М О Т И В
И
на Присъда № 166, постановена на 03.12.2018г.
по НОХД № 1772 от 2018 г.по описа на Старозагорския Районен съд
С обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящото съдебно производство,
Районна прокуратура– град Стара Загора обвинява подсъдимия Д.З.К., роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, постоянен адрес ***, осъждан, ЕГН **********, в това, че на 19.04.2018 година около 23.15 часа, в гр.Стара Загора, по ул.“Иван Вазов“, в посока север,
до блок № 3, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген
Голф”, с рег. № СТ 9579 АТ, след употреба на наркотични вещества-
„бензодиазепини“, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер
Дръг тест 5000“ с № ARJM 0050, като
деяните обило извършено повторно- престъпление
по чл.343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –град
Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по отношение на подсъдимия.
Пледира на същия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” към средния
размер, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, а с оглед
съдебното минало на дееца, съдът да постанови отделно изтърпяване на предходно
наложено наказание „лишаване от свобода“, по реда на чл.68, ал.1 от НК,
респективно в тежест на подсъдимия да се възложат направените по делото
разноски.
Защитникът, счита, че извършената проба
на подсъдимия била направена при съществено нарушение на методическите
указания, което водело до извода, че била негодно доказателство, респективно от
изслушаните по делото показания на свидетелите- гласни доказателства не би
могло да се установи по несъмнен начин извършване на престъплението, в което
подзащитният й бил обвинен. В показанията си единият от свидетелите посочил, че
не забелязал нищо съмнително в поведението на подсъдимия, в качеството му на
водач на моторно превозно средство на инкриминираната дата, съответно не било
доказано по несъмнен начин използването на наркотични вещества от негова
страна. Последните също не били посочени точно по вид, тъй като и според
изслушаната по делото фармакологична експертиза не ставало ясно какво било
веществото, предвид големия брой видове бензодиазепини.
Не било доказано кое точно от множеството видове такива вещества било
употребено евентуално от страна на подсъдимия, преди да управлява МПС, за да е
налице състав на престъплението от обективна страна. В подкрепа на изтъкнатото,
че не са налице доказателства установяващи противоправното поведение на
подсъдимия били и неговите обяснения, в които лицето отрича да употребило
подобни забранени вещества, преди да управлява автомобила. Събраните по делото
доказателства сочели доказана невиновност на подсъдимия, поради което същият
следвало да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си и моли да бъде
оправдан. Не оспорва факта, че управлявал МПС на инкриминираната дата, но отрича
да употребил преди това описаните наркотични вещества. Заявява, че
непосредствено преди да бъде тестван с техническото средство изпил чаша кафе, а
не му била осигурена вода, която да консумира преди пробата. Не отрича, че
отказал да даде кръвна проба за анализ, след изпробването с техническо
средство, но в обясненията си пред съда изтъква по какви причини не го
направил. В последната си дума пред съда заявява, че е невинен и иска да бъде
оправдан.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият бил жител ***, безработен, осъждан
нееднократно, като влияние върху квалификацията на процесното деяние оказвало
осъждането му по НОХД № 87 от 2017г. по описа на Районен съд- гр.Гълъбово, за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца. При постановяване на съдебния акт, влязъл в сила на 27.04.2017г., бил
приложен института на условното осъждане и изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода било отложено за изпитателен срок от три години,
по реда на чл.66 от НК, респективно му било наложено и кумулативно предвиденото
в закона наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 10 месеца, а при изпълнение на последното било
приспаднато времето от 08.04.2017г., на основание чл.59, ал.4 от НК.
На 19.04.2018г. подсъдимият Д.К., придружаван от
приятеля си- свидетеля Г.Й. излезли да се разходят с автомобила на подсъдимия,
като първоначално били в гр.Гълъбово, а вечерта около 22.00 часа решили да
посетят гр.Стара Загора, тъй като свидетелят Й. имал уговорка да се види с
негова приятелка. На път за гр.Стара Загора, водачът К. спрял на бензиностанция
в с.Опан, обл.Стара Загора, а свидетелят Й. купил две чаши с кафе- за себе си и
за подсъдимия. След пристигането си в гр.Стара Загора, се срещнали с момичето,
с което свидетелят имал уговорка и момичето се качило в автомобила, за да се
разходят в града. На 19.04.2018г. около 23:15ч. в гр.Стара Загора, по улица “Иван
Вазов“, подсъдимият Д.К. управлявал в посока север лек
автомобил марка “Фолксваген Голф“, с рег.№ СТ 9579 АТ. До блок № 3 автомобилът
бил спрян за проверка от св.Н.З.Д. и
колегата му – С. С., двамата полицейски служители при Първо РУ на МВР- гр.Стара
Загора. При проверката на лекия
автомобил марка “Фолксваген
Голф“, с рег.№ СТ 9579 АТ, полицаите проверили документите за самоличност на
водача на автомобила и установили, че това бил подсъдимия К. ***, живущ ***. Св.Д. направил справка чрез
оперативния дежурен на Първо РУ на МВР- гр.Стара Загора, посредством която било
установено, че водачът К. бил регистриран за управление на МПС, след употреба
на наркотични вещества. На 19.04.2018г. около 23:30 ч. водачът К. бил
съпроводен до Сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР- гр.Стара Загора, където св.К.И.К.-
младши автоконтрольор в същото звено на МВР извършил проверка- тест за употреба
на наркотични вещества по отношение на подсъдимия Д.З.К., който бил извършен с техническо средство
„Дрегер Дръг тест 5000“ с № ARJM
0050. Проверката била обективирана с проба № 0020 от
23:39ч. на 19.04.2018г. Същата била с положителен резултат за употреба на бензодиазепини. За извършената проверка, св.К. изготвил Протокол № 1228р-6642
/20.04.2018г./л.28 от материалите по ДП/, който Д.З.К. подписал, в качеството
на проверен. След така направените констатации срещу подсъдимият К. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, сер.Д, с бланков
№ 410514 /л.15 от материалите по ДП/ за
управление на МПС, след употреба на наркотични вещества- бензодиазепини. Видно
от неговото съдържание, водачът К. го подписал без възражения. При съставяне на
АУАН било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на
подсъдимия, който документ бил с № *********, както и контролния талон към
него, респективно свидетелството за регистрация на МПС, които документи били
описани в акта.
На
20.04.2018г. в 00:15 часа, св.К. изготвил и връчил на подсъдимия Д.К. талон за
медицинско изследване № 0016013 /приложен в оригинал на л.23 от ДП/. При
връчването му, подсъдимият Д.К. написал собственоръчно, че приема показанията
на техническото средство и се подписал за това, както и удостоверил
обстоятелството, че получил екземпляр от талона. След като получил талона за
медицинско изследване, подсъдимият бил отведен от св.Д. ***, където водачът К.
отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване. Бил изготвен Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози /л.24-л.26 от материалите по ДП/, който
подсъдимият К. подписал в 00.30 часа на 20.04.2018г.
В хода на наказателното производство била изготвена
фармакологична експертиза /л.39-л.40 от материалите по ДП/, като от
заключението на вещото лице Л.П. от 27.05.2018г. е видно, че бензодиазепините са група лекарствени
средства, които повлияват психиката и поведението на хората. Те са транквилизиращи
/анксиолитични/ препарати, които проявяват силен анксиолитичен стрес-
протективен ефект, съчетан с ретроградна амнезия, еухипнотичен ефект,
антиепилептичен и централен миорелаксиращ ефекти. Основното им място на
действие е свързаната с емоциите мезолимбична система в мозъка, където те
изключват емоционалния филтър /активиращата фаза/ между сферите на
безсъзнателното и съзнателното, намаляват емоционалната напрегнатост,
произтичаща от несъответствието между тях, стесняват потока от осъзнавана информация.
Видно от изтъкнатото от вещото лице, бензодиазепините
имат редица нежелани реакции, като намаляват концентра-цията на вниманието и
удължават реакционното време; предизвикват сънливост и отпадналост; загуба на
паметта; променена мускулна функция, главоболие и запек; понижено либидо; дълго
време на задържане на активното вещество в организма; привикване. Всичко това
оказвало негативно влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
Това изрично било написано в листовките за пациента, към всяка опаковка
бензодиазепини. Освен това всички бензодиазепини предизвикват привикване,
толеранс/ нужда от увеличаване на дозата/, зависимост/ физическа, психическа и
абстинентен синдром при отнемане/, което било и една от причините да бъдат
обособени като самостоятелни наркотични вещества, а
именно в Списък II- вещества с висока степен на риск /един препарат/ и в Списък III – рискови вещества / 34 броя препарати/
на Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като
наркотични/ ПМС № 293/2011г., обн.ДВ бр.87/.
На 19.04.2018г. била издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-1228-000621/л.17/ от Началник
Сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, на осн.чл.171, т.1, б.“Б“ от
Закон за движение по пътищата, с която
било временно отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство
на подсъдимия Д.З.К. с № *********, считано от 23:15ч. на 19.04.2018г. до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Изложената
фактическа обстановка се установява и доказва по безспорен начин от приобщения по делото доказателствен материал
поотделно и в неговата съвкупност, както следва: от показанията на изслушаните
в хода на съдебното следствие свидетели Н.Д. и К.К., частично и от показанията
на свидетеля Г.Й., частично от обясненията на подсъдимия в хода на съдебното
следствие, както и от прочетените в съдебното производство обяснения на
обвиняемия К. от досъдебната фаза на процеса, заключение-то на вещото лице Л.П.,
по извършена в хода на досъдебното производство фармакологична експертиза,
което вещо лице бе изслушано в хода съдебното следствие, Методически указания
на Главния секретар на МВР относно използване на техническото средство „Дрегер
Дръг тест 5000“, справки за съдимост на подсъдимия, както и от съдържащи се в
досъдебно производство № 418/2018 г. по описа на Първо Районно управление при ОД
на МВР – гр.Стара Загора писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както следва: уведомление за образуване на бързо производство от 20.04.2018г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
20.04.2018г.; искане и справка за съдимост, рег.№
1477/ 20.04. 2018 г.;
акт за установяване на административно нарушение, бланков № 410514/19.04.2018
г.; талон за изследване, бланков № 0016013/20.04.2018 г.; заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 18-1228-000621/19.04.2018 г.; извадка
от тест с Дрегер „Дръг тест 5000”,
№ ARJM-0050 от 19.04.2018
г.; заповед № 8121з-1186/13.09.2017г.; справка от Изпълнителна агенция по
лекарствата, изх. № 1446/02.03.2010г.; справка за нарушител/водач от 23.04.2018
г.; оригинал на талон за изследване, бланков № 0016013/20.04.2018г.; протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
или наркотични вещества или техни аналози от 20.04.2018г.; протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от
19.04.2018г.; заповед за задържане на лице от 19.04.2018г.; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от 20.04.2018г.; протокол за
предявяване на разследване от 26.04.2018 г.; постановление на РП– Ст.Загора от
27.04.2018 г. за преобразуване на бързо производство в досъдебно; постановление
на РП–Ст.Загора от 27.04.2018г.; постановление за назначаване на фармакологична
експертиза от 10.05.2018г.; заключение на фармакологична експертиза от
27.05.2018 г.; постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.06.2018г.; протокол за предявяване на разследване от 18.06. 2018 г.; постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 18.06.2018
г.; постановление за определяне възнаграждение на вещо лице от 28.05.2018 г.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите Д. и К., които са обективни и безпристрастни, както
и поради факта, че кореспондират и взаимно се допълват с приетите по делото
писмени доказателства. Кредитира се с доверие и заключението на вещото лице П.,
като професионално и компетентно изготвено. Обаче, не могат да се ползват с
безрезервно доверие показанията на свидетеля Г.Й., изслушани в хода на
съдебното следствие. Това е така, не защото този свидетел бе допуснат по искане
на защитата, макар в известен смисъл да е пристрастен, тъй като е дългогодишен
приятел на подсъдимия и в този смисъл е в близки отношения със страна по
делото. По-съществената причина, поради която с показанията на този свидетел не
могат да се оборят направените по-горе фактически констатации, е фактът, че
този свидетел не може да удостоверява дали подсъдимият употребил наркотични
вещества преди да управлява МПС, съответно кога точно, защото не се и твърди Г.Й.
да наблюдавал поведението на подсъдимия непрекъснато, за някакъв времеви
интервал преди управлението на МПС. Както вече бе посочено, подсъдимият и
свидетеля Й. ***, където са се уговорили да се видят, но няма как с показанията
на приятеля му да се удостоверява дали подсъдимият употребил преди това някакво
наркотично вещество и кога евентуално се случило. Обстоятелството, че в негово
присъствие подсъдимият не употребил вещества, забранени от закона за
притежание, или че не бил споделил на приятеля си за такава употреба, не
означава, че деецът не би могъл да ги употреби преди срещата си със свидетеля.
Колкото до заявеното от него, че по време на пътуването до гр.Стара Загора
закупил готова за консумация напитка –кафе, за себе си и за подсъдимия,
съответно фактът, че тази напитка била консумирана в кратък интервал от време,
преди подсъдимият да бил тестван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, не означава, че извършената проба не може да бъде годно
средство за установяване наличието на такива наркотични вещества. Несъстоятелно
е и заявеното в показанията на Г.Й., че на другия ден след като подсъдимият бил
освободен му съобщил, че полицаите казали на Д.К. предходната вечер, че
изследването на кръвната проба щяла да струва 400 лева, които той нямал в себе
си, поради което отказал да даде кръв за анализ. На първо място, следва да се
отбележи, че тази версия противоречи на обясненията на самия Д.К. от
досъдебното производство, които бяха прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр.
ал.1, т.3 от НПК, т.е. поради констатирано съществено противоречие между
обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие и дадените пред орган
на досъдебното производство, в присъствие на защитник. Нито по време на първия
разпит в качеството на обвиняем /протокол от 20.04.2018г./, нито по време на
втория разпит, в качеството на обвиняемо лице /протокол от 26.04.2018г./
обвиняемият Д.К. заявил подобни обстоятелства, а именно, че причина да не даде
кръвна проба за анализ било обстоятелството, че нямал парични средства, а по
информация от полицейските служители такова изследва-не щяло да струва сумата
от 400 лева. Напротив, в първоначално дадените макар и лаконични обяснения, К.
заявил, че „съжалява за стореното“ и желае да сключи споразумение с прокуратурата.
По време на втория разпит, също проведен в присъствие на защитник, подсъдимият
изтъква само, че преди да пристигне в гр.Стара Загора приятелят му закупил от
бензиностанция кафе, което водачът К. изпил едва при паркиране на автомобила,
преди да влезе в сградата на „Пътна полиция“, където бил тестван за употреба на
наркотични вещества. В този смисъл, съдът не кредитира версията на свидетеля и
на подсъдимия, изложена от двамата в хода на съдебното следствие относно
причината, поради която водачът К. отказал да даде кръвна проба за анализ. Нещо
повече, подсъдимият бил тестван за употреба на наркотични вещества не за първи
път, тъй като вече бил осъден да управлява моторно превозно средство, след
употреба на наркотични вещества, поради което обстоятелствата относно
тестването на водача за употреба на такива наркотични вещества са му добре известни.
Относно тезата на защитата за негодност на
пробата, извършена с техническото средство, следва да се отбележи следното:
Вярно е, че съгласно
изисканите и представени по искане на защитника Методически указания на висшия
професионален ръководител в МВР, относно реда за използване на процесното
техническо средство, проверяващият служител „следва да помоли тестваното лице да изпие четири /4/ глътки вода и да
не поставя нищо в устата си в продължение на 10 минути…“ Описано е, че
следва да се събере известно количество слюнка, чрез засмукване. Вярно е и, че
в показанията си този проверяващ служител- свидетелят К.К., заяви, че не
предоставил вода на подсъдимия, нито изчакал упоменатия интервал от 10 минути
преди тестването, но това не означава, че пробата била негодна. Напротив, ако
пробата бе негодна, на първо място уредът не би могъл да отчете конкретен
резултат, защото ако не са били спазени изискванията относно работата на
устройството не би могло да се стигне до отчитане на конкретния резултат, с
оглед описаните стъпки в раздел 4.3 /от
точки 4.3.1 до 4.3.5. от указанията/. Нещо повече, дори не се твърди тези
указания да не са били изпълнени, а и фактът, че индикатора бил годен да бъде
проверен се установява дори от обясненията на подсъдимия, който също
потвърждава, че бил оцветен в син цвят, какъвто следва да бъде цвета на годния
индикатор, с оглед поставянето му в устройството. Действително, фактът че не
било предоставено количество вода на подсъдимия преди да бъде проверен с това
средство, както сочи и самият подсъдим, довел до забавяне на процеса с
вземането на проба, доколкото трябвало да се изчака оцветяване на индикатора в
син цвят, но не може да обуслови негодност на извършеното тестване на водача,
както сочи защитата. Колкото до това, дали подсъдимият изпил кафето си преди
повече време или непосредствено преди да влезе в сградата, с оглед тестването
му за употреба на наркотични вещества, този факт не би могъл да повлияе на
годността на пробата въобще, тъй като никъде в указанията или в друг източник
не се твърди, че консумацията на кафе преди извършване на теста е пречка за
подобно изследване. Подобна теза е несъстоятелна най-вече поради обстоятелството,
че кафе-напитката не би могла обективно
да обуслови подобен положителен резултат от употреба на наркотични вещества,
индивидуализирани като „бензодиазепини“, в противен случай, кафето също би било
забранено за употреба, ако съдържаше подобни химични вещества. Извън предмета
на настоящото производство е анализ и
оценка на дейността на проверяващите служители, а именно дали спазват стриктно
указаното в методиката при подготвителните действия преди проверката /даване на
вода на тестваните лица и други/, поради което и такава оценка няма да се
прави.
В заключение, съдът намира
за доказано по несъмнен начин, че на инкриминираната дата и място, подсъдимият Д.К.
управлявал описаното моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества-
бензодиазепини, което било установено по надлежния ред, посредством проверка
със съответно техническо средство, предвидено за подобни изследвания, поради
което го призна за виновен в извършване на престъплението, за което бил
обвинен.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, Съдът счита за
установено по категоричен начин, че подсъдимият осъществил от обективна и
субективна страна, състава на престъпление, както следва:
На 19.04.2018г., около 23.15 ч., в гр.Стара Загора, по ул.“Иван Вазов“, в
посока север, до блок № 3, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Фолксваген Голф“, рег.№ СТ 9579 АТ,
след употреба на наркотични вещества– „бензодиазепини“, установено по надлежния
ред с техническо средство «Дрегер Дръг тест 5000» с № ARJM 0050, като деянието било извършено повторно – престъпление по чл.343б, ал.4, във връзка с
ал.3, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия
виновно, при форма на вината- пряк умисъл, тъй като деецът съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици и
е целял настъпването им. Подсъдимият съзнавал факта, че употребил наркотични
вещества- бензодиазепини, но въпреки това на инкриминираната дата управлявал МПС.
Нещо повече,
деянието било извършено в условията на повторност, тъй като както вече
бе отбелязано по-горе, деецът вече бил осъждан за такова престъпление, а от
осъждането му с влязъл в сила съдебен акт, респективно от изтичане на
изпитателния срок определен с този акт не са изтекли 5 години, при което да
отпадне приложението на чл.28 от НК, съобразно посоченото в нормата на чл.30,
ал.2, вр. ал.1 от НК. Напротив, дори процесното деяние било осъществено в този изпитателен
срок, тъй като съдебният акт по предходното осъждане влязъл в сила на
27.04.2017г., от който момент започнал да тече тригодишният изпитателен срок, а
деянието предмет на настоящото дело било осъществено на 19.04.2018г., дори
по-малко от една година от предходното осъждане.
В случаят, за
съставомерността на това престъпление е от значение единствено факта, че деецът
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, без
да бъде въведен разграничителен критерий дали веществата били високорискови или
рискови, с оглед така регламентираната им класификация, поради което
осъществяването на процесното престъпление бе доказано по несъмнен начин.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни
система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на
наказанието. Съобразно първият посочен принцип, видно от текста на закона, за
престъплението по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 от НК се предвиждат кумулативните
наказания „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА до ПЕТ години и „глоба“ в
размер от 500 до 1500 лева.
Съгласно вторият принцип, Съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, по смисъла на чл. 54 от НК.
Единственото смекчаващо
отговорността обстоятелство е младата възраст на дееца.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са наличието на други осъждания за
престъпления от общ характер, които не оказват влияние върху правната
квалификация на деянието, предмет на настоящото дело, както и обстоятелството,
че деянието било извършено по-малко от година след предходно осъждане за
управление на МПС, след употреба на наркотични вещества. Деецът е лице с висока
степен на обществена опасност, не само защото извършил деянието в условието на
повторност. Очевидно е несъстоятелна тезата на защитата, че подсъдимият не
употребявал подобни наркотични вещества, която теза бе поддържана освен от
обясненията на подсъдимия, също така и от заявеното от свидетеля Й., че с
подсъдимия били близки и си споделяли много неща, а К. не казал на приятеля си,
че употребява наркотици към момента на инкриминираното деяние, съответно че
свидетелят не бил виждал К. да употребява такива вещества. Само за онагледяване
отношението на подсъдимия към наркотичните вещества, следва да се отбележи
следното. В справката за съдимост на дееца, освен осъждането му през 2017г за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, било отразено и налагане на наказание
„глоба“ в размер на 500 лева, определено по НОХД № 88 от 2018г., също на
Районен съд- гр.Гълъбово. Видно от съдържанието на справката, става ясно, че
това наказание било наложено за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК, а именно за държане на високорискови наркотични вещества, макар случаят
да бил окачествен като маловажен. Деянието било извършено на 30.03.2018г., т.е.
20 дни преди да бъде осъществено престъплението, предмет на настоящото дело,
поради което може да се направи обоснования извод, че подсъдимият имал трайно
изградени навици свързани с държане и употреба на наркотични вещества.
При
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, като отчете наличието на
посочените обстоятелства, съответно тежестта на престъплението, Съдът прие, че
на подсъдимия следва да се определи указаното в закона наказание, т.е. да се
наложат при условията на чл.54 от НК двете кумулативно предвидени санкции в
размер НАД минималния предвиден в закона, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, както и
„ГЛОБА“, в размер на 600 лева, която да бъде платена по сметка на Районен съд-
гр.Стара Загора, в полза бюджета на съдебната власт.Предвид съдебното минало на
дееца, прилагане института на условното осъждане би било недопустимо, защото
подсъдимият бил осъждан условно на лишаване от свобода, а последиците от това
осъждане не са заличени. Наред с това, предвид указаното в чл.57, ал.1, т.2,
б.“в“ от ЗИНЗС, така определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 6 месеца следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим,
защото процесното деяние е умишлено престъпление и било извършено в
изпитателния срок на предходно условно осъждане на лишаване от свобода,
подлежащо на отделно изтърпяване по реда на чл.68, ал.1 от НК, респективно
сборът на двете наказания надвишава две години, при което следва да се приложи
именно тази хипотеза на първоначално изтърпяване на наказанието. Настоящата
редакция на ЗИНЗС не предвижда възможност за определяне вида на затворни-ческото
заведение от съда, а решаването на този въпрос е от друга компетентност,
респективно съдът не се произнесе по този въпрос.
Съгласно чл.343г, във всички случаи
на престъпление по чл.343б от НК се налага и наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“, по смисъла
на чл.37, ал.1, т.7 от НК. В настоящият случай, подсъдимият има подобна
правоспособност, поради което съдът му наложи и това указано от законодателя
наказание, в размер аналогичен на наказанието „лишаване от свобода“, т.е. за
срок от 1 година и 6 месеца.
При този вид и размер на наказанията, Съдът
намира, че ще се осъществят целите на генералната и специалната превенция,
визирани в чл.36 от НК, а именно да се поправи деецът и се превъзпита към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства върху него
предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, а
не на последно място да се въздейства възпитателно и предупредително към
другите членове на обществото. В този смисъл, тежестта на престъплението, както
и обществената опасност на самия деец изискват да бъде определено наказание в
размер над минималния предвиден в закона за това престъпление. Според съда
по-ниско по размер наказание „лишаване от свобода“ не би постигнало целите на
наказанието и би било несъответно на проявената престъпна упоритост на дееца.
Колкото до кумулативно предвиденото наказание „глоба“, предвид факта, че
определянето на този вид наказание е свързано и със съобразяване на имотното
състояние на дееца, според съда, по-висок размер на глобата би бил
несправедлив, с оглед установените факти относно имущественото положение на
дееца, който бил безработен, а видно приложената имуществена декларация /л.33
от материалите по ДП/ не притежавал недвижими имоти или моторни превозни
средства, нито имал други доходи. Законодателят обаче предвидил задължително
налагане и на това наказание, наред с лишаването от свобода и тъй като
прилагане института на чл.55 от НК би било недопустимо, а минималния възможен
размер на глобата е 500 лева, според настоящият съдебен състав, така
определения размер на глобата от 600 лева е справедлив и балансиран, както от
тежестта на престъплението и опасността на дееца, изискващи определяне на
наказание над минималния установен размер, така и съобразяване с имотното
състояние на подсъдимия, поради което това второ наказание бе определено в
размер близък до минималния предвиден в закона.
Колкото
до указаното от законодателя, че във всички случаи на такива престъпления
следва да се наложи и наказанието „лишаване
от право да се управлява МПС“, както и предвид съществуващата задължителна
съдебна практи-ка, при определяне размера на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да се съобрази размерът на лишаване от свобода, когато се налага
заедно с него, съответно определяне на по-нисък размер на лишаването от право
да се упражнява определена професия или дейност, спрямо размера на наказанието
лишаване от свобода, би било недопустимо. Ето защо, съдът определи и другото
кумулативно предвидено наказание да бъде в размер на 1 година и 6 месеца.
С настоящият съдебен акт бе постановено, на основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият Д.З.К., да изтърпи ОТДЕЛНО от наложеното
му наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца за престъплението по настоящото
производство и наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА,
определено по НОХД № 87/2017 г. по описа на Районен съд – Гълъбово. Това
наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода, следва да се изтърпи отделно
от наказанието лишаване от свобода по настоящото дело, също при първоначален
„строг“ режим, а съображенията за прилагане този институт и конкретния режим са
изложени по-горе.
При този изход от делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени сторените
разноски за изготвяне на фармакологична експертиза в хода на досъдебното
производство, поради което лицето бе осъдено да заплати сумата от 281.52 лева,
по сметка на ОД на МВР-гр.Стара Загора, респективно бе осъдено да заплати
сумата от 70.00 лева в полза бюджета
на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – град Стара Загора, които
разноски бяха направени в съдебното производство за изслушване на вещото лице.
Водим от горните
мотиви, Съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: