№ 33839
гр. София, 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20231110145957 по описа за 2023 година
Производството е по чл.248,ал.1 ,пр.1 от ГПК ,за допълване на Определение
№24049/11.06.2024год. по ч.гр.д.№ 45957/2023год. по описа на СРС,65 състав,в частта за
разноските.
Образувано е по молба от 08.07.2024год. на длъжника А. Г. А.,чрез адв.сйд ,в която
се иска съдът да допълни определението , като осъди заявителя ,на основание чл.38,ал.2 от
ЗАдв. вр. чл.78,ал.4 от ГПК да заплати на адвокат сйд сумата от 800лв.,представляваща
адвокатски хонорар ,съгласно договор за правна помощ и съдействие.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят „св“АД е изразил становище по
молбата,като моли молбата да бъде оставена без уважение ,а така също прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение .
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения
срок от легитимирано лице.
По същество е основателно по следните съображения:
Съдът е издал заповед за изпълнение от 29.08.2023 год. , редовно връчена на
длъжника на 23.09.2023 год. В срок ,на 23.10.2023 год. е постъпило възражение по чл.414 от
ГПК.Поискани са и разноски в размер на 800лв. – възнаграждение на един адвокат,което да
бъде присъдено пряко на адвоката,оказал безплатна правна помощ на длъжника. Представен
е и договор за правна помощ и съдействие от 27.09.2023год.
Същото е било прието от съда, поради което на заявителя са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и да представи
доказателства за това, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията не са били изпълнени, поради което с
определение от 11.06.2024год. заповедта е обезсилена.
С посочения акт съдът не се е произнесъл по заявеното искане на длъжника за
присъждане на разноски ,като такива му се следват, а той е представил и доказателства ,че е
ангажирал адвокат,оказал му безплатна правна помощ ,съгласно чл.38,ал.1 от ЗАдв.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно исково
производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което сторените от
длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното производство. В тази
хипотеза право на разноски има единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй
като заявителят се е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по
1
установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице само в случай, че
искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в срока по чл. 415, ал. 5
ГПК /т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, каквото плащане не се
доказва от страните по делото.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за допълване на
определение от 11.06.2024год. , в частта на разноските.
В случая на адвоката ,оказал безплатна правна помощ на длъжника следва да бъде
присъдено пряко адвокатско възнаграждение ,но размера на същото се определя от съда по
Наредба № 1/2004 г. МРАВ .Последната обаче не предвижда ред за определяне размера на
адвокатското възнаграждение на длъжник в заповедно производство за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7,
ал. 7, вр. ал. 2 от НМРАВ. Поради това съдът приема, че размерът на възнаграждението
следва да се определи като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2
ЗА размерът му да бъде справедлив и обоснован.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една
страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът споделя становището, че фактическата и правна сложност на процесуалните
действия, извършени от представителя на заявителя и тези на представителя на длъжника не
е еднаква. За подаване на възражението по чл. 414 от ГПК е предвидена бланка, чието
попълване не изисква никакво конкретно мотивиране, т. е. за настъпване на правните
последици на възражението не се налага да се излагат никакви съображения или да се прави
обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и на попълнен
образец.
В обобщение, като се съобразят извършените от адвоката на длъжника действия в
заповедното производство, съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за
оказано съдействие на длъжника за попълване на възражение по чл. 414 ГПК, е 50 лв., който
е обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. за положения от адвоката на длъжника
труд.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА ,на основание чл.248,ал.1,пр.1 от ГПК Определение №
№24049/11.06.2024год. по ч.гр.д.№ 45957/2023год. по описа на СРС,65 състав ,в частта за
разноските като
ОСЪЖДА „св“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. СОФИЯ,
район МЛАДОСТ, ж. к. МЛАДОСТ 4, БИЗНЕС ПАРК №1, БЛ. 2А ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат сйд,ЕГН : ********** ,на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,вр. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата
от 50 лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
А. Г. А..
Определението може да се обжалва пред Софийския градски съд в едноседмичен
2
срок от получаване на съобщението от заявителя.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на заявителя и на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3