ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 613
гр. Благоевград, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500367 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
БЛ. П. Н., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „***“, бл. ** вх. „**“, ет. **, ап. ***,
обжалва определение № 906444, постановено на 18.04.2022 г. по гражданско дело №
138 от 2020 г. на Районен съд Благоевград. С него, на основание чл. 299, ал. 1 и 2 от
ГПК, се прекратява производството пред първата инстанция. В жалбата се посочва, че
прекратителното определение е порочно. То било отявлен пример какъв не трябва да е
съдебният акт. Нямало спор, че масивната сграда в имота и самият той по двете дела
съвпадат. Сградата не била с повишена височина, нито с променени хоризонтални
размери. Спорът бил за нещо съвсем друго и различно - дали обектите в сградата,
предмет на двете дела, са различни. Дори и бегла съпоставка очевадно показвала
съществени разлики в обектите по двете дела, за които даже не се изисквали специални
технически знания. По влязлото в сила решение № 413, постановено на 15.11.2010 г. по
въззивно гражданско дело № 228 от 2010 г. на Окръжен съд Благоевград, обектите,
предмет на иска, били във вертикална плоскост /по височина/, докато тези в
прекратеното сега производство били в хоризонтална. Освен това, предмет на
отделните сегашни евентуални искове били и обекти от първия и втория етажи,
несъвпадащи с цялата сграда. За целта обаче било необходимо съдът да чете, вниква и
отграничава, и едва после да мисли и да правораздава. Позоваването на вещото лице
било неправилно, а и смисълът на соченото от него бил, че сградата по двете дела е
идентична, но не и обектите в нея. Изводът на съда, че има идентичност, бил
необоснован и неверен. Различни били петитумите и основанията на исковете по двете
дела. В настоящия процес имало и основание „присъединяване“, докато в този по
1
въззивно гражданско дело № 228 от 2010 г. на Окръжен съд Благоевград - не.
Прекратителното определение съществено нарушавало процесуалните разпоредби. В
случая се касаело за нагъл, безпардонен и очевадно незаконен строеж, извършен от
ответниците. Районният съдия многократно отказал да си направи отвод, с което ярко
демонстрирал безпардонна пристрастност и абсолютно незачитане на законността и
върховенството на закона. Произнасянето му било безмотивно. Той погазил и
престъпил съдийската си клетва. Моли се за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото в първата инстанция за продължаване на процеса.
Подадени са отговори на жалбата, в които се излагат аргументи за нейната
неоснователност. Въз основа на приобщената СТЕ се установило по безспорен начин,
че описаните в поправената искова молба от 07.08.2013 г. обекти, пунктове от № 2.4 до
№ 2.6, са възникнали въз основа на изменение на КККР по подадено от Д.Б. заявление,
което изменение е одобрено със Заповед № КД-14-01-1084 от 21.09.2012 г., с което са
извършени промени в КК, одобрена със Заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. Обектите,
описани в пунктове 2.7 и 2.8, били индивидуализирани по КК преди изменението й, т.
е. съобразно КК, одобрена със Заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. Безспорно се
установило, че новосъздадените обекти не са възникнали въз основа на преустройства
на съществуващата жилищна сграда и/или пристрояване. Напротив, в хода на
първоинстанционното дело се установило, че съществуващото на място фактическо
състояние на процесната къща по етажи и помещения, отговаря като вид, брой
помещения и площ на място на описанието на обектите в решение № 413, постановено
на 15.11.2010 г. по въззивно гражданско дело № 228 от 2010 г. на Окръжен съд
Благоевград. Въз основа на горното, районният съд правилно направил извод, че
разрешеният с влязлото в сила решение гражданскоправен спор не може да бъде
пререшаван, тъй като е идентичен на спора по настоящото дело. Влязлото в сила
решение било между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Процесната жилищна сграда нито била пристроявана, нито надстроявана след
постановяването на акта по въззивно гражданско дело № 228 от 2010 г. на Окръжен съд
Благоевград. Нейното фактическо състояние било идентично като брой етажи и
помещения според приобщената СТЕ. Оплакванията в частната жалба били
неоснователни. Те били неясни до степен на пълна неразбираемост и трудно можели да
бъдат коментирани. В по-голямата си част жалбата съдържала лични нападки против
съдебния състав, които били напълно необосновани. Фактът, че обектите по КК на гр.
Банско преди изменението през 2012 г. са заснети по вертикал, а тези, предмет на
делото по исковете по пунктове от 2.4 до 2.6 - по хоризонтал, бил без каквото и да е
правно значение. Сградата нито била пристроявана, нито надстроявана. Спорното
право по двете дела било напълно идентично. В случая, освен формалното посочване в
поправената искова молба на основанието „присъединяване“, липсвали фактически
твърдения какво е изградено допълнително след първоначалното одобряване на КК
2
през 2009 г. и към кой/кои обекти, съществували преди това, е присъединено. В
поправената искова молба, като основание на предявените обективно и субективно
съединени искове, не било въведено основанието „присъединяване“, тъй като липсвало
изложение на фактически твърдения в този смисъл. Моли се за оставяне на частната
жалба без уважение и присъждане на разноските пред въззива.
Окръжният съд констатира, че жалбата е редовна и допустима. Тя следва да бъде
разгледана по същество.
Районният съд е прекратил процеса на основание чл. 299, ал. 1 и 2 от ГПК. Приел е, че
е налице идентичност между предмета на спора по неговото дело и производството по
гражданско дело № 650 от 2009 г. на Районен съд Гоце Делчев. Вещото лице И. М.
дало заключение за такава идентичност. Описаните в исковата молба обекти от
сградата съответствали на тези, описани в решението, постановено по гражданско дело
№ 650 от 2009 г. на Районен съд Гоце Делчев, изменено с решение № 413, постановено
на 15.11.2010 г. по въззивно гражданско дело № 228 от 2010 г. на Окръжен съд
Благоевград, по отношение на които била формирана сила на присъдено нещо.
Окръжният съд се съгласява с извода на районния съд, но не изцяло. Забраната за
пререшаване на спора в случая се разпростира върху предявените с поправената искова
молба от 07.08.2013 г. главни искове по пунктове 2.4 - 2.8, с посочени придобивни
основания „приращение“ и „наследство“, и евентуалните искове по същите пунктове,
базиращи се на основанието „наследство“. Процесът трябва да продължи досежно
евентуалните претенции, основаващи се на придобивния способ „присъединяване“.
Заключението на назначената и изслушана пред първостепенния съд СТЕ е
категорично в насока идентитет между обектите, предмет на исковете, разгледани в
рамките на гражданско дело № 650 от 2009 г. на Районен съд Гоце Делчев, крайният
акт по което е преминал през пълния инстанционен контрол /въззивно гражданско дело
№ 228 от 2010 г. на Окръжен съд Благоевград и гражданско дело № 927 от 2011 г. на
Върховен касационен съд/ и е влязъл в сила, и обектите, с които се занимава
гражданско дело № 138 от 2020 г. на Районен съд Благоевград /започнало като
гражданско дело № 388 от 2013 г. на Районен съд Разлог/. Вярно е, че това заключение
е било оспорено от ищцовата страна и е била допусната повторна СТЕ, но поради
невнасяне на депозита за новото вещо лице, повторно заключение не е изготвено. По
този начин, с процесуалното си поведение, ищецът сам се е поставил в неблагоприятно
положение. След като няма заключение, което да противоречи на първоначалното
такова, съдът следва да кредитира именно последното, още повече че същото е с
категорични, а не с вероятни изводи и съответства на приобщените писмени
доказателства.
Несъмнено е, че страните по гражданско дело № 650 от 2009 г. на Районен съд Гоце
Делчев и гражданско дело № 138 от 2020 г. на Районен съд Благоевград са едни и
3
същи.
Претенциите на ищеца, по които е постановено влязлото в сила решение на Районен
съд Гоце Делчев, са се основавали на наследство и приращение. Тези основания
съвпадат с основанията на главните искове и на част от евентуалните такива по делото
на Районен съд Благоевград /пунктове 2.4 - 2.8 от поправената искова молба от
07.08.2013 г./. Различно е само едното от двете основания на евентуалните претенции -
присъединяването. Не може да се сподели тезата, застъпена в отговора на частната
жалба, че поправената искова молба не съдържа фактически твърдения касателно
въпросния придобивен способ - такива са изложени на страници 3 и 4 от същата.
Наистина, те са доста мъгляви, общи и схематични, но това може да бъде преодоляно
от районния съд по реда на чл. 145, ал. 1 и 2 от ГПК. По отношение на евентуалните
искове, основани на присъединяване, производството пред първата инстанция следва
да продължи. Забраната за пререшаване на спора не важи за тях.
Определението, с което на ответниците са присъдени направените пред районния съд
разноски, трябва да бъде отменено. Налице е хипотеза на обективно и субективно
евентуално съединени искове, при които се дължат една държавна такса и едно
адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноските по делото ще се определи от
изхода на спора по онзи от евентуалните искове, който ще бъде разгледан - в случая
това е претенцията, основана на присъединяването. Разноски при прекратяване на
производството биха се дължали, ако исковете бяха кумулативно съединени. Правните
последици от отхвърлянето и прекратяването на производството по главните искове,
когато има предявени и евентуални, са идентични - съдът се счита сезиран с
евентуално съединения иск. Тогава отговорността за разноските се определя от изхода
на делото по този евентуален иск /така и Определение № 568 от 14.11.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2516/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова, и Определение
№ 284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков/.
На основание чл. 81 от ГПК, на ответниците по жалбата трябва да се присъдят
разноски, съответстващи на частта от нея, която ще бъде оставена без уважение. Всеки
ответник е заплатил 720 лева адвокатско възнаграждение. По отношение на две от
трите групи искове - тези, които се основават на придобивните способи „наследство“ и
„приращение“ - жалбата няма да бъде уважена. Прекратяването ще бъде отменено само
относно претенциите, базиращи се на присъединяване. При това положение, на
присъждане подлежат 2/3 от заплатените общо 1440 лева, или по 480 лева на ответник.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ определение № 906444, постановено на 18.04.2022 г. по гражданско дело №
138 от 2020 г. на Районен съд Благоевград, в частта, с която, на основание чл. 299, ал. 1
и 2 от ГПК, се прекратява производството пред първата инстанция досежно тези от
евентуалните искове, обективирани в пунктове 2.4 - 2.8 от поправената искова молба
от 07.08.2013 г., които се основават на придобивен способ „присъединяване“, и
ВРЪЩА делото в тази му част на Районен съд Благоевград за разглеждане на
въпросните претенции по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на БЛ. П. Н., ЕГН **********, адрес гр.
С., ж. к. „***“, бл. **, вх. „*“, ет. **, ап. **, подадена срещу определение № 906444,
постановено на 18.04.2022 г. по гражданско дело № 138 от 2020 г. на Районен съд
Благоевград, в останалата й част.
ОТМЕНЯ определение № 906445, постановено на 18.04.2022 г. по гражданско дело №
138 от 2020 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА БЛ. П. Н., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „**“, бл. **, вх. „*“, ет. **,
ап. **, да заплати на Д. С. БР., ЕГН **********, адрес гр. С., кв. „**“, ул. „**“ № *, ет.
*, ап. *, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направени по
въззивното частно дело разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА БЛ. П. Н., ЕГН **********, адрес гр. С. ж. к. „**“, бл. **, вх. „*“, ет. *, ап.
**, да заплати на Т. Г. БР., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „***“, бл. **, вх. „*“, ет.
*, ап. **, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направени по
въззивното частно дело разноски за адвокатско възнаграждение.
На страните /на жалбоподателя - по електронен път - на посочения от него в жалбата
имейл - *******@***.**, а на ответниците по жалбата - чрез адвокат А./ да се изпратят
копия на настоящото определение, което, в частта, с която се оставя без уважение
частната жалба, може да бъде обжалвано от БЛ. П. Н. в едноседмичен срок, считано от
получаването, пред Върховен касационен съд, с частна касационна жалба, подадена
чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5