Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, … .10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№247/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна и насрещна
въззивна жалба, както следва.Въззивна жалба, подадена от „Дженерали
застраховане”АД, гр.София чрез процесуалния му представител гл. ю.к. Х.Христов,
против решение №4/20.01.2020г., постановено по т.д.№156/19г. по описа на ДОС,
т.о., в частите му, с които
„Дженерали застраховане”АД е осъдено да заплати: 1/ на Е.К.М. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от смъртта на внучката й Евелин Каменова М. при ПТП от
21.08.2015г. неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 06.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сторени по делото съдебно деловодни разноски в размер на 777 лв. - адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА; 2/
на Т.В.М. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от смъртта на внучката му Евелин Каменова М. при ПТП от 21.08.2015г.
неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 06.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сторени по делото съдебно деловодни разноски в размер на 777 лв. - адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени, като се присъдят и сторените от
страната съдебно-деловодни разноски.Евентуално се претендира да бъде намален
размерът на присъдените обезщетения.
Въззиваемите Е.К.М.
и Т.В.М. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния им пред -ставител адв.В.З. поддържат становище за нейната
неоснователност и молят решението на ДОС в обжалваните му от дружеството части
да бъде потвърдено.Претендират разноски.
Насрещна
въззивна жалба, подадена от Е.К.М. и Т. Васи -лев М., двамата чрез процесуалния
им представител адв.В.З., против решение №4/20.01.2020г., постановено по
т.д.№156/19г. по описа на ДОС, т.о., в
частите му, с които са отхвърлени съответно: 1/ предявеният от Е.К.М. против „Дженерали застраховане”АД иск за
заплащане на сумата, пред -ставляваща разликата над 20 000 лв. до
40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от смъртта на внучката
й Евелин Каменова М. при ПТП от 21.08.2015г. неимуществени вреди - болки и
страдания; 2/ предявеният от Т.В.М. против
„Дженерали застраховане”АД иск за заплащане на сумата, представляваща разликата
над 20 000 лв. до 40 000лв., представляваща обезще -тение за претърпени
от смъртта на внучката му Евелин Каменова М. при ПТП от 21.08.2015г.
неимуществени вреди - болки и страдания, както и 3/ в частта му, с която Е.К.М. и Т.В.М. са осъдени да заплатят на
„Дженерали застраховане”АД сумата, представлява разликата над 150лв. до 300лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.В жалбата се твърди, че решението
в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявените от ищците искове бъдат уважени и за разликата над
20 000лв. до 40 000лв. за всеки от тях, ведно с присъждане на законна
лихва върху главни -ците, считано от 06.06.2019г. до окончателното изплащане,
като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата
страна „Дженерали застраховане”АД, редовно уведомена, не е депозирала отговор по насрещната въззивна
жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си
молба, съответно допълнителната искова молба, ищците Е.К.М. и Т.В.М. излагат,
че на
21.08.2015г. при ПТП, виновно причинено от Марио Кръстинов Мишев, е загинала
тяхната внучка Евелин Каменова М..С влязла в сила на 06.03.2018г. присъда,
постановена по НОХД №356/16г. по описа на ЛОС, Марио Кръстинов Мишев е признат
за виновен в това, че на 21.08.2015г. на път І-4, Варна-София, при км.11+200,
при управлението на МПС-товарен автомобил „Грейт Уол Волекс”, с д.к.№ СА 0781
ХК, нарушил прави -лата за движение по пътищата-чл.21 от ЗДвП - превишил разрешената
скорост, ограничена със знак В 26 от 60 км/час, като се движил с 84, 92 км/час
и по непред - пазливост причинил смъртта на Евелин Каменова М. и средна телесна
повреда на Красимир Детелинов Сираков - престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3,
б.”б”, пред.1, вр. чл.54 от НК.Към момента на настъпване на ПТП за т.а. „Грейт
Уол Волекс” с д.к. №СА 0781 ХК е имало сключена задължителна застраховка „Граж
-данска отговорност” на автомобилистите с полица №15115000181008 със срок
16.01.2015г.-15.01.2016г. с ответника „Дженерали застраховане”АД.
Между починалата
и ищците, нейни баба и дядо, е съществувала изключителна близост и
привързаност, надминаваща обичайната такава.Тази силна връзка е изградена въз
основа на съвместното им съжителство и ежедневни контакти до навършване на 10
годишна възраст и продължилото и след това присъствие на детето в дома
им.Внучката носи името на баба си, което допълнително затвър -ждава
постоянната, трайна и дълбока емоционална връзка по между им.Веднага след
раждането на Евелин се наложило майка й да прекъсне отпуска си за отглеж -дане
на дете и да се върне на работа.Поради горното всички грижите по отглежд -ането
й се поети от нейните баба и дядо.В работните дни от седмицата тя е нощувала в
дома им, а родителите й са я вземали 2-3 пъти месечно в почивните дни.Евелин
растяла пред очите им, обгрижена с цялата любов и всеотдайност, която могат да
дадат хората от най-близкия й родствен и семеен кръг.В предучи -лищна възраст
Евелин е живеела основно с баба си и дядо си, а по-късно, когато постъпила като
ученичка в близко до дома на родителите й училище, петъците, съботите и
неделите продължила да посещава дома на баба си и дядо си, така да завършване
на училище.Ежедневните им контакти по телефона продължили и след като
заминаването на Евелин в София и постъпването й в университет.Към момен -та на
настъпване на произшествието Евелин е била само на 21 години, в разцвета на
младостта си, студентка, с амбиции да учи и да се развива, което й желание е
било подкрепяно силно от нейните баба и дядо.Внезапната и трагична смърт на
Евелин, която чувствали като свое дете, ги е съсипала психически и емоционал -
но.Животът им се преобърнал изцяло, били дотолкова съкрушени, че изоставили
ежедневните си задължения, вечер не можели да спят от мисли за случилото се,
дълго време отказвали да го приемат, всеки ден ходили на гроба й, стоели там с
часове, загубили смисъла на живота си.
Отправили
писмено претенцията си за заплащане на обезщетения до ответното застрахователно
дружество.Били образувани съответно преписка №*********/17. 05.2019г. и
преписка №*********/17.05.2019г., но било отказано изплащането на
обезщетения.Предвид изложеното претендират ответникът да бъде осъден да заплати
на всеки от тях сумата от по 60 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната внучка Евелин Каменова М.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06. 2019г./датата на
произнасяне по предявените претенции/ до окончателното изплащане.
Ответникът
„Дженерали застраховане”АД в депозирания писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Не
оспорва твърденията на ищците досежно настъпилото на 21.08. 2015г. ПТП с
участието на водача М.Мишев, настъпилата в следствие това ПТП смърт на Е.М.,
наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобили -стите за т.а.
„Грейт Уол Волекс”, с рег.№СА0781ХК.
Оспорва материално-правната
легитимация на ищците да получат обезщетение за смъртта на внучката си.Твърди,
че ангажираните доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да
се направи изключение от разрешението, залег -нало в ППВС №4/61г. и ППВС
№5/69г.Самостоятелно твърди и, че ищците не са претърпели и не търпят описаните
в исковата молба болки и страдания в резултат от смъртта на Е.М..Поддържа, че
техните болки и страдания са се свеждали до житейски логичните и обичайните
такива от загубата на близък и не може да се обоснове изключителност, вкл. като
се има предвид, че чувствителността на кон -кретната личност има строго
субективен характер.Евентуално оспорва размера на претенциите като изключително
завишен и несъответстващ на принципа на спра -ведливостта, съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата
на ПТП, както и като несъобразен с предвидения в §96, ал.1, вр. ал.3 от ПЗР на
ЗИДКЗ/обн.ДВ, бр.101/18г./ размер от 5 000лв.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила в частта му, с която предяве -ният от всеки от ищците
иск е отхвърлен за разликата над 40 000лв. до 60 000лв.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са
искове с пр.осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 от ЗЗД
Между страните
не е спорно, а и от представените по делото писмени доказа -телства се
установява, че с влязла в сила на 06.03.2018г. присъда №2/23.01.2017г.,
постановена по НОХД №356/16г. по описа на ОС-Ловеч, Марио Кръстинов Мишев е
признат за виновен в това, че на 21.08.2015г. на път І-4, Варна-София, при км.
11+200, при управлението на МПС-товарен автомобил „Грейт Уол Волекс Ц 10”, с
д.к.№ СА 0781 ХК, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21 от ЗДвП -
превишил разрешената скорост, ограничена със знак В 26 от 60 км/час, като се
движил с 84, 92 км/час и по непредпазливост причинил смъртта на Евелин Каменова
М. и средна телесна повреда на Красимир Детелинов Сираков - престъпление по
чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”, пред.1, вр. чл.54 от НК.Също не е спорно и се
установява от представените доказателства, че към 21.08.2015г. за т.а. „Грейт
Уол Волекс Ц 10”, рег. №СА 0781 ХК, е имало сключена с „Дженерали
застраховане”АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомо
-билистите, с начална дата на покритие 16.01.2015г. и крайна дата на покритие
15. 01.2016г., както и родствената връзка между въззивниците Минкови и
починалата.
На осн. чл.300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължи -телна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С
оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така,
както са посочени в присъдата по НОХД №356/16г. по описа на ЛОС.
На осн. чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ - приложим закон на осн. §22 от ПЗР на ЗК доколкото не се
твърди, съответно установява, страните по застрахователния договор да са
договорили друго след влизането в сила на този кодекс, т.к. пътно -
транспортното произшествие, в резултат от което е починала Евелин Каменова М.,
е настъпило на 21.08.2015г., т.е. при действието на КЗ /отм.2016г./,
увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен, има право да иска обезще
-тение пряко от застрахователя.Към момента на настъпване на ПТП-21.08.2015г.,
съответно смъртта на Е.М., ищците са нямали качеството увредено лице, т.к. не
са имали право на обезщетение за претърпените от нейната кончина неиму
-ществени вреди предвид разрешенията, дадени в задължителното към посочената
дата за съдилищата ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащи, че при смърт на постра -
далия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени
вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.
/между които не са бабата и дядото на починалия/.Впоследствие с ТР №1/2016 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, с цел синхронизиране на българското законо - дателство
с европейското /посочените в ТР директиви/, се изостави цитираното разрешение и
се прие, че с оглед развитието на обществените отношения и изискванията
към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз,
използваният от ППВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с
право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост,
предвид което е справедливо от гледна точка на чл.52 от ЗЗД и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обез -щетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията
на най-близките, и се обяви за загубило сила ППВС №2/30. 11.1984г.От момента на
обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС и, ако е съществувала
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и съответно са търпени
продължителни болки и страдания от нейната смърт, въззивниците Минкови са
придобили качеството увредено лице по см. на КЗ/отм./, които са
материално-правно легитимирани да претендират тяхната обезвреда.
Съгласно
разпоредбите на чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/отм./ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществе
-ни вреди, като застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
В
мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод,
че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказ -ване
за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължи
-телност/ морални болки и страдания.Отчетено е, че според традиционните за бъл
-гарското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците
и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост.Когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците
е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
За
доказване на твърдяната трайна и дълбока емоционална връзка с почина -лата и за
настъпили в резултат на нейната смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания в производството са ангажирани
гласни доказателства.
Съгласно
показанията на св.Е.Макавеева, същата познава Е. и Т. Мин -кови от повече от 40
години, близки семейни приятели си, често се събират.Позна - вала е внучката им
Евелин М./единствено дете на сина им/ от нейното ражда- не.Евелин е живяла в
гр.Добрич до завършване на училище, после е заминала да учи в гр.София/заминали
и родителите й/.След раждането на Евелин, т.к. майка й била ангажирана, Е. и Т.
изцяло поели грижите по отглеждането й.Елена напуснала работа и отглеждала
Евелин и другата си внучка/дъщеря на дъщеря й/, които са с малка разлика.Евелин
живяла в техния дом до започване на училище. Баба й я водела на детска градина,
но след като започнала много да боледува и я гледала у дома.След това, когато
започнала училище, заживяла с родителите си, но петък, събота и неделя отново
прекарвала в дома на баба си и дядо си, заедно с тях учила, четяла, помагали й
с домашните.Евелин била много любеобвилна, често се гушкала в баба си, редовно
споделяла с тях какво се е случило в училище, били неразделни.Когато пораснала
също идвала съботите и неделите при баба си и дядо си.След като заминала да учи
в София се виждали по-рядко, но редовно се чували по телефона, а когато се
връщала в гр.Добрич винаги отивала да посети баба си и дядо си.След смъртта на
Евелин Е. и Т. Минкови много се променили.Елена казвала „по-добре аз да умра,
не мога да живея без нея”, постоянно плачела, изживявала го много тежко,
прегърбила се, Т. отслабнал много, Е. получила инсулт.Двама са отчаяни,
замислени, не им се говори, не могат да спят.Евелин е погребана в София.
Съгласно
показанията на св.Л.Петрова същата познава Е. и Т. Мин -кови от 1981г., близки
семейни приятели си, често се събират.Познавала е внучката им Евелин М./единствено
дете на сина им Камен/ от нейното раждането. Е. и Т. я отглеждали от малка в
дома си, т.к майка й била ангажирана. Живяла при тях до започване на училище,
но после отново ги посещавала съботите и неделите, учили заедно.Израснала като
тяхно дете.Евелин била много любеоб -вилна.Били силно привързани към нея и тя
към тях, споделяла всичко, никога не ги е чула да се карат.И като по-голяма
ученичка също ги посещавала съботите и неделите, по празниците, връзката им не
е прекъсвала.След като завършила гимназия и заминала да учи в гр.София, се
чували редовно по телефона, а когато се връщала в гр.Добрич им се обаждала и
идвала да се видят.Минкови изживели много тежко смъртта й.Все още не се
преодолели загубата й, и досега казват „няма кой да ни отвори вратата и да ни
каже „бабо, дядо”, чувстват силна тъга, Е. се разболяла.
Така установените в производството обстоятелства с
цитираните доказателства дават основание на съда да приеме, че между
въззивниците Минкови и починалата е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка, както и, че същите
са понесли сериозни морални болки и страдания от смъртта й. Съдържанието на
установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че
е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС №4/61г. и ППВС
№5/69г. и въззивниците да получат обезщетение за пре -търпените неимуществени
вреди.Признаването на материалноправна легитимация на въззивниците да получат
обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната
връзка на родство, а от действител -ните отношения между тях и внучката им,
характеризиращи се с особено силна привързаност.От цитираните свидетелски
показания/кредитирани от съда като базирани на непосредствени лични възприятия
и неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал/
безпротиворечиво се установява, че Е. и Т. Минкови са отглеждали с много любов
и всеотдайност в своя дом внучката си Евелин от бебе /след като тя е навършила
няколко месечна възраст и предвид ангажираността на нейната майка/, като в
техния дом тя е била до навършване на училищна възраст, вкл. Е.М. е напуснала
работа, за да може да се грижи за нея /и другата си внучка/.Този постоянен
ежедневен контакт с детето до 7 годишната му възраст е създал силна емоционална
привързаност между него и неговите баба и дядо, като те са го чувствали,
съгласно показанията и на двамата свидетели, като свое собствено дете, или
налице е, поради конкретните житейски обстоятелства, привързаност, надхвърляща
обичайната такава за този вид семейна връзка, макар и същата традиционно да се
характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост.След тази възраст, макар и контактите да не са били ежедневни, то са
продължили като всяка седмица петъците, съботите и неделите Евелин е прекарвала
в техния дом, обгрижвана със същата любов и всеотдайност от тях.Изградената от
най-ранна възраст емоционална привързаност е продължила да съществува в същата
степен и в ученическите години на Евелин. Тя е продължила да изразява своята
любеобвилност, да споделяла всичко с тях, чувствайки тяхна страна силна
подкрепа.Няма данни обстоятелството, че Евелин е заминала да учи висше
образование в гр.София, т.е. е заживяла в друг град, да е намалило интензитета
на така създадената с нейните баба и дядо силна емоци -онална
привързаност.Според цитираните показания те се чували редовно по телефона, а
когато се връщала в гр.Добрич им се обаждала и идвала да се видят, чувствайки
ги все така близки.Именно предвид така създадената и поддържаната силна
емоционална връзка между въззивниците Минкови и тяхната внучка, почи - нала на
21 годишна възраст, те са изживели изключително тежко нейната загуба, като и
понастоящем емоционалната травма не е преработена.
С оглед
гореустановеното и съдът приема, че Минкови са претърпели пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на
своята внучка, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на
чл.52 ЗЗД.
КЗ
/отм./ не предвижда лимит на обезщетенията за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите извън лимитите на застрахователни
покрития по чл.266 от КЗ/отм/.
Действително
в §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ/обн.ДВ, бр.101/18г./ е определен максимален
размер от 5 000лв. за обезщетяване на разширения кръг лица, между които
попадат бабата и дядото, като е придадено обратно действие за съдебните претенции,
предявени след 21.06.2018г., но съдът намира, че настоящата пре- тенция, макар
и предявена на 25.07.2019г., не попада в тази хипотеза, тъй като материално
правните норми на новия Кодекс за застраховането обхващат само произшествията,
в резултат на които се претендира обезщетение за неимущест -вени вреди,
възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016г.
Дори да се
приеме, че цитираната разпоредбата е приложима за всички претен -ции, предявени
след 21.06.2018г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало събитието, съдът приема, че тази разпоредба противоречи на правото
на ЕС, доколкото е предвидена значително по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана
с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември
2009г. относно застрахов -ката "Гражданска отговорност", чийто чл.9,
ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане -
минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро
за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди -
1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.В
тези размери са и определените в цитирания чл.266 от КЗ/отм./ суми.
При констатиране
на това противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в
рамките на своята компетентност, да приложи общнос -тното право в неговата
цялост и да защити правата, които то дава на частно -правните субекти, като
остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му
противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната
правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конститу - ционен ред.В тази връзка според Решение на СЕС от
24.10.2013г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās
tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012г., постъпил в Съда на
1 юни 2012г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и
член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допускат национална
правна уредба, съгласно която задължи - телната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора
директива 84/5/сега посочени в чл.9 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009г./.Съобразно
разпо -редбата на чл.633 от ГПК,
решенията по преюдициални запитвания са задължи -телни за всички съдилища и
учреждения в Република България.Ето защо, при зачитане горните актове и
решения, съдът намира, че, за да се реализира справед -ливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди - в този см. напр. Опреде
-ление №701/09.12.2019г. по гр.д.№681/19г., ВКС, ІІ т.о.
Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на
увредения, общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта му, отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение и др.При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а
така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането,
израз на което е и минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен еквивалент на
претърпените болки и страдания справедливите обезще -тения за неимуществени
вреди изискват съобразяване на конкретните икономи -чески условия, чийто обективен
белег са и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно значение по
отношение на критерия за справедливост.От своя страна икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застра -хователното събитие се влияят от
множество фактори, като минимална работна заплата/към момента на деликта
380лв./, инфлационни процеси/0% за 2015/, нарастване на цените и др.Починалата
е била на 21 години.Между въззивниците и нея е имало силна привързаност и
трайна, дълбока емоционална връзка.От смъртта й те е претърпели значителни
болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене обичайните
негативни емоционални изживявания при родствена връзка от този
вид.Съобразявайки продължителността и интензитета на претърпените неимуществени
вреди от смъртта на внучката им, възрастта й, обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта й, съдържанието на същест -вувалата между тях емоционална
връзка, необратимия характер на понесените морални болки и страдания,
обществено-икономическите условия в страната към момента на проявление на
вредите и към настоящия момент, нивата на застра -хователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът приема, че
обезщетението следва да се определи в размер на 20 000лв. за всеки от
въззивниците Минкови.Този размер се явява съобразен с така съществу -валата
силна емоционална връзка между тях и внучката им и изживените значи -телни по
интензитет морални болки и страдания, но и с обстоятелствата, че починалата е
имала и двама живи родители, без данни за сериозни дефицити в родителската
грижа, живеела е съвместно с тях след навършване на 7 годишна възраст, а след
завършване на училище и до смъртта си е живяла в друг град, но отново също с
родителите си, т.е. не е имало пълно заместване на родителската грижа, а споделяне
на същата.
Предвид
съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първо
-инстанционния съд решението на ДОС в обжалваните му части следва да бъде
потвърдено.
Страните
претендират присъждане на разноските, сторени пред настоящата инстанция.Въззивното
дружество претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на заплатена
държавна такса.Предвид неоснователността на неговата въззивна жалба разноски за
държавна такса не следва да му бъдат присъждани.Съдът определя на осн. чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.25 от НЗПП възнаг -раждение в размер на 400лв. за осъщественото
по делото представителство. Съобразно материалния интерес пред настоящата
инстанция-80 000лв. и неоснова- телната част от исковете-40 000лв. на
дружеството се следва сумата от 200лв.Пред настоящата инстанция от въззивниците
Минкови се претендира заплащане на адв. възнаграждение при условията на чл.38,
ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за всеки от тях съгласно представените
договори за правна защита и съдействие.Общо определеното възнаграждение при
материален интерес от 40 000лв. за всеки от двамата ищци пред настоящата
инстанция е в размер на 1 730лв./чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на
ВАдвС/ и 2 076лв. с ДДС /адв.дружество е
регистрирано по ДДС/.Съразмерно с основателната част от иска на всеки от
тях/20 000лв./ и общо обжалвания размер/40 000лв./ е сумата от
1 038лв. или общо за двамата следва да бъде присъдена сумата от
2 076лв. Неоснователни са възраженията на „Дженерали застраховане”АД, че
не следва при присъждано по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ да бъде начисляван ДДС, независимо, че адв.
дружество е регистрирано по ЗДДС.Практиката на ВКС е консолидирана по въпроса
относно възмездния характер на услугата, предоставяна по реда на чл. 38, ал. 1
от ЗА и необходимостта от включване в определеното възнаграждение на ДДС при
приложение на §2а от ДР на Наредба №1/04г. на ВАдвС.В този смисъл са
постановени определение №306/06.06.2017г. по ч.т.д. № 2559/16г. ВКС, II т.о.;
определение №521/15.10.2017г. по ч.т.д.№1225/17г., ВКС, I т.о.; определение
№699/18.12.2018г. по ч.т.д. №2908/18г., ВКС, II т.о.; определение
№442/28.06.2019г. по ч.т.д. №502/19г., ВКС, II т.о., определение
№195/22.06.2020г. по ч.т.д. №742/2020г., ВКС, ВКС, I т.о., определение
№82/18.02.2020г. по ч.т.д. №104/20г., ВКС, I т.о., определение №255/06.08.2020г.
по ч.т.д. №2556/19г., ВКС, I т.о. и др.В цитираните актове се акцентира върху
обстоятелството, че макар адвокатът да е предоставил безплатна услуга, тя не е
безвъзмездна по смисъла на Закона за ДДС и е обект на облагане.Следователно
върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение
следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката,
включително и в случаите, когато възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА.Като споделя така формираната практика, настоящият съдебен състав
счита, че при определяне възнаграждението, което следва да се присъди по реда
на чл.38 от ЗА, предвид регистрацията на адв. дружество по ЗДДС следва да се
начисли и ДДС.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №4/20.01.2020г., постановено по т.д.№156/19г. по описа на ДОС, т.о., в частите му, с които: 1/ „Дженерали застраховане”АД е осъдено
да заплати: а/ на Е.К.М. сумата от
20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от смъртта на
внучката й Евелин Каменова М. при ПТП от 21.08.2015г. неимуществени вреди - болки
и страдания, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.06.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сторени по делото съдебно деловодни разноски
в размер на 777 лв. - адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА; б/ на Т.В.М. сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от смъртта на внучката му Евелин
Каменова М. при ПТП от 21.08.2015г. неимуществени вреди - болки и страдания, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 06.06.2019г. до окончателното й
изплащане, както и сторени по делото съдебно деловодни разноски в размер на 777
лв. - адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА; 2/ е отхвърлен предявеният
от Е.К.М. против „Дженерали застраховане”АД иск в частта му за заплащане на сумата,
представляваща разликата над 20 000лв. до 40 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от смъртта на внучката й Евелин Каменова М. при ПТП
от 21.08.2015г. неимуществени вреди - болки и страдания; 3/ е отхвърлен предявеният от Т.В.М. против „Дженерали
застраховане”АД иск в частта му за заплащане на сумата, представляваща разликата
над 20 000лв. до 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
от смъртта на внучката му Евелин Каменова М. при ПТП от 21.08.2015г.
неимуществени вреди - болки и страдания; 4/
Е.К.М. и Т.В.М. са осъдени да заплатят на „Дженерали застраховане”АД сумата,
представлява разликата над 150лв. до 300лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Княз Александър
Дондуков”№68, да заплати на Адвокатско
дружество „Я. и
съдружници“,
Булстат *********,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.„25-ти Септември“№52, ет.2, офис
10-11, сумата от
2 076лв., представляваща възнаграждение за оказана
пред въззивна инстанция безплатна адвокатска помощ на Е.К.М. и Т.В.М. при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Е.К.М.,
ЕГН ********** и Т.В.М., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на
„Дженерали застраховане”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Княз Александър Дондуков”№68, сумата от 200лв.
представляваща разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: