№ 14778
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110107381 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ,,ВТ – 2007‘‘
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област София, Столична
община, с. Мрамор, п.к. 1261, ул. ,,Момина сълза‘‘ № 9, представлявано от управителя
Стоян Димитров Димитров срещу ,,М КС‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. ,,Черни
връх‘‘ № 53, представлявано от управителя Асен Христов Атанасов. Предявеният
положителен установителен иск е с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 7115,42 лв., представляваща договорна неустойка за забава
по Договор № 2920 от 15.03.2023 г. за периода от 15.08.2023 г. до 29.10.2023 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.11.2023 г. по ч.гр.д. №
61987/2023 г. по описа на СРС, 53 с-в.
Ищецът твърди, че на 15.03.2023 г. между страните бил сключен договор №
2920 за покупко-продажба на нов автомобил марка BMW 740d xDrive Седан на
стойност 256 895, 43 лева с ДДС, като по договора бил направил авансово плащане, в
размера за който му е издадена фактура. Съгласно договореното между страните,
продавачът имал задължение да осъществи доставка на процесния автомобил в срок до
01.08.2023 г. Посоча, че в раздел V, т. 6 от Общите условия, е уговорено, че ако по
причина, за която Продавачът отговаря той не достави на купувача МПС в
четиринадесет дневен срок след изтичане срока за доставка по Договора купувачът
има право на неустойка за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ
увеличен с 10 пункта на годишна основа. Сочи, че ответното дружество не изпълнило
задълженията си по договора и не е доставил процесния автомобил, като забавата му
надвишава 14 - те дни от посочената дата за доставка. Съобразно изложеното, моли за
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи претендираната сума в общ размер от 7115,42 лв.
С Протоколно определение от 15.05.2024 г. по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснато изменение на иска под формата на неговото оттегляне, като предявената
претенция се счита в размер от 4681,20 лева при първоначално предявена в размер от
7115,42 лв. Като производството пред настоящата съдебна инстанция по отношение на
1
горницата до 7115,42 лв. е прекратено на посоченото основание. В открито съдебно
заседание от 15.05.2024 г. ответното дружество оспорва искането за изменение на
исковата претенция чрез намаляване на нейния размер, но същото е допуснато с
горецитираното определение, тъй като е направено в преклузивния за това срок по чл.
214 ГПК, а именно до първото открито съдебно заседание.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подавал писмен отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Същевременно
заявява, че не оспорва, че между страните е бил сключен договор с предмет според
твърденията в исковата молба. Оспорва размера на претендираната неустойка, тъй
като ищецът претендира такава върху цялата покупна цена, а реално тя не е била
заплатена от купувача. Оспорва периода, за който се претендира неустойка, а именно
считано от 15.08.2023 г., т. е. 14 дни след договорената приблизителна дата за доставка
01.08.2024 г., тъй като съгласно цитираната от ищеца разпоредба от ОУ - раздел V, т. 6
от ОУ, твърдяната неустойка се дължи с изтичането на 40 дни от уговорената дата за
доставка. Оспорва да е изпаднал в забава с доводите, че в Договора за продажба не е
точно определена датата за доставката. Счита, че не е налице причинно-следствена
връзка между поведението на ответника и твърдяната забава. Съобразно изложеното,
моли за отхвърляне на предявените искове
Съдът, след като прецени доводите и доказателствата на страните
поотделно и в съвкупност по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По настоящото дело се установява, че не е спорно обстоятелство между
страните наличието на валидно облигационно правоотношение, обвързващо ответното
дружество с ищеца, а именно: Договор № 2920 от 15.03.2023 г. за покупко-продажба на
нов автомобил марка BMW 740d xDrive Седан, на стойност 256 895, 43 лева с ДДС. По
силата на така сключения договор за продажба на МПС продавачът се задължава да
прехвърли собствеността върху МПС-то на купувача и да му предаде владението върху
него, а на основание чл. 200 ЗЗД купувачът се задължава да приеме същото и да
заплати продажната му цена. Същият факт е приет за безспорен от настоящия съдебен
състав с Определение № 16604 от 17.04.2024 г.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита за безспорно осъществено
в обективната действителност, а и не се оспорва от страните обстоятелството, че в
изпълнение на така сключения Договор за покупко-продажба е заплатен аванс от
страна на ищеца в размер от 12 500 лева.
От представения по делото като писмено доказателство Договор № 2920 от
15.03.2023 г. за покупко-продажба на нов автомобил марка BMW 740d xDrive Седан се
установява обстоятелството, че като приблизителна дата на доставка е посочена датата
01.08.2023 г., като в Договора по отношение на посочената дата се използва
прилагателното приблизителна с оглед на обстоятелството, че се касае за изработване
на фабрично нов автомобил, който е предмет на така сключения между страните
Договор.
При преценка на доказателствения материал поотделно и в съвкупност, както и
от изявленията на страните се установява обстоятелството, че лекият автомобил –
предмет на Договора не е доставен на определената в същия приблизителна дата –
01.08.2023 г. нито в последващ момент. С оглед на посоченото обстоятелство ищецът
твърди, че са налице предпоставките, уговорени в раздел V, т. 6 от Общите условия
към Договора за покупко-продажба, че ако по причина, за която продавачът – ответник
по настоящото производство отговаря в четиридесет дневен срок от датата на доставка
не достави процесния лек автомобил, то е дължима договорна неустойка в предвиден
в Договора размер.
2
Във връзка с така заявеното от ищеца твърдение същият е инициирал заповедно
производство със заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника по
реда на чл. 410 ГПК от 10.11.2023 г. относно претендираната преди изменението на
иска по чл. 214, ал. 1 ГПК сума. По така предявеното заявление по реда на чл. 410
ГПК е образувано пред настоящия съдебен състав ч. гр. д. № 20231110161987 по описа
на СРС, 53 с-в, по което дело е издадена и заповед за изпълнение, приложена и по
настоящото производство като писмено доказателство. От стана на ответното
дружество е депозирано възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК срещу така
издадената заповед за изпълнение. Поради това обстоятелство с Разпореждане №
158051, постановено по ч. гр. д. № 20231110161987 по описа на СРС, 53 с-в, са дадени
указания на ищеца по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК да предяви висящия пред
настоящата съдебна инстанция положителен установителен иск относно признаване за
установено, че претендираните от него са дължими.
В рамките на настоящото производство е изложено твърдение от страна на
ищцовото дружество, че вследствие на липсата на изпълнение както в уговорения
между страните срок, така и след връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на длъжника, с писмено уведомление с вх. № 0011/04.01.2024 г. е развален процесният
Договор, като в същото са изложените съображения за безполезност на насрещната
престация вследствие на забавеното неизпълнение.
По делото като писмени доказателства от страна на ответника са приложени
разпечатки от електронната система на ,,БМВ Груп‘‘ с данни за конкретната поръчка
№ 9235849 с клиент ищеца по настоящото дело, както и информационна легенда с
кодове за статус на производствения процес през системата на ,,БМВ Груп‘‘. Част от
представените по делото документи са на чужд език – английски език без представен
заверен от страната превод по реда на чл. 185 ГПК. Посочените удостоверяват
движението на производствения процес и обстоятелството, че към момента на
връчване на писменото уведомление не е била завършена поръчката. След получаване
на писменото уведомление за разваляне на договора посочената поръчка е изтрита от
системата и съответно същата е получила статус с код 000.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
С доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищеца е
разпределено да докаже, че е бил в облигационни отношения с ответника;
прекратяване на договора; наличието на действителна клауза за заплащане на
неустойка в сключения с ответника договор, съответно настъпването на
обстоятелствата, които обуславят нейната дължимост.
С доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ответника е
разпределено да докаже плащане, съответно възраженията си.
За да е основателен искът по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД
трябва да е налице следният фактически състав, пораждащ гражданската договорна
отговорност на длъжника, а именно: 1) да е сключен действителен договор, пораждащ
валидно и обвързващо страните облигационно отношение; 2) в договора да е включена
действителна клауза за договорна неустойка; 3) да са настъпили юридическите факти
(неточно изпълнение, неизпълнение или разваляне), при настъпването на които е
уговорена неустойка.
По делото е безспорно установено, че между страните е учредено валидно
облигационно отношение, породено от Договор № 2920 от 15.03.2023 г. за покупко-
продажба на нов автомобил марка BMW 740d xDrive Седан, на стойност 256 895, 43
лева с ДДС, като същият е сключен в изискуемата от чл. 144 ЗДвП писмена форма с
3
оглед предмета на договора – МПС, което не е регистрирано в Република България. По
силата на сключения договор е поето задължение за заплащане на неустойка при
определени посочени изрично в Договора хипотези, като настощият съдебен състав
счита, че така уговорената неустойка не накърнява добрите нрави поради
долупосочените съображения. Следва да се има предвид, че така сключената сделка е
относителна (субективна) търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ поради което за
нея следва да са приложими и специалните правила на Търговския закон, уреждащи
завишената грижа на добрия търговец при изпълнение на поетите по търговска сделка
задължения (арг. от чл. 302 ТЗ). Налице е установена от закона оборима презумцпия, че
сключената от търговци сделка е свързана с тяхното занятие по силата на чл. 286, ал. 3
ТЗ.
Неустойката като форма на договорната гражданска отговорност служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. В
този смисъл, тя се разглежда и като предварително определен размер на
обезщетението при неизпълнение, което обаче не е пречка за кредитора да претендира
обезщетение и за по-големите вреди, но при условие, че ги докаже. Санкционна
функция можем да открием само при кумулативната неустойка, за която е характерно,
че се дължи независимо от обезщетението за вреди, т. е. наред с неустойката,
кредиторът има право да претендира от длъжника и обезщетение за причинените
вреди. В този случай, доколкото неизпълнилият длъжник е принуден за едно и също
свое поведение да заплати както неустойката, така и размера на дължимото
обезщетение, можем да говорим за наказателна (санкционна) неустойка и да приемем,
че тя има санкционна функция - Първанова, Б. За санкционната функция на
неустойката и някои проблеми свързани с приложението на института., сп.
Търговско право, бр. 4, 2012 г.
По въпроса за действителността на клаузата за неустойка: Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Санкционната
функция на неустойката е предмет на най-много спорове в доктрината. Спорът
относно тази функция на неустойката е породен преди всичко от грешното тълкуване
на понятието "санкционна функция" в теорията и практиката през последните
десетилетия.
В тази връзка в по-старата литература е изложено виждането, което настоящият
съдебен състав споделя, че началото, че неустойката има значение на договорно
определяне на обезщетението, не разрешава само по себе си въпроса дали неустойката
трябва да се плати и когато кредиторът не е претърпял никакви вреди. Отговорът на
този въпрос следва обаче от другата – от наказателната функция на неустойката. А
тъкмо в случаите, когато може да се очаква, че неизпълнението няма да причини
никакви непосредствени вреди на кредитора, уговарянето на неустойката е особено
ценен инструмент за обезпечаване на изпълнението. С оглед на това и нашата
практика приема, че задължението за неустойката не отпада и когато длъжникът може
да установи, че неизпълнението не е причинило вреди на кредитора. Ето защо
санкционната функция на неустойката на практика е санкционно-обезпечителна – в
този смисъл Апостолов, И. Облигационно право. Част първа. Общо учение за
облигацията. Фототипно издание. ,,Издателство на Българската академия на
науките‘‘, 1990 г., с. 314-315.
Освен при кумулативната неустойка, санкционната или санкционно-
обезпечителната функция се проявява само в случаите на уговорена неустойка за
неизпълнение или неточно изпълнение на непарично задължение, както и при
4
разваляне на договора, когато обаче не са настъпили вреди. Това е така, защото в тези
случаи няма да се дължи законна лихва за забава, която впрочем също има
санкционно-обезпечителна функция, тъй като се дължи винаги при неизпълнение на
парични задължения, независимо от наличието или липсата на вреди.
Именно с оглед гореизложеното в практиката е заложено разбирането, че
преценката за евентуалната нищожност на клаузата, предвиждаща договорна
неустойка, трябва да се прави за всеки конкретен случай съобразно конкретната
фактическа обстановка и то темпорално към момента на сключване на договора. В
мотивите на Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК
на ВКС се извеждат примерно изброени критерии, които следва да се съблюдават при
преценката дали неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. А именно следва да се прецени характерът на задълженията, които неустойката
обезпечава: парични или непарични. В разглежданата хипотеза се касае за
неизпълнение на непарично задължение, тъй като насрещната престация се изразява в
прехвърляне на собствеността върху движима вещ - лек автомобил (МПС) и предаване
на владението върху него чрез неговата доставка в определения от страните срок. Друг
примерен критерий, съгласно който следва да бъде направена разглежданата преценка
е дали съответното задължение е обезпечено и по друг начин, а именно дали
изпълнението на посоченото задължение е обезпечено чрез реално и лично
обезпечение: залог, ипотека, поръчителство или друго обезпечение. В разглежданата
хипотеза страните не са уговорили друг ред на обезпечаване на насрещните
задължения по договора, поради което настоящият съдебен състав счита, че така
определеният размер на неустойката не противоречи на добрите нрави. От значение
при съобразяването на валидността на клаузата, предвиждаща договорна неустойка, е
и видът неизпълнение на задължението, а именно дали се касае за незначителна или
съществена негова част. В разглежданата хипотеза се касае за пълно неизпълнение,
тъй като процесният лек автомобил (МПС) не е доставен на уговорената между
страните в договора дата, а именно 01.08.2023 г. нито в последващ момент с оглед
фактологията, която се установява от събрания и проверен по делото доказателствен
материал, преценен поотделно и в съвкупност, както и от изявленията на страните,
които не оспорват обстоятелството, че процесният лек автомобил не е доставен, а
спорен момент е единствено относно обстоятелството дали недоставянето му се дължи
на виновното поведение на ответника.
В литературата е изложено виждането, че би била нищожна уговорка за
неустойка, която не държи сметка нито за периода на забавата, нито за размера на
забавеното плащане – така Калайджиев, А. ,,Облигационно право. Обща част. Осмо
издание, изд. ,,Сиби‘‘, 2020 г., с. 428-429. В процесната хипотеза уговорката за
неустойка е съизмерима с размера на законната лихва за забава по ПМС № 422 от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и е предвиден конкретен срок, а именно 40-дневен след уговорената дата
за доставка, след който започва да се начислява неустойка, поради което няма да се
попадне в приложеното поле на посочената хипотеза на нищожност на неусточена
клауза.
Когато обаче разминаването между неустойката и претърпените вреди е толкова
голямо, че "води до превръщане на неустойката не само в обезпечение и обезщетение
за кредитора, а и в наказание за длъжника", това не е проявление на санкционната
функция, а е някакъв четвърти вид функция – наказание характерно за наказателното
право, което не е присъщо за неустойката и което противоречи на принципа на
забраната за неоснователно обогатяване в гражданското право. Ето защо в тези случаи
неустойката e уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
5
санкционна функции и съответната клауза е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Клаузата за неустойка за забава по търговска сделка, сключена между търговци,
би могла да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ако в
конкретния случай уговорките относно вида на задължението и на неизпълнението,
начина и базата за начисляването на неустойката и други критерии, посочени в
договора, са определени извън пределите на нравствената допустимост. Единствено
липсата на уговорка за краен предел като срок, до който да се начислява неустойката,
не накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – в този смисъл .
Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за периода докато е
налице състоянието на неизпълнение на задължението на длъжника. Времето, през
което ще се начислява неустойката, е поставено изцяло на волята и на отговорността
на неизправния длъжник. Забавеното неизпълнение предпоставя определяне на
неустойката за период и до размер, които биха могли да бъдат ограничени единствено
от погасяването по давност на претенцията. Да се приеме, че липсата на краен предел
за начисляване на неустойката накърнява моралните норми, означава индиректно да се
стимулира длъжника към виновното неизпълнение на договорните задължения,
основавайки се на възможността при евентуален съдебен процес да иска клаузата за
неустойка да бъде прогласена за нищожна. Непосочването в договора на краен срок,
до който се дължи неустойката, не нарушава, а в определени случаи би могло в по-
голяма степен да обезпечава точното изпълнение на задълженията по договора. Такава
клауза за неустойка е в синхрон с общоприетото начало за добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения поради обстоятелството, че
продължителността на времето, за което ще се дължи неустойката е поставено изцяло
в зависимост от неизпълнението на неизправната по договора страна.
При търговските сделки, каквато именно е процесната продажба, сключени
между търговци (двете страни по спора са търговци по правноорганизационната си
форма по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ, тъй като са търговски дружества), неустойката не
подлежи на намаляване поради прекомерност – чл. 309 ТЗ. Законодателят е изключил
възможността за частично освобождаване от отговорност на длъжника съгласно чл. 92,
ал. 2, предл. 1 ЗЗД - при съпоставяне на неустойката с размера на претърпените вреди.
Изключването на прекомерността, като основание за намаляване на неустойката, сочи
на законодателна воля за придаване на наказателна функция на неустойката по
търговските сделки между търговци. Правата и задълженията в отношенията между
търговци възникват на основание на свободното договаряне и при презумпция за
добросъвестност на страните. Справедливостта, като общо правно правило и
конкретното й проявление и разбиране за всяка от страните, принципно е предоставена
за регулиране от съдоговорителите. Разпоредбата на чл. 309 ТЗ е императивна и
действието й не би могло да бъде дерогирано от търговците, поради което сключвайки
търговска сделка същите са със съзнанието, че уговорената неустойка не би могла да
бъде намалявана. В този смисъл, преценката за накърняване на пределите на
нравствената допустимост, според възприетите от настоящия състав критерии, би
следвало да се проведе чрез стриктно разграничаване на фактите и обстоятелствата по
конкретния случай - доколко същите са относими към основанието за нищожност или
установяват прекомерност на неустойката.
Въпросът дали неустоечното съглашение излиза извън пределите на нравствено
допустимото поради липсата на уговорена горна граница или на краен момент на
начисляване не може да има еднозначен отговор, а следва да се преценява във всеки
6
конкретен случай, като се съобрази налице ли е огромен номинален размер на
неустойката, превишава ли тя многократно действителните вреди на кредитора или
нарастването й е неудържимо – в този смисъл Решение № 16 от 16.06.2009 г. на ВКС
по т. д. № 430/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Страните по търговски договор могат свободно да уговарят начина за
определяне размера на дължимата се неустойка - като глобална сума или като процент
от главното задължение. Разпоредбите на чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД имат диспозитивен
характер – в този смисъл Решение № 30 от 8.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 785/2006 г.,
ТК.
Основен спорен въпрос между страните е относно обстоятелството така
уговореният размер на неустойката дължим за цялата продажна цена ли е или се
съотнася единствено към размера на заплатения по договора аванс от страна на ищеца
в размер от 12 500 лева. С оглед съдържанието на Договора за покупко-продажба,
сключен между страните по настоящото производство, се достига до извода, че не е
налице изрична уредба по отношение на въпроса върху каква сума са начислява
процесната неустойка. При липса на уговорки в противен смисъл и при тълкуване на
сделката по реда на чл. 20 ЗЗД се достига до извода, че неустойката в размер от
основния лихвен процент на БНБ плюс 10 % пункта следва да се начисли върху
пълната продажна цена. С оглед характера на неустойката като институт с
обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции изключение при начисляването
й следва да бъде уговаряно изрично между страните.
На следващо място, спорно между страните е обстоятелството относно
наличието или липсата на уговорен срок помежду им по отношение на доставката на
процесния лек автомобил (МПС). В сключения между страните Договор като дата на
доставка на лекия автомобил, което именно представлява изпълнение на поетото от
ответника по настоящия спор задължение да достави същия, е посочена 01.08.2023 г.
При посочване на така определената от страните дата изрично е посочено, че същата е
приблизителна, като е възможно отклонение от датата, тъй като се касае за
изработката на фабрично нов лек автомобил, който следва да бъде доставен на
територията на Република България в изпълнение на така сключения между страните
Договор. Посоченото обстоятелство е от съществено значение с оглед установява на
момента, от който длъжника по облигационното отношение ще се счита в забава, тъй
като е известен още от римското право принципът, че при срочните задължения
,,срокът кани вместо човека‘‘ („dies interpellat pro homine‘‘), който принцип е изрично
прогласен в българското облигационно право в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От
друга страна, ответникът навежда твърдения, че така поетото от него по силата на
сключения Договор задължение е безсрочно, тъй като заложената дата на доставка е
приблизителна и същата не може да бъде установена с точност и с оглед на
обстоятелството, че лекият автомобил – предмет на Договора все още се произвежда,
следва да се счита, че тази дата е с единствено приблизителен характер и за
поставянето на длъжника в забава е необходима покана, позовавайки се на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Навежда твърдение, че едва отправеното писмено предупреждение за разваляне
на договора следва да се счита като покана за поставяне в забава по смисъла на чл. 84,
ла. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че така релевираното в срока за отговор по
чл. 131, ал. 1 ГПК възражение на ответника е неоснователно. За да се прецени дали
така уговорената дата следва да се счита за падеж на задължението, поето от
ответника по настоящия спор, да достави на ищеца лекия автомобил следва сделката
между страните да се тълкува в нейната по правилата на чл. 20 ЗЗД.
7
При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът
тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната
обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и
всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не
от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението;
доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва
да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия
му смисъл. При тълкуването на неясни клаузи, следва да се има предвид и се
изследват обстоятелствата, при които е сключен договорът, породените към този
момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на
последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно
изясняване на действителната воля на страните. Тълкуването цели запазване на цялото
действие на договора така, както в действителност е желано от страните, независимо
от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори неправилни формулировки при
посочването на неговия предмет – в този смисъл Решение № 46 от 7.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2489/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В тази връзка именно следва така уговорена клауза за приблизителната дата на
доставка на 01.08.2023 г. да се тълкува във връзка с раздел V, т. 6 от Общите условия,
неразделна част от Договора, в която договорна разпоредба изрично е посочено, че
след изтичане на 40 дни от датата на доставка при липса на извършена такава започва
да се начислява неустойка за забава в уговорен между страните размер. На следващо
място, необходимо е клаузата за срока на доставка да се тълкува систематично и с
клаузата на раздел VI, т. 8 от Общите условия, неразделна част от Договора, съгласно
която договорна разпоредба при виновна забава в размер от три месеца от срока на
доставка купувачът – ищец по настоящото производство има право да развали
процесния Договор. Същото се установява и при систематично тълкуване на клаузата
за срока на доставка с разпоредбата на раздел V, т. 4 от Общите условия, неразделна
част от Договора, в която разпоредба е уредено изключване на отговорността на
продавача – ответник по настоящото производство при забава в срока на доставка. С
оглед изричното обвързване на неспазването на срока на доставка с конкретни
последици и възможности за ангажиране на договорната отговорност на продавача –
ответник и възможностите, с които същият разполага при наличието на конкретни
факти да изключи отговорността си, то следва изводът, че така уговореното
задължение за доставка е срочно и следва да бъде изпълнено именно в уговорения
между страните срок – 40 дни след 01.08.2023 г., като отклонения с оглед характера на
престацията са допустими, но следва да бъдат в разумни срокове. Уговорената
възможност за ангажиране на договорната отговорност на продавача – ответник след
изтичане на 40 дни след датата на доставка показва именно, че въпреки
приблизителния характер на уговорения срок не следва да се излиза извън разумни и
очаквани отклонения като с оглед на посоченото следва да се приеме, че съгласно чл.
72, ал. 1, предл. последно ЗЗД срокът изтича на 09.09.2023 г., като тъй като посоченият
ден е неприсъствен, съгласно чл. 72, ал. 2 ЗЗД срокът изтича на първия присъствен
ден, а именно 11.09.2023 г.
Срочността на облигационния договор се отразява само на забавата на
изпълнението по него – в този смисъл Решение от 28.01.2002 г. по ВАД № 82/2001 г.
При установяване на обективните елементи на фактическия състав на
гражданската договорна отговорност, а именно, че е налице деяние, изразено чрез
бездействие – т.е. недоставяне в уговорения срок на процесното МПС, неговата
8
противоправност с оглед обстоятелството, че всяко неизпълнение представлява
правонарушение с гражданските правоотношения и наличието на неустоечна клауза,
която определя размера на вредите, без да е необходимо същите да се доказват по арг.
от чл. 92 ЗЗД), съдът следва да съобрази и изследва наличието на субективен елемент,
а именно вината. В тази връзка по отношение на претендираната от ищеца забава
ответникът счита, че неговата отговорност може да бъде реализирана единствено на
основание, за което той отговаря, т.е. единствено за виновно негово поведение,
изразяващо се в груба небрежност или умисъл. Позовава се на разпоредбите на раздел
V, т. 4 от Общите условия, изключващи отговорността на продавача, ангажира по
делото писмени доказателства, а именно разпечатки от електронната система на ,,БМВ
Груп‘‘ с данни за конкретната поръчка № 9235849 с клиент ищеца по настоящото дело,
както и информационна легенда с кодове за статус на производствения процес през
системата на ,,БМВ Груп‘‘. Част от представените доказателства са на чужд език, а
именно английски език и не е приложен към тях заверен от страната превод на
български език, поради което са изключени от доказателствения материал по делото.
С оглед на обстоятелствата, установени по делото и рисковия характер на
търговската дейност и изложеното от настоящия съдебен състав при квалификацията
на сключената между страните сделка е налице заключението, че е налице небрежна
форма на вината при неизпълнението на поетите от продавача – ответник задължения.
Небрежен е длъжникът, ако неизпълнението на задължението му се дължи на това, че
несъзнавано или лекомислено не е положил онази грижа, която е трябвало да положи,
за да изпълни точно. Позовавайки се на обстоятелства, свързани с трето за спора лице,
както е в настоящия случай, ответникът е предвиждал последиците на своето
неизпълнение, а именно съзнавал е възможността с оглед на специфичната дейност по
фабрично производство на нов лек автомобил да е налице посоченото забавяне и
въпреки това е сключил процесната сделка, правейки волеизявление, обхващащо и
така уговорения между страните срок. В доктрината се посочва, че длъжникът
отговаря и за собствената си неспособност, както и се приема, че същият не е следвало
да договаря, ако не е бил в състояние да изпълни. Дължимата от длъжника грижа на
добрия търговец е абстрактна и не е свързано с конкретни способности на длъжника по
сделката, а се касае за един обективен мащаб и за полагане на усилия, необходими за
точно, пълно и своевременно изпълнение. Дължимата грижа би престанала да бъде
абстрактна, когато за нейното определяне биха били взети под внимание
индивидуалните способности на длъжника или на трето лице – така Кожухаров, Ал.
Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция
и допълнения проф. П. Попов., Изд. ,,Университетско издателство Св. Климент
Охридски‘‘, 2002 г., с. 294-295.
При продажба на родово определени, неиндивидуализирани вещи, е невъзможно
да настъпи обективна невъзможност за неизпълнение на задължението на продавача да
предаде вещите с оглед на обстоятелството, че е налице забава у трето лице поради
правното и логическо правило "родът не погива" (,,genus non petir’’). С оглед на
гореизложените обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че не са налице
предпоставките на чл. 81, ал. 1 ЗЗД за освобождаване на длъжника от неговата
гражданската договорна отговорност. С оглед на търговската си дейност и
обстоятелството, че е официален представител на,,БМВ Груп‘‘ в Р. България
ответникът е следвало при водене на преговорите при сключване на процесния
договор да вземе предвид обстоятелствата, поради които би настъпило забавяне на
изпълнението по процесната сделка. В по-новата литература и практика се приема, че
последиците от неизпълнението следва да бъдат предвидени от длъжника, поел
задължението. С оглед на това проявилият небрежност длъжник отговаря за вредите,
които са били предвидими към момента на пораждане на задължението. С оглед
9
нагореизложеното и събраните по делото доказателства именно предвидимо
обстоятелство е забавянето в процеса на изработка на лекия автомобил, като
последиците от настъпилото неизпълнение следва да бъдат оставени в тежест на
длъжника. От съществено значение е обстоятелството, че е налице оборима
презумпция за виновността на длъжника, която се извежда от тълкуването на чл. 81,
ал. 1 и 2 ЗЗД, поради което в тежест именно на ответника е да докаже изключващи
неговата вина обстоятелства, което не бе сторено от него в рамките на настоящото
производство при условията на пълно и главно доказване.
От значение за настоящото производство е и развалянето на процесния договор
с писмено уведомления, връчено по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ на 04.01.2024 г. след
констатираното виновно неизпълнение от страна на длъжника.
При тълкуване на действителната обща воля на страните по реда на чл. 20 ЗЗД
и прилагане на правилата на логическото и систематично тълкуване на всички
договорни клаузи се стига до извода, че така уговорената неустойка се прилага
включително и при неговото разваляне. До този извод се стига при тълкуване на
Раздел VI, т. 8, Раздел V, т. 6 ,Раздел VI., т. 8, регламентиращи различните хипотези на
отговорност при договорно неизпълнение. Логично неустойката за забава има своята
стимулираща и обезщетителна и санкционна функция и има за цел да принуди
длъжника да изпълни точно задължението си в срок. Предвидения размер е
съответени на закотвите функции на неустокй и факта, че се касае за отношения
между търговци свързани с трайни търговски отношения.
Договорната свобода по чл. 9 ЗЗД дава възможността на страните да определят
длъжниковата отговорност с императивен ограничител императивните правни норми и
ненакърняването на добрите нрави. В тази връзка съдът съобрази, че размерът на
неустойката е избран в общите условия на самия продавач, поради което очевидно той
едностранно е приел нейния размер за съответн на закона и добрите нрави.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че така
предявеният иск за ангажиране на договорната отговорност на ответника за заплащане
на договорна неустойка поради забавено изпълнение следва да бъде уважен в пълен
размер за сумата от 4681,20 лева.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат
ищците с оглед уважената исковата претенция в пълен размер. По настоящия спор
разноски са претендирани само от страна на ищеца, като от страна на ответното
дружество не са претендирани такива, като не е представен и списък с разноски по
реда на чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание на 15.05.2024 г. е релевирано възражение от
ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед на обстоятелствата по делото макар и да е налице липса на особена правна и
фактическа сложност на разглеждания казус, така уговореното адвокатско
възнаграждение не може да се приеме, че е в прекомерен размер и следва да бъде
присъдено в полза на ищеца в неговата пълна стойност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСАТАНОВЕНО ЧЕ ,, М КС‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец,
бул. ,,Черни връх‘‘ № 53, ДЪЛЖИ НА ,,ВТ – 2007‘‘ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: област София, Столична община, с. Мрамор, п.к. 1261, ул.
,,Момина сълза‘‘ № 9, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД сумата от 4681,20
лева, представляваща договорна неустойка за забава по Договор № 2920 от 15.03.2023
г. за периода от 10.09.2023 г. до 29.10.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.11.2023 г. по ч.гр.д. № 61987/2023 г. по описа на СРС,
53 с-в.
ОСЪЖДА ,,М КС‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: обл.
София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. ,,Черни връх‘‘ № 53,
представлявано от управителя Асен Христов Атанасов да заплати на ,,ВТ – 2007‘‘
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област София, Столична
община, с. Мрамор, п.к. 1261, ул. ,,Момина сълза‘‘ № 9, представлявано от управителя
Стоян Димитров Димитров на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 284,70 лева,
представляваща дължима държавна такса, и сумата от 650 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11