Решение по дело №7260/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261831
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 18 март 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20201100507260
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 18.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II Б въззивен състав, в публичното заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                                 И. КИРИМОВ

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Кирмов в. гр. д. № 7260 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.              

С решение № 50349 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д. № 31135/2018 г. на СРС, I ГО, 32 състав, е признато за установено по предявените от“С.б.с.“ АД срещу М.Й.Х. искове, че М.Й.Х. дължи на „С.б.с.“ АД, както следва: сумата от 15, 90 лв., представляваща главница по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва от 03.11.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0, 38 лв., представляваща мораторна лихва за периода 18.08.2017 г. – 30.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 78723/2017 г. на СРС.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 960 лв. разноски за исковото и заповедното производство. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 300 лв. депозит за експертиза.

Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника М.Й.Х.. Депозираната въззивна жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК, поради което същата се явява допус­тима.

Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод за дължимост на процесните вземания. Навежда оплакване, че от страна на първоинстанционния съд неправилно са били оставени без уважение своевременно заявени от него доказателствени искания, поради което моли въззивния съд да допусне до разпит при режим на призоваване свидетелката И.К.М.подписала приемо-предавателен протокол – Приложение № 1 към договор за продажба на изплащане № *********/19.12.2014 г., за установяване на обстоятелството какво е предала на купувача и дали го е предала на този купувач.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „С.б.с.“ АД, с който същата се оспорва. Отправя се искане обжалваното решение да бъде потвърдено, като на въззиваемия бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

На 19.12.2014 г. е сключен договор за продажба на изплащане № ********* между „Мобилтел“ ЕАД - продавач и М.Й.Х. - купувач, с предмет съгласно глава I, чл. 2, вр. Приложение 1 – телевизор SONY R 410 32 инча, а съгласно чл. 3 закупуването на вещта при условията на договора е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставени на купувача на основание договор за услуги, сключен с продавача. Уговорено е в глава II. Цена и начин на плащане, че вещта ще бъде закупена на изплащане, като купувачът следва да внесе първоначална вноска в размер на 15,90 лева и месечни вноски в размер на 365,70 лева или общо сума в размер на 381,60 лева, като подробна информация относно дължимите вноски и плана за разсрочено плащане се съдържа в приложение № 2 към договора – погасителен план. Съгласно чл. 6.2 месечните вноски, дължими по договора се отразяват в месечните таксуващи фактури, издавани от „Мобилтел“ ЕАД до Договора за услуги.  В глава трета от договора, в чл. 9, т. 1.2 е уговорено, че продавачът има право да обезпечи вземанията си по договора /когато купувачът е физическо лице/ с поръчителство от трета страна. В глава IV Срок и прекратяване, в чл. 12.3 е уговорено, че при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача всички суми дължими до края на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми, а фактурата се издава на датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури по т. 6.2, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно Договора за услуги. В глава V Отговорност и неустойки страните са уговорили в чл. 15, че в случай, че задълженията на купувача са обезпечени с поръчителство от трета страна, поръчителят, който е изпълнил задължението на купувача, може да иска от последния всичко, което е платил вместо него, заедно с лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Съдът приема договора за годно доказателство при преценка отношенията между страните, доколкото по делото е прието заключение на СГЕ, съгласно което подписите положени на мястото за „купувач“ и „приел“ са изпълнение от М.Й.Х.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че не става ясен предметът на договора. Ясно е посочено в сключения договор от 19.12.2014 г., че същият е с предмет продажба на изплащане на телевизор SONY R 410 32 инча.

На 07.11.2014 г. "Мобилтел" ЕАД и "С.б.с." АД сключват договор, по силата на който "Мобилтел" ЕАД възлага на "С.б.с." АД, като последното приема и се задължава срещу възнаграждение и при условията и сроковете на договора да извършва кредитен скоринг (статистически анализ с цел определяне кредитоспособността на даден клиент) на потребител с цел сключване на договор за продажба на изплащане и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на Мобилтел от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от "С.б.с." АД до размера на кредитния лимит. В раздел VІІІ, т. 21 страните са уговорили срок на действие на договора от една година считано от датата на подписването му. Следователно към датата на сключване на процесния договор за продажба – 19.12.2014 г. е бил налице договор между жалбоподателя и "Мобилтел" ЕАД, като в раздел IV e уговорено поръчитеството на "С.б.с." АД за задълженията на абонати към "Мобилтел" ЕАД.

От представения препис от Приемо – предавателен протокол № 104/07.07.17 г. с приложен списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори гарантирани чрез поръчителство от "С.б.с." АД се установява, че общо 174 абоната са просрочили задълженията си в общ размер от 32 941. 20 лв., между които е и М.Й.Х. с просрочено задължение от 19,9 лв.

С платежен документ от 18.08.17 г. "С.б.с." АД е превело на "Мобилтел" ЕАД сумата 30 718, 81 лв. представляваща неплатени остатъци от договори за продажба на разсрочено плащане, гарантирани чрез поръчителство от ищеца.

От представеното от “Мобилтел“ ЕАД уведомление от 18.08.2017 г. се установява, че на 18.08.2017 г. „С.б.с.“ АД, в качеството си на поръчител по договор от 07.11.2014 г. е заплатило на „Мобилтел“ ЕАД сума в размер на 15,90 лева, представляваща просрочено задължение по договор за продажба на изплащане ********* от 19.12.2014 г., с длъжник по договора за продажба на изплащане М.Й.Х..

По делото е назначена и ССчЕ, заключението, по която е прието без възражение от страните. Вещото лице е посочило, че по процесния договор М.Х. е погасил сумата от 365,70 лева, от които първоначална вноска 15,90 лева с подписване на договора и 349,80 лева – 22 вноски по 15,90 лева, като всички плащания са правени на каса. Останала е неизплатена 23-та вноска в размер на 15,90 лева. Посочил е, че с платено нареждане № 552646 ищецът е извършил плащане на 18.08.2017 г., като към платежното има протокол № 111/01.09.2017 г., който съдържа справка – списък с абонати, за които на 18.08.2017 г.  ищецът е заплатил вместо тях задълженията им към „А1 България“ ЕАД, в т.ч. на стр. 1, ред първи фигурира М.Й.Х., за задължение в размер на 15,90 лева. Настоящата инстанция кредитира така депозираното заключение, доколкото същото е обективно, обосновано, отговорило е на поставените задачи и е изготвено от компетентно в съответната област вещо лице.

При гореизложената фактология, въззивният съд приема за налични предпоставките по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за реализиране на отговорността на ответника: доказано е наличието на валидно облигационно правоотношение между "Мобилтел" ЕАД /сега "А1 България" ЕАД/ и ответника, наличие на поръчителство спрямо ответника и наличие на задължения от ответника към "Мобилтел" ЕАД и погасяването им от ищеца.

Константна е практиката на ВКС, че длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора.

Договорът за поръчителство не е съглашение между поръчител и длъжник, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за неговото задължение. Поради горното и задължението на поръчителя да уведоми длъжника не е относимо към фактическия състав на поръчителската отговорност, а е уредено, за да бъдат избегнати посочените по-горе задължения.

Обстоятелството, че поръчителят не е уведомил длъжника за извършеното от него изпълнение, не е определящо за реализиране на встъпване в правата му. То има значение само дотолкова доколкото дава възможност на длъжника да му противопостави възраженията, които има срещу кредитора. В този смисъл са решение № 114 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1143/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г. на ВКС - IV г. о., с които се приема, че ако изплатеното задължение е съществувало, поръчителят получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил, съответно при неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител, т. е. длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му.

Поради горното, при установеното от вещото лице неизпълнение на задължение на ответника да заплати последната месечна вноска по договора за продажба на изплащане, респективно наличието на задължение на ответника към датата на плащане от поръчителя, последният е получил регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Поради това установителният иск за съществуване на вземането се явява основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има въззиваемия. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който на адв. Л. е изплатена сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение, в брой, поради което и същият служи за разписка за предадената сума. При така изложеното М.Х. следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на заплати на "С.б.с." сумата от 300 лева, сторени по делото разноски за адвокатска защита.

Воден от горното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 50349 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д. № 31135/2018 г. на СРС, I ГО, 32 състав.

ОСЪЖДА М.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "С.б.с." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** сумата 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

 Решението е окончателно.

 Председател:                         Членове: 1.                        2.