Решение по дело №3251/2017 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2018 г. (в сила от 12 януари 2019 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20171320103251
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Видин ,21.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински  районен  съд,  гражданска колегия  в  публично  заседание на  деветнадесети април

през две хиляди и  осемнадесета година , в състав:

 

                                                                   Председател:Нина Николова

 

 

при секретаря Ф.Николова, като разгледа  докладваното от съдията  Николова  гр.дело № 3251 по описа за 2017г.,и за да  се произнесе взе предвид следното:

                     Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.422  ГПК.

  “ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт,ет.2, офис 4, е предявило против  М.Л.И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, установителен иск за установяване на вземане в общ размер на 2 640.28 лева,  представлаваща задължения по договор за паричен заем №2255675/25.02.2015г., сключен между ответника и   Изи Асет Мениджмънт” АД , вземанията по който договор са прехвърлени на заявителя по силата на Приложение №1 /01.11.2015г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г.

Поддържа се, че ответницата е страна по договора , и в качеството и на заемополучател, се е задължила да върне на заемодателя предоставения заем в размер на 1 100. 00 лева  главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и надбавка , представляваща печалбата на заемодателя, които елементи съставляват уговорени 12 на брой месечни погасителни вноски с падеж на първата вноска 27.03.2015г. и на последната 20.02.2016г.,  и размер  112.72 лева на месечната погасителна  вноска.  Страните са уговорили още, че в тридневен срок от подписване на договора, заемодателят се е задължил  да предостави обезпечение по договора, като при неизпълнение на това задължение следва да заплати неустойка в размер на 1473.84 лева, която се разпределя като част – всяка в размер на 122.82 лева, от месечната погасителна вноска, която се формира в размер на 235.54 лева. Ответницата не е изпълнила задължението си за връщане на заема, поради което заемодателя направил разходи по уведомяване, провеждане на телефонни разговори и др., които съгласно уговорения начин на формиране на размера в договора, възлизат на 45.00 лева.

               Иска се Съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната страна наличието на вземане в посочените размери,  както и  разноските по развилото се заповедно производство, както и да бъде осъден ответника да заплати разноските в настоящото производство в размер на 350.00 лева за юрисконсулстко възнаграждение.  

Ответникът в срока за отговор , чрез назначен особен представител по реда за предоставяне на правна помощ, е депозирал такъв. Оспорват се единствено фактите, че ответникът е редовно уведомена за цесията  на посочения адрес, качеството на кредитор на ищеца.  

Видинският районен съд, като взе предвид   твърденията и доводите на страните на страните и събраните в производството доказателства, намира за установено следното: Не се спори по делото, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за паричен заем №2255675/25.02.2015г. Не се спори, и че   заемодателят се е задължил да върне посочените вземания,     уговорени като 12 на брой месечни погасителни вноски с падеж на първата вноска 27.03.2015г. и падеж на последната 20.02.2016г., в размер  112.72 лева на всяка месечна  погасителна  вноска.  

Всяка месечна погасителна вноска включва част от главницата от 1100.00 лева, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и надбавка , представляваща печалбата на заемодателя. Поради липсата на предоставено обезпечение в тридневен срок от подписване на договора, съгласно чл.4, ал.2 от същия,   за заемодателя  е възникнало   задължението  за  заплащане на неустойка в размер на 1473.84 лева, която се разпределя като част – всяка в размер на 122.82 лева, от месечната погасителна вноска. Така месечната погасителна вноска се формира в размер на 235.54 лева. Не се твърди плащане от страна на ответницата, нито до предявяване на вземанията , нито в течение на производството, поради което заемодателят е начислил ,съгласно чл.8 от договора разходи в размер на 45.00 лева. Поради неизпълнение на задълженията от ответника, на 29.08.2017г. ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 3251/2017г.на ВРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника- ответник в настоящото производство.

Възраженията на ответника съдът намира за неоснователни. Съгласно чл.90, ал.1 ЗГР, всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5. Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г. , по гр.д.№2507/2017г.на ВРС, постоянният и настоящ адрес, заявени от ответницата съвпадат, и на същия адрес – гр.Дунавци, ул.Васил Левски №3, е изпратено уведомлението за извършената цесия, получено с известие за доставяне от майката на ответницата на 11.11.2015г. Ищецът или праводателят на същия не биха могли да знаят къде е адресът на ответника, без същата да ги е уведомила, което не се твърди от ответника. В договора , сключен от ответника, е посочен постоянен адрес, и настоящ адрес,***, който не съвпада със заявения в регистъра настоящ адрес, и на който ответницата не живее.

Съгласно чл.94, ал.1 ЗГР, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Адресът , на който ответницата твърди, че живее, е гр.Видин, ж.к.Крум Бъчваров ,бл.21, вх.А, ап.19 , но този адрес не е вписан като настоящ адрес в регистъра, и който няма данни ответницата да е съобщила  като свой адрес нито на кредитора, нито на органите на местна администрация. Поради горното, съдът намира, че цесията е надлежно съобщена на ответника на адреса, заявен от същата като постоянен и настоящ адрес. Относно обстоятелството, че цесията е съобщена от цесионера , а не от цедента, възражението също е неоснователно. Видно е от потвърждение  №д-15-00215-1/01.11.2015г. от цедента,че дружеството праводател потвърждава извършеното прехвърляне  на вземания, и управителния орган на същото е упълномощил цесионера да уведоми от името на цедента всички длъжници –т.1 от   пълномощно 09.09.2015г.

 От друга страна, не се събраха доказателства за наличие на лоши взаимоотношения с родителите, и липса на контакт с тях, както се твърди в отговора. Видно от извлечение от Приложение №1 /01.11.2015г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г., в което неотносимата към производството информация и заличена, под №1008 вземането на цедента към ответницата е прехвърлено на цесионера –ищец в производството.Законна лихва следва да бъде присъдена върху вземанията, с изключение на това за обезщетение за забава.

                С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и доказан в размера си.

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за ДТ и за юрисконсулско възнаграждение в исковото производство в размер на 150.00 лева, което е определено на основание чл. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 НЗПП, вр. с чл. 13, т.2 и чл.26 от НЗПП.

Разноските в заповедното производство за юрисконсулско възнаграждение също следва да бъдат намалени в размер на 65.00 лева, с оглед фактическата и правна сложност на производството.По отношение искането на ищеца за присъждане на депозит за особен представител, такъв не е внасян от ищеца, поради което и не следва да се присъжда.

               Воден от горното, Съдът

 

                                                                           Р  Е  Ш  И:

 

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л.И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, и посочен адрес гр.Видин, ж.к.Крум Бъчваров ,бл.21, вх.А, ап.19  ВЗЕМАНЕТО на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София 1335, бул.” Д-р Петър Дертлиев” №25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4 , със законни представители  Николина Тодорова Станчева Изпълнителен директор срещу  М.Л.И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, и посочен адрес гр.Видин, ж.к.Крум Бъчваров ,бл.21, вх.А, ап.19, в размер на 2640.28 лева общо, ведно със законната лихва върху сумата от 1172.20 лева,, считано от предявяване на вземането на 29.08.2017г. до окончателното издължаване.

             ОСЪЖДА М.Л.И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, и посочен адрес гр.Видин, ж.к.Крум Бъчваров ,бл.21, вх.А, ап.19 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София 1335, бул.” Д-р Петър Дертлиев” №25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4 , със законен представител Николина Тодорова Станчева- Изпълнителен директор, разноски в заповедното производство за ДТ в размер 52.81 лева и 65.00 лева юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в исковото в размери 197.19 лева държавна такса  и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

               Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: