№ 1110
гр. Варна , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500272 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.
С Решение № 199 от 26.01.2021г. по гр.д. № 4056/2019г. на ВКС, IV ГО е обезсилено
Решение № 621 от 20.05.2019г. по в.гр.д. № 2559 по описа за 2018г. на ВОС, II състав в
частта му, с която е потвърдено Решение № 3509 от 25.07.2018г. по гр.д. № 16520/2016г. по
описа на ВРС, IX-ти състав по предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД, като делото е върнато за ново разглеждане на този иск
със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на М. Г. ИВ. срещу
Решение № 3509 от 25.07.2018г. по гр.д. № 16520/2016г. по описа на ВРС, IX-ти състав, В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД въззивницата е осъдена да
заплати на ИВ. Д. ДР. с ЕГН ********** сумата от 6106.80 лв. – останала невърната част от
платената на 30.09.2013г. чрез преводно нареждане от същия ден от ищеца в полза на
ответницата сума 15650.00 лв., подлежаща на връщане поради отпадане към деня на
исковата молба на основанието за нейното плащане и задържане, т.е. соченото от
ответницата в отговора на исковата молба договорно неформално правоотношение от м.
09.2013г. между нея, партньора й, сестра й Н. Д.а и ищеца, за съвместно закупуване на
недвижим имот, от което лицата се отказали окончателно, преди образуване на делото,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба –
27.12.2016г. до окончателно плащане.
1
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални
правила. Изложени са доводи, че твърдението за наличие на договорна обвързаност между
страните по силата на договор за поръчка е въведено в процеса от ответницата в отговора на
исковата молба, като същият и до настоящия момент не е прекратен, респ. не е настъпил
юридически факт, обуславящ отпадане на основанието за получаване на паричните средства
в цял размер от 15650 лв. Това твърдение е оспорено от ищеца, като евентуалното основание
на иска по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД е въведено в процеса по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК
чрез препращане към твърдяното в отговора на исковата молба, но оспорено от ищеца
основание /договор за поръчка/, като по този иск не е спазена процедурата по чл. 131 от
ГПК. Изменението на иска чрез добавяне на ново основание е безспорно допустимо
процесуално действие, но когато новото основание се извежда от факти, които самият ищец
оспорва да съществуват в правния мир, при което вследствие добавянето на ново основание
възниква логическо противоречие във фактическите твърдения и вътрешно противоречие в
обстоятелствената част на исковата молба по главното и евентуално основание, то не е
налице годно основание на евентуалния иск, изменението му е недопустимо доколкото се
стига до нов спорен предмет на делото. Така извежда аргумент за недопустимост на
решението в обжалваната част.
По същество поддържа, че при произнасянето си ВРС не е прецизирал съдържанието
на конкретното договорно отношение, страните по него и по какъв начин то е отпаднало.
Установено е по делото, че исковата сума е действително договорена между всички страни –
Н. Д.а и И.Д., като възложители и М.И. и нейния съпруг, като изпълнители за закупуване на
общ имот, като ищецът няма лично основание да я претендира обратно без да е доказал
юридически факт, довел до отпадане на основанието. Наред с изложеното по делото са
налице доказателства за платени по банков път суми по банкова сметка на ищеца в общ
размер на 14446 лв. /17 бр. платежни нареждания/, които съдът в случай, че уважи иска е
следвало да приспадне от общо дължимата сума, което не е сторено в пълен обем.
Отправила искане поради всичко изложено, решението в обжалваната да се обезсили, респ.
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният в условията на
евентуалност иск бъде отхвърлен като недоказан, респ. след приспадане правилно
калкулирания размер на платените от въззивницата суми на ищеца, то искът да се уважи
само за разликата до пълния претендиран размер.
В отговор, ИВ. Д. ДР. оспорва доводите в жалбата. Счита допуснатото изменение на
иска за допустимо и съобразено съгласно т. 2В от ТР № 4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС.
Излага, че е установено по делото от движението по банковата сметка, че дадената от ищеца
в заем сума е използвана от ответницата за закупуване на нейно жилище, а каквито и да са
взаимоотношения между страните – са прекратени с получаване на нотариалната покана, с
която е демонстрирано явно желание за връщане на средствата, дадени на датата на превода.
Отправя искане в тази връзка решението да се потвърди.
2
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваната част,
съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност. По допустимостта на решението, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от ИВ. Д. ДР. срещу М. Г.
ИВ. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата
да му заплати сумата от 15650 лева, получена на основание сключен между страните на
30.09.2013г. неформален договор за заем и подлежаща на връщане на основание отправена
покана от 01.07.2016г., получена на 18.08.2016г.
Фактическите твърдения, на които е основан така предявения иск са в следния
смисъл: ответницата е сестра на бившата съпруга на ищеца Н. Гочева, бракът му с която е
прекратен с влязло в сила решение на 27.05.2016г. По повод възнамерявана от ответницата
покупка на недвижим имот в гр. Варна и поискано кредитиране от банка, ответницата
поискала от ищеца паричен заем в размер на необходимото самоучастие в размер на 15650
лв. Ищецът изтеглил потребителски кредит от банка в размер на 18000 лв., отпуснат му на
30.09.2013г., когато наредил сумата от 15650 лв. по сметка на ответницата. Страните
уговорили ответницата да върне полученият заем до една година от този момент. Въпреки
изтичането на уговорения срок ответницата не е върнала паричния заем, поради което
ищецът отправил нотариална покана за връщането му на 01.07.2016г. Последната е получена
на 18.08.2016г. и въпреки изтичане на предоставения в нея срок, ответницата не е изпълнила
поетото задължение за връщане на сумата. Ето защо отправил искане за положително
произнасяне по иска.
В отговор на исковата молба, ответницата М.И. оспорила предявения иск по
основание, в т.ч. и фактите, заложени в обстоятелствената част на исковата молба.
Възраженията за липса на възникнало между страните заемно правоотношение подкрепила
със следните твърдения: през м. август 2013г. ищеца и Н. Д.а /съпруга на ищеца и сестра на
ответницата/ предложили на ответницата и на нейния съпруг да закупят заедно, при равни
квоти, недвижим имот в м. „Боровец“, гр. Варна. Идеята била на ищеца, тъй като наскоро
той и съпругата му построили къща в района, бил запознат със строителството и
работниците, поради което предложил двете семейства да закупят с общи средства и равна
материална инвестиция парцел, върху който да построят къща на обща стойност 15-16000
евро. Тъй като семейство Д.и пътували често по трудови ангажименти, двете семейства
постигнали съгласие да възложат на ответницата търсене на подходящ парцел и при изгодна
оферта да сключи предварителен договор, като плати договорената цена. С тази цел и в
изпълнение на договореното ищецът и съпругата му на 26.09.2013г. сключили договор
потребителски кредит с „МКБ Юнионбанк“ ЕАД, като превели исковата сума,
равностойност на 8000 евро по сметка на ответницата на 30.09.3013г. с основание
3
„закупуване на идеални части от недвижим имот“. Впоследствие кредита бил рефинансиран
от тях по силата на сключен на 13.02.2015г. договор за ипотечен кредит с „ЦКБ“ АД. По
първия договор Н. Гочева Д.а е била солидарен длъжник, а във втория – кредитополучател.
В изпълнение на договора, ответницата оглеждала имоти и провела срещи, но Д. имал
претенции за гледка, локация и не одобрявал офертите. Средата на 2014г. отношенията
между съпрузите Д.и се обтегнали, когато Д. заявил на ответницата, че се отказва от
инвестиционните си намерения и желае да му върне парите в брой. Ответницата възразила,
че би следвало парите да върне по банков път на двамата съпрузи. Тогава Д. се съгласил да
продължат да търсят имот за обща покупка. През май 2015г. ищецът напуснал семейството
си и започнал да изнудва ответницата за процесната сума, а сестра й Н. Д.а настоявала, че
парите следва да се върнат по равно, т.е по 4000 евро на всеки от тях. Ответницата опитала
да преговаря и с двамата за начина на връщане на средствата по сключения общ договор за
поръчка, финализирани със сериозен конфликт в отношенията им. На 18.08.2016г. получила
нотариалната покана от ищеца, на която отговорила, че оспорва дължимостта на сумата,
както и заявеното основание, получен от ищеца на 25.08.2016г. С цел връщане на
получената по договора за поръчка сума, ответницата започнала ежемесечно да внася по
лична сметка на ищеца в „ЦКБ“ АД суми в периода 16.09.2016г. до 17.07.2017г., равняващи
се до момента общо на 8695 лв. Въз основа на всичко изложено оспорила съществуването на
твърдяното заемно правоотношение с довод, че страните били обвързани от договор за
поръчка за събиране на оферти и закупуване на ид.ч. от недвижим имот. Отправила искане
за постановяване на решение, с което искът да се отхвърли, а евентуално – заявила
възражение за прихващане на платената сума.
С молба от 06.10.2017г., както и в първото по делото о.с.з. ищецът предприел
изменение на иска посредством добавяне на ново, евентуално основание – отпаднало такова.
Отпадналото основание обосновал с препращане към твърдяните в отговора на исковата
молба правоотношения, които заявил, че „не са се случили“, а дори и да е имало такова
основание, към момента на предявяване на исковата молба, то е отпаднало с обратна сила.
Така обосновал, че претендира исковата сума на основание договор за заем, а евентуално –
на отпаднало друго договорно основание, наведено като съществуващо между страните в
отговора на исковата молба от ответницата, съществуването на което обаче той оспорва и
което друго договорно основание е отпаднало.
С протоколно определение на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът допуснал
изменение на иска за плащане на исковата сума на основание сключен между страните
неформален договор за заем с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, посредством добавяне
на ново правопораждащо основание на същото вземане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
III от ЗЗД – за плащане на сумата на отпаднало основание – твърдяно от ответницата в
отговора на исковата молба неформално правоотношение по договор за поръчка, възникнало
между нея, съпруга й, сестра й Н. Д.а и ищеца, с предмет влагане на общи средства с цел
съвместно закупуване на недвижими имот, което е отпаднало с предявяване на исковата
молба.
4
Решението на ВРС, в частта му, с която искът с правно основание чл. 240, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен е влязло в законна сила.
Предмет на делото при настоящото му разглеждане е единствено предявения иск след
допуснато изменение на основанието чрез добавяне на евентуално такова с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД.
В писмен отговор по въведеното евентуално основание на иска, депозиран пред
настоящата инстанция, М. Г. ИВ. оспорила допустимостта на този иск с доводи, че
евентуалното основание е обосновано с факти, съществуването на които в правния мир е
оспорено от ищеца, при което вследствие добавянето на ново основание е налице логическо
и вътрешно противоречие във фактическите твърдения, оформящи обстоятелствената част
на исковата молба по главното и евентуалното основание. Следователно не е налице годно
основание на евентуалния иск, респ. така допуснатото изменение на иска като източник на
нов спорен предмет е недопустимо. По същество – оспорила настъпването на юридически
факт, с който договора за поръчка между страните и третите за спора лица да е прекратен.
Нотариалната покана е оспорена като неотносима по делото, като от съдържанието й не
може да се изведе относимост, както към договора за заем, така и към договора за поръчка.
От свидетелските показания, както и от вносната бележка, подписана от двамата съпрузи е
установено, че между И.Д. и Н. Д.а, от една страна, като възложители и М.И., от друга, като
изпълнител е сключен договор за поръчка, на което основание ответницата е получила.
Връщането на получената сума към момента на разпита й е потвърдено в показанията на
свидетелката Н. Д.а. С оглед така установеното, при формиране на извод дали основанието е
отпаднало следва да се съобрази кое лице може да развали така сключения договор и на кого
следва да бъдат възстановени получените парични средства по него и в каква част. По
делото са представени доказателства за платени от ответницата по банков път по банкова
сметка на ищеца суми в общ размер 14446 лв., които в случай, че уважи иска, съдът е
следвало да приспадне от исковата сума, което не е сторено в пълен обем. Моли поради
изложеното, решението на ВРС да се обезсили, евентуално отмени и вместо него се
постанови друго, с което предявеният евентуален иск да се отхвърли като неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът
може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени
това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До
приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на
предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
Предметът на иска се индивидуализира чрез неговите страни, правопораждащи
юридически факти и петитум. С промяната в някой от посочените елементи, се изменя и
5
иска и това може да стане чрез замяна на страна, основание, петитум или прибавяне на
страна, основание, петитум наред с първоначалните.
При замяната или прибавянето на основание, не трябва да се променя първоначалния
петитум, а при замяна или прибавяне на петитум, се запазва първоначалното основание.
В случаите на замяна на страна, основание или петитум се стига до предявяване на
нов иск, като по стария съдът се десезира, но при запазване на извършените процесуални
действия. Тези хипотези се съчетават с правилата на чл. 232 и чл. 233 от ГПК според това
дали ищецът, предприемайки съответното изменение, оттегля или се отказва от иска срещу
първоначалния ответник, от иска при първоначалното основание или от иска с
първоначалния петитум.
