РЕШЕНИЕ  

 

             №   146         30.10.2019г.     град  Пазарджик

 

 

        В   И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    първи октомври  две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Петя Борисова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №9 по описа за   2019  година

 

Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от Н.Г.П. с ЕГН **********,с адрес ***,със съдебен адрес *** партер офис  адв.П.К. ***, п.к., р-н , ул. „“ №, с ЕИК *********, представлявано от С СП и К К – заедно,със съдебен адрес ***,  адв.В.А..

В молбата са изложени обстоятелства, че  на 18.09.2017 година ищцата Н.П. претърпяла ПТП,след като била блъсната на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „" с ул. „" в гр. П от л.а. с ДК № , управляван от Н.Л.К., ЕГН **********.Сочи се,че срещу виновния водач било образувано ДП №312/17 г. по описа на РУ „Полиция" - гр. Панагюрище, както и прокурорска пр. № 1157/17 г. по описа на РП - гр. Панагюрище. Наказателното производство било прекратено на основание чл.343, ал.2 т. 2 от НК поради отказ от страна на ищцата,да бъде търсена наказателна отговорност. Ищцата твърди,че от представените писмени доказателства-  постановление, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 38, план-схема на ПТП към протокол № 38, Протокол за оглед на местопроизшествие, Фотоалбум на местопроизшествието и протоколи за разпити на свидетелите Н.П., Н.К. и И Л ,било видно по безспорен начин, че причината за настъпването на процесното ПТП се кореняла единствено и само в действията на водача на л.а. - Н.Л.К., който не бил спазил приложимите разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП и блъснал пресичащата на пешеходна пътека Н.Г.П.. Това се потвърждавало и от издадените срещу виновния водач Н.Л.К.  и НП № 17-0310-001079/28.12.2017 година.

Ищцата твърди,че непосредствено след процесното ПТП е била приета в спешното отделение на МБАЛ „Уни Хоспитал" ООД в гр. Панагюрище в изключително тежко състояние.Наложила се тежка хирургическа интервенция под пълна анестезия едновременно и на двата горни крайника - лява и дясна ръка, изразяващи се в: 1.репозиция на проксималната фрактура на хумеруса и стабилизация с тройка игли, 2.репозиция на фрактурата на дисталния хумерус и стабилизация с тройка игли, респективно две - радиално и една медиално;3.репозиция през миниинвазивен достъп на дисталния радис, където се установило голяма костна загуба, с дефект в кортикалиса на метафизата от около 2 см; трансфикция на радиуса и улната, стабилизация дължината и ротацията на ставния сегмент с две игли, ангажирани в диафизата на радиуса; послоен шев, стерилна превръзка, добре подплатен гипс в 90 гр. флексия на лакътя. Гипсова лонгета на фрактурата на метатарзалната кост;

Сочи се,че в резултата на ПТП-то ищцата била получила следните травматични увреждания:

-фрактура на горния край на раменната кост, представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, наложило оперативна интервенция и последваща имобилизация:

-фрактура на лъчевата кост на лявата предмишница_г представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, наложило оперативна интервенция и последваща имобилизация;

-         фрактура на пакетната кост на лявата предмишница, представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от ИК, наложило оперативна интервенция и последваща имобилизация;

-         Фрактура на дланната кост на дясната ръка, представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, наложило оперативна интервенция и последваща имобилизация;

Контузия на лявото коляно;

-         Разкъсно-контузна рана на лявата ръка;

-         Охлузвания по лявата предмишница, китка и длан;

В исковата молба се твърди още,че ищцата е била на постелен режим. Не е могла да се придвижва сама, движенията й са били ограничени /двата й горни крайника са били имобилизирани, което я е лишавало от възможността да прави каквито и да е захвати и да си служи с ръцете/.Била изпитвала силни болки.Обездвижването /имобилизацията/ довело до значителна атрофия и отслабване на наранените крайници, което било предпоставка за по-трудното и по-продължително възстановяване,като и до настоящият момент изпитвала болки в областта на горните крайници, особено при резки климатични промени и температурни амплитуди.Не могла да се грижи за своите ежедневни хранителни и хигиенни нужди. Не могла да се храни сама, да се къпе, мие, облича и съблича, да извършва елементарни активности, свързани със захват на горните крайници. С всичко това били натоварени нейните близки.Сочи се още,че ищцата получила и значителни негативни психологически последици,като състоянието й,се определяло  на депресивно, най-вече заради претърпения стрес, психическата травма от понесените силни болки, претърпяната хоспитализация и хирургическа интервенция. Емоционалните изживявания симптоматично градирали в дистрес - увреждащо високи за психиката на човек нива на стрес, с трайно във времето проявление и с негативен ефект върху физиката, емоциите, умствената концентрация, адаптацията и справянето в различни ситуации. Налице били категорични данни за посттравматично разстройство.

Ищцата твърди,че преди инцидента била контактна и жизнена, а в момента затворена вътре в себе си, не говорела за случилото се, рядко споделяла каквото и да било изобщо. Страхувала се да се придвижва на открито,да се вози в МПС-та, да пресича пътни платна, дори и на обозначените за това места с пешеходна пътека. Отделно от това била потисната от факта, че възможността й за физически натоварвания е лимитирана, което не й позволява да извършва редица дейности.

Сочи се, че на 01.11.2017г. ищцата постъпила отново в болница, където под пълна анестезия и била  извършена повторна хирургическа интервенция за изваждането на имплантираните фиксиращи елементи в горната раменна кост, а допълнителен стрес и създавал факта, че и предстояли последващи хирургически интервенции за изваждане на имплантите в лъчевата и лакетните кости на предмишницата, отново с пълна анестезия.

Видно било от епикриза от 04.12.2017 г. на 21.11.2017 г.,че ищцата постъпила в „Отделението по физикална и рехабилитационна медицина" на МБАЛ „Уни Хоспитал" ООД, гр.Панагюрище с оплаквания: „болезнени и ограничени движения на раменната, китковата и лакътната става". Проведени са и били редица физиотерапевтични процедури. Въпреки това продължили оплакванията на ищцата и на 04.12.2017 г. тя била изписана със следния статус: „функционална болезненост при движение на ляв горен крайник. Ограничени двигателни обеми за лява раменна, лакетна и гривнева става.Затруднено боравене с лява ръка. Намалена мускулна сила при захват с лява длан".

Освен претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, ищцата сочи,че понесла и непосилни за финансовия й статус имуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от процесното събитие. Наложило се да закупи фиксиращите импланти за хирургическата интервенция, да посещава рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, да заплаща за болничен престой, да закупува редица медикаменти за лечението си,като всичко възлизало общо на стойност - 1331.44 лева.

Твърди се, че от справката база данни на „Гаранционен фонд“ било видно,че към датата на процесното ПТП л.а. с ДК № , имала валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ЗД“Бул инс“ АД.

Ищцата сочи, че за да спази изискванията на КЗ,на 17.08.2018 година депозирала пред ЗД „БУЛ ИНС“ АД,претенцията си изплащане на застрахователно обезщетение,като представила и всички документи,но въпреки това ответника не се произнесъл в срока по чл.108 ал.1 от КЗ.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди  ЗК „БУЛ ИНС" АД,с ЕИК *********, да заплати на Н.Г.П. с ЕГН ********** за претърпени от нея неимуществени вреди - болки, страдания и негативни емоционални изживявания, сумата: 150 000 лева ведно със законната лихва,считано от 18.11.2018 година/датата следваща изтичането на 3-месечния срок за произнасяне на ЗД/ до окончателното изплащане,както и за имуществени вреди сумата в размер на 1331.44 лева, ведно със законната лихва считано от 18.09.2018 година, до окончателното изплащане.

Претендират адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,в който заявява,че не му била дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение.Оспорва се, че ищцата не била направила надлежна извънсъдебна претенция,отговаряща на изискванията на чл.380 от КЗ,която да съдържа пълни и точни данни за банковата сметка по която да се извършат плащанията, а представеното удостоверение от Банката било в нечетлив вид.Във връзка с което се счита,че не били сезирани надлежно.Сочи се,че от представените документи нямало нито един от който да било видно деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, причинната връзка и настъпилите вреди,за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за покриване на настъпилите вреди.Сочи се,че с писмо изх.№НЩ-6153/4.09.2018 година застрахователят бил изискал допълнителни документи съобр. чл.106 от КЗ. Не представянето на такива и банковата сметка било от значение и за момента от който ищцата можела  да претендира законна лихва за забава върху евентуално определените обезщетения за вреди от процесното ПТП.

Твърди се, че лихва, съгласно новия Кодекс за застраховането, можела да се претендира най-рано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция, като съгласно чл.380 ал.3 от КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по, ал.1 имало последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължал лихва по чл. 409 КЗ.

Оспорват се предявените искове като неоснователни и необосновани.

        Твърди се,че инцидента не се е осъществил единствено по причина от действията на Н.Л.К., като водач на лек автомобил „" с peг. №, а от представените с исковата молба документи не се доказвало изобщо, нито  безспорно и категорично деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, причинната връзка и настъпилите вреди. Не били налице кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Представения АУАН и наказателното постановление и постановлението за прекратяване на наказателното производство нямали действието на влязла в сила присъда и не били задължителни за граждански съд относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

Оспорва се иска и с доводите, че не били налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД - виновно противоправно деяние,в причинно-следствена връзка с вредата.Твърди се,че прекратяването на наказателното производство по инициатива на ищеца, следвало да се тълкува като отказ от иска по чл.45 от ЗЗД.Сочи се,че самото искане по чл.342 ал.2 от НК,макар и да имало за последица прекратяването на наказателното производство срещу водача на МПС,предизвикал ПТП,следвало да се тълкува, че претенцията  за обезщетение към застрахователя не можела  да породи своите правни последици, ако увредения нямал правото да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението.Ответникът не дължал повече от дължимото от прекия извършител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право водело и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.), респ. по чл. 432, ал.1 от КЗ (нов).

Оспорва се доказателствената сила но констативен протокол за ПТП.Сочи се, че протоколът бил официален свидетелстващ документ,но само относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.Сочи се съдебна практика.Твърди се,че няма данни ПТП да е станало в присъствието на съставителя,не било обсъдено и поведението на пострадалата,съответно нямал доказателствена сила за механизма на ПТП.Сочи се,че бил налице принос на пострадалата, който прекъсвал причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието.Твърди се, че причина за настъпване на процесното ПТП,бил факта, че пострадалата пешеходка била предприела внезапно пресичане на платното за движение, без да се огледа и съобрази с приближаващия автомобил, пътната обстановка, видимостта, а при наличие на мястото на инцидента на светофарната уредба за пешеходците на червен сигнал.Ответникът оспорва и причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата имуществени и неимушествени вреди.Оспорват се и твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени и имуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, както и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.Оспорва се твърдението, че в резултат от настъпването на пътно-транспортното произшествие за ищцата са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като едновременно с това се оспорват и всички твърдения по отношение вида, медико - психологичния характер, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не бил приключил към настоящия момент.Намират представените медицински документи за крайно - недостатъчни за доказване на търпените увреди.При условията на евентуалност се твърди, че ако са причинени сочените увреди, то забавянето на оздравителния процес бил в резултат на неспазване от ищцата на лекарските предписания и предхождащи транспортния инцидент заболявания.

Сочи се, че заплащането на застрахователно обезщетение за причинени на ищцата  неимуществени вреди - стрес, уплаха и негативни изживявания във връзка с ПТП, не се покривали от задължителната  застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,тъй като не били в резултат от телесно увреждане, а засягали неговата психо-емоционална сфера,затова и тези вреди не подлежали на репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а следвало ищцата да насочи претенцията си към прекия им причинител.Ако съдът приеме,че вредите са настъпили в резултат на твърдяното ПТП, се моли съдът да приеме, че вредите не са в резултат на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние според дадената в чл.15 от НК, дефиниция.

          В писмения отговор ответникът оспорва още и размера на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди и счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД, а именно обезщетението, което се претендирало, не отговаряло на действителната вреда, било прекомерно и не се подкрепяло от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответствало с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС № 4/1968г./ и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищцата.

        В отговора се прави се и  възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата пешеходка при осъществяване механизма на ПТП.Сочи се, Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. №2/2016 г. на ВКС, ОСНК, т.6 - правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.

            В отговора се поддържа тезата,   че   причина   за   настъпване на претендираните вреди са извършени от ищцата нарушения на посочените разпоредби на Закона за движение по пътищата, изразяващи се във внезапно пресичане на платното за движение, без да се огледа и съобрази с приближаващия автомобил, при ограничена видимост и при неупражнен визуален контрол към посоката от която е идвал процесния автомобил, като ненужно е удължила пътя и времето за пресичане, както и е спряла без необходимост на платното за движение, а при наличие на мястото на инцидента на светофарната уредба за пешеходците била пресякла същото на червен сигнал. Поддържа се,че с това си поведение, нарушавайки разпоредбата на чл.113 ал.1, т.1, 2 и 3 ЗДвП и чл.114, т.1 и 2 ЗДвП,ищцата като пешеходка сама се била поставила в превишен риск спрямо нормалния и била създала предпоставките за осъществяване механизма на произшествието. Твърди се също, че пешеходната пътека, на която е преминала не била обозначена с пътен знак, и /или  не била пресякла платното на място обозначено с пешеходна пътека.Поради посочените действия на пешеходеца водачът на автомобила не бил възприел и не могъл да я възприеме като участник в движението, с който следва да съобрази своето поведение при управлението на автомобила.

Описаните в отговора обстоятелства, ответникът  счита, че осъществявали, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51  ал. 2 от ЗЗД и това следвало да бъде отчетено от съда при постановяване на решението.Сочи се съдебна практика /решения № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о./.Посоченото в отговора водело до основания за намаляване на обезщетението претендирано от ищцата поради съпричиняване.Възразява се изцяло срещу претенцията предявена за лихва.

В указания от съда двуседмичен срок и на основание чл. 372 от ГПК  е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която  допълва и пояснява първоначалната такава.Моли се съда да отдели в проекто-доклада като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпването на застрахователното събитие - 18.09.2017 г., за л.а. „“ с ДК № „" има валидно сключена застраховка „гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс" АД,полица № BG/02/116002448164, валидна за периода от 22.09.2016 г. до 21.09.2017 година.Оспорва се изцяло,изложеното в писмения отговор.Сочи се,че ответникът се бил опитал да въведе в заблуждение съда, като нарочно били премахнали страницата, на която се съдържало както петитума на претенцията,така и посочената банкова сметка ***е писмени доказателства.Сочи се, че към заявлението имало и удостоверение за банковата сметка и ответника по никакъв начин не бил възразил или указал,че същото липсва.Напротив бил дал указания за представяне на други документи.Заявено е,че били представени рентгенови снимки, но ищцата възразила, че е невъзможно да представи ATE, тъй като такава въобще не е била изготвяна по досъдебното производство,поради  прекратяването му на основание чл.343, ал.2, т.2 от НК поради отказ от страна на пострадалата да бъде търсена наказателна отговорност на дееца, като ATE не е било нужно да бъде изготвяна.

Възразява се и срещу доводите на ответника  ЗД “Бул Инс“ АД,че водачът на л.а. с ДК №, Н.Л.К. не носел вина за настъпване на процесното ПТП. Оспорват се твърденията и се сочи,че по делото били налице многобройни доказателства, от които било видно, че вина за настъпването на процесното ПТП носи именно Н.Л.К..Посочва се,че ПТП е станало на пешеходна пътека, но без да е била урегулирана от светофарна уредба.

Оспорват и твърдението, че ищцата имала предходни заболявания.Сочи се,че по делото липсвали каквито и да било доказателства Н.П. да е страдала от предходни заболявания, които да са причинили процесиите травми и/или да биха препятствали възстановителния процес.

Оспорват изцяло и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Възразява се и срещу доказателственото искане на ищеца,направено на основание чл.183 от ГПК за представяне в оригинал на писмените доказателства към исковата молба. Излагат се доводи,че не се оспорва, нито авторството, нито верността, /съдържанието на нито един от документите/. Твърди се,че част от приложените документи,се намирали в оригинал само в самото досъдебно производство.

В срока даден от съда е депозиран и допълнителен писмен отговор на основание чл.373 от ГПК, в който ответника отново поддържа  всички направени с отговора възражения, включително за недопустимост на подадената искова молба, недоказаност на твърдените вреди, прекомерно завишение на исковата претенция за обезщетяване и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 18.09.2017г., моли се съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни, необосновани и недоказани.

Алтернативно се заявява, че в случай, че съдът приеме претенциите на ищцата за основателни, то да бъдат намалени размерите на претендираните обезщетения, тъй като претендираните размери не коренспондирали с принципа на справедливостта и установената съдебна практика. Ответника моли алтернативно съдът да определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и отчетете наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице.Отново се повтарят направените възражения с първоначалния отговор.

       В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.

      Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

                По допустимостта:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по  чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищцата и налице ли е виновно противоправно деяние, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна в какъв размер да е обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението.

Не се оспорва от страните,а и се установява от представените доказателства,че водачът на л.а. с ДК №, Н.Л.К. е имал валидно сключена застраховка при ответния застраховател.

Не се спори и се установява,от представената претенция пред застрахователя с вх.№569581/17.08.2018 година предявила претенция пред ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, от което се установява,че са представени всички доказателства вкл. и банкова сметка *** са изцяло несъстоятелни.

От представеното постановление за прекратяване на нак.постановление се установява,че Районна прокуратура е приела,че водача на МПС Н.К. е извършил нарушение по чл.119 от ЗДвП,но по молба на ищцата воденото досъдебно производство по реда на чл.343 ал.1 б.“б“ от НК е било прекратено.

С наказателно постановление №17-0310-001079 на РУ Панагюрище ог 28.12.2017 година на водача на МПС Н.Л. К,във вр с прекратеното наказателно производство е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лева.В обстоятелствената част е описано, че не е пропуснал преминаващ пешеходец с което е нарушил чл.119 ал.1 от ЗДвП.

Съгласно съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 15 / 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506 / 2013г. на І т.о., в хипотезата, в която констативният протокол е издаден от органите на полицията при посещение на мястото на ПТП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.

От констативния протокол,в настоящият случай,ведно с приетата СТЕ, се установява механизма на настъпване на ПТП, а именно участник №1 – К. е отнел предимството на пешеходната пътека на ищцата П. в резултат на което я блъска.Протокола е подписан от виновния водач,без възражения.

От САвТЕ се установява точката на настъпване на сблъсъка по данни от протокола за оглед на местопроизшествието от оперативната група в който е прието, че конфликтната точка се намира на 2.7 м., северно и 4.5 м. южно от североизточния ъгъл на сградата на западния тротоар на ул. „", приет за ориентир.В зоната на местопроизшествието пътната настилка била паваж в добро състояние и имало хоризонтална маркировка - пешеходна пътека тип „Зебра". Тя била единствена в зоната на кръстовището (западно от моста/ и нямало вертикална сигнализация или светофарна уредба.

Според експерта водачът на автомобила се е движел със скорост 20-25 км./ч. и не е имал техническа възможност да спре и предотврати удара, при движение с установената и разрешена за пътния участък скорост от момента, в който е имал обективна възможност да възприеме предприетото пресичане на платното за движение от пешеходката и нейната скорост на движение.За да бъде спрян аварийно автомобила на разстояние под 6 метра при конкретните условия, скоростта му следва да е под 14 км/ч..

Генералното заключение на експертизата за механизма на настъпване на ПТП,съвпада с описаното в протокола и исковата молба и като причина за настъпване на произшествието се сочи недостатъчен контрол /оглеждане/ на пътната обстановка от страна на шофьора К..

    Съдът не приема възраженията на ответника че ищцата като пешеходка „сама се била поставила в превишен риск спрямо нормалния и била създала предпоставките за осъществяване механизма на произшествието“ и счита същите за необосновани.

           Трайната съдебна практика приема,че при упражняване на правото на пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани и други участъци от пътното платно, които са определени от закона като пешеходни пътеки, законодателят е установил право на предимство, съпътстващо правото на преминаване. Освен че на    осъществяването на правото на предимство стои насрещно задължение на неограничен кръг от равнопоставени правни субекти- водачи на превозни средства, характерно за него е, че то не може да бъде загубено.Дори и неправилното му упражняване не води до неговото отпадане или изключване.За да могат пешеходците да осъществят обсъжданото право, е необходимо те да са стъпили на пешеходна пътека или да преминават по нея. Законодателят въвежда задължение на водача да осигури предимство едва от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната пътека, дори и от предходното му поведение да не е ставало напълно ясно, че той има намерение да премине през нея.В случая е безспорно,че ищцата се е намирала почти в средната част на пешеходната пътека,когато е последвал сблъсъка.

          Преценката от страна на съда за виновно и противоправно поведение на участниците в ПТП не следва да се изгражда единствено на възможността или невъзможността за обективно предотвратяване на произшествието към момента, в който опасността е станала видима за водача, т.е. предвид изследваните от вещото лице технически показатели като време за реакция, спирачен път на автомобила при определена скорост.

Съдът приема, че констативният протокол за ПТП и заключението на вещото лице по допусната САвТЕ, обсъдени в съвкупност, установяват механизма на процесното произшествие и причинната връзка между деликта и уврежданията получени от ищцата. Протоколът за ПТП /в частта съдържаща обяснения на виновния водач и подписан от него отразява съгласието на последния със съдържащите се в документа неизгодни факти /механизъм на настъпилото ПТП в резултат на противоправното му поведение/.

          От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал – констативен протокол за ПТП с пострадало лице, акт за установяване на административно нарушение, материали по приобщеното досъдебно производство, образувано по случая, включително и показанията на разпитания водач К. се установява посоченият в исковата молба механизъм на ПТП, а именно, че управлявайки лек автомобил л.а. с ДК №, застрахованият водач не е спрял своевременно/както той обяснява бил е заслепен от слънцето и в миг на невнимание/, за да пропусне движещата се по пешеходна пътека ищца Н.П., блъснал я е и с поведението си е нарушил предписанието на чл.119 от ЗДвП.

             По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция, вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като ответникът - застрахователно дружество, не е оборил законовата презумпция и не се установяват обстоятелства, които да изключват изцяло отговорността за нарушението.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото остана недоказано направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата П. с твърдение, че ищцата е предприела внезапно пресичане  на пътното платно без да се огледа пред движещия се автомобил и при наличие на светофарна уредба с червен сигнал. В действителност, съобразно разяснението на т.6, б.“а“ от ТР 2/2016г. ОСНК на ВКС, би било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходец, ако пресичайки пътното платно на пешеходна пътека, пешеходецът е нарушил цитираните разпоредби на чл.113 и 114 от  ЗДвП, каквото нарушение в процесния случая не се установи.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.

От събраните по делото писмени доказателства чрез представената медицинска документация, а също така и от неоспореното и изцяло кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице д-р Б.П. по безспорен начин се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла физическа травма изразяваща се в счупването на хирургичната шийка на лявата раменната кост (хумерус), наложило оперативно лечение и имобилизация и причи­нило на ищцата П. – трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, по смисъла на чл.129, ал. 2 от НК, за около 3-4 месе­ца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.Освен това е претърпяла и счупване на двете кости (лъчева - многофрагментно и лакетна в долната част и олекранона - лакетна става) на лявата предмишница в долния й край, което наложило оперативно лечение и имоби­лизация е причинило на ищцата - трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, за около 5-6 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.

Счупването на първата дланна кост на дясната /ръка/ длан, на­ложило имобилизация е причинило на ищцата - трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, за около 1-1,5 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.

Контузията на лявото коляно и разкъсно-контузната рана на ля­вата ръка са причинили, както заедно, така и поотделно на ищцата П. – временно разстройство на здравето неопасно за живота, по смисъ­ла на чл.130, ал.1 от НК, за около десетина дни от датата на травмата.

Охлузвания по лявата предмишница, китка и длан са причинили на пострадалата – болка и страдание, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, за около 3-6 дни от датата на травмата. По време на лечението на ищцата П. е било налице имобилизация на двата горни крайника - лява и дясна ръка, като за лява ръка е бил поставен гипсов ръкав, обхващащ от лявата ра­менна става до лявата длан, без пръстите, който е бил скъсен на 4 седмица до под лакетя, а за дясна ръка само гривнената става и дланта.

Периода на имобилизацията на лява ръка е бил около 40 дни и за дясна ръка около един месец (28 дни).Ищцата не е могла да си служи с лявата ръка, през периода на имобилизация, докато с дясната тя е могла да си помага, защото е била имобилизирана само гривнената става, дланта и частично пръсти­те, а движенията в раменната и лакетната става са били възможни в пълен обем.

     Движенията с лява ръка са били невъзможни и тя е имала нужда от чужда помощ за ежедневното си обслужване, обличане, измива­не и други.

   От заключението на СМЕ, се установява още,че след първата оперативна интервенция по възстановяване на целостта на счупени кости на двата горни крайника на 20.09.2017 го­дина е осъществена нова оперативна интервенция по премахване на имплантираните метали от вече зарасналите кости на 31.10. 2017 година, която също е била наложителна.Първата оперативна интервенция е била осъществена с «пълна упойка» - интратрехеална анестезия.Втората оперативна интервенция за сваляне на металните импланти е осъществена с местна анестезия с лидокаин - 1%. Установява се още,че обездвижването на крайниците, за лява ръка, най-вече е довело до ограничаване на движенията на мускулите и от там до намаля­ване на обема им /атрофия на мускулатурата/.

Тази атрофия на мускулатурата водела до увеличаване на продължителността на възстановяване на функционалността и обема на движенията на наранените крайници, най вече за лява ръка.Тя се преодолявала при последвалите физиотерапевтични проце­дури, които са били извършени от ищцата и след трето си про­лежаване в УМБАЛ „Уни Хоспитал" град Панагюрище и балнеолечението в град Стрелча.

Вещото лице в заключение е дало данни,че на ищцата П. са проведени две оператив­ни интервенции по възстановяване на целостта на счупените кости и по отстраняване на металните импланти, които са поставени за горната оперативни интервенция.

След втората оперативни интервенция пострадалата е провеж­дала физиотерапевтични процедури, както в болнично заведение така и санаториално, за възстановяване на движенията на крайни­ците в пълен обем.Тя е пролежала от 18.09.2017 година до 23.09.2017 година в ОТО при МБАЛ „Уни Хоспитал" в град Панагюрище.

На 30.10.2017 година тя е постъпила отново в ОТО, като е била изписана на 01.11.2017 година.На 27.11.2017 година постъпва във Физиотерапевтичното отде­ление при същото лечебно заведение и на 04.12.2017 година тя е изписана от него.Общо болничното лечение е било - 14 дни.Домашното лечение е било около - 63 дни.

Представените разходни документи са, както за заплатените ус­луги и медикаменти във връзка с лечението на Н.П. на констатираните травматични увреждания, така и за нейните забо­лявания предхождащи ПТП-то.Вещото лице е констатирало,че пострадалата Н.П. не е страдала от заболявания, които да са допринесли за състоянието й към настоящия момент и нямат отношение към получените травми.

   Предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен.

           Налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя ответник: противоправно и виновно поведение на водача на л.а., за настъпване на процесното ПТП, претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на произшествието /подробно описани в СМЕ и св.П Ш/ както и наличие на застрахователно отношение произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност".Счупването и имобилизацията на двете ръце, последвалите две операции, продължилото физиотерапевтично лечение,следва да бъдат обезщетени,тъй като е безспорно,че П. е търпяла болки и страдания.

         След съвкупен анализ на събраните доказателства,съдът счита за справедливото обезщетение за неимуществени вреди от посочените  травматични увреждания, които ищцата е търпяла за основателен и доказан в размер на сумата от 25 000 лева, а в останалата част претенцията до пълния претендиран размер на сумата от 150 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва, претендирана от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество -18.09.2018 година, която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.

              По отношение на имуществените вреди.

       Съдът счита, че след анализ на представените фискални бонове,фактури, рецепти и брошура за лечебна програма за рехабилитация,следва да бъде уважена предявената претенция за целият размер от 1331.44 лева представляващ сбора от заплатените от ищцата суми са за заплатените ус­луги и медикаменти за лечението на П. във връзка с констатираните травматични увреждания .Действително в СМЕ се съдържат данни,че част от сумите са за лекарства за забо­лявания предхождащи ПТП-то, но е налице предположение,че тези заболявания са се обострили и средствата изразходвани за тях, са все във връзка с общото възстановяване на здравословното състояние на ищцата,поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер.Така дължимата главница от 1331.44 лева,следва да бъде присъдена,ведно със законната лихва,считано от 18.09.2018 година, която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.

           На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъдените обезщетения в размер на 1053.25 лева, както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

           При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.

Претендират се от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото по делото адвокатът на Н.П. е осъществил безплатна адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна защита и съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част от материалния интерес по двете обезщетения, ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.П.К. сумата от   1319.94 лева.

По направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение от ответника ЗД“Бул Инс“ АД, съдът намира същото за неоснователно, тъй като се присъжда минималният размер адв. възнаграждение.

       Ответника ЗД "Бул Инс“ АД е направил разноски,съобразно представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 5922.96 лева от които 5467.96 лева адв. възнаграждение с ДДС, 400 лева за експертизи, 55 лева –депозит за свидетел и банкова такса.

         Съобразно отхвърлената част от иска на ответника му се полагат разноски в размер на 4892.37  лева.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                     Р     Е     Ш     И:

 

         ОСЪЖДА  ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София общ. Столична, р-н „", ул.„ " №, представлявано от С С П и К Д К -заедно, със съдебен адрес ***,  адв.В.А. да заплати  на ищцата Н.Г.П. с ЕГН **********,с адрес ***,със съдебен адрес *** партер офис  адв.П.К.  сумата от 25 000 лева - обезщетение за причинени  й неимуществени вреди - болки и страдания,ведно със законната лихва,считано от 18.09.2018 година, до окончателното изплащане, причинени в резултат на настъпило ПТП,при което ищцата е била блъсната на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „" с ул. „" в гр. Панагюрище от л.а. с ДК № , управляван от Н.Л.К., като за разликата над уважения размер от 25 000лв. до пълния предявен размер от 150 000 лева ,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА  ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София , общ. Столична, р-н „", ул.„ " №, представлявано от С С П и К Д К -заедно, със съдебен адрес ***,  адв.В.А. да заплати  на ищцата Н.Г.П. с ЕГН **********,с адрес ***,със съдебен адрес *** партер офис  адв.П.К. сумата от 1331.44 лева - обезщетение за имуществени вреди причинени в резултат на настъпило ПТП,при което ищцата е била блъсната на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „" с ул. „" в гр. Панагюрище от л.а. с ДК № , управляван от Н.Л.К., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2018 година, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София , общ. Столична, р-н „", ул.„" №, представлявано от С СП и К Д К -заедно, със съдебен адрес ***,  адв.В.А. да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 1053.25 лева.

ОСЪЖДА  ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София , общ. Столична, р-н „", ул.„ " №, представлявано от СС П и К Д К -заедно, със съдебен адрес ***,  адв.В.А. да заплати на адв.П.К. с адрес *** партер офис , като пълномощник на ищцата Н.Г.П. с ЕГН **********,с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение/хонорар/  в размер на 1319.94 лева /съобразно уважената част от исковете/.

ОСЪЖДА Н.Г.П. с ЕГН **********,с адрес ***,със съдебен адрес *** партер офис  адв.П.К.,***“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София , общ. Столична, р-н „", ул.„ " №, представлявано от С С П и К Д К -заедно, със съдебен адрес ***,  адв.В.А., разноски в размер на 4892.37 лева /съобразно отхвърлената част от иска/.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

                Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: