Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и пети януари, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия КЮРКЧИЕВ гр. д. № 11108 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът А.К.Т. поддържа
твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди и имуществени вреди,
като последица от незаконосъобразните актове на органите Прокуратурата на РБ,
които били осъществени по повод повдигнатото срещу него обвинение в извършване
на тежко умишлено престъпление от общ характер. В исковата си молба, ищецът
поддържа твърдения, че на 15.08.2010 г. в хода на проведена полицейска акция в
гр. Велинград бил задържан от органите на МВР заедно с още три лица. С
постановление за привличане на обвиняем от 15.08.2010 г., ищецът бил привлечен
в качеството на обвиняем по ДП № 732/2010 г. по описа на РУП Велинград, по
което била образувана пр. пр. № 1110/2010 г. по описа на РП Велинград. По
образуваното наказателно производство на ищеца било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 158а, ал. 1, вр, чл. 20, ал. 2 от НК, във
връзка с което същият бил задържан от органите на МВР Велинград за 24 часа, а
впоследствие за още 72 часа. С определение от 18.08.2010 г. по ЧНД № 471/2010
г. по описа на РС – Велинград искането за определяне на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия било отхвърлено. След подаден
протест срещу постановеното определение в открито съдебно заседание пред
Окръжен съд – гр. Пазарджик от 24.08.2010 г. без противопоставяне от страна на
органите на МВР и Прокуратурата пред представители на медиите били разгласени
материали, събрани в хода на проведеното досъдебно производство, както и били
оповестени подробности за личността на ищеца, част от които с интимен характер.
В хода на провеждане на образуваното срещу ищеца досъдебно производство № 732/2010
г. по описа на РУП Велинград, пр. пр. № 1110/2010 г. по описа на РП Велинград
били извършени множество процесуално-следствени действия, засягащи телесния
интегритет и неприкосновеността на ищеца, при които били събрани чувствителни
лични данни. На 21.03.2011 г. срещу ищеца и още едно лице в РС Велинград бил
внесен обвинителен акт за извършване на престъпление по чл. 158а, ал. 1, вр, чл.
20, ал. 2 от НК.
В исковата молба се
съдържат твърдения, че през целия период на досъдебното производство – на
средствата за масово осведомяване била подавана информация, способствала за
създаване на медийни манипулации, които интерпретирали поведението на ищеца
като „педофилия“. По този начин
обществото било шокирано, а информацията била разпространявана по всички възможни
информационни канали, така че, да достигне до цялото общество и да повлияе негативно
върху общественото мнение. Поддържането на обвинение в извършване на
престъпление от общ характер от органите на Прокуратурата на РБ продължило и в
съдебна фаза, в която в продължение на три поредни съдебни заседания, в
съдебната зала били разпитвани свидетели, а пред съдебната зала и пред сградата
се намирали множество журналисти от национални електронни и печатни медии, с
камери и микрофони, които отразявали събитията. Процесуалните действия пред
първата съдебна инстанция достигнали до постановяване на осъдителна Присъда №
26 от 16.06.2014г. по НОХД № 242/2012г. по описа на РС Велинград, с която
ищецът е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година, чието
изпълнение е било отложено за срок от 4 години. Присъдата била потвърдена с
Решение № 92 от 03.07.2015г. по ВНОХД № 389/2014г. по описа на ОС Пазарджик,
независимо от многобройните процесуални нарушения, които според ищеца бил
допуснал наказателният съд от първа инстанция. На 29.01.2016г. Апелативен съд
Пловдив допуснал възобновяване на производството по делото, а с Решение №
90/07.04.2016г. по НОХД № 47/2016г. било постановено възобновяване на НОХД №
242/2012г. съгласно описа на РС Велинград, като същевременно били отменени
влезлите в сила Решение № 92 от 03.07.2015г. по ВНОХД № 389/2014г. съгласно
описа на ОС - Пазарджик и Присъда № 26 от 16.06.2014г. постановена по НОХД №
242/2012г. по описа на РС Велинград. С Постановление от 12.05.2016г. на Районен
прокурор при РП-Велинград било постановено прекратяване на досъдебното
производство по ДП № ЗМ 732/2010г. по описа на РУ при МВР Велинград, съответно
на пр. пр. №1110/2010г. по описа на РП Велинград на основание чл. 243, ал.1, т.1,
вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НПК и е била отменена взетата
мярка за неотклонение „подписка“.
Постановлението било
потвърдено първоначално с Определение № 106/15.06.2016г. по ч.н.д. № 269/2016г.
по описа на РС Велинград, а в последствие с Определение № 423/24.08.2016г. по
описа на ОС Пазарджик, което било окончателно.
Според твърденията
на ищеца, в резултат от извършените процесуални действия, произтичащи от
повдигането и поддържането на обвинение в извършването на посоченото по- горе
умишлено престъпление, той претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи
се в душевни терзания, срам, притеснения, накърнена била честта, достойнството
и доброто му име в обществото, загубил безвъзвратно почти всичките си контакти
с близки и с роднини, дори и със семейството си, влошени били личните и семейните
му отношения. Преди да му бъде повдигнато обвинение, ищецът поддържа, че имал
безупречна репутация, завършил с отличие средното си образование в родния град,
а след това в Софийския университет с бакалавърска степен по молекулярна
биология и магистър по вирусология и работел като преподавател и учен в
Медицинския университет. В резултат от воденото наказателно производство били
влошени отношенията с колегите му, бил отстранен от работа, а впоследствие му
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено трудовото
му правоотношение с работодателя. Воденото наказателно производство срещу него
се отразило много негативно и върху социалната му среда, предизвикало
отчуждение в приятелския кръг, както и в социалните и в служебните му контакти.
Изпитвал чувства на страх, опасения от заплахи и саморазправи, години наред не
можел да спи спокойно от стреса, който преживял и от опасенията да не бъде
осъден със съдебен акт и заклеймен пред цялото общество.
Според твърденията
на ищеца, самите процесуални действия повлияли твърде отрицателно върху
психиката му, което довело до появата на здравословни проблеми, а след
постановяване на първата присъда бил диагностициран с тревожно разстройство. По
същото време, в резултат от провежданото срещу него наказателно производство, ищецът
претърпял и имуществени вреди, произтичащи от извършването на разходи за
възнаграждение на адвокати - защитници в хода на образуваното срещу него
досъдебно производство, като заплатил на своя защитник адвокатско възнаграждение
в размер на сумата от 2500 лева, които имуществени вреди, поддържа, че са понесени в
резултат от действията на ответника.
При изложените
фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати
обезщетение в размер на сумата от 120 000 лева, за понесените неимуществени
вреди, както и обезщетение в размер на сумата от 2 500 лева за понесените
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите на претендираното
обезщетение, изчислена за периода от 24.08.2016 г. /дата на влизане в законна
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/ до деня
на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса,
ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати сумата на направените
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Исковата претенция е
оспорена от ответника – Прокуратура на РБ, чрез подадения отговор от Софийска
градска прокуратура, по съображения, подробно изложени в отговора. Ответникът
Прокуратура на РБ оспорва фактическите твърдения за настъпване на вредоносния
резултат и за обема на твърдените вреди, както и за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и
процесуалните действия на органите на Прокуратурата на РБ. Посочва, че причината за прекратяване на наказателното
производство срещу ищеца били нормативните промени в НК (обн. ДВ бр.74/2015г.),
с които деянието е било последващо декриминализирано, а до момента, в който същото
е било криминализирано е била налице влязла в сила осъдителна присъда на две
съдебни инстанции. В този смисъл по принцип отрича наличието на основание за
реализиране на отговорност на държавата, за действията на правозащитните
органи, позовавайки се на задължителните указания в т.8 на ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС. Поддържа
се, че досъдебната фаза на производството е била около 1 година и 1 месец.
Съдебната фаза на производството е била около 4 години и 2 месеца, а за период
от около 9 месеца е имало влязла в сила осъдителна присъда, а 3 месеца от
съдебната фаза на производството са били по вина на ищеца, който е обжалвал
постановлението за прекратяване, поради което се релевира довод за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ относно
продължителността на производството. Независимо от изложеното, ответникът
поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение като се отчита
действителният обем и характер на вредите, които ищецът твърди да е понесъл. Оспорва
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в сторени
съдебни разноски в досъдебното производство, като недоказана по основание и
размер.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят,
а събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства установяват, че с
Постановление от 15.08.2010 г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем
по ДП № 732/2010 г. по описа на РУП Велинград, по което била образувана пр. пр.
№ 1110/2010 г. по описа на РП - Велинград. По образуваното наказателно
производство на ищеца било повдигнато обвинение за това, че на 15.08.2010 г., в
гр. Велинград, в съучастие, като извършител с три други лица е извършил умишлено
престъпление по чл. 158а, ал. 1 от НК, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като същият бил
задържан за срок от 24 часа. Извършено било претърсване и изземване на вещи от ищеца. С постановление за
задържане на обвиняем от 15.08.2010 г. на РП – гр. Велинград, ищецът бил
задържан за 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК.
По образуваното
досъдебно производство № 732/2010 г. по описа на РУП Велинград, пр. пр. №
1110/2010 г. по описа на РП - Велинград било внесено искане от Прокуратурата за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на ищеца и
останалите обвиняеми. На 16.08.2010г. разследващият полицай е назначил СМЕ по
отношение на няколко лица, включително и на ищеца. На същата дата вещото лице е
извършило преглед на ищеца. С Определение от 18.08.2010 г. по ч.н.д. № 471/2010
г. по описа на Районен съд – гр. Велинград, съдът е оставил без уважение
искането на РП - Велинград за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ и е наложил „Парична гаранция“ в размер на 500 лева. Против постановеното
определение на РС – гр. Велинград е бил внесен частен протест от РП – Велинград
до Окръжен съд – Пазарджик с искане за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. С определение от 24.08.2010 г. по в.ч.н.д.
№ 567/2010 г. по описа на ОС – Пазарджик е било потвърдено определението от
18.08.2010 г. на РС – Велинград, постановено по ч.н.д. № 471/2010 г. и ищецът е
освободен от задържането.
От представените и
приети доказателства по делото се установява, че досъдебното производство № ЗМ
732/2010 г. по описа на РУП – гр. Велинград, пр. пр. № 1110/2010 г. по описа на
РП Велинград е било продължавано с 2 месеца, считано от 15.10.2010 г., а
впоследствие и с още 2 месеца. С постановление от 23.02.2011г. наказателното
производство е прекратено частично по отношение на две от обвиняемите лица и е
продължило по отношение на ищеца и на В.К.. Обвинителният акт срещу двамата е
внесен на 21.03.2011г.
На 21.03.2011 г. е
бил внесен изготвения обвинителен акт срещу ищеца, във връзка с което е
образувано НОХД № 125/2011 г. на Районен съд - Велинград. С Присъда № 47 от 09.08.2011
г. по НОХД № 125/2011 г. на Районен съд – Велинград, ищецът А.Т. бил признат за
виновен за това, че от м. 10.2009 г. до 15.08.2010 г. във Велинград, в съучастие
като извършител с В.П.К., по различни начини - чрез даване на пари, плащане на
сметките им в заведения, черпене с алкохол, предоставяне на автомобил за
шофиране и чрез убеждаване, е набирал отделни непълнолетни лица да извършат
полово сношение и блудствени действия, поради което и на основание чл. 158а,
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е осъден на лишаване от свобода за
срок от 1 година, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.
66, ал. 1 НК за срок от 4 години. Срещу присъдата бил подаден протест от РП –
Велинград. С решение от 05.06.2012г. по ВНОХД № 20/2012г. на ОС Пазарджик
присъдата на РС-Велинград е отменена и делото е върнато на друг състав на съда
за ново разглеждане.
С присъда №
26/16.06.2014г., постановена по НОХД № 242/2012г. на РС - Велинград, ищецът А.К.Т.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 158а, ал. 1 от НК вр.
чл. 20 ал. 2 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца,
като изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. Оправдан е по
обвинението за набиране на непълнолетни лица, които да извършват похотливо показване
на човешки полови органи. С определение съдът е потвърдил мярката за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева. Срещу присъдата е бил
подаден протест от Районна прокуратура – Велинград, както и частна жалба от
ищеца за отмяна на наложената мярка „Парична гаранция“. С определение от
15.09.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 389/2014 г. на ОС – Пазарджик е заменена
мярката за неотклонение от „парична гаранция“ в „подписка“. С решение от
03.07.2015г. по ВНОХД № 611/2014г. по описа на ОС - Пазарджик присъдата е била потвърдена.
По искане за
възобновяване на делото, подадено от ищеца А.Т. е постановено Решение № 90 от
07.04.2016 г. по НОХД № 47/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което са
възобновени наказателно дело № 242/2012 г. на РС - Велинград и ВНД № 611/2014г.
на ОС – Пазарджик и са отменени решение от 03.07.2015г. по ВНД № 611/2014 г. на
Окръжен съд – Пазарджик и Присъдата от 16.06.2014 г. по НОХД № 242/2012 г. на
РС – Велинград и делото е върнато на РП – Велинград за извършване на действия по
глава осемнадесета от НПК – действия на прокурора след завършване на
разследването.
С постановление за
прекратяване на наказателното производство от 12.05.2016 г. на районен прокурор
при РП Велинград е прекратено воденото срещу ищеца А.К.Т. и В.П.К. досъдебно
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. В мотивите на постановлението е посочено, че със
Закон за изменение и допълнение на НК, обн. в ДВ бр. 74/26.09.2015 г.,
актуалната редакция на чл. 158а, ал. 1 от НК е изменена, като деянието, за
което е водено досъдебното производство срещу обвиняемите лица – А.Т. и В.К. е
декриминализирано. Прието е, че в случая следва да се приложи действащия към
момента най-благоприятен по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК закон. В мотивите е
прието, че е налице декриминализация на престъпното деяние по чл. 158а, ал. 1
от НК (отм.) въобще, тъй като диспозицията на отменената норма не е сравнима с
диспозицията на нормата на чл. 158а, ал. 1 от НК /в актуалната редакция/, нито
е преуредена в друга норма на закона, поради което образуваното срещу двамата обвиняеми
наказателно производство следва да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК, вр. чл. 2 ал. 2 от НК. С постановлението е отменена и взетата мярка за
неотклонение „подписка“.
Против
постановлението за прекратяване от 12.05.2016 г. е подадена жалба пред РС
Велинград от един от обвиняемите В.К., в която е обективирано искане за
неговото изменение, като е поискано от съда в постановлението да се посочи, че
наказателното производство се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
– тъй като деянието не е извършено. Постановлението е обжалвано и в частта на
веществените доказателства. С определение № 106/15.06.2016 г. по ч.н.д.№ 269/2016г.
на РС - Велинград обжалваното постановление, в частта на посоченото правно
основание за прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство, е
оставена без уважение. В постановеното определение е прието от съда, че от
мотивите на обжалваното постановление е видно, че прокурорът е приел, че
прекратяването е във втората хипотезата
на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не съставлява престъпление.
С Определение №
423/24.08.2016 г. по в.ч.н.д. № 635/2016г. на ОС - Пазарджик определението на
РС - Велинград е потвърдено. Посоченото определение като необжалваем съдебен
акт е влязло в сила на 24.08.2016 г., с което на посочената дата е прекратено
воденото срещу ищеца наказателно производство.
Като доказателства
по делото са представени извлечения от съдържанието на медийни публикации и
журналистически репортажи, отразяващи образуването и провеждането на
наказателното производство по конкретното обвинение, в следните електронни и печатни
издания: в. „24 часа“, в. „168 часа“, в. „Труд“, в. „Новинар“, в. „Струма“, в. „Знаме“, topnews.bg, velingrad.com, „24chasa.bg“, „Blitz. Bg“, „econ.bg“, „newscafe“, „webcafe.bg“, „frognews.bg“, „dnes.bg“, „TV+“, „ТелекабелTV“, „PA media“, „vsekiden.com“, „novinar.net“, „blagoevgrad24.bg“, „monitor.bg“, „standartnews.com“, „blitz.bg“, „24 часа.bg“ и др.,
чието съдържание не е оспорено от ответника. Съдържанието на част от
публикациите отразява хода на процесното производство, образувано срещу ищеца по
обвинение в извършване на престъпление.
От представените и
приети писмени доказателства се установява, към момента на образуване на наказателното
производство срещу ищеца, същият е работил като преподавател – асистент в
Катедрата по биология в Медицинския университет. Видно от представения Протокол
№ 10 от заседание на Деканския съвет на Медицинския факултет към МУ, проведено
на 09.09.2010 г. във връзка с изнесените материали във вестниците и електронните
медии за случилото се на 15.08.2010 г. във Велинград с участието на ищеца А.Т.
е взето решение от същия да бъдат поискани в 3 дневен срок писмени обяснения,
както и да бъде отстранен от водене на занятия на студенти до изясняване на
случая. Съдържанието на приетото извлечение от Протокол № 91 от проведено на
10.09.2010 г. заседание на Съвета на Катедрата по биология установява, че е
обсъдено искането за отстраняването на ищеца от катедрата и за напускането й от
страна на същия, като от членове на катедрения съвет са изразени мнения, че във
връзка с образуваното срещу ищеца наказателно производство е била засегната
цялата катедра, както и че не следва да бъде допуснато ищецът да преподава на
студенти. Приетото като доказателство писмено становище на членовете на
катедрения съвет до Декана на Медицинския университет сочи, че членовете на
съвета са подкрепили изцяло решението на Деканския съвет от 09.09.2010г. за
отстраняване на ищеца А.Т. от преподавателската му работа като асистент. В
становището е посочено, че Катедрата е основана и ръководена от уважавани учени
и преподаватели в България и скандалът, който е бил отразен в различните медии
е нанесъл огромен удар върху авторитета на катедрата. Копие от посоченото
писмено становище е адресирано и до лицето, което изпълнява задължението за
поддържане сайта на Медицинския факултет във връзка с взето решение на
членовете на катедрения съвет същото да бъде качено на официалната интернет
страница на Катедрата по биология. От представения по делото Доклад от
ръководителя на Катедрата по биология до Декана на Медицинския факултет е
видно, че в същия е обективирано общо становище от членовете на катедрата, че
ас. А.Т. е нежелан в Катедра по биология и не е редно да получава
възнаграждение за работа, и да обитава жилище, осигурено му от университета, в
случай, че е получил вече присъда за деянията си. В писмения доклад е заявено
искане към Декана на факултета, да предприеме необходимите действия и ако
лицето А.Т. има присъда - да бъде незабавно отстранен от работа, което е
мнението на Катедрения съвет, състоял се на 09.11.2011 г., като е приложено и
извлечение от протокола от заседанието. С писмо от Ректора на Медицинския
университет до Председателя на РС – Велинград е поискано да бъде даден
официален отговор, относно наличие или липса на осъждане на лицето А.Т., като е
посочено, че съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование е
предвидено, че членовете на академичния състав се освобождават от длъжност, в
случай на наличие на осъждане за извършено умишлено престъпление и налагане на
наказание лишаване от свобода. В отговор на изпратеното писмо, от Районен съд –
гр. Велинград е изпратено Писмо с изх. № 263/05.10.2015 г., адресирано до
Ректора на Медицинския университет, с което адресантът е уведомен, за предмета
на наказателно дело № 242/2012г. с подсъдим А.Т., което е приключило с Присъда
№ 26/16.06.2014 г., в която подсъдимият е признат за виновен и осъден на
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от
3 години, като присъдата е била потвърдена с решение на ОС – Пазарджик и е
влязла в законна сила на 03.07.2015 г.
Съдържанието на
приетата като доказателство Заповед № 118/10.03.2016 г. на Ректора на
Медицинския университет установява, че на ищеца А.Т. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от КТ, чл. 190,
ал. 1, т. 4 – злоупотреба с доверието на работодателя, чл. 187, т. 8 от КТ –
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и на
основание чл. 188 т. 3 от КТ, във вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗВО и трудовото му
правоотношение с Медицинския университет било прекратено, считано от 11.03.2016
г.
С Писмо от Ректора
на Медицинския университет до Изпълнителния директор на „ССО“ ЕОД – София,
същият е уведомен, че Комисията по настаняване на преподавателите от
Медицинския университет не е удовлетворила молбата за пренастаняване на ищеца в
*****.
В дадените пред съда
показания, свидетелката Е.А.Ч. заявява, че има преки впечатления за факти от
живота на ищеца, тъй като тя е негова леля и общува всеки ден с него. Разбрала
е от майка му, както и от вестниците, че племенникът й бил обвинен за блудство
и педофилия. Видяла за първи път ищеца около седмица след като му било
повдигнато обвинение. Свидетелят сочи, че ищецът бил в шок, изплашен, съкрушен
и изпитвал непрекъснат страх, поради което искал с него да има хора и казвал, че
не е виновен. Другите роднини и познати на ищеца също разбрали за обвинението.
Хората от родния град на ищеца – Благоевград също разбрали за случилото се, тъй
като в местния вестник „Струма“ била публикувана статия около седмица след
обвинението. Отношението на някои съседи и приятели на ищеца се променило към
негативно, те отчетливо се дистанцирали от общуване с него. Социалният живот на
ищеца също се променил, той загубил работата си, която била важна за него, тъй
като мечта на ищеца било да работи именно там. Променили се и семейните
отношения на ищеца, същият престанал да общува с баща си и с брат си. Те
отказвали да разговарят с него и престанали да поддържат всякакви социални отношения
с ищеца. В момента, ищецът работел в лаборатория и живеел с приятелката си.
В дадените пред съда
показания, свидетелят Н.М.П. заявява, че познава ищеца от около 24 години и е
негов приятел. Познават се от 1998 г., тъй като били в една и съща група като
студенти в Софийския университет. Знае, че ищецът е бил обвинен за набиране на
непълнолетни лица за сексуални действия, като в началото били задържани заедно
във Велинград, той самият също бил задържан, поради което е присъствал лично на
всички тези действия по задържането. В началото и срещу свидетеля също било
повдигнато обвинение, но впоследствие обвинението отпаднало. По време на
задържането някакви непознати хора влезли при тях с белезници и пистолети, а
ищецът бил задържан с белезници и вързан на леглото. Видял ищеца за първи път
след задържането, когато им вземали проби и помни, че той бил съкрушен. След
като били пуснати от ареста се срещали отново, но ищецът се променил – не бил
вече весел и общителен човек, той бил по-затворен и изнервен. Свидетелят има
преки впечатления, че много хора и със сигурност всичките им общи познати
разбрали за това дело, тъй като то било оповестено по вестниците и медиите.
Усетил, че от страна на познатите на ищеца имало подигравки и присмех към него.
Те използвали същата реплика по отношения на тях, която била използвана и в
медиите – „педофили“. Чувал е обидни думи по адрес на ищеца в негово отсъствие
при провеждането на конференции и конгреси. Свидетелят сочи, че промяната при
ищеца в социален аспект се усетила още през 2010 г., същият станал по затворен
в себе си. Той бил изолиран от колектива, в който работел, никой не искал да
работи с него или да го кани на събития. Пред 2010 г. ищецът работил в
Медицинския университет, но веднага след като минало заседанието по гледане на
мерките за неотклонение, той бил отстранен от работа и нямал право да преподава
на студентите. Според свидетеля, ищецът преживял тежко отстраняването си от
работа. Преди да му бъде повдигнато обвинение имал голямо натоварване – водел допълнителни
лекции, дори на английски език, а впоследствие бил отстранен и изолиран изцяло
от колектива и от катедрените съвети. Свидетелят сочи, че от преподавателите на
ищеца знае, че той имал голям авторитет сред тях преди да му бъде повдигнато
обвинението, но отношението към него след това се променило. Всичките го
приемали за виновен, а ищецът му споделял, че никой не искал да влиза в
кабинета му, да говори с него и да работи с него. По време на престоя в ареста
условията били лоши, а ищецът му разказал, че постоянно му блъскали по вратата,
тормозили го и го заплашвали. По време на съдебните дела, които се водили,
ищецът му споделял, че животът му вече бил променен, чувствал се омерзен и
нещастен. Когато бил на обществени места или пътувал в градския транспорт се
страхувал да не бъде разпознат и да понесе физическо насилие, поради това,
което било публикувано в медиите.
В дадените пред съда
показания, свидетелят А.П.И.заявява, че познава ищеца от 2006 г., когато се
запознали на проведена конференция и към момента бил в приятелски отношения с него.
Сочи, че двамата с ищеца имат общи познати – преподаватели в Медицинския
университет, както и приятели. Разбрал за проблемите на ищеца от новините по
телевизията и от вестниците, а техните общи познати също разбрали за неговите
проблеми. Отношението на техните общи познати към ищеца се променило много, а също
така той му споделил, че в университета се държали пренебрежително с него,
обиждали го и искали да го изгонят. В началото ищецът бил отстранен от работа
като преподавател и му била възложена само административна дейност, след което
бил окончателно изгонен от Медицинския университет и бил принуден да си търси
нова работа, поради необходимостта да финансира семейството си. Когато бил
отстранен от преподавателска работа и изолиран от колегите си, ищецът започнал
да излиза и да пие, имало дори период според свидетеля, в който се
алкохолизирал. Ищецът започнал след това работа в ХЕИ през 2016г., а от негов
колега разбрал, че там също знаели за какво е бил обвинен ищецът. Когато ходел
да го вижда в ХЕИ, свидетелят възприел как друга служителка, на име Стефанова,
се отнасяла с него зле, а ищецът
обяснявал, че това е така, понеже знаела за обвинението в педофилия. През 2016
г. отишъл заедно с ищеца в Медицинския университет, тъй като той искал да предаде
в деловодството на университета изпълнителен лист, който му бил издаден от Софийски
районен съд, във връзка със заповед за изпълнение с присъдено в негова полза
обезщетение. Свидетелят лично възприел отношението на проф. Д.– декан в
Медицинския университет, която се държала грубо към ищеца. Свидетелят сочи, че
неговото лично отношение към ищеца не се е променило след като разбрал за
повдигнатите му обвинения, но се променило отношението на неговите колеги.
Заключението на
изслушаната и приета съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице Г.Г.
/психология/ обосновава следните правнозначими изводи:
В началото на
воденото наказателно производство (август 2010 г.), при ищеца е била налице
проблематика от типа на разстройство в адаптацията с преобладаващо нарушение на
емоции на тревожност, депресивност, безпокойство, напрежение и гняв, а впоследствие
са налице данни за наличие на тревожностово разстройство (2011 г.). Съгласно
заключението на вещото лице, не са налице данни за остра стресова реакция и
посттравматично стресово разстройство при ищеца. В резултат на ареста,
обвинението и воденото срещу ищеца наказателно производство, същият е преживял
за продължителен период, а съгласно експертното заключение отчасти и до настоящия
момент и със значителна интензивност негативни емоционални състояния,
психосоматичен дискомфорт, затруднения в социалното функциониране.
Преживяванията са оформили негативна емоционална доминанта в съзнанието на
ищеца и са довели до значителна загуба на психоемоционална енергия, което е
намалило общата адаптивност.
Породените от
негативния стресор емоционални състояния са подчертани, както следва: Във времето
на ареста, задържането, повдигане на обвинение и водено досъдебно производство
- шок, напрегнатост, гняв, срам, унижение, за засягане и навлизане в личното
пространство. В периода на воденото съдебно производство - продължителни
преживявания и състояния на несигурност, напрегнато очакване, тревожност,
потиснатост, страх от саморазправа, нежелание за общуване и социално оттегляне,
социална изолираност, усещане за отчуждение от приятелския кръг, компрометиране
на обществения образ, усещане за накърнена професионална репутация и нарушена
реализация, както и проблеми със съня. След прекратяване на следствието -
чувство за облекчение, остатъчни колебания в равнището на активност и
емоционална лабилност, социална изолираност, ограничени професионални
перспективи.
Съгласно експертното
заключение, ищецът е възприел медийно разгласената информация от образуваното
наказателно производство като невярна и повърхностна, но вредна и предизвикваща
силни негативни преживявания в личен план (емоции на обида, унижение, тревога),
а в обществен план - като пораждаща изразено негативни нагласи към него при
някои близки, колеги и непознати.
Други доказателства,
които да са относими към предмета на спора, не бяха представени в хода на
съдебното дирене.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за
присъждане на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Държавата,
представлявана от Прокуратура на РБ в качеството й на процесуален субституент.
Искът е процесуално
допустим, доколкото е насочен срещу надлежен и допустим процесуален субституент
на Държавата, като субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от
чл. 7 на КРБ.
Съгласно чл. 7 от
КРБ, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ - Държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни правозащитни органи.
Посочената отговорност може да бъде реализирана при наличието на изрично
определени материални предпоставки. Основна предпоставка в тази насока е
изискването - ищецът да е бил оправдан или пък наказателното производство срещу
него да е било прекратено - поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или че наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
В настоящия случай
се претендира обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, които ищецът
твърди да е претърпял, в следствие повдигането на неоснователно обвинение в
извършване на престъпление от органите на Прокуратурата на Република България,
което наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване
на досъдебното производство.
Основателността на
предявената искова претенция е предпоставена от установяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, които са следните: противоправно
поведение на държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса,
настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в
повдигане на неоснователно обвинение в извършване на престъпление от общ
характер) и настъпването на конкретно релевирания вредоносен резултат.
За да се произнесе
по основателността на процесните искови претенции, съдът съобрази наличието на
гореспоменатите юридически факти, които бяха приети за установени, както и от
задължителните указания към съдилищата, които са дадени в ТР № 3/2005 г. по ТД
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Основната предпоставка
за отговорността на Държавата е незаконосъобразност на действията на органите
на държавното обвинение. Право на обезщетение има лицето, признато за невиновно
с влязла в сила присъда и/ или лицето, срещу което наказателното производство е
било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не съставлява престъпление. Споменатата предпоставка беше
изрично оспорена от ответника като се поддържа, че в конкретния случай не може
да се ангажира отговорността на правозащитния орган, поради това, че
извършените от него действия са били законни, тъй като в случая наказателното
производство не е било прекратено поради изтекла давност или амнистия, а е
прекратено поради специфичния факт на декриминализация
на престъпното деяние от страна на Държавата, в лицето на законодателния й
орган - Народното събрание.
На основание чл. 4 ЗОДОВ и според дадените разяснения с ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК и ТР № 5/2013
на ОСГК, по реда на ЗОДОВ – следва да се приеме, че Държавата отговаря за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността
на акта, действието или бездействието на държавния орган.
Съгласно указанията, дадени в т. 8 от ТР № 3/2005 г. на
ОСГК на ВКС: Процесуалните
действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието,
не дават право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка
за реализиране на отговорността на Държавата е незаконосъобразността на
действията на държавните органи, упражняващи правомощия в наказателния процес. Изтичането
на срока на давността и декриминализацията на деянието, за което е повдигнато
обвинение, по принцип не легитимира обвиняемия, да получи обезщетение за
вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на
давността, респ. до амнистията. В споменатите по- горе особени хипотези, не
може да се ангажира отговорността на Държавата за действията на съответния правозащитен
орган, защото извършените от него действия са били съобразени със закона. Ако
наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по
реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. 2 и 3 НПК и чл. 288, ал. 2 НПК, или
прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда – материално легитимирано
да получи обезщетение е обвинения в извършването на престъпление, който с
влязла в сила присъда е изрично признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
Споменатата хипотеза
обаче, не е идентична с описаната по- горе.
В конкретния случай
наказателното производство срещу А.К.Т. е било прекратено поради нормативно
изменение в разпоредбата на чл. 158а, ал. 1 от НК, по която е било повдигнато
обвинението тоест деянието, по повод на което е било повдигнато обвинение е
било декриминализирано, чрез изменението в разпоредбата на чл.158а, ал. 1 от НК
/ ДВ бр. 74/26.09.2015г./ Именно прилагането на по- благоприятния за подсъдимия
наказателен закон /чл. 2, ал. 2 от НК/ е причината за прекратяване на
наказателното производство с Постановление на Районна прокуратура Велинград от 12.05.2016г.
Затова извършените процесуални действия по разследване на престъплението до
изменението на чл. 158а, ал. 1 от НК, са законосъобразни и на ищеца не се дължи
обезщетение за неимуществени вреди. /в този смисъл Определение № 731 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 1581/2020 г. на ВКС, III г.о. и др./.
По изложените
съображения, настоящият състав намира, че за времето от привличане на ищеца
като обвиняем на 15.08.2010 г. до
влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 158а, ал. 1 от НК, обн. с
ДВ, бр. 74/26.09.2015 г., процесуалните действия на правозащитните органи са
били законосъобразни и не предпоставят задължение за изплащане на обезщетение. Следователно, релевантни за отговорността на
Държавата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, каквото е и основанието на предявения
иск са действията, извършени в период с времева продължителност от около 11
месеца /30.09.2015г. до 24.08.2016г./ и Държавата
следва да понесе деликтна отговорност за само вредите, настъпили в резултат от
процесуалните действия, които са били извършени спрямо ищеца в този период.
Във връзка с изложеното,
съдът намира, че се налага извод за доказаност на първата предпоставка за
ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - незаконност
на действията на представители на органи на Прокуратурата.
На второ място,
съдът отчете, че са налице вредоносни последици, които ищецът е понесъл, в
сферата на неимуществените вреди, а изводите за техния обем се налагат от
събраните доказателства и ще бъдат обсъдени в следващите мотиви на настоящото
решение, тъй като именно обемът на вредите е подлежащ на доказване факт, който
е в доказателствена тежест на ищеца.
Третата предпоставка
- наличието на пряка причинно- следствена връзка между релевирания вредоносен
резултат и повдигането на обвинение срещу ищеца, ще бъде подробно обсъдена в
следващите мотиви на настоящото съдебно решение. Във всеки случай неоснователно
обаче е релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца / чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ/ - поради подадената жалба
срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. Действително,
срещу Постановлението от 12.05.2016г.на РП Велинград за прекратяване на
наказателстото производство е била подадена жалба, но не от страна на ищеца в
настоящия процес, а от друг обвиняем.
По отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди:
С дадените
разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ, като обезщетението за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при
определяне на размера.
Съобразно това
становище и дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най-напред каква е тежестта на
повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е
била взета и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда
са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са
извършените действия по разследване с участието на обвиняемия. От значение са
продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и
притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията
в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на
репутацията на лицето, негативното отражение на наказателното производство
върху душевното му състояние, начина му на живот, обичайната среда, контактите
и социалния му живот, положението му в обществото, работата, публичното
разгласяване на обвинението и др.
Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при неоснователно
обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането, в какъвто смисъл са изразените становища в Решение №
480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 145 от 06.07.2017 г. по гр. д. №
4132/2016 г. на ВКС, ІV г. о., които настоящият състав изцяло възприема. В цитираните
решения е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи.
В доказателствена
тежест на ищеца е да установи претърпените от него неимуществени вреди от
незаконното му обвинение, чрез пълно и главно доказване.
Понеже в мотивите на
настоящото решение, съдът вече прие, че релевантни за отговорността на
Държавата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са действията на органите на държавното
обвинение, извършени в период с времева продължителност от около 11 месеца /30.09.2015г. до 24.08.2016г./ и
Държавата следва да понесе деликтна отговорност за само вредите, настъпили в
резултат от процесуалните действия, които са били извършени спрямо ищеца в този
период на първо място следва да се
вземе предвид, че с постановено в този период Определение от 15.09.2014 г. по
в.н.о.х.д. № 389/2014 г. на ОС Пазарджик на ищеца е била наложена най-леката
мярка за неотклонение „подписка“.
Обективен факт, настъпил
в периода /30.09.2015г. до 24.08.2016г./ и определящ сравнително по-висок размер на понесените
вреди е понесеното от ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“. Събраните в
хода на процеса писмени доказателства мотивираха извода, че наложеното
дисциплинарно наказание е пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца
наказателно производство.
Събраните гласни
доказателствени средства / показанията на свидетелите Чимева, П. и Иванов/ установиха
по достатъчно категоричен начин твърденията на ищеца, за изпитаното от него притеснение,
тревоги, неудобство, страх и несигурност, които са очевидно основателни, като
се има предвид тежестта на предвидената в закона санкция и изострено
негативното отношение на обществото към този вид престъпления.
Посредством
заключението на приетата съдебно-психологична експертиза се установи, че
воденото срещу ищеца наказателно производство е предизвикало силни негативни
психо-емоционални състояния- безпокойство, несигурност, напрегнато очакване, тревожност,
потиснатост, страх от саморазправа, нежелание за общуване и социално оттегляне,
социална изолираност усещане за отчуждение от приятелския кръг, компрометиране
на обществения образ, усещане за накърнена професионална репутация и нарушена
реализация, както и проблеми със съня. От заключението на експертизата се
установява, че като остатъчни последици при ищеца се наблюдават остатъчни
колебания в равнището на активност и емоционална лабилност, социална
изолираност и ограничени професионални перспективи. Преживяванията са оформили
негативна емоционална доминанта в съзнанието на ищеца и са довели до значителна
загуба на психоемоционална енергия, което е намалило общата му социална адаптивност.
Всички тези факти са относими към периода
от 30.09.2015г. до 24.08.2016г.
След обстоен анализ
на приета съдебно-психологична експертиза и дадените разяснения от вещото лице,
в хода на изслушването в открито съдебно заседание, съдът прецени, че при ищеца
все пак не беше доказано твърдението на ищеца, че е понесъл остра стресова
реакция и посттравматично стресово разстройство. Не беше доказано също
твърдението на ищеца, че именно в резултат от противоправните действия на
органите на Държавата, той е понесъл последиците на здравословни физиологични
или психиатрични заболявания, които да обуславят определяне на по-висок размер
на обезщетение за неимуществени вреди.
След преглед и анализ
на всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност, съдът приема, че по
повод реализирането на наказателно преследване спрямо ищеца, в периода от
30.09.2015г. до 24.08.2016г., той е е
понесъл накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото. Тук
е уместно да се отбележи, че преди повдигане на обвинението, ищецът е имал
успешна професионална реализация, поради което извършените процесуални действия
са засегнали сериозно честта и достойнството му, усещането за висок социален,
професионален и обществен статус преди началото на споменатото досъдебно
производство. Засягането на честта се е проявило в компрометиране на
обществения образ на ищеца, в усещане за накърнена професионална репутация и
нарушена реализация. Уронването на достойнството се е проявило в промяна на
социалното поведение - дистанцираност, склонност към самоизолация, нежелание за
общуване и социално оттегляне. В резултат от воденото наказателно производство
срещу ищеца е било накърнено и доброто му име в обществото. Събраните
свидетелски показания и преписи от медийни публикации установяват публичността
и популярността на темата за наказателния процес срещу ищеца. Настоящият състав
намира, обаче, че в случая следва да бъде отчетено и обстоятелството, че възникналите
негативни обществени нагласи обаче, са били провокирани и от начина на медийно
отразяване на събитията. Необходимо е при това да се отбележи, че нито
средствата за масова информация в Република България, нито отделните
журналисти, отразяващи събитието, не са обвързани с преценката на органите на
държавното обвинение.
За да определи
размера на дължимото обезщетение и като се ръководи от задължителните указания,
съдържащи се в т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че
обезщетението в конкретния случай следва да се определи глобално, като се
отчита на първо място - сравнително неголямата продължителност на наказателния
процес: през периода от декриминализиране на деянието до влизането в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство на 24.08.2016 г.; на второ място
- естеството на извършените процесуални действия с участието на ищеца, в
досъдебното производство, както и в съдебното производство, при което спрямо
него е била взета мярка за неотклонение „гаранция“, а впоследствие „подписка“;
на трето място - тежестта на повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването
на престъпление от общ характер; на четвърто място - обема и характера на
конкретно доказаните вреди, свързани със субективните възприятия на ищеца -
безпокойство, накърняване на честта и достойнството на личността и липса на
доказателства за настъпило влошаване на здравословното състояние.
За адекватно
прилагане на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при
определяне размера на обезщетението, съдът отчете комплексно всички изложени
по- горе обстоятелства, относно характера и обема на вредите, но и социално-
икономическите условия в страната вкл. размера на минималната работна заплата
към момента на настъпването на вредоносния резултат. Именно икономически
критерий може да бъде основа на обективен социален критерии (жизнения
стандарт), определящ и социалните измерения на понятието за справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Съобразно посочените
по- горе критерии съдът намира, че ищецът има право да получи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в периода
от 30.09.2015г. до 24.08.2016г.
в общ размер на сумата от 15 000 лв.
За разликата над
посочената сума до пълния претендиран размер от 120 000 лева искът -
следва бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди:
Ищецът поддържа твърдение,
че в хода на наказателното производство срещу него е заплатил адвокатско
възнаграждение в общ размер на сумата от 2 500 лева, която сума съставлявала
претърпени имуществени вреди, предизвикани от неоснователно повдигнатото обвинение
от страна на органите на Прокуратурата на РБ.
В хода на съдебното
дирене беше установено, че ищецът действително е упълномощил защитник във воденото
срещу него наказателно производство. Въпреки разпределението на
доказателствената тежест обаче, ищецът не представи доказателства за
действително извършените разходи за заплащане възнаграждението на този
процесуален защитник. Понеже не беше доказан
фактът на извършено плащане на разноски за процесуална защита в наказателния
процес - съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди
следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан.
По претенцията за
присъждане на мораторна лихва:
Заедно с присъденото
обезщетение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната
лихва, изчислена върху сумата на присъденото обезщетение за периода, считано от
датата на влизане в сила на прекратителното постановление – 24.08.2016 г., до
деня на окончателното плащане (съгласно задължителните указания към съдилищата,
съдържащи се в т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС).
По съдебните
разноски в настоящия процес:
С оглед изхода на
спора, при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски съгласно
списъка, представен по реда на чл. 80 от ГПК. Ищецът е направил разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. С оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска, чиито размер възлиза на 38, 75
лева.
Ответникът П.НА Р.Б.не
предявява претенция за присъждане на направени разноски във връзка с настоящото
производство. По тези съображения, ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща
съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да заплати на А.К.Т., ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ –
сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 158а, ал. 1 от НК, по което е образувано ДП № ЗМ 732/2010г. по описа на РУ при МВР Велинград,
съответно на пр. пр. №1110/2010г. по описа на РП Велинград, прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, вр.
чл. 2, ал. 2 от НК с Постановление на Районна прокуратура – Велинград от
12.05.2016 г., и да заплати законната лихва върху сумата на присъденото
обезщетение, считано от 24.08.2016 г. до деня на окончателното й изплащане,
като при това ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, в частта за разликата, над присъдената
сума от 15 000 лева и до пълния предявен размер от 120 000 лева,.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.К.Т., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско
възнаграждение за защита във връзка с повдигнатото срещу него обвинение за
извършване на престъпление от общ характер по чл. чл. 158а, ал. 1 от НК, в
рамките на проведеното досъдебно производство и на НОХД № 125/2011 г. по описа
на РС – Велинград и ВНОХД № 20/2012 г. по описа на ОС – Пазарджик, както и иска
за присъждане на законна лихва върху размера на претендираното обезщетение,
изчислено за периода от 24.08.2016 г. /дата на влизане в законна сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство/ до деня на окончателното й плащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на А.К.Т., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ -
сумата от 38, 75 (тридесет и осем лева и седемдесет и пет ст.) лева, представляващи
направени съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: