Решение по дело №96/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н.С.Х. *** против Решение № 172/ 27.10.2023 г., постановено по АНД № 505/2023 г. по описа на Разградския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 23-1873-000150/ 02.08.2023 г. на началник Сектор в ОДМВР – Разград, РУ Разград, в частта, с която на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000, 00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, като вместо това на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 500, 00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.

Недоволно от така постановеното решение е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че то е неправилно и необосновано, поради което моли съда да го отмени, ведно със следващите от това законови последици.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Прокурорът заключава, че жалбата е недоказана и неоснователна, като предлага на съда да остави в сила решението на въззивния съд.

Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни изводи:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите са задълбочено анализирани от районния съд и възприетите от него фактически изводи са напълно обосновани.

По делото е безспорно установено, че на 15.07.2023 г. около 01, 20ч. в с. Ясеновец, обл. Разград, по ул. „Дунав“ Н.Х. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********. Той е спрян за проверка от полицейски служители и тестван на място за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. №ARBA - 0168, при което електронната скала отчела 0, 93 промила алкохол в количеството издишан въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване № 084027. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение водачът е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и срещу него е съставен АУАН Серия GA, бл. № 744124/ 15.07.2023 г. АУАН е надлежно предявен на уличеното лице и подписан от него без възражения. Нарушителят бил отведен в Спешно отделение на МБАЛ – Разград, където му е взета кръвна проба. При направеното химическо изследване е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта (към момента на вземане на кръвната проба) е 0, 72 промила. Резултатите от това изследване са предоставени на наказващия орган на 20.07.2023 г., видно от Писмо вх. №330р- 19488/ 20.07.2023 г.

Отразените в АУАН констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното НП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, без да съобрази и обсъди постъпилите резултати от химическото изследване. С решението си въззивният съд е изменил НП, като е определил наказанията в рамките на посочените в чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, отчитайки резултатите от химичното изследване. Изложените от него съображения напълно се споделят и от настоящия съдебен състав.

НП е издадено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и при спазване на процесуалните правила и норми. В него ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, както и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, вменено във вина на жалбоподателя. С посочената разпоредба законодателят е въвел забрана водачите да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. В хода на производството са събрани достатъчно доказателства, които безспорно установяват, че Н.Х. е нарушил тази забрана, като на инкриминираните дата и място е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила.

При определяне на наказанието обаче е допуснато нарушение на санкционната норма. Концентрацията на алкохол в кръвта на наказаното лице е установена чрез техническо средство и след направено химическо изследване, като отчетените стойности се различават - 0, 93 промила, отчетени от техническото средство и 0, 72 промила, установени от химическото изследване. В тези хипотези би следвало определящи да са резултатите от химическото изследване (по арг. на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП). При несъгласие с тях административнонаказващият орган (АНО) е можел да поиска повторно извършване на изследването по реда и при условията на чл. 27, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1). Той не е предприел действия в тази насока. Изследваното лице също е разполагало с възможност да оспори тези резултати и да поиска повторно изследване по реда и при условията на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1. То не се е възползвало от тази възможност. С оглед на това правилно и обосновано е прието от въззивния съд, че в случая определящи за отговорността на водача са резултатите, отчетени от химическото изследване, поради което и наказанието следва да се определи в рамките, посочени в чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вместо приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП. Въз основа на тези фактически и правни изводи районният съд законосъобразно и в кръга на неговите правомощия по чл. 63, ал. 7, т. 1 във вр. чл. 63, ал. 2 , т. 4 ЗАНН е изменил процесното НП. Определеното от него наказание е в абсолютния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва законова възможност то да бъде изменено или намалено.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира за неоснователна и недоказана подадената касационна жалба. Постановеното от Разградския районен съд решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172/ 27.10.2023 г., постановено по АНД № 505/2023 г. по описа на Разградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: