Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Добрич, 20.08.2020г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на шести август през две хиляди и двадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №534 по описа за  2020г. и за да се произнесе съобрази  следното :

          Производството по делото е образувано по искова молба на  Д.Е. Д. с  ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Г., с която срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” 59, с ЕИК *********, е предявен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4932лв. за времето от датата на оставане без работа 21.03.2019г. до 21.09.2019г., представляваща обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

         С исковата молба се настоява в полза на ищеца да бъдат присъдени и направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски хонорар .

         ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:

         Въз основа на заповед № ЛС-05-358 от 21.03.2019г., издадена от изп. директор на „Водоснабдяване и Канализация Добрич” АД гр. Добрич е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 22.03.2019 год., на основание чл. 328, ал. 1, т.6, предл.1 от КТ - при липса на необходимо образование - висше икономическо за изпълняваната работа. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата заемала длъжността „Служител, човешки ресурси” при Централно управление.

          С решение по гр. дело № 1729/2019г. по описа на Районен съд Добрич прекратяването на трудовия договор на ищцата е признато за незакосъобразно и съответно издадената заповед е отменена.

           От датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 21.09.2019г. ищцата не е работила при друг работодател и не е сключвала трудови договори. През посочения период, а и до настоящия момент Д.Е. е регистрирана като безработно лице в Агенцията по заетостта.

           При ответното дружество Е. е получавала месечно трудово брутно възнаграждение в размер на 822.00лв. или за периода от., когато ищцата е останала без работа обезщетението възлиза на общо на 4 932лв.

          Претендираното обезщетение не е изплатено към настоящия момент.

          В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответното дружество депозира отговор, с който оспорва иска по размер. Заявява възражение за прихващане с насрещно вземане на работодателя за сумата от 816лв., представяваща обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ.

          Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

          Не е спорно по делото,  че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, като ищецът изпълнявал длъжността „Служител човешки ресурси” при Централно управление на ответното дружество.

           Въз основа на заповед № ЛС-05-358 от 21.03.2019г., издадена от изп. директор на „Водоснабдяване и Канализация Добрич” АД гр. Добрич е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 22.03.2019 год, на основание чл. 328, ал. 1, т.6, предл.1 от КТ - при липса на необходимо образование - висше икономическо за изпълняваната работа.

          Не е спорно между старните и обстоятелството, че при прекратяване на трудовото отношение Д.Д. получила от работодателя сумата от 816лв., представяваща обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ.

          С решение по гр. дело № 1729/2019г. по описа на Районен съд Добрич прекратяването на трудовия договор на ищцата е признато за незакосъобразно и съответно издадената заповед е отменена.

          От датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 21.09.2019г. ищцата не е работила при друг работодател и не е сключвала трудови договори. През посочения период, а и до настоящия момент Д.Е. е регистрирана като безработно лице в Агенцията по заетостта. В този смисъл са представени заверени преписи от трудова книжка и регистрационна карта.

           Спорен е въпроса какво брутно възнаграждение е получавала месечно ищцата –в размер на 822.00лв., каквото е твърдението на ищеца или 816лв., каквото е твърдението на ответника.

          При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

          Предявеният иск е с правно основание чл. 344, ал. 1 т.3 от КТ, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.   

          Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ, доколкото между страните е съществувало трудово правоотношение.

          Искът е допустим, предявен в срока по чл.358 ал.1 т.з от КТ,  ищецът е активно легитимиран да го предяви като лице, на което е прекратено трудовото правоотношение. Налице е и пасивна легитимация у ответника като бивш работодател на ищеца, за който се твърди в исковата молба, че е издал незаконосъобразни заповеди за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца.

На основание чл.154 ГПК съдът е разпределил тежестта на доказване, като е указал на ищеца, че следва  да докаже, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, в какъв срок и съответно неговото прекратяване, както и незаконосъобразност на прекратителната заповед. В тежест на ищеца е да докаже размера на паричната си претенция.

Ищецът представя неоспорими доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение и че правоотношението е прекратено със заповед № ЛС-05-358 от 21.03.2019г.

Налице е влязъл в сила съдебен акт, с който издадената заповед е отменена като незаконосъобразна.

Установява се от представените писмени доказателства- справка с трудовата книжка на ищцата, регистрационна карта в Д”Бюро по труда”, че шест месеца след уволнението тя не е била заета по трудов договор с друг работодател. Несъмнено  се установяват претърпени имуществени вреди в резултат от уволнението. Работодателят не е твърдял наличието на положително осъществили се факти- работа на ищеца при друг работодател, съответно не е представял доказателства в тази насока.

Представените от ищеца доказателства са официални удостоверителни документи, които не са оспорени от ответника, при което съдът намира за безспорно установена и втората кумулативна предпоставка, за уважаване на иска по чл.225 ал.1 от КТ- оставането без работа в 6 месечен срок след уволнението.

Налице е вреда която се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение на ищеца.

Като база при определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да послужи съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца през последния пълен работен месец преди уволнението. На тази основа и съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът следваше да представи доказателства относно размера на вземането си. До размер на сумата от 816лв. е налице признание от страна на ответника, което ползва ищеца. За горницата над тази сума до твърдения размер от 822лв. ищецът не представя доказателства. При това, настоящия състав приема , че като база за определяне претендираното обезщетение следва да приеме за доказано, че ищцата е получавала брутно възнаграждение в размер на 816лв. Така, размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за максималния шестмесечен срок се равнява на 4896лева.

Според установената по реда на чл. 291 ГПК съдебна практика на Върховния касационен съд, възражението за прихващане, което е надлежно упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между обезщетение при незаконно уволнение (чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ) и обезщетение при уволнение поради неспазено предизвестие (чл. 220, ал. 2 КТ). Компенсирането е допустимо, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнение - оставане на уволнения без работа.От изявленията на страните се установява, че работодателят е изплатил на ищцата обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 816 лв. При тези доказателства възражението за прихващане между обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ и обезщетението при уволнение поради неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ е основателно. Ищецът не е встъпвал в трудово правоотношение с друг работодател през шестмесечния период, считано от датата на уволнението. При това на ищцата се дължи обезщетение  по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на пет брутни заплати, равняващо се на 4080лв. 

С нарочна молба от 06.08.2020г., ищцовата страна, съобразявайки се изрично с направеното възражение за прихващане и извършвайки такова предварително, е намалил исковата си претенция до размер на 4116лв., сбор от пет брутни заплати. Тъй като настоящия състав прие за доказано твърдението на ответника, че брутното възнаграждение на ищцата възлиза на 816лева, то искът подлежи на уважаване за сумата от 4080лева /816х5/, като за разликата до претендираната сума /след изменението, допуснато по реда на чл.214 ал.1 от ГПК/ от 4116лв. искът подлежи на отхвърляне. В този смисъл Решение№ 172  /17.07.2020 год. по въззивно гражданско дело №195 по описа за 2020 год. на ОС Добрич.   

На основание чл.86 от ЗЗД на ищеца се дължи и обезщетение за забава, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главното вземане.

 

ОТНОСНО ТАКСИТЕ И РАЗНОСКИТЕ: Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК  ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на районен съд Добрич, дължима държавна такса в размер на 163,20лв.

С оглед изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразявайки извършеното оттегляне по повод прихващането, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски съразмерно на уважената част. Ищецът е направил разноски за адвокат в размер на 720лева. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Изчислено съответно на цената на иска и съобразно чл.7 от Наредба за минималните възнаграждения на адвокатите, възнаграждението за адвокат възлиза на 575,24лв. Уговореното възнаграждение за адвокат от ищеца в размер на 720лв. надвишава минималния размер и следва да бъде редуцирано до 600лева за да съответства на правната сложност на спора. След редуциране на адвокатското възнаграждение съразмерно уважената част и съобразявайки оттеглената прихваната част, за която не се дължи възнаграждение, на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 496,35лева.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ОСЪЖДА  „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” 59, с ЕИК *********, да заплати на Д.Е. Д. с  ЕГН **********,***, сумата от 4080лв., представляваща обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от датата на оставане без работа 21.03.2019г. до 21.09.2019г. и след извършено прихващане с вземането на работодателя за обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендираната от 4116лв.

 ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” 59, с ЕИК *********, да заплати на Д.Е. Дишмитрова с  ЕГН **********,***, сторените разноски за адвокат в размер на 496,35лева.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.”Трети март” 59, с ЕИК *********  да заплати в полза на Добричкия районен съд държавна такса за водене на делото в размер на 163,20лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

На страните да се връчи препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                               

                                                            РАЙОНЕН   СЪДИЯ ........................