЕГН **********, с
постоянен адрес: град ***, срещу „***“ АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: град ***, иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от
ЗЗД, за сумата от 1 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, стрес и напрежение,
претърпени в резултат от образуването на изп.д. № *** по описа на ЧСИ ***,
рег. № ** с район на действие Окръжен съд – ***
ОСЪЖДА ***“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
град *** да заплати на Н.К. *** – П.а с ЕГН **********, сумата от 110 лв.
/сто и десет лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно деловодни разноски, от които 10 лв. държавна такса и 100 лв.
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.К. ***– П.а с ЕГН **********, с постоянен адрес: град
****, да заплати на *** АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
град ***, сумата от 135 лв. /сто тридесет и пет лева /, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9