№ 135 от 11.06.2021 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 121 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от М.С., гражданин на
Република Северна Македония, роден на *** г., с адрес за призоваване: гр.
Дупница, ул. „Иван Рилски” № 15, срещу
Решение № 260037/04.03.2021
г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №
1344/2020 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 30-0000153/29.10.2020
г., издадено от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” – Кюстендил в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията (МТИТС). С
посоченото наказателно постановление на М.С. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00
лева за
нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41
от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение
на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда
за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (Наредба №41/04.08.2008 г.). В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
М.С. не се явява и не се представлява в съдебното
заседание по делото. Представя писмена защита с вх. № 2299/07.05.2021 г. по описа на съда.
Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” към
МТИТС не се представлява в съдебното
заседание по делото и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 30-0000153/29.10.2020
г., издадено от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” – Кюстендил в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” към МТИТС. Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че на
29.10.2020 г. около
13:20 часа в района на с.
Гърляно, на главен път Е-871, при пътен кантон в посока с. Раненци, М.С.,
гражданин на Република Северна Македония, е управлявал съчленено превозно средство в състав от товарен автомобил – седлови влекач „МАН
ТГА”, с рег. № Е 1402МР, от категория N3,
собственост на „ТТМЕ ТРКИНГ” ЕООД, гр. Дупница,
и полуремарке „ФЛИЕГЛ”, с рег. № Е2320ЕЕ,
от категория 04, собственост на „ТМ Логистик” ООД, гр. Петрич, като извършва обществен международен автомобилен превоз
на товари (термопанели) по маршрут от Република България за Република Северна
Македония, видно от CMR с дата 29.10.2020 г., без да
притежава карта за квалификация на водача. На М.С. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 275376/29.10.2020 г., в който нарушението
е квалифицирано по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление, в
което са
възпроизведени фактическите констатации по същия. В
производството пред районния съд са разпитани актосъставителят и свидетелят по
акта, които с показанията си потвърждават констатациите в
него. Районният съд е приел от правна страна
компетентност на административнонаказващия орган, липса на допуснати нарушения
в процедурата по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното
постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
съответно в акта и в наказателното постановление, доказано административно нарушение и законосъобразно наложено
наказание. По
посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание настоящият
касационен състав намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилни
са изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, и доказано
противоправно деяние на
нарушителя. Процесните АУАН и НП са съставени в
предвидените за това срокове и от надлежни
органи. Наказателното
постановление е издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” към МТИТС, съобразно Заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията, издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПр.
Неоснователно
е възражението на С. за неспазване на тридневния срок за
възражения, регламентиран с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Тази норма важи за общия случай на съставяне на АУАН, но не и когато са налице
предпоставките, визирани в чл. 44, ал. 4 от ЗАНН –
липса на постоянен адрес на нарушителя в Република България. М.С. е гражданин на
Република Северна Македония, без постоянен адрес на територията на Република България, поради което законосъобразно процесният АУАН е връчен незабавно, в деня на съставянето му, на наказващия орган. Съгласно чл. 44, ал. 4, изр. 2 от ЗАНН към
акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача. Даването на такива срещу съставения АУАН е право на нарушителя в
административнонаказателното производство. След
като актът е предявен на нарушителя, той може да
направи възражения по
него, в общия случай в тридневен срок от
подписването му, а в изключението, когато нарушителят няма постоянен адрес в
Република България – само при подписването му. Процесният
АУАН е предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, с което
му е осигурено правото на писмени възражения по
него. С. не
е упражнил правото си за даване на писмени обяснения
или възражения по акта. Само в случай че нарушителят даде
писмени обяснения или възражения, същите на основание чл. 44, ал. 4, изр. 2 от ЗАНН
следва да се приложат към акта.
Неоснователно е възражението на М.С. за нарушаване
на правото му на защита, тъй като не му е осигурен превод
на процесните АУАН и НП. Нормата на чл. 21, ал. 2 от НПК дава
възможност на лицата, които не владеят български език, да се ползват от родния
си език или от друг език, като в тези случаи се назначава преводач. Нормата на чл. 55, ал. 4 от НПК
предоставя това право на обвиняемия. Същата отразява
националните мерки по транспониране на Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство. Приложното поле на тази директива
обаче не касае конкретния случай, тъй като съгласно чл. 1, § 3 от същата, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред такъв съд, директивата се
прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Подобно е и приложното поле на Директива 2012/13/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на
информация в наказателното производство (вж. чл. 2, § 2). Правото на справедлив
съдебен процес по чл. 6, § 3, б. „а” и „е” от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) за
информиране на лицето на разбираем за него език за характера и причините за
обвинението и за ползването безплатно услугите на преводач, ако не разбира и не
говори езика на съда, касаят извършени криминални престъпления и са приложими в
съдебното производство. Следователно, липсата на назначен преводач на дееца в
досъдебната фаза на административнонаказателно производство не води до
нарушаване на правото му на защита и справедлив процес, тъй като
назначаването на преводач не е въведено като абсолютно задължение за органа,
водещ разследването по правилата на ЗАНН. Освен това в
случая няма
данни С. да не е разбрал обвинението срещу него.
В съдържанието на процесния АУАН е отбелязано, че той
няма възражения по същия.
Процесните
АУАН и НП съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите
обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните
елементи на нарушението по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008
г., са посочени ясно в акта и в
наказателното постановление. В случая осъществяваният превоз е обществен по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби (ДП) на ЗАвтПр и международен по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвПр. Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. водачите на моторни превозни средства,
за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или
D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или
превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на
водача. Разпоредбата на чл. 93 ал. 1, т. 1 от
ЗАвтПр, в приложимата редакция (ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
предвижда, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции,
от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва с глоба в размер на 2000,00 лева при първо нарушение. В
случая санкционната норма е приложена правилно. Същата
ясно и недвусмислено сочи като подлежащ на административнонаказателна
отговорност водачът на моторно превозно средство, извършващ обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари, както без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, така и без заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от ЗАвтПр и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Наредба №41/04.08.2008 г. е издадена във
връзка с прилагането на ЗАвтПр. Наложеното
наказание глоба в размер на 2000,00 лева е правилно определено,
доколкото санкционната разпоредба на чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП
определя наказанието в абсолютен размер, което изключва възможността на
административнонаказващия орган за преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В случая липсват обстоятелства, които да
сочат, че процесното нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради
което не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното
наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил,
районният съд е постановил правилно решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 260037/04.03.2021
г., постановено по АНД №1344/2020
г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.