по НОХД № 285 / 2016 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия М.Г.К. за това, че на
05.11.2015 година в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив,
извършва действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – М. З.Й. на 11 години - престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е предявен.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено
от доказателствата по делото той да е извършил престъплението по чл. 149, ал. 1
от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква,
че осъщественото при условията на пряк умисъл деяние следва да се преценява при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото,
и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище при
преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия
да се наложи наказание по чл. 149, ал. 1, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а,
ал. 1 от НК лишаване от свобода в
размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст, което да
бъде намалено с една трета, като визираните в чл. 36 от НК цели счита, че биха
се постигнали с реално осъждане, като изтъква, че няма пречка за приложението
на чл. 66 от НК, но с изпитателен срок в максимален размер.
Предлага на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от НК от определеното на подсъдимия наказание да се приспадне времето
на задържането му със Заповед по реда на ЗМВР и с Постановление на Районна
прокуратура – Първомай, считано от 06.11.2015 година до 10.11.2015 година.
Моли още Съдът да
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимия
адвокат С.Я.Я. моли за минимално по наказателния закон наказание, като сочи чистото
съдебно минало на подсъдимия, липсата на противообществени прояви, направеното
самопризнание и оказаното съдействие за изясняване на обективната истина в
съдебния процес. Пледира за отлагане на изпълнение на наказанието.
Подсъдимият М.Г.К. се
присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите
в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. При последна
дума заявява, че не знае какво да каже.
Подсъдимият М.Г.К. е роден на *** ***, ЕГН **********,
българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с основно образование,
работещ непостоянно в строителството, с адрес: ***.
Към инкриминираната дата – 05.11.2015
година – свидетелят Д.И.Й. живее на съпружески начала с Е. К., син на подсъдимия
М.Г.К.,***. С нея са и двете й малолетни деца - пострадалата М.З.Й. (на 11
години) и Й.З.Й. (тогава на 7 години). В същия имот живее и подсъдимият – обитава
пристройка, долепена до къщата.
Тъй като на 05.11.2015 година М.Й.
има рожден ден, около 18:30 часа майка й с мъжа си излизат от дома, за да купят
от град Първомай торта и подарък на детето. Бавят се около час.
В това време подсъдимият си е в
пристройката и пие бира. Когато синът му с жена си излиза, той си купува още
алкохол от магазина и отива в къщата, в която двете деца са сами.
Влиза в стаята при тях, съблича
си якето, сяда на леглото до малолетната М.Й. и изпраща малолетния Й.Й. навън,
за да донесе дърва.
Докато стои до момичето, подсъдимият
си смъква панталоните и детето вижда половия му член. М.Г.К. му казва, че иска
да му направи чекия, но малолетната не знае какво означава това. Подсъдимият й
показва, като сам хваща половия си член и движи ръка нагоре-надолу. В същото
време започва през дрехите да опипва половите органи на момичето, след което
хваща и започва да дърпа ръката му, за да направи детето това, което му е
показано, а то не иска и притеснено се премества от леглото на дивана в стаята,
където се премества и М.К. и отново дърпа детската ръка към половия си член и
опипва половите органи на детето, което продължава да се дърпа.
Междувременно малолетният Й.Й.
се връща с дърва, но подсъдимият още на два пъти го връща да донесе нови, което
детето прави.
В това време звъни мобилният
телефон на М.К. - свидетелят Д.Й. иска да пита дъщеря си какъв подарък да й
купят. Подсъдимият дава апарата на малолетната, тя говори с майка си, но не
казва нищо за случващото се и връща телефона.
Подсъдимият пита отново върналия
се с дърва в стаята Й.Й. дали ще го издаде, детето отговаря, че няма.
М.К. казва на М.Й. да отиде с
него в стаята му и да му помогне да запалят печката. Детето тръгва, но точно
когато си обува обувките, майката и мъжът й се прибират.
Всички заедно празнуват рождения
ден, но момичето нищо не споделя за случилото се.
Едва на следващата сутрин преди
училище М.Й. казва на майка си, че се срамува, и през плач й разказва какво се
е случило вчера.
Свидетелят Д.Й. сигнализирала
органите на полицията.
Тъй като в хода на досъдебното
производство подсъдимият твърди, че не си спомня да е правил нещо нередно, тъй
като е бил пиян, а и е лекуван за психическо заболяване и през 1996 година е
бил в психиатрична болница в село Болярово, му е назначена съдебнопсихиатрична
експертиза, съгласно чието заключение М.К. не страда от психични заболявания и
не се води на диспансерен учет при Център за психично здраве – Пловдив, а към
момента на извършване на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Според заключението на
извършената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
малолетната пострадала:
Ø не
страда от психични заболявания и не се води на диспансерен учет;
Ø към
инкриминираната дата е имала ограничена възможност да разбира свойството и
значението на извършеното спрямо нея и не е могла да ръководи постъпките си,
поради възрастова недееспособност;
Ø в
личностовата й структура има следните особености: твърде примитивни, ограничени
и с елементи на незрялост са мирогледните възгледи и житейска позиция, детето е
с ограничени умения да анализира и решава проблемни житейски ситуации, а
стратегиите, които използва, са неефективни; висока манипулируемост и
внушаемост; интелектуалният й квотиент е на ниво = 89 (по нормативната скала
стойности на IQ между
80 и 89 се означават като интелект в границите на ниска норма); намира се във
възрастта на малолетието, а личността и характерът й са в период на развитие;
Ø по
време на извършване на посегателствата спрямо нея тя е възрастово невменяема и
недееспособна, не може да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, не е могла да организира защитата си;
Ø липсват
данни за психично заболяване или умствено изоставане и тя е свидетелски годна,
като трябва да се вземе предвид и възрастово обусловената внушаемост и
склонност към афектно обусловено поведение; нагледно образната памет,
неустойчивото внимание и конкретнообразното мислене могат да са причина за
разминаване в някои детайли на свидетелските показания;
Ø към
момента на изготвяне на експертното заключение няма данни за промяна на
психическото състояние, липсват данни за нарушено психично функциониране - няма
нарушение на базовите биологични характеристики - сън, апетит, хранене; тя
посещава редовно училище, общува с децата; не се налага провеждане на лечение.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично
установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 22 от
делото), Характеристична справка (л. 8 от дознанието), Комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 20 – л. 26 от дознанието),
Съдебнопсихиатрична експертиза (л. 30 – л. 33 от дознанието); частично
от обясненията на подсъдимия, дадени
в качеството на обвиняем на досъдебното производство (л. 6 от дознанието); от показанията
на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 11 – л. 14 от
дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и
преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт,
и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло
се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа
на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа
обстановка.
Не се кредитират от настоящата инстанция думите от досъдебното
производство на подсъдимия в частта, в която отрича извършеното от него
престъпление с обяснението,
че не помни и оправдаването, че като пийне алкохол забравя. Тези твърдения на М.Г.К.
се опровергават от заключението на назначената му съдебнопсихиатрична
експертиза и според Съда са изказани с цел лицето да избегне следващата се за
неправомерното му поведение наказателна отговорност.
Възприема се от настоящия състав всяко от заключенията на изготвените Комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза и Съдебнопсихиатрична експертиза като компетентно изготвено с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
В кредитираната доказателствена
съвкупност няма противоречия, касаещи обстоятелства по предмета на доказване, които
да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия
и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна
отговорност.
При така установената безспорна
фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си
подсъдимият М.Г.К. осъществява обективните и субективни признаци на половото престъпление,
за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 149, ал. 1 от НК, тъй като на 05.11.2015 година в село Дълбок извор,
община Първомай, област Пловдив, извършва действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – М. З.Й. на 11 години.
От
обективна страна. С
действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на половото
престъпление, за което е ангажирана отговорността му, чрез извършване на
блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, а именно докосване на половия си орган пред погледа на малолетната,
опит тя да направи това, което й е показано, опипване на половите й органи. За
съставомерността на деянието не е необходимо целта, визирана в състава, да бъде
изпълнена – деецът действително да се възбуди. В случая няма данни той да е
постигнал полово удовлетворение, но безспорно се установява, че предмет на
блудството е малолетно лице, ненавършило 14-годишна възраст – 11-годишната М.З.Й..
От
субективна страна
подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, защото съзнава,
че деянието е от естество да възбуди и удовлетвори полово желание (дори и без
съвкупление), с което предвижда общественоопасния характер на стореното от него
и иска настъпването на общественоопасните последици. (Изготвената по делото
съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия сочи, че М.Г.К. е годен субект на
наказателна отговорност).
С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на
извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна
отговорност, за да определи наказанието му, предвид целите по чл. 36 от НК,
както и обстоятелствата по
чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира
следното:
За подсъдимия са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства като признаването на вината в
съдебното производство и чистото съдебно минало. Налице са и отегчаващи
отговорността обстоятелства – съществуващата връзка на подсъдимия с
пострадалата (тя е дете на жената, с която синът му живее на съпружески
начала), както и станалото неволен свидетел на престъплението друго малолетно
дете, от което е получено обещание „да не издава” подсъдимия.
Оценени в цялост,
горните обстоятелства характеризират изключително високата
степен на обществена опасност на конкретното деяние,
имащо за непосредствен обект половата
неприкосновеност на малолетно лице, а подсъдимият М.Г.К. се характеризира
като лице с висока степен на обществена опасност и заради самоувереността, че
деянието му ще остане безнаказано.
При съпоставка по
относителна тежест на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства Съдът е
на мнение, че последните не се явяват изключителни или многобройни по смисъла
на чл. 55, ал. 1 от НК и наказанието лишаване
от свобода следва да се определи при хипотезата на чл. 54 от НК, но между
минимума и средата на предвиденото в Закона, заради превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, като
най-справедливо е то да е в размер на една година и три месеца.
Предвид реда на
съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4
от НПК така определеното за подсъдимия наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на десет месеца лишаване от свобода.
Предвид тежестта на престъпното посегателство и опасността му за обществото според настоящата инстанция липсват предпоставки
за отлагане на изтърпяване на наказанието. Приложението на чл. 66 от НК би означавало голямо снизхождение и не би изпълнило
изискванията на целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК: поправителна (да се поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави), превъзпитателна (да
се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления), превантивна (да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото),
за което наказанието следва да бъде изтърпяно реално при първоначален общ режим в затвор или затворническо
общежитие от открит тип, съгласно чл. 61, т. 3 във връзка с чл. 59, ал. 1
от ЗИНЗС.
Това наказание съответства на
обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му
и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля
спрямо същия.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2
от НК от така определеното и намалено наказание десет месеца лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през
което подсъдимият М.Г.К. е задържан със Заповед по реда на ЗМВР и с
Постановление на Районна прокуратура – Първомай считано от 06.11.2015 година до
10.11.2015 година.
Причини за извършване на деянието -
незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към половата
неприкосновеност на гражданите.
На
основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият М.Г.К. следва да
заплати по сметка на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 338,10 лева
за съдебнопсихиатрична и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 85,00 лева за явяване на
експерти в съдебно заседание.
По гореизложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Председател:
(п)
СЗ / АГ
