Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2030 15.06.2016 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 10366 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правна квалификация по 422 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.
Ищецът „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни връх ” №
1-3 е предявил против В.К.Б., ЕГН ********** *** , иск за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 10244/ 21.10.2013 г., по частно гр. дело
№ 14240/ 2013 г. на ПРС, 13 гр. с-в, сумите в размер на: 11416,32 евро,
произтичаща от запис на заповед издаден на 13,08,2008 г., с падеж 01,09,2010
г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението -03,09,2013 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13,08,2008 г. в
полза на ищеца е издаден запис на заповед с издател „Братя К.- Консултации и
инвестиции” ЕООД, авалиран от ответницата
за сумата от 11416,32 евро, с
падеж на 01,09,2010 г. Твърди се, че в указания срок се предявява иск за
установяване на вземане на ищеца срещу ответника, доколкото последния бил подал
възражение по частно гр. дело № 14240/ 2013 г. на ПРС, 13 гр. с-в. Предвид
изискуемостта на вземането, се образувало заповедно производство, като с
настоящото такова се целяло установяване съществуването на присъдената сума.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че процесният запис на заповед е издаден с цел да
обезпечи договор за финансов лизинг от
13,08,2008 г. с обект лек автомобил Мерцедес, модел МЛ 320, с рег. № ***.
Лекият автомобил бил противозаконно отнет, за което ищецът е получил
обезщетение в размер на 40 % от стойността му по застраховка Каско.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII- ти
гр.
състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч. гр. д. № 14240/ 2013 г. на ПРС, 13
гр. с-в се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК № 10244/ 21.10.2013 г. против „Братя К. – консултации и инвестиции”
ЕООД и В.К.Б./ ответница/ за
солидарно заплащане на сумата от 11416,32
евро, произтичаща от запис на заповед издаден на 13,08,2008 г., с падеж
01,09,2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението -03,09,2013 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1119,85 лв.- разноски
по заповедното производство. Срещу заповедта е постъпило възражение от един от
длъжниците - В.К.Б., подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това
ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото като писмено доказателство е приет
процесния запис на заповед. Между страните не се спори, че същият е издаден с
цел да обезпечи договор за финансов лизинг № ********* от 13,08,2008 г./л.32 и
сл./, който е сключен между ищеца в качеството му на лизингодател и трето за
спора лице- „Братя К. – консултации и инвестиции” ЕООД в качеството му на
лизингополучател.
От
представеното по делото фактура № ********** от 02,03,2013 г. и пратки които са
фактурирани с нея се установява, че под пратка с № 108 е отразена тази, която е
изпратена до ПРС въз основа на която е образувано ч.гр. д. № 14240/13 г.
Видно
от присъда от 01,04,2015 г., постановена по НОХД № 4040/2014 г. на ПРС предмета
на договора за финансов лизинг е бил обект на престъпление- противозаконно
присвояване на чужди движими вещи.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно, пълно и
обективно дадено, се установява, че дължимите суми по договор за лизинг са в
общ размер от 41 330,29 евро.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Записът на заповед е едностранна формална абстрактна
сделка от една страна ,а от друга страна е ценна книга, която материализира
задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на падежа.
Записът на заповед като едностранна абстрактна сделка няма за задължителен
реквизит основание за издаването му. Разпоредбата на чл. 535 ТЗ посочва
задължителните реквизити, които трябва да съдържа запис на заповед. Ответникът
е авалирал процесната запис на заповед. Задължението на менителничния поръчител
е самостоятелно.
По своята правна същност авала е
самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно
волеизявление на авалиста, независимо от задължението което обезпечава. Поради
самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния
поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния
ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както
абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на
възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба
на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и
когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да
било причина, освен поради недостатък във формата. От страна на авалиста са
допустими всякакви възражения (в т. ч. и лични) във връзка с каузалното
правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато
авалистът също е страна по него. Когато обаче страни по каузалното
правоотношение са само приносителят и хонората, какъвто е и разглеждания казус,
свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат
противопоставени от авалиста на приносителя само ако последният е
недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право – извод, който произтича от
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл.
289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса /чл. 154 ГПК/, злоупотребата с право и
недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на
относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на
изрично доказване от авалиста. В разглеждания случай нито се твърди, нито са
събрани доказателства в тази насока. Ответникът не е страна по каузалана
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е договор
за финансов лизинг № ********* от 13,08,2008 г. Поради това не е допустимо авалистът - ответник да противопоставят на
приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение между него и издателя на записа на заповед (в тази насока
са решение № 5/09.05.2010 г. на ВКС по
т.д. 268/2009 г., ІІ ТО, ТК, решение № 17/21.04.2011 г. на ВКС по т.д. 213/2010 г., ІІ ТО, ТК).
Досежно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност, съдът го намира за неоснователно.
Съгласно чл.531, ал.1 от ТЗ, който се прилага и по отношение на менителнично поръчителство по чл. 483 ТЗ,
исковете срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Процесния
запис на заповед е с падеж на предявяване, като същият е бил предявен на
01,09,2010 г. от когато е започнал да тече и давностният срок. Същият е изтекъл
на 02,09,2013 г./ първия работен ден, тъй като 01,09,2013 г. е бил почивен ден-
неприсътвен/ съобразно правилото на чл. 72, ал. 2 ЗЗД. Видно от представените
по делото писмени доказателства –описание на пратките, които ищецът е предал за
изпращане на Български пощи ЕАД /л.52 -57/
пощенската пратка, с която е изпратено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на което е образувано ч.гр.
д. № 14240/13 г. на ПРС, е депозирана на 02,09,2013 г. в Български пощи ЕАД. Разпоредбата
на чл. 62, ал. 2 ГПК предвижда, че срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че изпратеното по пощата заявление за издадване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК прекъсва давността от датата на изпращането – арг. чл. 116 б. „в” от ЗЗД. Поради гореизложеното давностния срок не е
изтекъл към датата на изпращане на заявление за издадване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 02.09.2013 г.
Гореизложеното налага извода, че вземането на ищеца
спрямо ответника е изискуемо, а
предявения иск е основателен и следва де се уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им
направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и
доказателства, че те са реално заплатени.
В тях се включват внесената държавна такса в размер на 446,57 лева , депозит
за вещо лице в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
1439,82 лева. Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело №
14240/13 г. по описа на ПРС разноски, които са в общ размер от 1119,85 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.К.Б., ЕГН **********
***, ДЪЛЖИ на „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД/ с предишно наименование
„Хипо Алпе- Адриа Аутолизинг” ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Черни връх ” № 1-3 сумата в размер на: 11416,32
евро - главница, произтичаща от запис на заповед издаден на 13,08,2008 г., с
падеж 01,09,2010 г., авалиран от В.К.Б., ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 03.09.2013 г., която сума е присъдената със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 10244/ 21.10.2013
г., по частно гр. дело № 14240/ 2013 г. на ПРС, 13 гр.
ОСЪЖДА В.К.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „Хета Асет
Резолюшън Ауто България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Черни връх ” № 1-3, направените по делото
разноски , както следва: държавна такса в размер на 446,57 лева , депозит за
вещо лице в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1439,82
лева, както и направените по ч.гр. дело
№ 14240/2013 г. по описа на ПРС разноски в общ размер от 1119,85 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
ВК