О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N
гр. Сливен, 11.12.2020
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
заседание на единадесети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното
от М. Сандулов гр. д. N 751 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 462 ал. 2 от ГПК.
Подадена е частна
жалба от „Г.И СИЕ“ ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. Зора № 6Б, представлявано от управителя Г.Д.Г.чрез пълномощник
против Разпределение, обективирано в протокол изх. № 55696/27.10.2020г и предявено на
27.10.2020г. по ИД № 20179150404134 по описа на ЧСИ Г.Г.с per. № 915
В жалбата се твърди, че за датата на извършване на разпределението
пълномощникът не е уведомен, а е процесуален представител / пълномощник на
дружеството длъжник. След като по делото е представено
адвокатско пълномощно, многократно съобщения, призовки и книжа са връчвани на
пълномощника, включително и по предходното разпределение и действията по
обжалване. Иска се да бъде отменено така извършеното разпределение по делото и да бъде върнато на ЧСИ за извършване на
ново разпределение при спазване на процесуалните правила за това.
Постъпило е възражение
от присъединения взискател община Сливен чрез
пълномощник, в което се поддържа, че в конкретния случай жалбоподателят не излага
оплаквания във връзка с разпределението на сумите с протокола, които да бъдат
обект на съдебен контрол. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна
или недопустима.
Подадено е възражение от
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, в което се
твърди, че жалбата е просрочена и недопустима. Процесното
разпределение е предявено по делото на 27.10.2020г., поради което тридневният
срок по чл.462, ал. 2 ГПК за подаване на жалба е изтекъл на 30.10.2020г.
включително. Няма данни да е изпратена по пощата или с куриер, за да се счита,
че срокът е спазен по реда на чл.62, ал. 2, изр. 1 ГПК. Подадена след изтичане
на срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, с оглед препращащите разпоредби на чл. 463, ал.
1, вр. с чл. 278, ал. 4, вр.
с чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, жалбата е процесуално недопустима, следва да бъде върната като
просрочена, а производството по нея прекратено. На следващо място се поддържа,
че жалбата е неоснователна.
В писмени мотиви ЧСИ на
първо място развива хронологията по образуването и движението на делото. Твърди
се, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения
тридневен срок, от надлежна страна - длъжник по ИД, срещу изпълнително действие,
подлежащо на обжалване, съгласно чл. 462, ал. от ГПК. Разпределението е
предявено на 27.10.2020г., т.е. на 30.10.2020г в 17,00ч е изтекъл срокът, в
който може да бъде подадена жалба. Настоящата жалба е входирана
в кантората на ЧСИ Грозева лично на 02.11.2020г. До 02.11.2020г. В материалите
по ИД няма заявено писмено искане от длъжника, че всички съобщения по делото
следва да бъдат връчвани на съдебен адрес или адресат, различен от седалището и
адреса на управление на дружеството. За да е налице задължение на ЧСИ да спразва хипотезата на чл. 39 от ГПК , абсолютна
предпоставка за това е страната по ИД изрично да посочи, че желае връчването на
книжа, призовки и съобщения да се извършва на посочен адресат или пълномощник.
По ИД 4134/2017г., длъжникът „Г.и СИЕ" ООД е получавал всички книжа,
съобщения и призовки единствено и само чрез управителя на дружеството Г.Г.. Видно от материалите по ИД, длъжникът „Г.и СИЕ" ООД
е защитавал правата си, съгласно ГПК, в максимална степен. От друга страна
съдебната практика и ГПК са категорични, че връчването е винаги редовно, ако
страната е приела и получила съобщението лично, доколкото чл. 45 ГПК дава приоритет на
личното връчване. В обобщение се сочи, че жалбата е недопустима.
Настоящият състав след като се запозна с
жалбата и делото, приема следното:
Няма спор относно фактите. Единственото оплакване
е, че за извършеното разпределение длъжникът не е бил уведомен чрез
пълномощник.
На 02.11.2020г е входирана в Кантора ЧСИ с №
40111/02.11.2020г. молба от адв. М.Р., като
пълномощник на длъжника „Г.и Сие" ООД, в която
същата заявява, че не е уведомена за датата и часа на насроченото
разпределение, както и това че „многократно съобщения, призовки и книжа са
връчвани на мен, включително и по предходното разпределение и действията по
обжалване.'', поради което моли да бъде отменено извършеното на 27.10.2020г.
Разпределение. С резолюция от същата дата ЧСИ е отказал да отмени извършеното
разпределение, поради липса на законова възможност за подобно действие. Адв. Р. е уведомена със съобщение изх. № 57223/02.11.2020г
връчено на 03.11.2020г. Едновременно с молбата е подадена жалба вх.№
40112/02.11.2020г. от адв. М.Р., като пълномощник на
длъжника „Г.и Сие" ООД, и е посочила нов съдебен
адрес:***4, против разпределение от 27.10.2020г. С резолюция от същата дата,
жалбата е оставена без движение, като са дадени указания за отстраняване на допуснати
нередовности. Длъжникът „Г.и СИЕ" ООД е уведомен
чрез упраавителя си Г.Г./на
03.11.2020г. / и чрез адв. М.Р. /на 03.11.2020г./. На
06.11.2020г. е входирана молба с №
40722/06.11.2020г., с която са отстранени нередовностите
указани от ЧСИ. Посоченото от адв. Р. пълномощно е представено година по-рано и е било
придружено единствено и само от молба от нейна страна за запознаване с
материалите по ИД, в която е посочила отново адреса на управление на
дружеството- длъжник „Г.и Сие" ООД.
Съгласно решение № 292
по гр.д.№ 2938 / 2014 год. на ІV г.о . на ВКС, при наличие на упълномощен
представител съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на
страната. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.39 ал.1 ГПК. В тази хипотеза връчването,
извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната, чрез
друго лице по чл.46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да
го извърши наново. Редовността на връчването не се засяга само ако страната е
получила призовката или съобщението лично. В хипотеза на призоваване на
юридическо лице – търговец, каквато е настоящата, с оглед разпоредбата на чл.45 ГПК, според която връчването на
представител е приравнено на лично връчване / без разпоредбата да ограничава
представителството до договорно такова/, е формирана съдебна практика, която
настоящият състав споделя, основана на съвместното тълкуване и приложение на
чл.39 ал.1 вр. с чл. 38 вр.
с чл.45 ГПК, която по същество допълва
отговора на правния въпрос в решение № 292 по гр.д.№ 2938/2014 год. на ІV г.о.
на ВКС, без да му противоречи, доколкото и в същия непризоваването чрез
пълномощника не е прието за достатъчно, за формиране извод за нередовност на
връчването,а липсата и на доказателства за лично връчване на страната / не чрез
лице по чл. 46 ал.1 ГПК – съгласно да получи
призовката, което в общата хипотеза би било достатъчно за редовност на
призоваването/. Според упоменатата практика, призоваването на страна -
юридическо лице, не чрез пълномощника по делото, би било зачетено като редовно,
макар и извършено в нарушение на чл.39 ал.1 ГПК, когато съобщението е
връчено на законния му представител, с оглед изричната разпоредба на закона,
приравняваща това връчване на лично връчване / в този смисъл опр.№ 137 по ч.т.д. № 45 / 2016 год. на ІІ т.о. ВКС /.
Правото на всяка страна
на участие в съдебния процес е гарантирано посредством установеното в
разпоредбата на чл. 8 от ГПК състезателно начало, на което кореспондира
задължението по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на предоставените
процесуални права. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК не дерогира
нито нормата на чл. 7, ал. 2 от ГПК според която съдът връчва на страната
актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване, нито нормата на чл. 37 от ГПК.
Разгледан в аспекта на посочените основни процесуални начала и принципи
институтът „съдебен адресат“ – регламентиран в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК, представлява за страната допълнителна, а не изключителна възможност и
гаранция за участие в съдебния процес тогава, когато връчването по обективни
причини не би могло да се извърши на адреса на страната по делото и/или в нейно
лице, без да е необходимо причините да бъдат посочвани и доказвани допълнително
пред съда. Липсата на извършено връчване на съобщенията и съдебните книжа на
посочения от страната съдебен адресат представлява процесуално нарушение,
засягащо редовността на връчването само тогава, когато не е било възможно
връчването да се извърши лично или чрез лице по смисъла на чл. 46 от ГПК.
Неоснователен е доводът за накърняване на процесуалното право на участие и
защита, щом съобщението и съдебните книжа реално са били връчени лично на
страната или на нейния адрес чрез лицата – посочени в чл. 46 от ГПК. В
конкретния случай съобщенията реално са
били връчени на представителя на
жалбоподателя, поради което за него с оглед задължението по чл. 3 от ГПК
за добросъвестно упражняване на предоставените от закона процесуални права, не
съществува възможност да се позовава на нарушение на правилата за връчване, още
повече че по делото не е посочен тях съдебен адрес и изрично искане за
призоваване чрез пълномощник.
Така съобщението за
предявяване на разпределението е било редовно връчено. Разпределението е предявено на
27.10.2020г., т.е. на 30.10.2020г. е изтекъл срокът, в който може да бъде
подадена жалба. Настоящата жалба е входирана в
кантората на ЧСИ Грозева лично на 02.11.2020г. поради което е подадена след законоустановения срок и се явява недопустима.
Ръководен от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от „Г.И
СИЕ“ ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
ул. Зора № 6Б, представлявано от управителя Г.Д.Г.чрез пълномощник против
Разпределение, обективирано в протокол изх. № 55696/27.10.2020г и предявено на
27.10.2020г. по ИД № 20179150404134 по описа на ЧСИ Г.Г.с per. № 915 КАТО НЕДОПУСТИМА.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред БАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: