№ 171
гр. Стара Загора, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20235530200733 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 51 от 23.12.2022 г.
година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, с
което на Д. А. М. ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 2200 /две хиляди и двеста/ лева, за извършено
административно нарушение по чл.156, ал.1, във вр. с чл. 120, във вр. с чл.
119, ал.7, във вр. с чл. 119, ал.1 от Закона за управление на отпадъците.
В жалбата, чрез процесуалния представител – адвокат М. К., АК
Сливен, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено.
Претендират за направените по делото разноски.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, адвокат П. П.,
АК Стара Загора, взема становище за неоснователност на жалбата и моли
съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
1
Жалбата е неоснователна по отношение на отмяната на НП, но се
явява основателна досежно размера на наложеното наказаниие.
С обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят е
наказан на основание чл.156, ал.1, във вр. с чл. 120, във вр. с чл. 119, ал.7, във
вр. с чл. 119, ал.1 от Закона за управление на отпадъците „За неизпълнение
на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 на физическите лица се налага
глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв.“ Административното нарушение се
изразява в това, че на 13.04.2022 г. от експерти на РИОСВ е бил извършен
обход на с. Селиминово, общ. Сливен, при който на обособен терен, находящ
се в северната част на селото е констатирано наличие на части от излезли от
употреба МПС (ИУМПС). За проверката е бил съставен констативен
протокол № 009813/13.04.2022 г., в който са били обективирани 5 броя
задължителни предписания, измежду които „Предписание №1: Да се
представят в РИОСВ – Стара Загора копия на документи за собственост на
имоти с №№ 66401.79.108 и 66401.79.109 със срок на изпълнение 20.04.2022
г.“ На 18.05.2022 г. при извършена проверка по последващ контрол, отразена
в констативен протокол № 009956/18.05.2022 г., е установено, че на
21.04.2022 г. жалбоподателят не е изпълнил Предписание №1 от констативен
протокол №009813/13.04.2022 г. В тази връзка актосъставителят е възприел
извършено административно нарушение по смисъла на чл.156, ал.1, във вр. с
чл. 120, във вр. с чл. 119, ал.7, във вр. с чл. 119, ал.1 от Закона за управление
на отпадъците, във връзка с което е бил съставен АУАН № 51/27.06.2022 г.
На основание същия АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2200 лева.
От събраните доказателства по делото, съдът възприема следната
фактическа обстановка и прави следните правни изводи:
Видно от Констативен протокол №009813/13.04.2022 г., на същата
дата е била извършена проверка в с. Селиминово, общ. Сливен, в терен с
посочени координати, в който е било констатирано наличие на части от
ИУМПС. В същия терен са установени и следи от изгаряне на части от МПС,
както и голям омаслен участък. Във втори терен, южно от първия, също са
били установени части от МПС и омаслен участък. Двата терена попадали в
имоти с идентификатори 66041.79.108 и 66041.79.109 по кадастралната карта
2
на с. Селиминово, общ. Сливен, като след извършена справка се е установило,
че собственик на имотите е жалбоподателят – Д. А. М.. С оглед установената
фактическа обстановка до собственика на имота са дадени 5 броя
задължителни предписания, от които „Предписание №1 – Да се представят в
РИОСВ копия на документи за собственост на имоти с №66041.79.108 и
№66041.79.109, в срок до 20.04.2022 г. и с отговорник – Д. М.“. При
извършване на проверката е присъствала лицето Денка М.а – съпруга на
жалбоподателя. Предвид констативната част на даденото предписание и
субекта на отговорност по същото, настоящият съдебен състав намира, че
АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност правилно.
Като субект на нарушението по чл. 156, ал.1 ЗУО следва да се възприема
лицето, спрямо което е било отправено задължителното предписание, а в
случая недвусмислено е бил посочен именно жалбоподателя – Д. М..
Изпълнителното деяние на разпоредбата на чл. 156, ал.1 ЗУО се
изразява, в несъобразяване на поведението на субекта на отговорността с
предписаното от административния орган поведение. В конкретния случай,
административният орган е предписал извършването на определени действия
от страна на субекта – представяне на документи за собственост на имотите, в
които е била извършена проверка, по отношение на което последният е
бездействал. Същото бездействие е установено с последваща проверка,
обективирана с констативен протокол №009956/18.05.2022 г. Проверката е
била извършена в деловодната система и на електронната поща на РИОСВ
Стара Загора, като е било установено, че от страна на жалбоподателя при
административния орган не са постъпили документите, предмет на
Предписание №1, дадено с констативен протокол № 009813/13.04.2022 г.
Протокол №009956/18.05.2022 г. е бил изпратен на жалбоподателя с писмо
изх.№КОС-04-9956(1)/09.06.2022 г. и получен от съпругата на същия, видно
от известието за доставяне. От страна на жалбоподателя, по настоящото дело
не са ангажирани доказателства в противовес на възприетата от съда
фактическа обстановка. Така следва да се приеме, че е осъществено
изпълнителното деяние на фактическия състав на разпоредбата на чл. 156,
ал.1 ЗУО.
Визираното административно нарушение е такова на просто
извършване – за осъществяването му не е необходимо настъпването на
конкретен противоправен резултат.
3
Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата срещу НП,
че съставеният констативен протокол № 009813/13.04.2022 г. е бил нечетлив,
поради което и жалбоподателят не е успял да изпълни даденото предписание.
От представения от самия жалбоподател договор № GO000078004/27.04.2022
г., е видно, че същият е сключил договор с лице, притежаващо разрешително
по смисъла на чл. 35 ЗУО за изкупуване на отпадъчни метали. Това по
същество представлява действие по изпълнение на Предписание №2,
обективирано в същия констативен протокол, което действие е било
предприето в дадения от административния орган срок.
От субективна страна – нарушението е извършено при форма на
вината –умисъл – извършителят е бил запознат с дължимите от него действия
и въпреки това, съзнателно е бездействал в указания срок.
Налице е съставомерност на поведението на дееца по
санкционната норма на чл. 156, ал.1 ЗУО.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на
обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон,
допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи
последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в
частност – административнонаказателното обвинение е формулирано
достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере
и да организира адекватно защитата си.
По отношение на наложеното наказание, съдът намира, че АНО
неоснователно е завишил размера на определената глоба с 200 лв., над
минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 156, ал.1 ЗУО. В
обжалваното наказателно постановление не са изложени мотиви,
обосноваващи завишения размер на административното наказание. Така
настоящия съдебен състав намира, че следва да бъде изменено обжалваното
НП, като бъде намален размерът на наложената глоба от 2200 лв., до
минималния предвиден в закона размер – 2000 лв.
По искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение от страна на въззиваемия, съдът намира, че предвид
разпоредбата на чл. 143, ал.3 АПК и с оглед изхода от спора, следва да бъде
осъден жалбоподателя да заплати на административно-наказващия орган
сумата от 354,55 лв., представляваща сторените по делото разноски от
4
последния за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 51 от 23.12.2022 г.
година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, с
което на Д. А. М. с ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 2200 /две хиляди и двеста/ лева, за извършено
административно нарушение по чл.156, ал.1, във вр. с чл. 120, във вр. с чл.
119, ал.7, във вр. с чл. 119, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, като
намалява размера на административното наказание „глоба“ от 2200 /две
хиляди и двеста/ лева на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Д. А. М. с ЕГН ********** с адрес с. Селиминово,
общ. Сливен, ул. „Памуклука“ №70 да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Стара Загора сумата от 354,55 лева, представляваща
сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5