Когато наред с първоначалната страна, основание или петитум се прибавят нова
страна, основание или петитум, на практика се стига до субективно или обективно
съединяване на искове, при което се съблюдават правилата на чл. 210 от ГПК.
Съединяването е кумулативно или евентуално според начина, по който са прибавени новата
страна, новото основание или новия петитум.
Следователно, прибавянето на нови правопораждащи юридически факти, наред с
тези по исковата молба или в евентуалност, е поначало допустимо изменение на иска. За
това е нужно още да не се променя първоначалния петитум, а също така съдът да прецени,
че с оглед защитата на ответника, това е уместно.
Същевременно, всяко право се индивидуализира чрез юридическия факт, от който се
поражда, чрез своето съдържание и субектите на правоотношението. Основание на иска са
твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него
материално субективно право. С петитума се сочи видът на търсената с иска защита – дали
ищецът търси само установяване на съществуването или несъществуването на спорното
право, или търси още и осъждане или правна промяна. Изменение едновременно на
основанието и на петитума на иска е недопустимо, защото променя изцяло предмета на
делото, т.е. води до предявяване на нов иск.
В разглеждания случай, ищецът е претендирал една сума на договорно основание и е
прибавил в евентуалност ново основание – дължимост на същата сума на основание
неоснователно обогатяване поради отпадане с обратна сила на друго договорно основание,
твърдение за което е наведено от ответницата и съществуването на което обаче се оспорва от
самия ищец.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Исковата молба в случая, е основана на фактически твърдения за сключен между
страните неформален договор за заем от 30.09.2013г., по силата на който ищецът като
6
заемодател предал в собственост на отвеницата - заемател сумата от 15650 лева, чрез банков
превод, а заемателят се задължил да върне заетата сума в едногодишен срок. Срокът
изтекъл, връщане не е последвало, поради което ищецът отправил покана за връщане и
поради липсата на последвало изпълнение, отправил искане за осъждане на ответницата за
плащане на исковата сумата, т.е. за реално изпълнение на поетото договорно задължение.
Основанието на иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е твърдяният от ищеца конкретен
юридически факт /договор за заем/, от който според него е възникнало правото му на реално
изпълнение, а искането е да се осъди ответникът да изпълни реално поетото с договора
задължение за връщане на заетата сума.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от друга страна, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Според
третия фактически състав, подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с
обратна сила. Основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите
поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при
настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в
други подобни случаи. Погасителната давност в този случай започва да тече от отпадането
на основанието /ППВС № 1/1979г./.
Основанието на иска по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД е твърдяният от ищеца конкретен
съществуващ при даване на престацията юридически факт, който е отпаднал впоследствие с
обратна сила поради унищожаване, разваляне, при настъпване на прекратително основание
или в друг случай, от което отпадане според него е възникнало правото му да поиска
връщане на даденото на отпаднало основание, а искането е да се осъди ответникът да върне
полученото на отпадналото с обратна сила основание.
И при двата иска твърдението за правопораждащият юридически факт съставлява
част от основанието на исковете, но основанието на иска с правна квалификация чл. 240, ал.
1 от ЗЗД предполага твърдение, че правопораждащият вземането на ищеца юридически факт
съществува в правния мир, а основанието на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. III
от ЗЗД изисква твърдение, че същият този правопораждащ юридически факт е отпаднал с
обратна сила и не съществува понастоящем в правния мир. Изменение на иска в хипотеза на
чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез изменение на основанието му посредством добавяне на ново
евентуално основание е процесуално допустимо действие, когато без да се променя
фактическото основание на иска, към главното твърдение, че то съществува към момента на
предявяване на иска, се добави евентуално – че същото основание липсва или е отпаднало с
обратна сила като се обоснове несъществуването, респ. отпадането с конкретни твърдения за
начин и момент на настъпване на ревантните факти и то ако съдът прецени, че такова
изменение е уместно с оглед защитата на ответника. И обратно: изменение на иска в
хипотеза на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез изменение на основанието му посредством добавяне
7
на ново евентуално основание е процесуално недопустимо действие, когато се подменя
изцяло фактическото основание на иска, без запазване на първоначалното твърдение за
провапораждащия юридически факт, като се добавя още, че нововъведеното основание на
иска, страни по което са и трети за спора лица, е отпаднало с обратна сила, а искането е
връщане на даденото на отпаднало основание. Подобно изменение на основанието на иска е
недопустимо, защото променя изцяло предмета на делото, страните по него, предмета на
доказване, обуславя различно разпределение на доказателствената тежест, както и различни
обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по тях. Такова последващо
обективно съединяване на искове при условията на евентуалност е недопустимо, тъй като
по същество е предявяване на нов иск, което е недопустимо да се извърши чрез изменение
на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Правилото е, че изменението на иска не може да се
използва като способ за въвеждане на ново спорно право, непредявено пред съда с
първоначалната искова молба. На още по-силно основание изменение на иска посредством
добавяне на ново, евентуално основание е процесуално недопустимо, в хипотеза като
процесната, когато новото, евентуално основание – отпаднало такова се обосновава от
ищеца с препращане към твърдяното от ответника в отговора на исковата молба друго
правоотношение, възникнало между различни правни субекти – договор за поръчка,
сключен между ищеца, бившата му съпруга /нестрана по делото/, ответницата и нейния
партньор /нестрана по делото/ – което ищецът поначало оспорва „да се е случило“ и
същевременно твърди, че това друго договорно основание е отпаднало без да посочва по
какъв начин и кога е настъпило отпадането му с обратна сила. За първи път твърдението, че
правоотношението е отпаднало с предявяване на исковата молба е въведено пред въззивната
инстанция при настоящото разглеждане на делото. Така въведено ново основание поражда
конфликт и логическо и вътрешно противоречие във фактическите твърдения, оформящи
обстоятелствената част на исковата молба както между главното и евентуалното основание,
така и вътре в самото евентуално основание, съответно последното не съставлява годно
фактическо основание на иск. Неотносимо поради това и с оглед спецификата на
конкретния случай е даденото в т. 2В от ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС разрешение за
допустимостта на изменението на иска за собственост чрез предявяване на евентуално ново
основание на иска, при което се стига до обективно съединяване на искове /предявяване на
нов иск наред с първоначалния/, доколкото твърдението за придобито право на собственост
и искането за защита /петитумът/ при иска за собственост се запазват.
Следователно, в конкретния случай изменението на иска посредством добавяне на
ново, евентуално основание е допуснато от ВРС в нарушение на императивно установените
в чл. 214 от ГПК правила за изменение на иска, обусловило противоречива обстоятелствена
част на исковата молба между главното и евентуално основание, както и вътре в
евентуалното основание, довело до предявяване на недопустим нов иск, основан на
противоречива обстоятелствена част, възникването на юридическите факти по която са
фактически твърдения на ответника по делото и съществуването на които е оспорено от
ищеца, в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на постановеното
8
по това евентуално основание съдебно решение и съставлява основание по чл. 270, ал. 3,
изр. 1 от ГПК за неговото обезсилване. След обезсилване на решението в коментираната
част, производството по недопустимия иск следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК при този изход на делото, въззивницата има право
на поискани разноски. Действително реализирани от страната са разноски под формата на
платено възнаграждение на адвокат, депозит за вещо лице и държавна такса, описани по
размер и дела съгласно представен списък. По гр.д. № 16520/2016г. по описа на ВРС –
доказаните разноски възлизат на 1540 лв.; по в.гр.д. № 2559/2018г. на ВОС – на 2396.73 лв.;
по к.гр.д. № 4056/2019г. – на 1367.14 лв. и по в.гр.д. № 272/2021г. – в размер на 1200 лв. В
тези размери разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3509 от 25.07.2018г. по гр.д. № 16520/2016г. по описа на
ВРС, IX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД М. Г.
ИВ. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на ИВ. Д. ДР. с ЕГН ********** сумата от
6106.80 лв. – останала невърната част от платената на 30.09.2013г. чрез преводно нареждане
от същия ден от ищеца в полза на ответницата сума 15650.00 лв., подлежаща на връщане
поради отпадане към деня на исковата молба на основанието за нейното плащане и
задържане, т.е. соченото от ответницата в отговора на исковата молба договорно
неформално правоотношение от м. 09.2013г. между нея, партньора й, сестра й Н. Д.а и
ищеца, за съвместно закупуване на недвижим имот, от което лицата се отказали
окончателно, преди образуване на делото, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2016г. до окончателно плащане и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ИВ. Д. ДР. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Г. ИВ. с ЕГН ********** съдебни разноски в размери и по дела, както
следва: 1540 лв. по гр.д. № 16520/2016г. по описа на ВРС; 2396.73 лв. по в.гр.д. №
2559/2018г. на ВОС; 1367.14 лв. по к.гр.д. № 4056/2019г. по описа на ВКС и 1200 лв. по
в.гр.д. № 272/2021г. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните по
делото.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10