№ 77
гр. Асеновград , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20205310101527 по описа за 2020 година
Предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
К. Н. К. от гр. П., ул. „Т.А.“ № 40 моли да бъде постановено решение,
с което да бъде прието за установено , че не дължи на Районен съд П., гр. П.,
бул. „6-ти Септември“ 166, сумата от 3000лв глоба наложена по НОХД №
571/2014г на ПРС, както и 5лв ДТ за служебно издаване на ИЛ, за събирането
на които суми е образувано изп д 872/2020г на ЧСИ К.П.. Твърди, че със
споразумение по НОХД 571/2014г по описа на ПРС му е наложено наказание
глоба в размер на 3000лв, наред с лишаване от свобода. РС П. е издал ИЛ за
глобата, кактои за сумата 5лв ДТ за издаването му. Въз основа така издадения
ИЛ е образувано изп д 872/2020г на ЧСИ К.П.. Смята, че вземанията на ПРС
са погасени по давност, тъй като от датата на влизане в сила на съдебния акт –
10.04.2014г до датата на образуване на изп д са изминали повече от пет
години. Представя писмени доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като заявява, че в изпълнение на
изискванията на чл. 93 от ПАРОАВАС издаденият ИЛ е бил изпратен за
събиране на дължимите по него суми на съответното ТД Агенция за събиране
на държавни вземания, получен от АДВ П. на 20.05.2014г. В правомощията
на публичния изпълнител е предприемането на действия по събиране на
1
вземанията посредством предвидените в ДОПК способи. От страна на
служителите на ТД на НАП са били предприемани и извършени
необходимите изпълнителни действия, а взискателят не е бил уведомяван за
хода и развитието на образуваното изп д 16140002615/2014г. С оглед
предприеманите действия от страна на АДВ РД П., давността е била
прекъсвана. Твърди на следващо място, че в случая не е приложима общата
петгодишна давност, тъй като има специална уредба по ДОПК, според която
норма не е изтекъл общият десет годишен давностен срок за погасяване на
дълга, освен това началният момент а на давността за публично вземане е
считано от началото на следващата година – т. е. в настоящия случай
01.01.2015г, а настоящото дело е образувано през 2020г. Сочи, че не е станал
причина за завеждане на делото. Представя писмени доказателства.
Привлеченото в качеството на трето лице помагач на страната на
ответника Национална Агенция по Приходите, гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 52, представлявано от изп. директор Галя
Димитрова не оспорва, че първоначално процесия изпълнителен лист и бели
изпратен на съответната структура на ТД НАП за събиране на вземанията,
инкорпорирани в него.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното : По НОХД 571/2014г на ПРС е издаден ИЛ от
30.04.2014г срещу К. Н. К. ЕГН ********** гр П. ул „Т.А.“ № 40 за сумата от
3000лв глоба и 5лв ДТ за служебно издаване на ИЛ. Така издаденият ИЛ е
изпратен за събиране на вземането на ТД НАП гр П. и е образувано при
публичния изпълнител изп д 16140002615/2014г. В хода на изпълнителното
производство е изпратено съобщение за доброволно изпълнение до длъжника
от 04.06.2014г, на същата дата е поискано предоставяне на информация за
всички регистрирани МПС на името на длъжника и наложени тежести върху
тях(л.69,70). След постъпило писмо от 15.02.2019г от взискателя, с
Разпореждане от 12.07.2019г производството по принудителното изпълнение
по изп д 16140002615/2014г на ТД НАП гр П. е прекратено. (л.72-87вкл). До
ищеца е изпратено уведомление за доброволно изпълнение от 19.12.2019г на
вземането по ИЛ по НОХД 571/2014г на ПРС в размер на 3000+5лв, с
отбелязване че адресът е посетен на 09.01.2020г, 15.01.2020г и 04.02.2020г с
отбелязване че няма достъп до жилището. Вземането по така издадения ИЛ
2
по НОХД 571/2014г на ПРС е възложено за събиране на ЧСИ К.П. и на
29.05.2020г е образувано изп д 872/2020г. На същата дата от ЧСИ са изискани
справки за установяване имуществото на длъжника. До ищеца са изпратени
покана за доброволно изпълнеине от 17.07.2020г и 26.08.2020г по изп д
872/2020гна ЧСИ Констаттин П. за заплащане сумата от 3495,08лв , от които
3005лв главница, 490,08лв такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими към
09.09.2020г, което вземане произтича от издаден ИЛ от 30.04.2014г за
присъдена ПРС по НОХД 571/2014г на ПРС. С разпореждане от 14.10.2020г
на ЧСИ К.П. производството по изп д 872/2020г е спряно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК - за
недължимост на вземането по ИЛ от 30.04.2014г по НОХД 571/2014г на ПРС,
изпратен за събиране на вземането на ЧСИ К.П.. С оглед данните за
изпращане на издадения ИЛ за събиране на вземането на ЧСИ К.П., искът се
явява допустим с оглед наличие на висящ изпълнителен процес.
Разгледан по същество. Разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК постановява, че
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като възраженията му
могат да се основават само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание(ал.2). Не се спори между страните, че процесното вземане е
възникнало въз основа влязъл в сила съдебен акт по НОХД 571/2014г на
ПРС, а и това се установява от ангажираните писмени доказателства.
Вземането по ИЛ от 30.04.2014г по НОХД 571/2014г на ПРС е публично в
частта касателно вземането за 5лв ДТ за издаване на ИЛ и частно в частта по
отношение вземането за 3000лв глоба. Съгласно текста на чл. 171 ал. 1 от
ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен
давностен срок , считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. В случая петгодишният срок е започнал да тече на
01.01.2015г и изтича съответно на 01.01.2020г., освен ако същият не е
спиран или прекъсван. По отношение вземането за глоба е приложима
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, която също предвижда 5-годишна давност за
погасяване вземането. Установи се от ангажираните и неоспорени писмени
доказателства, че след изпращането на процесния ИЛ за събиране на
вземането на ТД НАП гр. П. е образувано изп д 16140002615/2014г на ТД
3
НАП гр П., а до ответника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение
от 04.06.2014г, и на същата дата е изискана от ОД МВР П. кектор ПП КАТ
информация относно регистрирани МПС на името на длъжника. След това с
Разпореждане от 12.07.2019г изпълнителното производство пред ТД НАП гр
П. е прекратено. Не се установява в хода на изпълнителното производство
пред публичния изпълнител да са предприемани действия по принудително
изпълнение, които да прекъсват давността(налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитора, възлагане на вземането за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан или други действия, насочени към събиране на
вземането). Такива са били предприети едва в образуваното изп д 872/2020г
на ЧСИ К.П., същото обаче е образувано на 29.05.2020г, или след изтичане на
предвидената погасителна давност. Поради горното искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде признато за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3000лв глоба наложена по НОХД № 571/2014г
на ПРС, както и 5лв ДТ за служебно издаване на ИЛ.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
производството(съобразно представените доказателства за направени
такива)в размер на 149,20лв.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че К. Н. К. ЕГН ********** от гр. П.,
ул. „Т.А.“ № 40 не дължи на РАЙОНЕН СЪД П. , гр. П., бул. „6-ти
Септември“ № 167 сумата от 3000(три хиляди)лв глоба наложена по НОХД
№ 571/2014г на ПРС, както и 5(пет)лв ДТ за служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД П. , гр. П., бул. „6-ти Септември“ № 167 да
заплати на К. Н. К. ЕГН ********** разноски по производството в размер
на 149,20 (сто четиридесет и девет лв и двадесет ст)лв
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
4
Национална Агенция по приходите, гр. София бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 52
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5