РЕШЕНИЕ
№ 1906
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110115762 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Т. ИВ. П.,
ЕГН ********** срещу ЗД „Б. И.“АД, ЕИК *, гр. София, с които ищецът
претендира от съда да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата от 2000 лв. главница и сумата от 17,22 лв. обезщетение за
забава в плащането на посочената главница, за периода от датата на забавата
28.09.2021г. до деня предхождащ предявяването на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сторените във връзка с делото разноски
включително и адвокатско възнаграждение съгласно представен списък на
разноските. Сочи и банкова сметка, по която да бъдат заплатени
претендираните суми.
Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове със
сключена между страните спогодба от 27.08.2021г., по силата на която
ответникът в качеството на застраховател по застрахователна полица №
BG/02/120000424485 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност",
сключена между него и А. Д. Н., ЕГН **********, за застраховане
отговорността на водачите на МПС „Лексус РХ-300" с peг. №* от една страна
и Т. ИВ. П., ЕГН **********, от гр. Варна в качеството му на Бенефициент,
от друга страна, ответникът се е задължил да изплати на Бенефициента сума в
размер на 2000, 00 лв. /две хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени от последния имуществени и неимуществени вреди, възникнали
от ПТП осъществено на 30.01.2021г. Съгласно клаузата на т.2 от p. ІІ на
1
споразумението Застрахователят се е задължил да изплати посоченото
обезщетение от 2000 лв. в срок от един месец от датата на подписването му -
27.09.2021 г. по посочена в същата точка банкова сметка.
В договорения между страните срок, доброволно плащане не е
последвало, поради което за ищеца е възникнало материалното му субективно
право да претендира от ответното дружество исковата сума от 2000 лв. на
основание сключеното между страните по спора споразумение, имащо
характер на договор за спогодба.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба излага, че оспорва
изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между
ответното дружество и Т. ИВ. П., ЕГН ********** е сключено споразумение,
по силата на което ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата в
размер на 2000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди във
връзка със застрахователно събитие от 30.01.2021г., по повод на което е
образувана щета № ********** при ответното дружество.
Сумата в размер на 2000 лева по щета № ********** е заплатена по
посочената от ищеца банкова сметка на 26.11.2021г. Представя и моли съда
да приеме препис от платежно нареждане, установяващо това обстоятелство.
Доколкото не оспорва елементите на фактическия състав, обуславящ
вземането на ищеца, а оспорва иска единствено поради извършено вече
погасяване на сумите, се противопоставя на всички доказателствени искания
на ищеца, които са заявени.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.
Със становище от 17.05.2022г. ответникът заявява, че поддържа
отговора на исковата молба, като прави искане делото да се разгледа в негово
отсъствие. В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща
представител.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна.
Със застрахователна полица № BG/02/120000424485 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност", сключена между ответника „БУЛ
ИНС“ АД и А. Д. Н., ЕГН **********, е застрахована отговорността на
водача на МПС „Лексус РХ-300" с peг. №*.
На 30.01.2021г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, като Д.
А. Д., ЕГН **********, в качеството си на водач на МПС „Лексус РХ-300" с
peг. №* е станал причина за настъпване на ПТП. Вследствие на ПТП на
ищеца, като пострадало лице, са причинени имуществени и неимуществени
вреди.
Във връзка с настъпило на 30.01.2021г. ПТП с участието на водача на
МПС „Лексус РХ-300" с peг. №* и ищеца, като пострадало лице, в ответното
2
застрахователно дружество е образувана ликвидационна преписка по щета №
**********.
По силата на подписано между страните споразумение от 27.08.2021г.,
ответникът „Б. И.“ АД, в качеството на застраховател по застрахователна
полица № BG/02/120000424485 за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност", сключена между него и А. Д. Н., ЕГН **********, за
застраховане отговорността на водачите на МПС „Лексус РХ-300" с peг. №*,
се е задължил да изплати на ищеца Т. ИВ. П., в качеството му на
Бенефициент, сума в размер на 2000,00 лв., представляващи обезщетение за
претърпени от последния имуществени и неимуществени вреди, възникнали
от ПТП, настъпило на 30.01.2021г. Съгласно договореното в т.2 от p. ІІ на
споразумението, ответникът се е задължил да изплати обезщетението в срок
от един месец по банкова сметка с титуляр адв. А.П. Х..
Договореното по споразумението обезщетение от 2000 лева не е било
заплатено в срок от ответното застрахователно дружество, поради което
ищецът е предявил исковата претенция по настоящото дело за заплащане на
същото, ведно с обезщетение за забава в размер на 17.22 лева, начислено от
28.09.2021г. до деня предхождащ предявяването на исковата молба –
28.10.2021г.
От представеното с отговора на исковата молба платежно нареждане от
26.11.2021г. се установява, че след предявяването на исковете, в хода на
съдебното производство, ответникът е заплатил на ищеца претендираната по
делото сума за главница в размер на 2000 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Доказателствената тежест в настоящото производство се разпределя
съобразно правилата на чл.154 от ГПК, тоест всяка от страните носи тежестта
да установи положителните факти, на които се позовава и от които извлича
изгодни за себе си правни последици.
От представените писмени доказателства по настоящото дело се
установява, че в полза на ищеца срещу ответника е възникнало изискуемо
вземане за обезщетение в размер на 2000 лева по подписаното между
страните споразумение от 27.08.2021г., което е следвало да бъде заплатено от
ответника в срок до 27.09.2022г. Задължението не е било заплатено от
ответника до датата на предявяване на исковата молба в съда.
Едва в хода на съдебното производство ответното дружество е
заплатило на ищеца претендираната по делото сума за главница в размер на
2000 лева. Съдът приема, че с извършеното плащане ответникът е признал
искът за главница.
На осн. чл. 235, ал.3 ГПК съдът взима в предвид фактите, които са
осъществени в хода на съдебното производство и са от значение за спорното
право. Плащането на процесната сума от ответника е именно такъв факт. След
3
предявяване на исковата молба в съда на 29.10.2021г. от ответника е
депозирана платежно нареждане от 26.11.2021г. за извършен банков превод
от 2000 лева по посочената в споразумението банкова сметка с титуляр
адв.А.П. Х., с която ответното застрахователно дружество установява
плащане на претендираната сума за главница в пълен размер.
При така изложеното и с оглед приложение на разпоредбата на чл. 235,
ал.3 ГПК, предявеният иск за главница от 2000 лева следва да бъде отхвърлен
в цялост, поради извършено плащане на претендираната сума в хода на
съдебното производство.
Основателна се явява претенцията за обезщетение за забава в размер на
17,22 лева, изчислена върху главницата от 2000 лева, за периода от датата на
забавата 28.09.2021г. до деня предхождащ предявяването на исковата молба -
28.10.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В настоящия случай е безспорно, че към 28.09.2021г., когато е изтекъл
договореният в споразумението от 27.08.2021г. срок за заплащане на
обезщетението от 2000 лева, същото не е било заплатено, поради което,
считано от 28.09.2021г., ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащането
на мораторна лихва. Като основателна и доказана претенцията по чл.86 ЗЗД
следва да бъде уважена цялост.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни
разноски в общ размер на 800 лева, от които: 130 лева - заплатена държавна
такса по настоящото дело и 670 лева - адвокатско възнаграждение. Съдът
счита възражението на ответната страна за прекомерност на
адв.възнаграждение за неоснователно, доколкото същото е съобразено с
Наредба №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адв.възнаграждения.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Т. ИВ. П., ЕГН ********** от **9
срещу ЗД „Б. И.“АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление **,
представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К. за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/,
представляваща неизплатено обезщетение по подписано между страните
споразумение от 27.08.2021г. за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, възникнали от настъпило на 30.01.2021г. ПТП с
участието на водача на МПС „Лексус РХ-300" с peг. №* и ищеца, за което е
образувана ликвидационна преписка по щета № ********** при ответника,
4
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление **, представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д.
К. ДА ЗАПЛАТИ на Т. ИВ. П., ЕГН ********** от ** сумата от 17,22 лв.
/седемнадесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 2000 лева по подписаното между страните
споразумение от 27.08.2021г., начислено за периода от 28.09.2021г. до
28.10.2021г., на осн.чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление
**, представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К. ДА
ЗАПЛАТИ на Т. ИВ. П., ЕГН ********** от ** сумата от 800 лева за
направени по делото разноски,представляващи 130 лева - заплатена държавна
такса по настоящото дело и 670 лева - адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5