Решение по дело №307/2022 на Административен съд - Кюстендил

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 25 от 09.02.2023 г., гр. Кюстендил

 

 В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

                                                                                                     АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 307 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от С.К.С., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат В.М.,***, срещу Решение № 235/26.10.2022 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 523/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление                       (НП) № 22-1139-000592/30.03.2022 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на С. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от шест месеца. В жалбата е изложено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

В съдебното заседание по делото адвокат М. поддържа жалбата.

Началникът на сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Гергана Б., оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 19.03.2022 г. в 13:30 часа в гр. Кюстендил, на ул. „Гороцветна” срещу „Банка ДСК”, в посока от ул. „Цар Освободител” към ул. „6-ти септември”, С.С. е управлявал лек автомобил марка и модел „Сузуки Витара”, с рег. № КН****ВА, и бил спрян за проверка от полицейските служители С.В.А. и В.М.С.. Същите извършили на С. проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDM 0265. Индикаторната скала на техническото средство отчела 0,67‰ алкохолни изпарения в издишвания въздух. Срещу С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия                                         GA № 582077/19.03.2022 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от водача на същата дата и му е връчен препис от него. С. е подписал и издадения му талон за изследване № 094790, като е вписал, че не желае да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Въз основа съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на С.С. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са  посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Правилен е и изводът на районния съд, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Събраните писмени и гласни доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за извършено от С. нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. По делото е безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата и място той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,67‰, установена с изправно техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. С. е вписал собственоръчно в талона за изследване, че не желае установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, поради което съгласно чл. 6, ал. 4, изр. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) концентрацията на алкохол в кръвта е установена законосъобразно – въз основа на показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDM 0265. Необосновано от събраните доказателства е твърдението на С., че установената в случая концентрация на алкохол се дължи на употреба на лекарства от негова страна. Наложените му наказания са съобразени с разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), предвиждаща наказване с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 235/26.10.2022 г., постановено по                            АНД № 523/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.

           

 

 

        

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                    2.