Решение по дело №86/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260040
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20201400900086
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                         гр.Враца, 18.12.2020г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 23.10.2020г., в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

 

         при участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№86 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Предявени са осъдителни искове от "Българска Агенция за експортно застраховане"/БАЕЗ/ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Е. А., срещу ЕТ "ИП - И. П.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от И. Ц. П..

         В исковата молба се сочи, че ищецът е специализирано застрахователно дружество, което предлага застраховки на плащания при износ и при сделки на територията на страната, както и застраховки на различни финансови инструменти.

         Ищецът твърди, че между него и "Юробанк България"АД е сключен застрахователен договор №1120000694749161118/16.11.2018г. за застраховане на търговски вземания, прехвърлени с договор за факторинг срещу краткосрочен вътрешен търговски риск, редакция, приета с протокол №355/09.08.2007г., и Допълнително споразумение №1/16.11.2018г., с което е осигурено застрахователно покритие на вземанията на застрахования от ответния едноличен търговец, произтичащи от продажби, осъществени в периода на валидност на споразумението от 01.12.2018г. до 30.11.2019г., като предмет на покритите рискове са неплатежоспособност и забавяне на плащането от страна на длъжника за период, по-дълъг от периода на изчакване, съгласно приложимите Общи условия, който в случая е 4 месеца от датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане по чл.18, ал.1 от Общите условия, и максимален размер на застрахователно обезщетение 90% от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит, който за ответника е 160 000лв.

         Следващото твърдение на ищеца е, че с договор за факторинг №309/02.08.2017г. и анекс №1/04.10.2018г. "Инса Ойл"ООД е прехвърлило на застрахования "Юробанк България"АД всички свои вземания от ответника, произтичащи от осъществени доставки по 10 броя фактури, подборно изброени в исковата молба, за доставени стоки на обща стойност 89 541.77лв. с ДДС, платими на отсрочено плащане от 60 дни след фактурирането. С последователни уведомителни писма с потвърждения "Инса Ойл"ООД е уведомило ответника за прехвърлянето на вземанията по процесните фактури на "Юробанк България"АД и в съответствие с чл.16 от Общите условия с декларации за реализирани доставки от 11.10.2019г., 16.10.2019г., 11.11.2019г. и 12.11.2019г. застрахованият е декларирал цедираните вземания по фактурите пред ищеца и е заплатил начислената за това застрахователна премия, като по този начин вземанията на "Юробанк България"АД по фактурите се явяват застраховани. В изпълнение на задълженията си към застрахователя с декларации за просрочени плащания, подадени чрез електронния портал на БАЕЗ от 09.12.2019г., 16.12.2019г., 06.01.2020г. и 27.01.2020г. "Юробанк България"АД е информирала ищеца за допуснато от ответника забавяне в изплащането на пълните стойности по фактурите. Поради забава на дължимото плащане от страна на ответника по издадените фактури и след настъпване на застрахователните събития "забава на плащането" застрахованият "Юробанк България"АД е депозирал пред ищеца претенции за изплащане на застрахователно обезщетение, по които ищецът му е заплатил застрахователно обезщетение общо в размер на 80 587.60лв.

         В исковата молба се твърди, че с 3 броя покани за доброволно изпълнение ищецът е уведомил ответника за настъпилата законова суброгация по чл.410, ал.1 от КЗ и го е поканил в срок от 5 работни дни да възстанови изплатените като застрахователни обезщетения суми. Поканите са изпратени на адреса на управление на ответника, който е отказал да ги получи. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, но задълженията не са погасени и след като на 13.07.2020г. на ответника е  връчена нотариална покана

         По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 81 067.54лв. - главница, включваща сумите 34 771.96г. по ликвидационен акт от 20.05.2020г., 35 242.21лв. по ликвидационен акт от 03.06.2020г. и 10 573.43лв. по ликвидационен акт от 24.06.2020г.; за сумата 482.94лв. - мораторна лихва за периода 08.06.2020г. - 27.06.2020г. и за законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

         Редовно уведомен в условията на чл.50, ал.2 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.

         В проведеното открито съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че признава съществуването на задълженията по представените от ищеца фактури и тези към "Юробанк България"АД. Заявява също, че не е запознат и няма отношения с ищеца, но му било известно, че вземанията по процесните фактури ще бъдат застраховани. Ответникът не заявява доказателствени и други искания.

         Предявените искове са  с правно основание чл.410 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

         След като анализира и прецени представените от ищеца доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         На 16.11.2018г. между ищеца и "Юробанк България"АД е сключен застрахователен договор №1120000694749161118 за застраховане на търговски вземания, прехвърлени с договор за факторинг, срещу краткосрочен вътрешен търговски риск в съответствие с Общите условия за застраховане на търговски вземания. От допълнително споразумение от същата дата и приложението към него е видно, че ответникът ЕТ"ИП-И. П." е включен в списъка на длъжниците с кредитен лимит в размер на 160 000лв..

         С исковата молба са представите Общи условия за застраховане на търговски вземания, прехвърлени с договор за факторинг срещу краткосрочен вътрешен, пазарен или непазарен търговски риск на БАЕЗ. В р.ІV, чл.18 от общите условия са предвидени задълженията на застрахования в случаите на просрочване на плащане, а в чл.24 – встъпването на застрахователя в правата на застрахования срещу длъжника – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

         Представени са декларация на "Юробанк България"АД за просрочени плащания към 09.12.2019г., 16.12.2019г., 06.01.2020г. и 27.01.2020г., в които ответникът фигурира като длъжник по конкретно посочени фактури.

         Представена е претенция на "Юробанк България"АД от 22.04.2020г. за изплащане на застрахователно обезщетение за неплатени от ответника задължения по фактури №**********/29.08.2019г., №**********/30.0.201г., №**********/20.08.2019г., №**********/03.09.2019г. и №**********/09.09.2019г. с общ размер на претенцията 38 635.51лв. Представена е претенция от 12.05.2020г. за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 39 158.01лв. за неплатени задължения по фактури №**********/20.09.2019г., №**********/20.09.2019г., №**********/26.09.2019г. и №**********/26.09.2019г. Представена е претенция от 04.06.2020г. за изплащане на обезщетение в размер на 11 748.25лв. за неплатено задължение по фактура №**********/18.10.2019г.

         С исковата молба са представени и процесните фактури, издадени от "Инса Ойл"ЕООД, ЕИК ********* за доставени на ответника горива. Представени са уведомления и подписани от ответника потвърждения за прехвърлянето на вземанията по процесните фактури на "Юробанк България"АД, в които е посочено изрично, че вземанията са прехвърлени по силата на Договор за факторинг №309/02.08.2017г.

         С ликвидационни актове от 20.05.2020г., 03.06.2020г. и 24.06.2020г. на "Юробанк България" са определени застрахователни обезщетения в размер на 34 771.96лв., 35 242.21лв. и 10 573.43лв. Заплащането на обезщетенията се установява от представените с исковата молба преводни нареждания от 21.05.2020г., 04.06.2020г. и 25.06.2020г., като са представени и изходящи от "Юробанк България"АД потвърждения за получаване на сумите от застрахователните обезщетения.

         С исковата молба са представени покани за доброволно изпълнение, с които ищецът уведомява ответника за изплатените от него на "Юробанк България"АД застрахователни обезщетения и го кани в срок от 5 работни дни да заплати същите, както и съпровождащи ги разписки за връчване на пратка. Представена е нотариална покана, връчена на ответника на 13.07.2020г. чрез нотариус Е. К., с която същият е поканен от ищеца в срок от 5 работни дни да изпълни просрочените си задължения в общ размер 80 587.60лв.

         При така ангажираните по делото доказателства и при липсата на оспорване от страна на ответника на фактическите твърдения на ищеца съдът приема следното:

         По делото е безспорно установено, че ответният едноличен търговец е бил в правоотношения по договор за търговска продажба на горива с "Инса Ойл"ЕООД по представените по делото фактури и не е заплатил уговорената в условията на отсрочено плащане цена.

         Няма спор и по факта, че вземанията по фактурите са прехвърлени от  "Инса Ойл"ЕООД на "Юробанк България"АД с договор за факторинг и ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето.

         Дефиниция на факторинга се съдържа в чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ, а именно: факторингът е покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания. Договорът за факторинг е по своята правна същност възмездна цесия и негов обект могат да бъдат съществуващи неизискуеми парични вземания, които произтичат от договори за доставка на стоки или за извършване на услуги. Факторингът е договор, с който доставчикът се задължава да продаде на фактора свои съществуващи неизискуеми парични вземания и/или свои бъдещи парични вземания, произтичащи от договори за доставка на стоки или за извършване на услуги, а факторът се задължава срещу възнаграждение да предостави на доставчика някои от следните услуги: отпускане на кредит, поемане на риска делкредере, извършване на административни и счетоводни услуги във връзка с прехвърлените вземания. Договорът за същински факторинг е обезпечителен и акцесорен договор. Той представлява система от две свързани правоотношения – това, което възниква от договора за доставка /отношение на покритие/ и това, което произтича от договора за факторинг /валутно отношение/.

         Събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме, че валидното възникване на правоотношенията по търговска продажба между ответника и "Инса Ойл"ЕООД и тези по договора за факторинг между дружеството-продавач и "Юробанк България"АД е доказано. За доказан, предвид признанието на ответника, следва да се приеме и факта за липсата на изпълнение от страна на ответника на задълженията по отношението на покритие и осъществяването на фактическия състав на цесията по чл.99 от ЗЗД, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията.

         Доказано по делото е и валидното възникване на застрахователно правоотношение между фактора и ищеца по договор за застраховане на търговски вземания, прехвърлени с договор за факторинг срещу краткосрочен вътрешен търговски риск. Ищецът е изплатил на "Юробанк България"АД застрахователни обезщетения в исковия размер, поради което има основание да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение срещу причинителя на вредата, съобразно чл.410, ал.1 от КЗ. Предпоставките за суброгацията са налице: сключен е валиден договор за имуществено застраховане на плащания по договор за продажба на стоки от търговски риск, възникнал на територията на Република България, с което плащане е причинена вреда от трето лице – съконтрахент на застрахования по договор за търговска продажба на стоки; доказан е размера на вредата в рамките на кредитния лимит, както и причинната връзка между неплащането и вредоносния резултат.

         При тези обстоятелства следва да се приеме, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълен размер, като на ищеца бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 3 242.70лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА ЕТ "ИП -  И. П.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от И. Ц. П., да заплати на "Българска Агенция за експортно застраховане"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** сумата 34 771.96лв. по Ликвидационен акт №90/20.05.2020г., сумата 35 242.21лв. по Ликвидационен акт №103/03.06.2020г. и сумата 10 573.43лв. по Ликвидационен акт №123/24.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата на главниците, считано от 03.08.2020г. до окончателното й изплащане, сумата 482.94лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 34 771.06лв. за периода от 08.06.2020г. до 27.06.2020г., както и направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 3 242.70лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: