Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260078/31.05.2021 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на28.04.2021 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 488/2020 год по описа
на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Д.М.П.
и Т.М.П. чрез адв. Р.Е. срещу решение № 260 163/22.07.2020 год по гр.д. №
725/2019 год на Окръжен съд Варна.
Производството по делото е
образувано след отделяне (с определение № 5012/2019 год по гр.д. № 18636/2018
год на Районен съд Варна) на насрещен
иск, предявен от Ф.Г.Г. срещу Д.М.П. и Т.М.П., за заплащане на сумата 65000
евро, дадени на техния наследодател за построяването на жилищна сграда и гараж
в поземлен имот с идентификатор 10135.3505.498 с адрес гр.Варна, с.о. „Сълзица“
№ 498. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението,
въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират за разноски за двете
инстанции.
След оставяне от въззивния съд на
исковата молба без движение е постъпила уточнителна молба от ищцата чрез
процесуалния й представител, в която е заявила, че предявените искове са, както
следва:
Срещу Д.М.П. като наследница на М.П.
– за сумата 32 500 евро, дадени на нейния наследодател за построяване на
процесната сграда, ведно със законна лихва от завеждането на иска до
окончателното изплащане, като получени поради неосъществено основание, а в
условия на евентуалност – като получени без основание, с което ответницата се е
обогатила неоснователно.
Срещу Т.М.П. като наследник на М.П.
– за сумата 32 500 евро, дадени на неговия наследодател за построяване на
процесната сграда, ведно със законна лихва от завеждането на иска до
окончателното изплащане, като получени поради неосъществено основание, а в
условия на евентуалност – като получени без основание, с което ответникът се е
обогатила неоснователно.
Фактическите твърдения, на които
се основават исковете, са че по време на фактическото съжителство на ищцата с
наследодателя на ответниците тя е предоставила на последния свои лични
средства, с които той изградил намиращата се в описания по-горе имот жилищна
сграда и гараж. За тази цел бил продаден имот в курортен комплекс „Чайка“,
съсобствен между ищцата, брат й С.Г.Г.и майка им Л. Ст.Г., срещу покупна цена в
размер на 25 000 евро, преведена от купувачката по сметката на М.П.. В
уточняващата молба ищцата твърди, че тази сума е била недължимо платена на
наследодателя на ответниците. За останалата част от исковата сума ищцата е
изложила твърдения, че е придобита от наследодателя на ответниците при
продажбата на апартамент, който преди това ищцата и бившият й съпруг „фиктивно“
му продали.
Ищцата твърди, че с М.П. са имали
устна уговорка след завършване на строителството да сключат брак и той да й
прехвърли имота, в замяна на парите, които е вложила в него. Тези намерения
били осуетени от преждевременната му смърт. Поради това ищцата претендира
предоставените парични средства, дадени на наследодателя на ответниците на
неосъществено основание (чл. 55 ал. 1, предл.2 от ЗЗД), а в условията на
евентуалност, като получени без основание (чл. 59 от ЗЗД).
Постъпил е отговор от въззивниците
след уточняване на исковата молба, в следния смисъл:
Ищцата не е прецизирала размера на
претенцията си за сумата 20 000 евро с отчитане на собствените си права,
поради което считат, че в тази част исковата молба е нередовна и следва да бъде
върната. Същото се отнася и за претенцията в размер на 5000 евро. Липсват твърдения в какво се изразява
неоснователното обогатяване със сумата от 40 000 евро от продажбата на
апартамента. Наред с това поддържат заявеното пред първата инстанция възражение
за погасяване на исковете по давност.
С оглед така изразеното становище
въззивниците молят да бъде върната исковата молба като нередовна, а
постановеното решение да бъде обезсилено и производството – прекратено. В
условия на евентуалност молят за частично обезсилване на решението и
прекратяване на производството с отчитане на притежаваните от ищцата права. На
последно място, при неприемане на предходните становища, молят за отмяна на
решението като незаконосъобразно и отхвърляне на исковете.
Съставът на Апелативен съд Варна
намира, че нередовностите на исковата молба са отстранени. Предявени са
обективно и субективно съединени искове за осъждане на ответниците по отделно
да заплатят на ищцата по 32 000 евро, дадени на техния наследодател поради
неосъществено основание, а в условия на евентуалност – поради липса на
основание, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното
изплащане.
Въззивната
жалба от Д.М.П. и Т.М.П. чрез адв. Р.Е. срещу първоинстанционното решение е
подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на ожалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима. По съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, вззивниците
молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен.
В постъпилия отговор от Ф.Г.Г.
чрез процесуалния й представител адв. Б.Б. е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
Предявените
искове са в условия на субективно съединяване срещу всеки от ответниците в
размер на 32 500 евро, ведно със законната лихва от предявяването им, в
съотношение на главен и евентуален иск, съответно:
Предявеният
главен иск е с правно осн. чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД – за връщане на даденото поради
неосъществено основание. Претенцията е обоснована с неизпълненото устно
обещание от наследодателя на ответниците, че след построяването на къщата и
нейното узаконяване ще прехвърли на ищцата правото на собственост върху
сградата.
Така
предявен, този иск е неоснователен. Устното обещание за разпореждане с недвижим
имот е нищожно поради липса на форма (чл. 26 ал.2 пр. 3 от ЗЗД). Разпоредбата
на чл. 19 ал.1 от ЗЗД изрично предписва писмената форма като такава за
действителност на предварителния договор за сключване на окончателен, когато за
последния се изисква нотариална или нотариално заверена форма.
Неоснователен
е и предявеният в условия на евентуалност иск с правно осн. чл. 59 от ЗЗД за
връщане на сумата, с която ответниците са се обогатили без основание.
По
отношение на сумата в размер на 25 000 евро в исковата молба се твърди от
една страна, че те представляват покупна цена, получена от продажбата на
наследствен имот на ищцата, заплатена от купувачката директно на М.П., действал
като пълномощник на една от продавачките. В същото време за част от тази сума в
размер на 20 000 евро се твърди, че е дадена в заем от ищцата и нейния
брат на М.П., за което е представена разписка от 09.11.2006 год. Наличието на
договорно основание за претендиране на сумата изключва неоснователното
обогатяване като основание за иска.
По
отношение на останалата част от сумата в размер на 40 000 евро, съответно
по 20 000 срещу всеки от ответниците, не е налице неоснователно
обогатяване поради следното:
Наследодателят
на ответниците – М.И.П. придобил чрез договор за покупко-продажба, сключен на
29.11.2005 год с нот.акт № 175 том 2, рег.№ 4633, дело 375/2005 год, между него
от една страна и Ф.Г. К. и К.И.К. – от друга, правото на собственост върху
апартамент № 24 в гр. Варна, ж.к. „Победа“ блок 11 вх.А. Впоследствие той се
разпоредил с имота чрез договор за покупко-продажба, сключен на 23.09.2009 год
с нот.акт № 57, т.2, рег.№ 2819, дело № 174/2009 год. Получената по сделката
покупна цена не е без правно основание, тъй като М.П. е придобил имота от Ф.Г.
и бившия й съпруг на възмездно основание, а разпоредителната сделка е сключил в
качеството си на титуляр на правото на собственост. Не е налице неоснователно разместване
на имуществени блага, от което наследодателят на ответниците да се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата. Твърденията за привидност на договора за
покупко-продажба между ищцата и наследодателя на ответниците са останали
недоказани. Съгласно разпоредбата на чл. 165 ал.2 от ГПК когато страната се
домогва да установи привидност на сделката, е необходимо по делото да има
писмени доказателства, изходящи от другата страна, които правят вероятно
твърдението й. Такива доказателства липсват по делото, поради което
установяването на привидността чрез свидетелски показания е недопустимо.
По
изложените мотиви обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
С
оглед изхода на спора в полза на въззивниците следва да се присъдят направените
от тях разноски в размер на 2535 лв, представляващи заплатена от тях държавна
такса за въззивното производство.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
260 163/22.07.2020 год по гр.д. № 725/2019 год на Окръжен съд Варна, г.о.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД, предявен от Ф.Г.Г. с
ЕГН ********** срещу Д.М.П. с ЕГН ********** за заплащане на сумата 32 500
евро, получена поради неосъществено основание
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен като евентуален от
Ф.Г.Г. с ЕГН ********** срещу Д.М.П. с ЕГН ********** за заплащане на сумата
32 500 евро, с която се е обогатила без основание.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
55 ал.1 пр.2 от ЗЗД, предявен от Ф.Г.Г. с ЕГН ********** срещу Т.М.П. с ЕГН **********
за заплащане на сумата 32 500 евро, получена поради неосъществено
основание.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен като евентуален от
Ф.Г.Г. с ЕГН ********** срещу Т.М.П. с ЕГН ********** за заплащане на сумата
32 500 евро, с която се е обогатил неоснователно.
ОСЪЖДА Ф.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на Д.М.П. с ЕГН ********** и на Т.М.П.
с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 2535 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)