Р Е Ш Е Н И Е
№ 147/05.04.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 53 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба от сдружение „Национална асоциация Правна инициатива за отворено управление“/Сдружението/, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.Св.Климент Охридски № 5А, ет.5, ап.510, представлявано от изп.директор Е.С.Р., против решение № РД-02-14-60/14.01.2022 г. на директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“/УТС/ към МРРБ и управляващ орган по програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014-2020. С решението на сдружение „Национална асоциация Правна инициатива за отворено управление“ е определена финансова корекция по диференциалния метод в размер на 1140 евро с ДДС, по договор от 06.08.2019 г., сключен с „Център за професионално обучение и ориентиране“ ООД на стойност 19 880.77 евро без ДДС/ 23 856.92 евро с ДДС/
С жалбата се изразява категорично становище, че решението за определяне на финансова корекция, е издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с целта на закона, поради което и е незаконосъобразно. В писмена молба се твърди, че не е налице нарушение на разпоредба на национален или на европейски нормативен акт. Излагат се съображения за липса на фактически констатации, подведени под посочените правни основания, мотивирали издаването на акта. Неправилна квалификация на твърдяната нередност, а именно, че твърдяното нарушение е квалифицирано като нарушение по приложенията на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, а процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, т.е. финансовата корекция е определена на невярно фактическо основание. Твърди се несъответствие между правните изводи на органа и предложението му за налагане на финансова корекция, което несъответствие препятства правото на защита. Задължително е в акта да се посочи кой от двата подхода - диференцирания или пропорционалния е приет като приложим от органа, т.к. в акта се сочи, че финансовата корекция се определя по т.2 от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, т.к. там се допуска различен размер на финансова корекция, в зависимост от тежестта на нарушението, но в проценти, а в случая е приложен диференциалният подход, което е в противоречие с материалния закон като такова по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Твърди се, че в оспореното решение се обсъждат въпроси, свързани с доброто финансово управление, икономичност, ефикасност и ефективност при разходването на публични средства в рамките на възлагането и изпълнението на договор.
Счита се, че за да бъде доказано нарушение на съставните на принципа за добро финансово управление по чл. 33 от Регламент (ЕС) № 2018/1046 принципи на икономичност, ефикасност и ефективност, е необходимо наличието на нарушение на допълнително скрепени със закон задължения на бенефициера, гарантиращи спазването им. Никъде в решението не се коментира според оспорващия, кои са тези законови правила, които не са спазени от бенефициера, и което неспазване е довело до нарушаване на визираните принципи. Съгласно решението, за субстрат на нарушението е определено заплащането на договорени разходи, за които се твърди, че не са реално извършени, без при това да се сочи, коя е онази разпоредба, забраняваща участието на едни и същи участници в двата проведени семинара по проекта, нито да е ясно посочено, защо се приема, че не са извършени разходите за участниците от Сърбия във втория семинар.
Предвид липсата на нарушена норма на националното или европейското законодателство, се сочи, че не може да се направи заключение за съставомерност на съответни действия или бездействия на бенефициера. Релевират се и подробни доводи за недоказаност на твърденията на административния орган за нарушаването на принципа за добро финансово управление. Твърди се, че с решението не са изложени каквито и да било мотиви, които да позволяват заключение, че посочената цена е неправомерна и не е била заплатена. Не на последно място, се счита, че решението е издадено в нарушение на установената в закона процедура, като заключенията на УО са бланкетни, а самия индивидуален административен акт е немотивиран. Сочи се, че в конкретния случай възраженията на жалбоподателя е буквално преписано, без да е налице дължимото обсъждане на твърденията на бенефициера.
Иска се е отмяна на това решение като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса.
Ответникът, чрез пълномощника юрк.Ст.Д., в представени по делото две молби, излага доводи да неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че решението е издадено от оправомощено лице, в рамките на делегираната му компетентност, при достатъчно посочване на фактическите и правните мотиви за определяне на финансовата корекция. Същото е издадено в съответствие с чл. 59 от АПК, като са посочени правните и фактически основания. Оспорваният акт е издаден в изисканата от закона писмена форма, като от формална страна съдържа както фактически, така и правни основания в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от . Констатираното от издателя на акта нарушение е класифицирано като такова по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ , във връзка с т.2 от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от по Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата/. Посочени мотивите за прилагане на диференциран метод съгласно чл.3, ал.2 от Наредбата. Според ответната страна при определяне на финансовата корекция по основание и размер са спазени административнопроизводствените правила. Излагат се и подробни съображения по отношение на съответствието на решението с материалноправните разпоредби. Твърди, че решение № РД-02-14-160/14.01.2022 г. на УО е правилно и законосъобразно, същото е издадено в рамките на компетентността на УО да управлява и контролира на национално ниво разходването и възстановяването на одобрените средства по Програмата, с цел постигане на основаните цели и приоритети, поставени от държавите-членки, поради което и моли съда да отхвърли жалбата на сдружението. Моли се и за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Няма спор между страните, че сдружение„Национална асоциация Правна инициатива за отворено управление“ е бенефициер по сключен административен договор с МРРБ / договор за субсидия по инструмента за предприсъденинителна помощ ІІ № РД-02-29-87/16.05.2029 г. по проект № СВ007.2.22.078, финансиран по програма ИНТЕРГЕГ ИПП България - Сърбия 2014- 2020 г. Договорът касае предоставяне от УО на сдружението безвъзмездно финансиране по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП, по проектно предложение, озаглавено „ Младежка мрежа да икономически обмен в трансграничния регион“. Общият размер на бюджета по проекта е 146 343.13 евро, а общата сума на договора се изчислява на 135 263.34 евро, който представлява максимален общ размер на ИПП и националното публично участие на България. Срокът за изпълнение е 15 месеца.
В изпълнение на този договор, сдружение „Национална асоциация Правна инициатива за отворено управление“ е сключило договор с „Център за професионално обучение и ориентиране“ ООД на стойност 19880.77 евро без ДДС/ 23 856.92 евро с ДДС/.
По данни от уведомление за съмнение за нередност с № УТС- 989/23.03.2021 г., постъпило в Министерство на регионалното развитие и благоустройството/ писмо на л.35-40 от делото/, при проверка по изпълнението на този договор за услуги за “Организиране на проектните събития“, е установено: 1. „ Във връзка с изпълнението на дейност 5 „Предоставяне на IT обучение на неспециалисти „Ново начало“ са организирани две обучения в Монтана. Обучението за първата група е проведено от 27.07 до 05.08.2020 г., а за втората от 06.08-15.08.2020 г. Според описанието на дейността в апликационната форма на всяко обучение е предвидено да присъстват 15 участници, като всяко обучение трябва да продължи 10 дни. Броят на участниците на 15.08.2020 г. е само за 9, останалите списъци включват по 15 участници.
В бюджета на Водещия партньор са планирани разходи за кетъринг - за кафе паузи, напитки и обеди за обученията „Ново начало“, както следва - 2 обучения х 10 дни х 15 участници х 15 евро - 4500 евро.Според списъка с участници броят лицата, взели участие в обученията, е както следва: за 19 от дните - по 15 участници всеки ден, а за 15.08.2020 г. - регистрирани са само 9 участника. Съгласно приемо-предавателния протокол от 15.8.2020 по договора за услуга „Организация на събития по проекта“, сключен с „Център за професионално обучение и ориентация“ ООД, предоставени са кафе паузи, напитки и обеди за 2 обучения х 10 дни х 15 участници, което не съответства на броя участници, съгласно присъствените списъци. В заключение, общият брой на допустимите разходи за събитията обхваща 294 х 15 евро = 4410 евро, като неправомерни се явяват разходите в размер на 90 евро.
2. Във връзка с изпълнението на дейност 8 „Семинари „ИТ бизнесът се среща с младежите“ в България са организирани 2 семинара, проведени смесено - присъствено и с онлайн участие. Според описанието в аплнкационната форма на всеки семинар в България ще присъстват 30 студенти - 15 от България и 15 от Сърбия. Предвиждан резултат от дейността: 60 студента да вземат участие в семинари „ИТ бизнесът среща младежта“. В първия семинар, проведен на 17 и 18 септември 2020 г., са взели участие 15 български участници. Във втория семинар, проведен на 24 и 25 септември 2020 г., има 15 български участници, от които 8 души също са участвали в първия семинар. Дублираните имена на участници са: Памела Д., Моника Бойкова, Ивайла Иванова. Владимир Николов, Катерина Петрова, Виолета Генадиева Ванеса Петрова, Деница Ценкова. Предвид факта, че дневният ред на семинарите е един и същ и според описанието на дейността 30 български участници трябва да присъстват на семинарите по Дейност 8, допустимите участници от втория семинар в гр. Монтана са 7 души. Общият брой на допустимите участници е 22. Съгласно приемо-предавателния протокол от 25.09.2020 г., са предоставени паузи за кафе, напитки и обеди за семинарите „ИТ бизнесът се среща с младежите“ 2x2 дни х 30 участници, което не съответства на действителното изпълнение на дейността - 2 дни х 15 участници и 2 дни х 7 участници. В заключение, общият брой на допустимите разходи за двата семинара в Монтана обхваща 15 участници за 2 дни от първия семинар и 7 участници за 2 дни от втория семинар или общо 44 участници х 15 евро = 660 евро, докато разходите в размер на 1140 евро се явяват неправомерни…“
Приемайки възраженията на сдружението за неоснователни, с изключение на първото възражение за броя участници на 15.08.2020 г., което е прието за основателно, ръководителят на УО по програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014-2020 издал оспореното пред настоящата инстанция решение № РД-02-14-60/14.01.2022 г. Решението е съобщено на жалбоподателя на 19.01.2022 г., като мотиви в решението е прието становището, посочено и в писмото по регистрирания сигнал за нередност. Като доказателства са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на оспореното решение
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от адресат на акта, неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния 14-дневен срок. Решението е получено от оспорващия на 19.01.2022 г., а жалбата е подадена чрез органа с вх.№ от 03.02.2022 г. /изпратена на 02.02.2021 г. чрез куриерска фирма/ л.35-36 от делото/ и не се оспорва от ответника, че същата е в срок.
Оспореното решение има характер на индивидуален административен акт – волеизявление на овластен административен орган, пораждащо конкретни неблагоприятни последици за адресата, за който изрично е предвидена възможност за провеждане на съдебен контрол.
Решението, издадено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл.70, ал.1, т.3 във връзка с §5, т.4 от ДР на ЗУСЕСИФ и §1, т.2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, е постановено от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Оспореният акт е издаден от Управляващия орган по програмата за сътрудничество „Интеррег ИПП България – Сърбия 2014.2020“. Това е програма за трансгранично сътрудничество, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, но осъществявана не на национално равнище чрез оперативните програми, а на регионално ниво в Европейския съюз. Съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, законът се прилага и за програмите за европейско териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях право на Европейския съюз и сключените междудържавни договори. Със закон, приет от 43-то Народно събрание на 07.09.2017 г. е ратифициран Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия. Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 75 от 15.09.2017 г. и е в сила от 15.09.2017 г. Съгласно Меморандума „По отношение на Република България като държава – членка на ЕС, участваща в Програмата, са в сила правилата, приложими за европейското териториално сътрудничество, заложени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 и Регламент (ЕС) № 1299/2013, както е предвидено в раздел VІ, глава II на Регламент (ЕС) № 447/2014. Управляващ орган е Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България е определена за единствен Управляващ орган (УО) съгласно член 123 (1) на Регламент (ЕС) № 1303/2013. УО е отговорен за управлението и изпълнението на Програмата в съответствие с принципите на добро финансово управление и разпоредбите на член 125 на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 23 (1), (2) и (4) на Регламент (ЕС) № 1299/2013.“ С оглед на така действащата нормативна уредба - правото на Европейския съюз, международният договор и националното право, УО е компетентният орган да определи финансова корекция на бенефициера. Освен, че УО е компетентен да определи финансова корекция, с оглед на задължението му по Меморандума и на разпоредбата на § 5 ЗУСЕСИФ, именно по реда на ЗУСЕСИФ следва да бъде осъществен и гарантираният от Меморандума на бенефициера механизъм за разглеждане на жалба досежно отпускането на средства от програмата. В чл.3, ал.6 от Меморандума се съдържа дефиниция за нередност“ всяко нарушение на разпоредба относно приложимите правила и договори, произтичащи от действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имало като резултат нарушаване на общия бюджет на Европейския съюз чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза…“, следва да се приеме, че за целите на Програмата, нередността ще има съдържание идентично с това по чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013, съответно по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.20 „Нередности и възстановяване на неправомерно платени средства“ ал.1. Съгласно член 72 (з) от Регламент (ЕО) № 1303/2013 всяка държава-участничка е отговорна за предотвратяване, разкриване, коригиране и докладване на нередности, включително измами, както и за възстановяване на неправомерно платени средства на бенефициентите, намиращи се на нейна територия (в т.ч. и лихвите в случай на просрочени плащания). И двете страни се задължават да уведомят Европейската комисия за всяка регистрирана нередност и редовно да информират Комисията за напредъка на административните и съдебните производства.
Няма спор и по компетентността на органа, издател на административния акт.
Решението е издадено в задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като фактическо основание за издаване на акта е посочен сигнал за нередност. Сдружението е уведомено за констатираната нередност. С решението си, УО по програма „Интеррег ИПП България – Сърбия 2014-2020“ реално приключва сигнала за нередност, с определяне на финансова корекция на сдружението.
Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. В чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ е предвидено, че решението по, ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по, ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. В настоящия случай съдът намира, че изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е спазено. Представени са възражения от страна на жалбоподателя, във връзка основателността на регистрирания при УО сигнал, който са обсъдени в решението, макар в жалбата да се твърди, че възражението не е обсъдено. Дори първото възражение относно броя на участниците на 15.08.2020 г. е прието за основателно. В случая решението не е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, но същият не е преклузивен.
Материалната законосъобразност на акта за определяне и налагане на финансова корекция се свързва с проверка налице ли е соченото от органа основание за налагането й, правилно ли е определен размера при прилагане на диференциалния метод, и налице ли са пречки за настъпване на разпоредените последици.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 член 61 от /за краткост Финансовия регламент/, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а. принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б. принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в. принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.
Не се споделя възражението на оспорващата страна за липса на правно основание за налагане на финансовата корекция. Изрично в съдържанието на оспореното решение, още в началния абзац, е посочена нормата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, която е конкретизирана по-нататък и е изписано самото нарушение на принципа на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в частност - нарушение на принципите на добро финансово управление, а по-специално – икономичност, ефикасност и ефективност.
Принципът на икономичност изисква ресурсите да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добра цена. Съдът споделя извода, че в случая този принцип е нарушен, тъй като предоставените ресурси, представляващи безвъзмездна финансова помощ, са използвани за заплащането на услуги, които не са били реално осигурени от изпълнителя по договора, както и за услуги, предоставени на лица, които вече са били взели участие в предходния семинар, което безспорно води до разходване на средства в неподходящо количество и качество. Принципът на ефикасност изисква да бъде постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. В конкретния случай и това не е постигнато, защото дейността, предмет на изпълнението, в цялост не е осъществена, както е заложено, тъй част от предвидените в договора услуги не са извършени, а в същото време е заплатено за тях. Принципът на ефективност от своя страна изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели, посредством предприетите действия. В случая поставените цели обективно е невъзможно да бъдат постигнати с оглед на факта, че е налице непълно и неточно изпълнение на поетите задължения по сключения договор. Освен това поставените цели не могат да бъдат постигнати и с оглед на факта, че бенефициерът е включил в семинара лица, които вече са взели участие в предходния семинар, като по този начин не се постигат предвидените резултати. В тази връзка следва, че е нарушен и този принцип. При тези аргументи следва изводът, че е налице нарушение на чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013 г., допуснато с извършените плащания по договор, което е основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ.
В жалбата се сочи, че нарушението е недоказано, тъй като сдружението представило приемо-предавателен протокол и твърди съответни счетоводни записвания в книгите на бенефициента, така и на изпълнителя. Съдът намира, че представеният приемо – предавателен протокол като частен свидетелстващ документ, има формална доказателствена сила само относно изявлението от страна на сдружението, а доколкото не се представени други писмени доказателства, то съдът не кредитира това изявление като доказателство за извършените услуги. Относно твърдяните счетоводни записвания не са представени доказателства и на какво основание да са извършени същите. Одобреният бюджет е индикативен и представлява максимално допустимите разходи за предвидените по проекта дейности. Заложената сума трябва да бъде разходвана при спазване на принципа за добро управление и при осигуряване на максимална прозрачност. Непълното и неточно изпълнение по договора с „Център за професионално обучение и ориентиране“ ООД, нарушен се явява принципа на добро финансово управление – по- специално на икономичност, ефикасност и ефективност, т.к. очевидно резултатите от проекта биха могли да бъдат реализирани и чрез използване на значително по-малък ресурс. Именно спазването на тези принципи задължават бенефициера да се съобрази с фактически извършените разходи в изпълнение на приетите цели. Това е целта, която следва да бъде постигната при правилното разходване на средствата, въз основа на съблюдаване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност.
Съгласно чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а. принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б. принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в. принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите действия. В случая както вече бе посочено по-горе тези принципи са нарушени.
Констатираните нарушения на правото на ЕС са съществени и имат отрицателен финансов ефект за бюджета на Съюза, тъй като в него се отчитат неоправдани, а в случая и недоказани като извършени разходи. Следователно, осъществен се явява фактическият състав на нередност, съгласно легалната дефиниция на чл. 2, т. 36 на Регламент (ЕС) № 1303/2013. Противно на изложените от страна на бенефициера твърдения, нарушенията са съставомерни, защото произтичат от действието на бенефициера. Нарушени са конкретни нормативни разпоредби на приложимото законодателство, като тези нарушения имат финансово отражение - платена е значително по-висока цена за услугите, част от които дори не са били извършени.
Предвид изложеното, съдът намира, че действително са нарушени посочените принципи на икономичност, ефикасност и ефективност, а оттам и на доброто финансово управление, което е основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, съдът намира, че законосъобразно са определени и начина и основата на процесната финансовата корекция. След като нарушението на жалбоподателя е квалифицирано чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, във връзка с т.2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, то законосъобразно спрямо него е определена финансова корекция чрез прилагане на диференциалния метод, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от същата Наредба“ Определянето на размера на финансовите корекции се извършва чрез прилагането на диференциален метод, а когато това е невъзможно – чрез пропорционален метод.“ Случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, попадат в т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Законодателят е приел, че при нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, нарушението се квалифицира като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 Наредбата за посочване на нередности, обуславяща упражнената от УО властническа компетентност за налагане на финансова корекция. Верен е и изводът, че нарушението има отрицателен финансов ефект в бюджета на ЕС. Законосъобразно, с оглед нормата на чл. 4 от Наредбата, органът е приложил диференцирания метод за определяне на числовото изражение на административна мярка. Съгласно чл. 4 от Наредбата, когато се определя финансова корекция чрез прилагане на диференциалния метод, нейният размер трябва да е равен на реално установените финансови последици на нередността върху изразходваните средства - допустими разходи. В разглеждания случай правилно, предвид характера на твърдяното нарушение, е приложен диференциалния метод за определяне на размера на корекцията, т.к. е възможно точно да бъде определен - като сбор на неправомерно заплатените от бенефициера разходи, съставляващи реално установени финансови последици за бюджета на ЕС. Горното доказва по безспорен начин, че бенефициерът е нарушил принципа на добро финансово управление при използване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и наред с това начинът, по който е използвал средствата изобщо не е ориентиран към целения и одобрен резултат.
При така сторения анализ се налага изводът и за материална законосъобразност на оспорения акт. С оглед изложеното жалбата срещу него не следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на пълномощника на ответника за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и превод на документи, съответно в размер на 360 лева и 645.30 лева без ДДС/774.36 лева с ДДС/, съдът намира, че предвид не големия материален интерес и правна сложност, отчитайки и възражението за прекомерност, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева, а разноските за превод на документи, видно от представените писмени доказателства в размер на 774.36 лева с ДДС.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от сдружение „Национална асоциация Правна инициатива за отворено управление“, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.Св.Климент Охридски № 5А, ет.5, ап.510, представлявано от изп.директор Е.С.Р., против решение № РД-02-14-60/14.01.2022 г. на директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“/УТС/ към МРРБ и управляващ орган по програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014-2020.
ОСЪЖДА сдружение „Национална асоциация Правна инициатива за отворено управление“, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.Св.Климент Охридски № 5А, ет.5, ап.510, представлявано от изп.директор Е.С.Р., да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр.София, ул.Св.Св.Кирил и Методий № 17-19, съдебни разноски в размер на 874.38 /осемстотин седемдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
Административен съдия: