Мотиви към Присъда № 40,
постановена на 14.02.2019г. по н.о.х.д. № 5729 по описа на Районен съд –
Варна за 2018г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт на С.Я.Я. за това, че на 12.08.2018 г. в гр. Варна, отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон „Хуауей Р 10 лайт", ведно със СИМ карта към „А1 България",
стъклен протектор, прозрачен силиконов гръб, лична карта, датска жълта карта,
два броя дебитни карти, парична сума от 85.00 лева, всички вещи на обща
стойност 521,81 лева /петстотин двадесет и един лева и осемдесет и една
стотинки/, от владението и собственост на С.М.Н., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои -престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин. Предлага за извършеното по
отношение на него да бъде наложено наказание към минималния предвиден в закона
размер предвид ниската стойност на отнетото имущество.
Защитникът на подсъдимия на
свой ред сочи, че виновността на подзащитния му е
установена в хода на наказателното производство, като посочва, че определеното
от съда наказание в случая следва да бъде намалено с 1/3.
Подс. С.Я.Я. посочва, че
съжаляват за извършеното и то няма да се повтори.
В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума посочва, че
иска условно наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
С.Я.Я. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, не работи, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********.
На 12.08.2018 г., св. С.Н. заедно
със свои приятели била на
хаус-парти в бар „Макалали“, няходящ
се на крайбрежна
алея „Капитан Георги Г. ***.
Около 04.30 - 05.30 ч. в заведението
вече почти нямало клиенти, а преди да си
тръгне св. Н. решила
да посети санитарния възел.
Тъй като на
масата, където били настанени - в близост до пулта
на дисководещия, седели нейните приятели, след като станала от
мястото си, свидетелката оставила на облегалката на стола дамската
си чанта, съдържаща мобилен телефон марка „Хуауей Лайт 10" със стъклен протектор
и прозрачен сиконов гръб, с абонатен номер СИМ към ,.А-1"
0889/038068 на името на баща й /М.Д./, българска лична карта, датска жълта
карта на нейно име, българска
дебитна карта на банка „ДСК" и датска дебитна карта „Мастър кард",
както и парична сума от 85 лева.
В това
време св. К.М., която
била с компания на същото парти
в бар „Макалали" се намирала при
дисководещия в заведението
и поръчвала музикален поздрав за своите
приятели.
Връщайки се на
масата, където те били настанени
- на терасата на бара 12 ет./, тя забелязала
на облегалката на стол, в близост
до пулта дамската чанта на св. Н..
Решила, че е на
някой от нейната компания, взела я и като се върнала на
масата, където се били настанили
с приятелите й, я оставила на дивана на
които седели тя, подс. С.Я. и други техни приятели.
Подсъдимият попитал св.
М. каква е тази чанта и на
кого е, а тя му отговорила, че не знае,
както и че взела чантата, за да не
я открадне някой.
В подходящ момент и незабелязано от всички, Я. взел
дамската чанта, отдалечил се на
разстояние в сепаре в съседство, отворил и огледал чантата, като взел наличното
в нея съдържание - мобилният телефон, документите и паричната сума, а чантата оставил зад възглавниците
на дивана в сепарето, след което незабавно напуснал заведението.
Междувременно
св. Н. се върнала при своите приятели и забелязала, че дамската й чанта я няма.
Попитала ги какво се е случило, но никой не бил забелязали нищо нередно, тъй
като и останали с впечатление, че тя взела чантата в себе си. Всички заедно
предприели търсене на личните вещи на Н..
Не
след дълго св. М. разбрала, че св. Н. търси дамската си чанта. С намерение да я
върне повикала Н. на терасата. Тогава св. М. установила, че чантата не била на
мястото, където я била оставила. В същия момент констатирала, че и подс. Я., с когото по-рано говорели за нея, отсъствал.
На
св. Н. тя обяснила изцяло безкористните си подбуди, поради които била взела
чантата, а също така изказала предположение, че вероятно Я. е взел чантата.
По-късно,
празната дамска чанта била открита в сепаре на втория етаж в заведението, зад възглавниците
на дивана, където била скрита от Я..
Междувременно,
след като напуснал бар „Макалали“ и се отдалечил на
значително разстояние от него, обвиняемия прегледал горепосочените документи и
доколкото не представлявали интерес за него ги изхвърлил по пътя. Паричната
сума задържал за себе си, а мобилния телефон продал за 40.00 лв. в денонощна
заложна къща, находяща се на ул. „Капитан Райчо"
в гр.Варна.
От
заключението на изготвена съдебно-оценителна експертиза се установява, че
пазарната оценка на инкриминираните вещи е в размер на 521,81 лева.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза на С.Я.Я. е видно, че същият не страда от психично разстройство.
Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества.
Към
момента на извършване на деянието на 12.08.2018 г. е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Той може да носи наказателна
отговорност.
Физическото
и психическото му състояние позволява правилно да възприема фактите, които имат
значение по делото и да участва пълноценно в наказателното производство.
От
приобщената справка съдимост е видно, че Я. е с чисто съдебно минало към датата
на извършеното от него деяние.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на
подс. С.Я.Я., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от всички налични по делото гласни доказателства,
както и от приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в
това число справка за съдимост, експертни заключения, подробно описани по вид и
констатации по-горе в настоящото изложение.
По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в
показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията
са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно
производство) съдът да се довери на изготвените на досъдебното производство
експертни заключения, посредством които да приеме за установена стойността (в
това число общата) на всички инкриминирани вещи, психическото състояние на
дейците към момента на извършване на инкриминираните действия, които са в
унисон с останалите налични по делото гласни доказателства.
Подсъдимото лице на свой ред призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. С.Я.Я. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в
разпоредбата на чл. чл.194, ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че на
12.08.2018 г. в гр. Варна, е отнел (установил е своя фактическа власт) чужди
движими вещи - мобилен телефон „Хуауей Р 10 лайт", ведно със СИМ карта към „А1 България",
стъклен протектор, прозрачен силиконов гръб, лична карта, датска жълта карта,
два броя дебитни карти, парична сума от 85.00 лева, всички вещи на обща стойност
521,81 лева /петстотин двадесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, от
владението и собственост на С.М.Н., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои (с оглед обстоятелството, че същият се е
разпоредил в своя полза с отнетия мобилен телефон).
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият е действал
при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на
извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния
резултат.
По отношение вида и размера на
наложените наказания:
Предвид обстоятелството, че подс. Я. беше признат за виновен в извършване на
инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. чл.194,
ал.1 НК предвижда за подобно деяние в техния случай наказание „лишаване от
свобода” за срок до осем години.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия чистото му
съдебно минало, като не констатира отегчаващи отговорността такива, поради
което и определи наказанието да бъде в размер към минималния допустим от
наказателния закон, а именно „лишаване от свобода“ в размер на една година,
което на основание чл. 58а НК да бъде редуцирано с 1/3, като в крайна сметка прие
Я. да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.
Въпреки чистото съдебно минало на дееца съдът
намери, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо
отговорността му обстоятелство поради което и прие, че наказанието на същия
следва да се определи при условията на чл. 54 НК.
Доколкото в случая се касае за лице в
сравнително млада възраст, съдът намери, че постигане целите на наказанието в
случая не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание,
поради което определи изтърпяването му да се отложи на основание чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати и сторените по делото
разноски в размер на 143, 06 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: