Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 07.01.2019г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 05.12.2018г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател:
РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно
търговско дело номер 1332 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Е."ЕАД против
Решение №748/25.06.2018г. по гр.дело №1190/2018г. по описа на С. районен съд, с
което се „Е.” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.П.***, представлявано от: *** да заплати на М.И.Ж.,
ЕГН ********** *** / съдебен адрес: А.М. ***, офис 2/, на основание на чл. 55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата 37.22 лв., представляваща недължимо платена сума
за допълнително начислена ел. енергия за периода 07.01.2015 г. до 21.01.2015
г., за което е и издадена фактура №
********** от 2.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба в съда – 08.03.2018 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума, както и сумата от 350 лв., представляваща направените по
делото разноски.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени
подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който въззиваемият заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноските пред настоящата
инстанция.
С.т окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност
с доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на предявения иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД е осъждане на „Е." ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. П.***, да плати на ответника сумата 37.22
лв., представляваща недължимо платена сума за допълнително начислена ел.
енергия за периода 07.01.2015 г. до 21.01.2015 г., за което е и издадена
фактура № ********** от 2.11.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.03.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Релевираното от ищеца основание за връщане на сумата, е че същата е получена
без основание, въз основа на неправомерно преизчисляване на консумацията му за
минал период, вследствие на което му е фактурирана ел. енергия, която реално не
е ползвал.
За да извърши корекция на сметката на ищеца и да му
начисли допълнително горепосочената
сума за ел. енергия за минал период от 14 дни, ответното дружество е
приело, че от проверката на СТИ, монтирано в имота й, е установено неизмерване
на ел. енергия, тъй като електромерът е манипулиран и не отчита консумация.
Това твърдение на ответника обаче категорично се
опровергава от доказателствата по делото. Видно от представената метрологична
експертиза от БИМ, извършена след демонтиране на СТИ на ищеца, при същата не е
установено неизмерване на ел. енергия или неточно измерване, а е констатирано,
че е обездвижена пластината на сензора за индикация при отваряне капака на
клемореда. В експертизата на БИМ липсва извод, че вследствие така установеното
състояние, електромерът не съответства на изискванията, а още по-малко, че не
измерва или измерва с грешка. Доколкото и самият ответник не е дал ясно,
разумно (а по-скоро никакво) обяснение за това на какво се дължи изводът му, че
е налице манипулация на електромера на ищеца, довела до неизмерване на ел.
енергия, касаеща периода, за който е направено допълнително начисляване, още
по-малко съдът може да възприеме, че е налице такъв случай, предвид
представените доказателства по делото, от които неизмерване не се установява да
е констатирано от контролните органи. Според съда, по делото не се установява
да е осъществена спрямо СТИ на ищеца нито една от хипотезите на чл.48, ал.1
ПИКЕЕ, във вр. с т.1 от същия. Дори вещото лице по допуснатата пред първата
инстанция СТЕ не е дало обоснован и ясен отговор защо счита, че е налице
хипотеза на неизмерване на ел. енергия и вследствие каква външна намеса, поради
което и заключението му не се кредитира от настоящата инстанция. На практика,
цялото заключение е крайно необосновано, доколкото дава отговори, без мотиви,
които да ги аргументират. Нито в същото, нито в експертизата на БИМ е
аргументирано, че обездвижването на пластината на сензора за индикация
при отваряне капака на клемореда е в резултат на външна намеса, нито че
вследствие това е налице състояние на неизмерване на ел.енергия от СТИ,
монтирано в обекта на ищеца.
Въззивният съд счита, че от така установеното от
експертизата на БИМ обездвижване на пластината на сензора за индикация при
отваряне капака на клемореда, дори да бе доказано по делото, че е в резултат на
осъществен външен достъп, а не на механичен дефект или повреда на СТИ, не
доказва, че е налице случай на неизмерване на ел. енергия, нито пък действащите
нормативни актове или дори договора между страните позволяват да се презюмира,
че в този или подобен случай е налице неизмерване на ел. енергия (пълно или
частично) за периода, за който е извършена корекцията на сметката на ищеца.
Включително, в експертизата на БИМ липсват констатации, че електромерът е
развален и не отговаря на техноческите изисквания. Нещо повече, в самата
експертиза е посочено, че при проверка за точност, се установяват грешки в границите
на допустимото.
В тази връзка, ответното дружество нито твърди, нито е
представило доказателства, че е налице някаква съществена разлика между
консумацията на ищеца през периода, за който е извършена корекцията и
обичайната му консумация в предходни периоди, което да индиция, че вследствие установен
достъп до вътрешността на СТИ, ищецът или трето злонамерено лице е извършвало
манипулации на СТИ устройство, с които да е повлияно на измерването на
консумацията на ел. енергия, респ. с които да е преустановявано измерването за
определени периоди.
По изложените съображения, съдът намира, че извършената
от ответното дружество корекция на сметката на ищцата за процесния период и
допълнителното начисляване на 37,22 лв ел.
енергия за минал период, е извършено неправомерно, поради което М.И.Ж. не е
дължал на ответника посочената сума, поради което ответника следва да бъде
осъден да му я заплати, като получена без основание.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод
и е уважил иска изцяло, обжалваното Решение №748/25.06.2018г. по гр.дело
№1190/2018г. по описа на С. районен съд, ще бъде потвърдено изцяло. На основание чл.272 ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които
изцяло споделя.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
пред настоящата инстанция от 300 лв за адв. хонорар. Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №748/25.06.2018г. по гр.дело №1190/2018г. по
описа на С. районен съд.
ОСЪЖДА „Е."ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление в гр. П.**, представлявано от ***, да заплати на М.И.Ж., ЕГН ********** ***, разноските по
делото пред настоящата инстанция от 300 лв за адв. хонорар.
Присъдените суми могат да заплатени от ответника по
следната банкова сметка: ***:
***
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.