РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. гр. Хасково, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200303 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от П. Р. Р. от град Кърджали, чрез адв. Р. Р., от
АК - Кърджали срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 8712122,
издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш,
позовавайки се на нарушения на материалния закон и допуснати процесуални
нарушения. Жалбоподателят счита, че при издаване на електронния фиш били
нарушение законовите изисквания, като по делото не били представени
достатъчно доказателства, удостоверяващи сертифицирането у извършването
на метрологичен контрол по отношение на средството за измерване на
1
скоростта. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен
фиш да бъде отменен, като претендира и присъждане на направените по
делото разноски за възнаграждение за упълномощен по делото адвокат.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният по делото
процесуален представител – адв. Р. Р., от АК – Кърджали, който в
представено писмено становище по делото заявява становище делото да
разгледа в негово отсъствие, заявява становище по доказателствата и по
същество.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото. В съпроводителното писмо,
подадената жалба се оспорва и се излага становище направените в нея
оплаквания и изложените обстоятелства да не се вземат предвид и същата да
бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за
прекомерност на направените от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт, от лице, легитимирано да атакува издадения
електронен фиш, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 24.02.2024 г. в 13:13 часа, било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство – ARH CAM - S1 № 120ccef движение
на лек автомобил марка ,,***”, модел ,,***” с регистрационен номер *****
със скорост от 67 км./ч. – над разрешената за движение в населено място - 50
км/ч. и е посочено превишение /отклонение/ от 27 км/ч.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен
номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен
номер е лек по своя вид и същият е регистриран като собственост на П. Р. Р.
от град Кърджали. Въз основа на тези констатации е издаден процесният
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил посочен
2
жалбоподателят П. Р. Р.. В описателната част на електронния фиш е вписано
движение с установена скорост от 64 км./ч. – превишаване с 24 км/ч., след
отчетен толеранс от минус 3 км/ч. За дата и час на нарушението са отразени
показанията на техническото средство, като видно от приложения Протокол
от последваща проверка № 011-СГ-ИСИС от 15.02.2024 г. техническото
средство - автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 № 120ccef е
преминало последваща проверка, а за място на нарушението – град Хасково,
бул. „****“ до номер **, бензиностанция *** в посока град Димитровград и
насочване на техническото средство – към центъра на град Хасково. Вписано
е, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/8416427 – 16.01.2024 г., представен като
писмено доказателство, но без отбелязване в него на датата на влизане в сила,
ведно със справка за нарушител/водач от региона, издадена по отношение на
жалбоподателя П. Р. Р. от град Кърджали, с отбелязване, че цитираният ЕФ е
връчен на 01.01.2024 г., но е обжалван.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе. По отношение на приложения снимков материал – снимка №
120ccef/0234614 съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на
правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено
принципното законово положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189,
ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо
средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
3
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 11
km/h до 20 km/h - с глоба 50 лв. Съгласно чл. 182, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т.
1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията, относима към датата на
процесното деяние редакция, изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според текста на
Параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и
системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
4
поставя начало и край на работния процес.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл.165, ал. 3 от
ЗДвП от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата. В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените
от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава
извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата
за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и
санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Нормативно регламентираните изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не
изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването
на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата
на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ.
бр.19 от 2015 г. Или, електронен фиш за санкциониране на допуснато
нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден,
когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на
Министъра на вътрешните работи образец. Поставя се въпросът дали в
5
процеса по установяване и заснемане на нарушението са изпълнени
изискванията на цитираната по – горе наредба, съдържаща правила,
гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.
Приложен по административнонаказателната преписка и приет по
делото, като писмено доказателство е и задължителният в случаите на
ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015г. на МВР. Последният е доказателство относно мястото и
времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето,
посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е
поставено мобилното АТСС, и др. изисквания по наредбата. Представеният
в случая протокол не е попълнен изцяло, доколкото липсва посочване на
номер на първо и на последно статично изображение/видеоклип, което само
по себе си не е съществен пропуск, с оглед възприетото от Административен
съд – Хасково виждане по въпроса. Иначе, налице е яснота относно способа
за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в ел. фиш,
като е посочено в цитирания протокол общото правило за ограничението при
подбора на скоростта при движение в населено място, като мястото на
нарушение е ясно дефинирано. Следователно, превишението на скоростта е
регистрирано в рамките на населено място при действащото общо
ограничение, а доводите на жалбоподателя в обратна насока са
неоснователни. Необходимо е да се отбележи също така, че съгласно чл.10,
ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на
основание ал. 1 от същата норма протокол се съпровожда със снимка на
разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, каквато в случая е
приложена, а така е изпълнено и това специално изискване, обезпечаващо
правото на защита, както и възможността за съдебен контрол. Така също,
налице е обоснованост на вписаните данни в друг конкретен аспект, с оглед
съответствието на вида и номера на техническото средство, използвано от
контролните органи, съобразно посоченото в задължителния в случаите на
ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015г. на МВР с данните от приобщения снимков материал. Същият,
както вече бе отбелязано се явява доказателство не само относно мястото и
времето на извършване на нарушението, но и за това с какво АТСС е заснето
движението на превозното средство в отклонение с нормативните
ограничения на максимално допустимата скорост. Тези изисквания при
6
установяване и документиране на деянието са спазени, преценено на база
информацията, че посоката на сработване и заснемане е на насрещно
движещите се превозни средства, спрямо разположението на АТСС, тоест
приближаващите се ППС. Съобразно разпределението на доказателствената
тежест е следвало именно издателят на електронния фиш да установи
спазването на нормативните изисквания, действащи към момента на деянието
за установяването на нарушението по реда, предвиден в закона /в широк
смисъл/, като при установено спазване на тези изисквания, следва да се
приеме, че атакуваният електронен фиш е законосъобразно издаден.
В случая са отправени и съответни твърдения при словесното описание
на деянието относно квалифициращия признак „повторност“ на установеното
с АТСС нарушение за скорост, за да бъде квалифицирано то по чл. 182, ал. 4
от ЗДвП, а предвид бланкетния характер на цитираната разпоредба, в тази
конкретна хипотеза е налице и препращането в нея към предвиденото по ал.
1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5, съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл. 182
ЗДвП, относно конкретните нарушения, необходимо, за да се прецени вида на
приложимата санкция. Евентуалното извеждане или запълването на правната
квалификация с логически разсъждения от съда или страните, включително
основани на математически изчисления, приложени към евентуално двойния
размер на наложената глоба биха обосновали тезата за допуснато
процесуално нарушенение, което следва да се квалифицира като съществено,
но в случая такова основание за отмяна на санкционния акт не е реализирано
след като ясно е посочено основанието за налагане на санкцията - чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а доводите в обратна насока се
явяват необосновани.
На следващо място, необходимо да бъде отбелязано, че електронният
фиш не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него, а
същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона
доказателствени средства. В конкретната хипотеза, обаче, освен че са налице
твърдения за проявлението на квалифициращия признак „повторност“ на
установеното с АТСС нарушение за скорост, те следва да бъдат доказани по
необходимия начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на
влязъл в сила акт, с който жалбоподателят е санкциониран за нарушение от
същия вид. В случая, действително, представено е копие от ЕФ К/8416427,
7
което е надлежно заверено, но без посочване на дата на влизане в сила,
прието като писмено доказателство, придружен със справка за
нарушител/водач от региона, издадена по отношение на жалбоподателя, от
която се достига недвусмислено до извода, че цитираният електронен фиш не
е влязъл в сила, след като има данни, че е бил обжалван в законовия срок от
датата на връчване. Така преценката за наличието на деяние по чл. 21 от
ЗДвП, санкционирано с електронен фиш, влязъл в сила не се подкпрепя,
поради което не може обосновано да се прецени, че процесното нарушение за
скорост е в рамките на едногодишния срок се потвърждава, както и извода за
наличие на, квалифициращия признак „повторност“.
По отношение на следващия въпрос с правно значение, а именно
относно авторството е необходимо да се има предвид, че същият е
законосъобразно решен, доколкото отговорността е реализирана по
отношение на собственика на моторното превозно средство, съобразно
представените писмени доказателства на чие е регистрирано превозното
средство, което пък е отразено, че е разпознато от АТСС. След връчване на
атакувания по конкретното дело електронен фиш не е постъпила и декларация
по чл. 189, ал. 6 ЗДвП, за да бъде оборена презумпцията по чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП, развита и в чл. 189, ал. 4 от ЗдвП за отговорност на собственика.
В обобщение, необходимо е да бъде отбелязано, че кумулативно
дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на
процедурата по установяване на този вид нарушения са удовлетворени в
процесния случай, но необосновани са твърденията за наличие на
административно нарушение, наказуемо по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което необосновано и неправилно на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на
100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Следователно,
като краен се налага изводът за основателност на подадената жалба.
Атакуваният с нея електронен фиш е необосновано и непреавилно издаден, с
оглед на което същият ще следва да бъде отменен от съда.
Предвид изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
8
представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая
обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че
делото е приключило в едно съдебно заседание, а по своята правна сложност
не се отличава от други аналогични случаи, а в съдебно заседание
пълномощникът на жалбоподателя не се е явил, но е представил подробно
писмено становище. Изложеното обосновава тезата за необходимост размерът
на разноските, които следва да бъдат присъдени да бъде определен съобразно
минимално установения относно възнаграждението на упълномощения
адвокат по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - 400 лева, който в
случая е съобразен.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 8712122,
издаден от ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на П. Р. Р. от град К., УЛ.
'***** ЕГН: ********** сумата в размер на 400.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С
9