РЕШЕНИЕ № 70
гр. Сливница, 30.05.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав, в публично съдебно заседание на тридесети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
при участието на секретаря Паулина Велкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 116
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7 и
сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба за защита от
домашно насилие, подадена от Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Сливница,
срещу Б.Р.Д., с която се иска постановяване на мерки за защита спрямо
малолетното дете К.Б.Р.- син на ответника, по отношение на което е бил извършен
акт на домашно насилие.
В молбата си, подадена на основание
чл. 8, т. 4 ЗЗДН, Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Сливница твърди, че на 20.02.2019 г., около 17.00 часа, в дома
им, находящ се в гр. Сливница, ул. „Васил Левски“ № 2, ответникът е извършил
спрямо малолетното дете К.Б.Р. акт на домашно насилие, изразяващо се в нанасяне
на шамар по дясната буза на детето и удар в десния му крак и коляното с дърво,
като причината за това била отказът на детето да закупи билет за националната
лотария. Сочи се, че по отношение на детето са били извършвани други физически
посегателства, като насилие е било упражнявано от бащата и в случаите, когато
детето е отказвало да закупи алкохол на баща си. Сочи се, че детето има и
малолетен брат- Ивайло Б.Р., по отношение на който също било упражнявано
насилие, но по рядко. Сочи се, спрямо двете малолетни деца ще бъдат предприети
мерки за закрила- настаняване в семейството на роднини- по-голям брат, изявил
желание да отглежда децата, които ще живеят на същия адрес.
Прави се искане съдът да издаде против
ответника заповед за защита срещу домашно насилие, като го задължи да се
въздържа занапред от извършване на домашно насилие, отстрани го от съвместно
обитаваното жилище в срок, определен от съда, забрани да доближава децата, жилището
и местата за социалните им контакти и отдих на поне 100 метра и/или при условия
срок определени от съда, като се иска и насочване на програми за
възстановяване.
Към молбата са представени заверени
копия от уведомително писмо за предоставена полицейска закрила с изх. № УРИ 344000-375/20.02.2019 г., и фиш
за медицинска помощ.
В съдебно заседание вносителят на искането
Дирекция „Социално подпомагане“- гр., чрез директора Новков, пледира за
уважаване на молбата за защита от домашно насилие. Уточнява, че местата за
социални контакти на детето са неговото училище СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с
адрес гр. Сливница , ул. „Елин Пелин“ № 1, читалището, с адрес гр. Сливница,
пл. „Съединение“ № 3, спортна зала, с адрес гр. Сливница, ул. „Паисий
Хилендарски“ № 88 и градски парк, с адрес гр. Сливница, ул. „Паисий
Хилендарски“ 35Б.
Служебно конституираната на основание чл. 9,
ал. 2 ЗЗДН страна- малолетното дете К.Б.Р., чрез служебно назначения му особен
представител- адв. М., поддържа молбата, като моли да бъдат наложени посочените
в същата мерки за закрила.
В съдебно заседание ответникът Б.Р.Д. не
отрича, че на посочената в молбата дата е ударил на сина си шамар, като твърди,
че поведението му е било провокирано от възникнал между детето К. и по-малкия
му син- Ивайло, конфликт. Сочи, че актът на домашно насилие е бил случаен в
ежедневието на семейството и че не се е случвало да упражнява физическо насилие
по отношение на децата.
Районен съд- гр. Сливница, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „домашно насилие“ е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН защита по
този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено
от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство; лице от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с
което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен, включително;
лице с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен,
включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на
лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, както и от
лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско
съжителство.
Основателността на молбата за защита по реда
на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в
съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо пострадалия акт на
домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния
ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в
молбата ответник и то на твърдяната дата.
За квалифицирането на даден акт като такъв на
домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под
формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
В тежест на молителя е да установи така
посочените обстоятелства.
С протоколно определение от 22.03.2019 г.
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от допълнително доказване по
делото обстоятелствата, че молителят и ответникът са лица от кръга на
посочените в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, а именно- баща и син, както и че на
20.02.2019 г., около 17.00 часа, ответникът е ударил шамар на малолетния си син
К.Б.Р..
Видно от справката за съдимост на ответника Д.,
същият е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК- управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установена по надлежния
ред, като за същото с одобрено от РС- гр. Сливница споразумение №
103/11.07.2018 г. по НОХД № 372/2018 г. по описа на съда, му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, изпълнението на което
е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години.
По делото е представено уведомително писмо за
предоставена полицейска закрила с изх. №
УРИ 344000-375/20.02.2019 г., с което на детето К. е била предоставена
полицейска закрила във връзка с постъпило от него искане.
По делото е представен и фиш за медицинска
помощ, в който е удостоверено, че детето е постъпило с рана по предната
повърхност на дясното коляно и контузия на лицето.
От служебно изготвената справка от НБД
„Население“ за детето К.Б.Р., се установява, че същото е с постоянен и настоящ
адрес ***, както и че баща на детето е ответникът Б.Р. Дикова, а също и че
майката на детето Татяна Георгиева Димитрова е починала. Установява се още, че
детето има още един малолетен брат- Ивайло Б.Р., двама пълнолетни братя- М.Б.Р.
и Марин Б.Р., една пълнолетна сестра- Анка Бориславова Руменова и един
едноутробен брат- Румен Тянков Георгиев.
В качеството на свидетел по делото е разпитан
пълнолетния брат на детето К.- М.Б.Р., от показанията на който се установява,
че понастоящем на адреса в гр. Сливница, общ. Сливница, обл. София, ул. „Васил
Левски“ № 2 живеят той с приятелката му и двамата му малолетни братя, който са
настанени по административен ред в неговото семейство. Установява се, че преди
издаване на заповедта за незабавна защита в дома са живели той, приятелката му,
баща му с приятелката си и двете малолетни деца. Установява се, че свидетелят не е бил в дома
им на 20.02.2019 г., тъй като е бил на работа, но след като се е върнал е
разбрал какво се е случило и е отишъл в районното, където видял брат си К.,
като детето му разказало за случилото се. Наред с това свидетелят възприел и
зачервяване по едната буза на детето. Свидетелят признава за случаи, когато той
като малък е бил изхвърлян навън от баща си, като обяснява поведението му с това,
че е бил палаво дете. Сочи, че двамата му братя се случва да се карат, но
успява да потуши конфликта с разговори и посредством стимулирането на децата с
подаръци.Твърди, че не е бил свидетел на извършвани от баща му други физически
посегателства по отношение на децата, но уточнява, че три години е бил във
Великобритания, където е работил поради което няма непосредствени впечатления
от грижите, които баща му е полагал за двама му братя. Съдът прецени
показанията на този свидетел по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е
брат на пострадалия и син на ответника, като счете, че на същите следва да бъде
дадена вяра, доколкото свидетелят изложи логично, последователно и вътрешно
непротиворечиво възприетото от него, без да взема страна.
В качеството на свидетел беше разпитана и
Мирослава Николова Боянова- живуща на съпружески начала с ответника и допусната
до разпит по негово искане. От показанията и на тази свидетелка се установява,
че от около седем месеца живее с ответника на семейни начала в дома в гр.
Сливница, ул. „Васил Левски“ № 2, където живеят заедно със свидетеля М.Р.,
приятелката му и двете малолетни деца- К. и Ивайло. Показанията на тази
свидетелка подкрепят твърденията на ответника, че актът на физическо насилие е
бил провокиран от поведението на детето, което се е скарало с по-малки си брат,
но опровергават заявеното от ответника, че е ударил само един шамар на детето,
доколкото самата свидетелка заявява, че детето е било ударено от баща си и с
крак в областта на главата. Съобразявайки показанията на тази свидетелка по
реда на чл. 172 ГПК, съдът им даде вяра в частта, с която свидетелката потвърди
неизгодните за страната, по чието искане беше допусната, обстоятелства, и
по-конкретно относно обстоятелството, че по отношение на детето е бил извършен
акт на физическо насилие, изразяващ се в удар на шамар по лицето на детето К. и
удар с крак в областта на главата на детето, доколкото тези обстоятелства се
потвърждават и от заявеното от самото дете в хода на изслушването му по реда на
чл. 15, ал. 6 ЗЗДет, а също от възприетото от свидетеля М.Р. и отразеното във
фиша за спешна медицинска помощ.
На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет съдът изслуша
детето, доколкото се касае за производство, в което се засягат неговите права и
законни интереси, като макар и заявеното от детето да няма характера на
свидетелски показания, респ. да не представлява доказателствено средство по
смисъла на ГПК, съдът взе предвид заявеното от него, което се подкрепя от
съвкупния анализ на събраните в хода на производството доказателства.
По делото е изискана и приобщена пр.пр. № 239/2019
г. по описа на РП- гр. Сливница, съдържаща материалите по образуваното в РУ-
гр. Сливница ДП № 58/2019 г. Сред същите са и обясненията на самия ответник,
които като съдържащи неизгодни за него признания на факти, следва да се
третират като извънсъдебно признание в тази си част, което пък от своя страна
следва да бъде преценявано от съда по реда на чл. 175 ГПК. Видно от подписаните
от ответника обяснения, същият е признал, че на 20.02.2019 г. е ударил на
детето К. шамар, че е връзвал детето със сезал на дърво на двора, а също и че е
извършвал и друг физически тормоз по отношение на децата, изразяващ се във извеждането
на децата К. и Ивайло от дома им и
оставянето им да стоят боси в снега, които свои действия ответникът обяснява с
обстоятелството, че децата са били непослушни. Макар и в обясненията си
ответникът да е не е признал за удара в областта на лицето на детето с юмрук, а
също и за удара с крак в областта на главата, съдът намира, че посочените
обстоятелства се установяват от показанията на свидетелката Мирослава Николова
Боянова, която в опита си да омаловажи нанесения на детето удара, заяви, че се
касае до лек шамар, което обаче не съответства на заключението на вещото лице
по допуснатата СМЕ на детето К. в хода на ДП и описаните в същото травматични
увреждания, което макар че следва да се третира, единствено като писмено
доказателство по делото, е недопустимо да бъде игнорирано, тъй като се касае до
защита правата и интересите на дете.
По делото е изискан и изготвен социален доклад
от Д „СП“ Сливница, в който социалният служител е отразил, че детето К. е пето
дете в семейството, родено от съвместното съжителство между ответника Д. и
Татяна Георгиева Димитрова, която е починала през 2014 г. и оттогава грижите за
детето са поети от баща му. Социалният служител, запознавайки с всички данни за
семейството и отношенията в него, е заключил, че за детето съществува риск в
средата, в която се отглежда доколкото баща му, който е изключително строг,
често е използвал физически наказания като метод за възпитание. Установено е,
че със Заповед № ЗД/Д-СО-СЛ-014/22.02.2019 г. на директора на Д „СП“ Сливница
детето е настанено в Кризисен център за деца, гр. Драгоман, доколкото са били
налице данни за риск за детето в семейната му сред. Предвид изразеното от брат
му М.Б.Р. желание да полага грижи за детето със Заповед №
ЗА/Д-СО-СЛ-015/25.02.2019 г. на директора на Д „СП“ Сливница настаняването на
детето в кризисния център е било прекратено и същото е било настанено в
семейството на брат си.
С оглед на горното, съдът намира, че
основателността на молбата по ЗЗДН и изнесените в нея фактически твърдения, за
упражнено от страна на ответника по отношение на детето К. физическо насилие
безспорно се установява. Установява се, че на 20.02.2019 г., около 17.00 часа,
по повод закупуването на лотарийни билети, ответникът Д. е упражнил физическо
насилие по отношение на сина си К.Б.Р., изразяващо се в нанасяне на удар в
областта на главата с ръка и с крак и удар в областта на крака с дърво. Така
описаната фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните
в хода на производството доказателства и доказателствени средства, които
кореспондират, макар и само частично и с признанието на ответника в съдебно
заседание, а също и с извънсъдебното му признание, обективирано в обясненията
му, дадени пред полицейския инспектор.
Молбата за защита е подадена от Дирекция
„Социално подпомагане“- гр. Сливница на основание чл. 8, т. 4 ЗЗДН, в
преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, а по делото се установява, че
ответникът попада в кръга на посочените в чл. 3 ЗЗДН лица, спрямо лицето чиято
защита се иска, респективно притежава материалноправната легитимация да
отговаря по молбата, предмет на делото, а установеното поведение на ответника –
удари с шамар в лицето, с крак в областта на главата и с дърво в областта на
десния крак и коляното по отношение на малолетното дете К., изпълва от
обективна страна състава на домашно физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал.
1 ЗЗДН. Доколкото по делото се установи извършеното домашно насилие спрямо малолетното
дете К., описано в молбата за защита, и авторството на извършителя, на
последния следва да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват
не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни
мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане или поне ограничаване на възможността на извършителя да извърши
друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото
лице (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН).
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не
е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да
наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акт
на насилие - физическо насилие, упражнено по отношение на дете и с оглед
обстоятелството, че преди постановяване на заповедта за незабавна защита детето
и ответникът са живели заедно в жилището им, находящо се в гр. Сливница, ул.
„Васил Левски“ № 2, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3, пр. 1 и 3 ЗЗДН. В приложимия закон не е предвиден срок за
налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, тъй като никой няма право да
нарушава предвидените, съгласно Конституцията на Р. България и Наказателния
кодекс, човешки права, каквито са правото на здраве, телесна и психическа
неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя такъв. Мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 1 и 3 ЗЗДН, а именно- отстраняване на ответника
от съвместно обитаваното жилище и забрана на извършителя да приближава
пострадалото лице и жилището му в гр. Сливница, ул. „Васил Левски“ № 2, а също
и местата за социалните му контакти- неговото училище СУ „Св. Св. Кирил и
Методий“, с адрес гр. Сливница , ул. „Елин Пелин“ № 1, читалището, с адрес гр.
Сливница, пл. „Съединение“ № 3, спортна зала, с адрес гр. Сливница, ул. „Паисий
Хилендарски“ № 88 и градски парк, с адрес гр. Сливница, ул. „Паисий
Хилендарски“ 35Б, на по-малко от 100 м., следва
да се наложат за срок от 6 месеца, считано от постановяване на настоящото
решение за издаване на заповед за защита, който ще даде възможност на ответника
да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение. Съдът
определи този срок съобразявайки, че актът на домашно насилие не се откроява
със значителен интензитет, като вземането на решението за същия безспорно е
било улеснено от афектираното състояние на ответника по повод закупуването на
лотарийни билети, макар и във връзка с незначително пререкание с детето. Наред
с това обаче съдът съобрази, че актът на домашно насилие е извършен по отношение
на малолетно към момента на извършването му дете, което не е способно да се
защити адекватно, като наред с това е извършен и във връзка с незначително пререкание
между бащата и детето.
По отношение на искането да бъдат постановени
и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЗДН, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото понастоящем липсват специализирани програми, които ответникът да бъде
задължен да посещава, а за детето могат да бъдат положени адекватни мерки за
възстановяване и в случай че на същото бъде предоставена мярка за закрила в
семейна среда по чл. 21 ЗЗДет.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи
съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от
200 до 1000 лв.“. Предвидената в тази норма глоба представлява административно
наказание (по арг. от чл. 13, б. „б“ ЗАНН), което съдът е длъжен да наложи при
установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде индивидуализирано по
размер в законовите предели. В настоящия случай съдът намира, че деянието на ответника
е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал своите действия, а
умисълът му е обективиран в поведението му. Съдът, при преценката си относно
размера на глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на
извършеното, а от друга данните за ниските доходите на извършителя, поради
което намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в минималния
предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 200 лева, която ще
осигури постигане целите на административното наказание по чл. 12 ЗАНН, като
въздейства поправително на ответника.
При този изход на делото на ответника разноски
по делото не се следват, а и последния и не претендира такива. На основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН дължимата по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, държавна такса по делото в размер на 25 лева
следва да се възложи на ответника, като последният бъде осъден да я заплати в
полза на държавата по сметка на PC- гр.
Сливница, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН тя не се внася предварително от
молителя. Наред с това и доколкото на детето К., предвид характера на
производството и наличието на противоречиви интереси между бащата и детето, е
бил назначен особен представител при възнаграждение в размер на 400 лв.,
платимо от бюджета на РС- гр. Сливница, по арг, от чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати в полза на държавата
по сметка на съда и сумата в размер на 400 лв., представляваща заплатено на
особения представител адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5
ал. 1 т. 1 ЗЗДН Б.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на
домашно насилие /физическо, психическо или друго/ по отношение на низходящия
си – К.Б.Р.,
ЕГН **********,***.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Б.Р.Д., ЕГН **********
от съвместно обитаваното жилище,
находящо се в гр. Сливница, ул. „Васил Левски“ № 2, за срок от 6 (шест) месеца.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на Б.Р.Д., ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА К.Б.Р.,
ЕГН **********,*** и местата му за социални контакти и отдих- училище СУ „Св.
Св. Кирил и Методий“, с адрес гр. Сливница , ул. „Елин Пелин“ № 1, читалище, с
адрес гр. Сливница, пл. „Съединение“ № 3, спортна зала, с адрес гр. Сливница,
ул. „Паисий Хилендарски“ № 88 и градски парк, с адрес гр. Сливница, ул. „Паисий
Хилендарски“ 35Б , на по-малко от 100
(сто) метра, за срок от 6 (шест) месеца.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Б.Р.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, глоба в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Б.Р.Д., ЕГН **********, да заплати
в полза на държавата по сметка на PC- гр.
Сливница сумата в размер на 425 (четиристотин двадесет и пет) лева,
в това число държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева и възнаграждение за
назначения от съда особен представител в размер на 400 (четиристотин) лева.
В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от
неизпълнението й по смисъла на чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно, че при
неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН обжалването на
решението не спира изпълнението на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед
да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на МВР- гр. Сливница.
Възлага изпълнението на Заповедта на органите
на РУ на МВР- гр. Сливница.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд- София в 7 - дневен срок, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/