№ 18
гр. Шумен , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица И. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500156 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260013/11.03.2021г. по гр.д.№96/2021г., Районен съд-гр.Велики Преслав
е признал уволнението на В. Д. П., извършено със заповед №12/19.10.2020г. на директора на
Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие-Х.К.“ при Държавно
предприятие-Научно производствен център за незаконно и го е отменил, възстановил е П. на
предишната му работа „портиер“ в опитната станция и е осъдил работодателят да му заплати
обезщетение за оставането му без работа по иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ вр.
с чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2104.50лв., ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба-14.12.2020г.. Присъдени са и следващите се държавна такса и
разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Сочи, че същото се явявало
неправилно по подробно изложени в жалбата доводи. За да приеме, че атакуваната заповед
се явявала незаконосъобразна, първоинстанционният съд се позовал на обстоятелството, че
в предизвестието било посочено, че се съкращава длъжността „пазач/портиер“, която била
различна от длъжността, която се съкращавала, но такъв довод не бил изтъкнат от ищеца в
исковата молба, като дори в писмените си бележки последният твърдял, че работил като
„пазач-невъоръжена охрана“. Освен това, съгласно посочените в длъжностна
характеристика за длъжността „портиер“ трудови функции, очевидно нямало разлика дали
длъжността била наречена „портиер“, „портиер/пазач“, или „пазач невъоръжена охрана“.
Тези трудови функции с новото щатно разписание отпаднали и нямало да се извършват за в
1
бъдеще, като не били включени в трудовите задължения на друг работник и следователно
извършеното съкращение на длъжността било реално, а не фиктивно. В новото щатно
разписание нямало нито длъжност „портиер“, нито „пазач/портиер“, нито друго сходна
длъжност. Същото било прието не от работодателя, а от висшестоящия орган-УС на
ДП“НПЦ“, който бил преценил какви дейности следва да се изпълняват в специализираното
предприятие, с оглед финансовите възможности за осигуряване заплати на персонала.
Неправилно и необосновано първоинстанционният съд бил приел, че веднага след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, трудовите функции на „портиер“
били възложени за изпълнение на друг работник. Съдът нелогично бил дал вяра на
показанията на свид.М., който нямало как да има лични впечатления какво точно е работил
П.И. след 01.09.2020г., поради което и изразил само предположения. Неправилно съдът
приел и за нарушение на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение
едновременното връчване на предизвестието и поканата до ищеца да представи декларация
дали страда от заболявания по Наредба №5/1987г.. Последният не се бил позовал на такова
нарушение, което да му е попречило своевременно да представи доказателства относно
наличието на обстоятелства по чл.333 от КТ. Съдът допуснал и съществено процесуално
нарушение, възстановявайки ищеца на длъжност „портиер“, каквото искане същият не бил
заявил. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
заявените претенции бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, с който взема становище по
неоснователността й.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, изложените в жалбата оплаквания и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното:
По силата на трудов договор №17/30.06.2014г., ищецът В. Д. П. е встъпил в трудово
правоотношение с ответника „Опитна станция по земеделие Х.К. ДП, на длъжността „пазач-
невъоръжена охрана“ с шифър по НКП 95100003, а впоследствие съгласно допълнително
споразумение от 01.09.2014г. е заел длъжността „портиер“ с шифър по класификаторите на
длъжностите 96210009, при осемчасов работен ден.
По делото е представено и трудовото досие на ищеца, в което се съдържат и
длъжностните характеристики за длъжностите “портиер“ и „пазач-невъоръжена охрана“ ,
подписани от ищеца. Видно от съдържанието им, същите са с напълно идентично
съдържание.
На 14.09.2020г. на П. било връчено едномесечно предизвестие, с което бил уведомен, че
трудовия му договор от 23.08.2018г. ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 ,
2
считано от 11.10.2020г.. На 18.09.2020г. му било връчено ново предизвестие, в което било
посочено, във връзка с утвърдено ново щатно разписание на СП ОСЗ „Х.К.“, с което се
съкращава заеманата от него длъжност „пазач/портиер“, след изтичане на 30 дни от
получаване на настоящото, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание
чл.328, ал.1,т.2 от КТ. На същата дата П. е получил и покана да представи декларация
досежно това страда ли от заболявания по Наредба №5/20.02.1987г., съответно да представи
доказателства ако страда от такива.
Със заповед №12/19.10.2020г. на управителя на станцията, трудовото му
правоотношение било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда -
прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие при закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата.
С оглед доказване законността на уволнението на соченото основание, работодателят е
представил длъжностно разписание на СП“Опитна станция по земеделие-Х.К.“, в сила от
01.02.2019г., съгласно което са налице три щатни бройки за длъжност „портиер“,
длъжностно разписание в сила от 01.09.2020г., съгласно което всички щатни бройки
„портиер“ са премахнати, както и поименно разписание на длъжностите в станцията ,
считано от 01.01.2021г., съгласно което липсват щатни бройки за длъжността „портиер“.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ възлиза на стойност 701.50лв., за шест
месеца-4209лв., а до датата на последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд-
25.02.2021г. – на 2946.28лв., за календарен ден-23.38лв..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, тежестта да установи
правомерността на осъщественото уволнение лежи върху работодателя. В исковата молба,
предмет на настоящото производство, наведеният довод за незаконност на уволнението се
свеждат до това, че в процесната заповед не били посочени мотиви/фактически основания/
за издаването й, като не било посочено и на коя от хипотезите по чл.328, ал.1,т.2 от КТ се
позовава работодателя, а били цитирани и двете, както и че не бил извършен подбор, а
заеманата от ищеца длъжност „пазач-невъоръжена охрана“ била заемана от още две лица,
поради което и работодателят бил длъжен да направи такъв.
В процесната заповед е посочено основание за прекратяване на трудовото
правоотношение-чл.328, ал.1,т.2 от КТ, като са отразени текстово и двете хипотези на
сочената норма-закриване на част от предприятието или съкращаване в щата.
Действително незаконна е заповед за уволнение, в която като основание е посочен чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ, без изрично да се определи коя от двете хипотези е налице. Но в случая ,
основанието за уволнение е било посочено в предизвестието-съкращаване на заеманата от П.
3
длъжност „пазач/портиер“, поради което следва да се приеме, че работодателят е довел до
знанието на работника точното основание за прекратяване на трудовото му
правоотношение/ решение № 69 от 31.01.2001г. по гр.д.№1092/2000г.,II г.о./
Не би могло да се приеме и че работодателят, изпращайки две предизвестия едно след
друго е нарушил процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение. В първото
предизвестие е посочено, че ще бъде прекратен трудов договор от 23.08.2018г., какъвто не
съществува между страните/процесният договор е от 30.06.2014г./ Именно с оглед
коригиране на тази техническа грешка, а и с оглед уточняване основанието, на което ще
бъде извършено уволнението, работодателят е отправил предизвестието от 18.09.2020г..
Неотправянето на предизвестие и не води до незаконност на уволнението и не е основание
за отмяната му. То създава само облигационно правоотношение – задължение за
работодателя да изплати обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ.
Не съществува и законово изискване за подробно мотивиране на заповедта в случай на
прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване на щата, като в случая
съгласно отразеното в нея и предизвестието от 18.09.2020г., става ясно на какво основание е
издадена.
Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства/ длъжностно
разписание на СП“Опитна станция по земеделие-Х.К.“, в сила от 01.02.2019г., длъжностно
разписание в сила от 01.09.2020г., поименно разписание на длъжностите в станцията ,
считано от 01.01.2021г./, се установява наличието на соченото основание - съкращаване на
щата. Считано от 01.09.2020г. са премахнати и трите щатни бройки за длъжността
„портиер“. Новото щатно разписание е било прието от УС на ДП“Научно-производствен
център“, съгласно писмо изх.№18-118а/26.08.2020г..
Основанието за уволнение по чл. 328, т.2 от КТ е приложимо само когато съкращаването
на щата е реално – т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и
когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна
длъжност, независимо от наименованието й. Когато длъжността е премахната като
наименование, но трудовата й функция в съществените си права и задължения е запазена
като съдържание на новооткрита длъжност, е налице фиктивно съкращаване на щата, а
уволнението на посоченото основание е незаконно. В случая не се установи длъжността да е
премахната единствено като наименование, а трудовата функция да е запазена като
съдържание на новооткрита длъжност. Съгласно новото щатно разписание е предвидена
щатна бройка за длъжността „общ работник“, но при сравнение на длъжностната
характеристика за „общ работник“, с тази за длъжността „портиер“ е видно, че се касае за
различни трудови функции. По принцип реално е съкращаването на щата и когато
длъжността е съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други работници и
служители/решение 1266/ 06.07.2005г. по гр.д. 767/03г. ІІІ г.о. ВКС/. Може да е налице
реално съкращаване на щата и при запазване или дори увеличаване на щатните бройки по
щатното разписание, при така наречената трансформация на длъжности/решение № 1002 от
4
18.05.2000 г. на ВКС по гр. д. № 2000/99 г., III г. о./. Трансформиране на длъжности е
налице, когато се съкращават длъжности и същевременно се създават нови не само по
наименование, но и по същност на извършваната работа/решение № 154 от 27.04.2011г. по
гр.д. № 1279/2010г. ІІІ г.о. ВКС./.
От показанията на ангажирания свидетел от ищцовата страна свидетел С.М. не се
установява по категоричен начин, че лицето заемащо длъжност „общ работник“ /П. И.-баща
на директора на станцията/, реално осъществявал дейността портиер-пазач. Собствените
възприятия на свидетеля са единствено досежно това, че видял П. през м.октомври 2020г. до
кантара и стаичката на пазача, където се намирало и ремарке, пълно със слънчоглед, както и
че го бил виждал в станцията на 26-септември и на 10 и 15 октомври/ като последните дати
е посочил примерно/. Няма пречка с оглед осъществяваната от лицето длъжност „общ
работник“, същото да се намира на соченото място./ Свидетелят сочи също, че с трето лице
О./домакин в станцията/ си говорил и разбрал, че директорът, П. и В. го сменяли след
16.30ч., но показанията му не са непосредствени, а и от същите не става ясно за кой период
се отнася казаното.
Не рефлектира върху законността на уволнението и обстоятелството, че в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение било посочено, че длъжността на П. е „пазач“, а
съкратената длъжност била „портиер“.
Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал.
2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на
предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Тъй като при прекратяване на
трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва
автоматично, с изтичане срока на предизвестието/чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, то няма значение
дали работодателят е издал допълнителен акт и какво е неговото съдържание. Следователно,
правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно
законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата
на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това,
записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само
декларативен характер. Така в предизвестието от 18.09.2020г. изрично е записано, че
трудовото правоотношение с ищеца ще бъде прекратено във връзка с утвърдено ново щатно
разписание, с което се съкращава заеманата от него длъжност „пазач/портиер“.
Само за пълнота следва да се отбележи и че в случая се касае за една и съща длъжност-
както бе посочено по-горе длъжностните характеристики за „портиер“ и „пазач-
невъоръжена охрана“ са напълно идентични, поради което и погрешното изписване
наименованието на длъжността, не е основание за отмяна на уволнението. Съгласно
константната практика не е изключено работодателят да направи грешка и посочи погрешен
и дори несъществуващ текст на закона или сгреши конкретна цифра, като това само по себе
си не опорочава заповедта за уволнение. Освен това самият ищец в исковата молба сочи, че
5
заеманата от него длъжност е пазач-невъоръжена охрана и иска възстановяване именно на
тази длъжност. Факт е, че в новото щатно разписание липсват както щатни бройки за
длъжността „портиер“, така и за длъжността „пазач-невъоръжена охрана“.
Досежно позоваването на първоинстанционния съд на нарушение разпоредбата на
чл.333 от КТ. Доказателствената тежест да установи предпоставките на тази закрила е на
работника, който се позовава на нея. В случая такова позоваване от страна на работника не е
направено своевременно с исковата молба, поради което и първоинстанционният съд не е
следвало да изследва въпроса спазена ли е била процедурата по чл.333, ал.1 от КТ.
Задължение за работодателя за осъществяване процедурата по чл.333 от КТ възниква
единствено, ако работникът страда от болест, определена в наредбата на министъра на
здравеопазването. В случая ищецът не твърди наличието на заболяване, а и същият не е
представил доказателства, че страда от такова в отговор на отправената му от работодателя
покана.
Досежно възраженията за липса на извършен подбор: Съгласно разпоредбата на чл.329,
ал.1 от КТ работодателят при закриване на част от предприятието, като и при съкращаване в
щата или намаляване на обема на работата, има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работниците и служителите, длъжностите на които
не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре. Само при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата
няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/и при намаляване обема на работа,
прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи
съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления
обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на
уволнение. В случая обаче, доколкото е налице съкращение на всички бройки на
длъжността „портиер“, подбора не е част от правото на уволнение и работодателят не е
длъжен да извършва такъв.
Ето защо съдът намира, че не се установява незаконосъобразността на извършеното
уволнение, поради което и същото не следва да бъде отменено.
Не рефлектира върху законността на уволнението на П. и обстоятелството, че бащата на
директора на поделението бил назначен на длъжността „общ работник“. Презумпцията за
добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез
предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия
договор с конкретен служител, че изготвянето на ново щатно разписание не е с оглед
интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с
определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал.1 КТ, като
оборването на презумпцията следва да се осъществи от работника, който твърди
злоупотреба и то по реда на пълно и главно доказване. В случая са съкратени и трите щатни
бройки за длъжността „портиер“, поради което и не може да се направи извод, че
6
съкращаването е единствено с цел да се прекрати договора с ищеца, а не с оглед нуждите на
работата/щатните бройки на поделението от 15 са намалени на 6/. Освен това и съгласно
чл.55, ал.2, т.2 от устройственият правилник на селскостопанската академия, управителният
съвет на държавното предприятие е органът който приема и в случая е приел новото щатно
разписание, а не непосредствения работодател. Видно и от поименно разписание на
длъжностите в опитната станция, считано от 01.01.2021г., впоследствие отново липсва
щатна бройка за длъжността „портиер“. Т.е. не е налице само моментно съкращение, като
впоследствие отново да е възстановена бройката, в който случай щеше да е налице
злоупотреба с право.
С оглед акцесорността на претенциите с правно основание чл.344, ал.1, т. 2 и т.3 от КТ,
същите също следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното съдът намира, че решението следва да бъде отменено и вместо него
бъде постановено друго, с което заявените от ищцата искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ бъдат отхвърлени. Решението следва да бъде отменено и в частта
касателно присъдените разноски и държавна такса.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът следва да заплати
на ответното дружество деловодни разноски пред първа инстанция в размер на 610лв. и
такива пред настоящата инстанция в размер на 92.09лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №260013/11.03.2021г. по гр.д.№96/2021г. на ВПРС, като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. П. с ЕГН********** от с.Х.К., Ш. обл., ул.“*“№,
чрез адв.Б.Б. при ШАК от гр.Ш., ул.“*“, ет., кантора № срещу Специализирано поделение
„Опитна станция по земеделие-Х.К.“ при Държавно предприятие-Научно производствен
център, адрес на управление:с.Х.К., Ш. обл., ул.“*“№, представлявано от директора И. П.в
И., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението му, извършеното със заповед №12/19.10.2020г. на директора на
Специализирано поделение „Опитна станция по земеделие-Х.К.“ при Държавно
предприятие-Научно производствен център, да бъде възстановен на предишната му работа
„портиер“ в опитната станция и работодателят да бъде осъден да му заплати обезщетение за
оставането му без работа по иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1
от КТ в размер на 2104.50лв..
7
ОСЪЖДА В. Д. П. да заплати на Специализирано поделение „Опитна станция по
земеделие-Х.К.“ при Държавно предприятие-Научно производствен център, деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 92.02лв. и разноски за първоинстанционното
производство в размер на 610лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок,
считано от 13.05.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8