№ 342
гр. Варна, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20233100500185 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът М. С. С., редовно призован, явява се лично и се
представлява от адв. Н. Х., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата страна „ОДЕСОССТРОЙ“ ООД, редовно призовано,
представлява се от адв. К. Р. , редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от М. С. С., подадена чрез
адв. Н. Х., срещу Решение № 3479/14.11.2022 г. по гр. дело № 2011/22 г. по
описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу
„ОДЕСОССТРОЙ" ООД иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 5 кв.м.
идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
10135.1.80, представляващ дворно място от 229 кв.м., находящ се на адрес:
град Варна, ул. „Христо Македонски" № 4, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 10135.1.79, 10135.1.76, 10135.1.68, 10135.1.81, 10135.1.82, на
основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност за периода от
17.04.2007 г. до 18.02.2022 г.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, като счита, че искът му е бил доказан в
условията на главно и пълно доказване от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Безспорни били фактите, че той заедно с Т.В. С. са
съсобственици при равни квоти на процесния недвижим имот, както и че по
силата на договор за замяна, обективиран в нот. Акт №123, том XXIX, дело
№7070, вх. Рег.№9774 от 18.04.2007 г. е прехвърлил на ответника 5 кв.м. ид.ч.
от същия. Между страните по сделката бил сключен и Предварителен договор
от 11.04.2007 г. за отстъпване право на строеж и земя срещу задължение за
строителство, чието изпълнение дори не било започнато от „Одесосстрой"
ООД. За периода от сключване на договора за замяна - 17.04.2007 г. до датата
на исковата молба 18.02.2022 г. единствено ищецът е владял необезпокоявано
прехвърлените от него по силата на прехвърлителната сделка от 17.04.2007 г.
5 (пет) кв.м. ид. части от имота, като ги е ползвал ги , заплащал е всички
дължимите местни данъци и такси за тях, поддържал ги е в добро състояние.
Ответникът никога не е влизал във владение на тези 5 кв. м. ид. части и не е
извършвал никакви действия по упражняване на фактическа власт върху тях.
Счита, че са налице и петте елемента на фактическия състав на придобивната
давност: упражнявана е фактическата власт, държани са тези 5 кв.м. като свои
явно, а не скрито, тъй като адресът на имота е и на ищеца не само постоянен
адрес, но и настоящ адрес по местоживеене, освен това владението му е
трайно, тъй като е продължило повече от 14 години за този период от над 14
години ответникът е имал изцяло пасивно поведение по отношение на имота,
като в нито един момент не се е противопоставил на владението му върху
съсобствения имот. намерението за своене. Ищецът демонстрирал
2
многократно през годините намерението си за своене на идеалните части и
никога не е имал намерение да се откаже от правата си на собственик в полза
на ответника през тези повече от 14 години. Въз основа на посочените доводи
отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на иска.
В срока по чл. 267, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемото
дружество „Одесосстрой" ООД, чрез адв. К. Р., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Счита изложените възражения от ответника
относно неизпълнение и невалидност на сключените между страните
облигационни сделки и за заплатени данъци такси за имота за неотносими
към предмета на спора. Оспорва въззивникът чрез действия, отблъскващи
владението му и установяващи негово такова, да е манифестирал, че е
започнал да владее имота като свой. По изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Отправя доказателствено искане за
прилагане като доказателство по делото на удостоверение за деклариране на
процесните идеални части по данъчна партида на дружество.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от
активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване
на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Направеното от
въззиваемото дружество доказателствено искане следва да бъде оставено без
уважение, тъй като макар и писменото доказателство да е ново, то фактът,
чието доказване се цели с него е неотносим към предмета на спора, тъй като
касае декларирането на идеалните части от имота в период, следхождащ
процесния.
АДВ. Х.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Оспорвам отговора.
Нямам възражения по доклада.
АДВ. Р.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам изцяло депозирания
отговор. Нямам възражения по доклада.
АДВ. Х.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Р.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Х.: Правя възражение за прекомерност на възнаграждението на
насрещната страна.
3
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Х.: Моля да уважите въззивната жалба и да отмените решението
на първоинстанционния съд, като неправилно. Подробно сме изложили
аргументите си във въззивната жалба. Считаме, че М. С. е придобил по
давност тези 5 кв. м ид. ч. от общия имот, тъй като безпрепятствено и явно ги
е владял в продължение повече от пет години. Освен това, считам, че са
неправилни изводите на ВРС, че не е доведено до знанието на другата страна
и не е манифестирано владението. Това не е така. Имахме двама свидетели,
които бяха разпитани, несвързани лица с ищеца. От техните свидетелски
показания стана ясно, че г-н С. и чичо му Т. С. са владели само двамата имота
изцяло, включително тези 5 кв.м ид.ч., които „Одесосстрой“ са придобили по
силата на договор за замяна, обективирана в представения по делото
нотариален акт. Ползвани са самостоятелно от ищеца процесните идеални
части. Представили сме също и данъчната оценка, както и документи за
заплатени през тези години данъци. От поведението на ответната страна както
в процеса, така и преди това, стана ясно, че те са демонстрирали една
незаинтересованост. Никога през тези години от датата на придобиване на
4
идеалните части до завеждане на делото „Одесосстрой“ ООД не са
предприемали никакви действия по разпореждане, по владение, по държане,
каквито и да са действия, с които да демонстрират, че те са съсобственици на
този имот. Дори има една пасивност по отношение на техния статут като
данъчнозадължени лица, тъй като не са били предекларирани от тях
идеалните части пред община Варна, „Местни данъци и такси“, респ. не са
заплащали и данъци, местния дължим данък. Видно е, че в хода на процеса
ответната страна направи опит да декларира тези идеални части, които
документи съдът не допусна, тъй като стана ясно, че през този период те не са
били легитимирани като собственици пред никое трето лице, включително и
Община Варна.
Моля да отмените решението, като неправилно и незаконосъобразно.
Моля да постановите друго решение, с което да обявите, че М. С. е
собственик на тези 5 кв.м ид.ч., придобити при условията на изтекла
придобивна давност, по- дълга от десет години, т.е. четиринадесет години
към датата на завеждане на исковата молба.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. Р.: По повод на удостоверението за деклариран имот, което така
или иначе не се допусна, удостоверението свидетелства, че имотът е
деклариран към датата на замяната, а не впоследствие това извличане на
всички декларирани имоти на дружеството.
Самото деклариране по своята същност не е метод, годен да те направи
собственик или да свидетелства твоята собственост. Единствено това е
нотариалният акт. Намерението за своене категорично е оспорено, че е
обективирано по какъвто и да е било начин, още повече, че е невъзможно да
бъдат индивидуализирани идеални части, при все, че и свидетелските
показания сочат, че ползването на имота е от ищеца, въззивника и от неговия
чичо, а не само от него.
В тази връзка моля да потвърдите решението на първоинстанционния
съд, считам същото за правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
5
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:36 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6