М О Т И В И
по НОХД № 3824/2015 год., ПРС - І н.с.
Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Й.Ж.Г. за
престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от НК за това, че на 08.11.2014г. в гр. Пловдив
не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 03.07.2014г. на
основание Решение № 2807/03.07.2014г. на Районен съд гр. Пловдив, ІІ бр. с. по
гр. дело № 4209/2014г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от
03.09.2014г., която заповед е издадена в полза на Е.Г.Г., ЕГН: ********** ***.
Прокурорът
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Г. обвинение изцяло. Предлага на същия
да се наложи наказание около минимума определен за съответното престъпление при
условията на чл.54 от НК, а по вид Лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален строг режим.
По делото не е предявен граждански иск, но участва
частен обвинител като пострадалата Е. Г. Г. се представлява от особен
представител - повереник. Последният се солидаризира с тезата на прокурора.
Подсъдимият Й.Г. намира, че не е извършил вмененото му
престъпление. Лично и чрез защиника си моли да бъде оправдан, а алтернативно
ако бъде осъден, да му бъде наложено наказание Глоба.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Й.Ж.Г. е роден на ***г. в гр. К., живущ ***.
Той е б., български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Г. живеел заедно с баба си Е.Г.Г.
***. Тъй като между двамата възниквали конфликти последната се снабдила със
Заповед за защита от 03.07.2014г. издадена след приключването на гр.д.
№4209/14г. на ПРС. Тази заповед била сведена до знанието на подсъдимия от
органите на МВР на 11.07.14г. По силата на същата той следвало да се въздържа
от посещение на посоченото жилище и местата за социален отдих на баба си за
период от 18 месеца от влизане в сила на решението. Въпреки това подсъдимия
останал да обитава жилището, а междувременно Е.Г. се нанесла в Дом за възрастни
хора находящ се на бул.Ц. ш. №*** в гр.Пловдив, тъй като не можела да се грижи
за себе си. Така на практика се ограничили контактите между двамата. Все пак на
08.11.14г. Е.Г. посетила жилището, където заварила подс.Г., а така също и негов
приятел, който също живеел там – свид.С.П.. Баба и внук влезли в кухнята и
последния поикал пари от нея. След като срещнал отказ започнал да вика срещу
нея и да я обижда. Е.Г. решила да си тръгне и напуснала жилището, но била
последвана на площадката от подсъдимия, който продължавал да вика по нея и я
нарекъл „лъжкиня“ имайки предвид твърдението й , че нямала пари да му даде.
Свид.П. също излязъл на стълбищната площадка и застанал между подсъдимия и баба
му като дори хванал първия, за да му попречи да доближи пострадалата. В този
момент към жилището на долния етаж се прибирал със семейството си и свид.В.К.,
който чувайки виковете също се качил на горния етаж. По същото време се качила
и свид.К.Я. – ******. Там възприели как свид.П. държи за ръцете подсъдимия, а Е.Г.
се опитвала да влезе в асансьора. Свид.К. също се намесил като помогнал на
последната да се качи в съоръжението, а подсъдимия все пак нанесъл удар с крак
по решетката на асансьора. Продължавал и да псува след баба си. В яда си ритнал
една саксия находяща се на стълбището, която се счупила. На место били извикани
служители на МВР, сред които и свидетеля И.А. и колегата му Т. Т. Те
предупредили подсъдимия да не се саморазправя с баба си.
Описаната фактическа обстановка съда
намира за категорично установена частично от обясненията на подс.Г. дадени в
съдебната фаза на процеса, от показанията на свидетелите П.П.Р., В.К.К., С.С.Н.,
К.Г.Я., И.И.А. дадени в същата фаза на процеса, както и от показанията на свид.
Й.Н. на л.15 и 16 от д.пр. и на свид.С.П. на л.21 д.пр., прочетени и приобщени
на основание чл.281, ал.7, вр ал.5 и ал.1, т.5 от НПК със съгласие на страните.
Досежно датата на инцидента съда кредитира и показанията на свид.К. дадени на
л.23 от д.пр., прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.7, вр ал.5, вр ал.1,
т.2 НПК, както и тези на свид.А. на л.22 от д.пр. прочетени на същото
основание, но пр.2. Нормално е предвид изминалия период от време свидетелите да
не помнят точната дата, а когато са били разпитвани в досъдебна фаза все пак да
са помнели по-добре предвид по-малкия период от време от случая. Следва да се
посочи, че показанията на свидетелите са в хармонична и последователна
съвкупност, поради което се ценят от настоящата инстанция като обективни и
логични. Не така стои въпроса с
обяснението на подсъдимия, че всъщност той не проявил агресия към баба си на
процесната дата, а доколкото говорел на висок тон, това било за да го чува баба
му по-добре. Описаните по-горе действия не са били възприети по този начин от
свидетелите очевидци – С.П., В.К. и К.Я.. Последните двама ясно отрекоха
виковете на подсъдимия да са служили на такава цел, макар възрастната жена
наистина да не чувала добре, то посочиха, че виковете значително надхвърляли по
сила нужния тон, за да бъде просто чуто казваното от подсъдимия. Освен това
само благодарение на физическата намеса на свид.П. и К. придотвратили и физичека
саморазправа от страна на подсъдимия. Пак от техните показания се опровергава и
заявеното от подсъдимия, че случайно бутнал саксията. Те изрично сочат, че тя
била изритана от него. Доколкото обясненията на подсъдимия в тази връзка
остават изолирани от останалите гласни доказателства, то настоящата инстанция
ги отдава на израз на правото му на защита, но несъответни на действителното
фактическо положение.
По делото бяха приети заключенията на
две експертизи. От това на психиатричната касаеща подсъдимия Г. е видно, че той
не страда от психично заболяване. Към момента на деянието е разбирал свойството
и значението на извършеното, както и могъл да ръководи постъпките си. Може да
участва в наказателния процес.
За разлика от това от заключението на
комплексната СМЕ и СПЕ за пострадалата Е.Г. е видно, че тя не може да разбира и
ръководи постъпките си. Не е могла да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите от обективната действителност поради влошеното си физическо и психично
състояние. Същата страда от астенно-вегетативни оплаквания, тревожност,
неспокоен сън, със значителвно затруднен възприятно – конструивен праксис.
Поради това и не може да бъде свидетел по делото. Болестните промени напредват
с времето, а от медицинка гледна точка няма перспектива за подобрение.
Съда кредитира заключението на вещите лица като
изготвени обстойно, с нужните специални знания и съобразно доказателствата по
делото.
При така установените фактически положения Съда
намира, че подс.Й. Г. е осъществил състава на престъплението по чл.296, ал.1, пр.
2 от НК за това, че на 08.11.2014г. в гр. Пловдив не е изпълнил Заповед за защита
от домашно насилие, издадена на 03.07.2014г. на основание Решение №
2807/03.07.2014г. на Районен съд гр. Пловдив, ІІ бр. с. по гр. дело №
4209/2014г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 03.09.2014г., която
заповед е издадена в полза на Е.Г.Г., ЕГН: ********** ***.
От обективна страна безпорно е налице действие, с
което е нарушено съдебното решение, което забранило на посъдимия да посещава
жилището на Е.Г.. Нещо повече, той дори на практика живеел там със свид.П.. Факта,
че лицето в чиято полза била издадена заповедта не живеело там, а в Дом за
стари хора, не освобождава подсъдимия от задължение да се въздържа от
посещението му. Дори не е нужно да възниква конфликт с пострадалата Г. като за
реализиране на престъпния състав е достатъчно само факта на посещение на
жилището.
От субективна страна деянието е извършено умишлено с
целени общественоопасни последици, които са искани от подсъдимия. Това е видно
от последователността и насочеността на действята му.
С
оглед гореизложеното и съобразявайки обстоятелствата по чл.54 от НК и чл.36 от
с.з., настоящата инстанция намира, че в настоящия казус следва на подс.Й.Г. да
бъде определено наказание по вид Глоба. Отчитайки показанията на свид.Я., че
след образуването на делото конфликтите на подсъдимия с баба му намаляли, а и
като цяло поведението му станало по-малко конфликтно настоящата инстанция
намира, че наказание лишаване от свобода би било несъразмерно тежко на
обществената опасност на дееца. На следващо място все пак се отчита и факта, че
двамата не живеят постоянно в посоченото жилище като Е.Г. живее в Дом за стари
хора, а подсъдимия не разполага с друго жилище. Така на практика технте
контакти са силно ограничени, а и той полага минимална макар грижа за имота
докато Е.Г. я няма. От показанията на полицейските служители също стана ясно,
че подсъдимия никога не е проявявал агресия при техните посещения на адреса. От
друга страна отегчаващо вината обстоятелство е не просто формалното
неизпълнение на Заповедта за защита, а и настъпилия словесен конфликт с Г..
Също така той е вече осъждан видно от справката за съдимост за два броя кражби при условията на съвкупност. Наложените
наказания от по 4 месеца лишаване от свобода за всяка едно деяние, са били
отложени с изпитателен срок от три години. Ето защо според съда наказание Глоба
малко над минимума от общата част на НК в размер на 500 лева се явява
най-справедливо, а и съобразено с имотното състояние на подсъдимия – без
редовен доход, а спорадично работещ без трудов договор. От друга страна не са
налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорноста
обстоятелство, което да води до извода, че и най-лекото предвидено от закона
наказание би се явило несъразмерно тежко.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден
подсъдимия Г. да заплати сумата от 310 /триста и десет/ лева по сметка на
сметка на ОД МВР Пловдив, представляващи разноски по делото за извършени
експертизи.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.