Р Е Ш Е Н И Е № 260005
гр. Шумен, 07.06.2023 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 17 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище и адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя К.С.чрез процесуалния си представител ад. Е.Д. със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „Д. и партньори“ срещу „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Воин“, № 1, представлявано от управителя И.Й.П.. В исковата молба се твърди, че на 11.09.2012 г., съгл. чл.357 между ищеца (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК ********* е учреден консорциум – ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“. На 08.01.2013 г. между консорциума и ответника на основание чл.41 от ЗОП (отм.) е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С договора, ответникът, в качеството си на възложител е възложил, а консорциумът, в качеството си на изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр. Шумен. Изпълнението на договора е разделено на два основни етапа. През първият от тях се извършва предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи; разработване на проекти; осигуряване на финансиране и и изпълнение на набелязаните рехабилитационни мероприятия. През втория етап се извършва мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи за да се установи дали е постигнат целения с договор резултат и се извършва изплащането на договореното с договора възнаграждение в размер на 6 069 135.73 лв. Консорциумът е изпълнил всички дейности от първия етап, като те са приети от ответника с подписването от страните на констативен акт от 31.03.2014 г. С приключването на първия етап е следвало да започне изплащане на уговореното възнаграждение на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 60 209.68 лв. със споразумение от 31.03.2014 г., страните по договора са се съгласили заплащането на вноските да се отложи и да започне от м. януари 2015 г., вместо от м. април 2014 г. Първите 12 месечни вноски, дължими през 2015 г. не са заплатени и за тях е предявен иск, предмет на т.д. № 67/2017 г. по описа на ШОС. За дължимите месечни вноски през 2016 г. и 2017 г. са образувани съответно т.д. № 3/2019 г. и т.д. № 2/2020 г. по описа на ШОС. Предмет на настоящата претенция е месечната вноска с пореден номер 38, дължима до 10.02.2018 г. в размер на 60 209.68 лв. Поради неизпълнение на задължението си да заплати месечната вноска, представляваща част от дължимото по договора възнаграждение, ответникът дължи уговорената между страните с договора неустойка в размер на 4 816.77 лв. Ответникът дължи и натрупаната законна лихва за забава върху вноската, платима до 10.02.2018 г., която след приспадане на претендираната неустойка е в размер на 13 513.72 лв. Ищецът претендира ответното дружество да му заплати сумата от 78 540.17 лв., от която 60 209.68 лв., представляваща дължимата до 10.02.2018 г., месечна вноска. по сключения между конорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат ********* и „В и К Шумен“ ООД договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г.; 4 816.77 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимата месечна вноска и 13 513.72 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечната вноска от падежа й до 10.02.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски.
В първото съдебно заседание, проведено на 16.05.2023 г. ищецът оттегля претенцията си за сумата от 13 513.72 лв., представляваща разликата между пълната стойност на натрупаните лихви за забава за периода от падежа на дължимата до 10.02.2018 г. месечна вноска до 10.02.2021 г. и дължимата по договора неустойка. С оглед на това, съдът с определение, постановено в съдебното заседание е прекратил производството по делото в тази му част.
Ответникът в отговора на исковата молба, оспорва изцяло претенцията на ищеца. Счита че предявените искове са недопустими. В случай, че съдът приеме че исковете са допустими, ищецът ги оспорва по основание и размер. Не е налице активна процесуална легитимация на ищеца. Липсва активна солидарност на кредиторите, участващи в консорциума. Договорите от 08.10.2012 г. и от 08.01.20 13 г. сключени между консорциума и ответното дружество са нищожни, поради: 1) заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр. 2-ро и 3-то от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗОП (отм.); 2) противоречие с императивни норми на закона – чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗОП (отм.). Ответникът прави възражение за неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, тъй като не е постигнат гарантирания по договора резултат. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните претенции за неустойка и мораторната лихва
В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло исковата си претенция и оспорва възраженията на ответника.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът поддържа изложеното в отговора на
исковата молба.
С Определение
№ 260124 от 21.04.2021 г., съдът е
конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца, „Строителна
механизация“ АД, ЕИК 123033 124 със
седалище и адрес на управление с. Копринка, община Казанлък, обл. Стара Загора,
местност „Язовира“, № 10. Третото лице, редовно призовано не встъпва в процеса,
не изпраща процесуални представители и не депозира писмено становище по
предявените искови претенции.
От събраните по делото
доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност
съдът приема за установено следното:
С Решение № 80 от
26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено
да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ
холдинг“ ГмБХ), сумата 973 976.21
лв., от която сумата от 120 000 лева,
като част от главницата платима на основание чл.11 от Договор за рехабилитация
на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с
гарантиран резултат като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените в
процеса фактури - № 1/19. 04.2013 г. за 34 177.60 лв.; № 2/19.04.2013 г.
за 37 047.02 лв., № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., № 4/25.07.213
г. за 490 464.06 лв., № 5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., № 6/08.11.2013
г. за 24 114.31 лв., № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., № 8/04.
12.2013 г. за 62 639.66 лв., № 9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., № 10/02.06.2014
г. за 1 172 037.66 и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74
лв., сумата от 722 506.16 лв. – дължима главница, представляваща равни
месечни вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801.24 лв., представляваща
неустойка за закъснение по чл.38 от договора и на основание чл.92 от ЗЗД за
плащанията за главница дължими за период от 01.01.20 15 г. до 31.12.2015 г.,
сумата от 73 658.77 лв., дължими
като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка
за периода от 01.01. 2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2
от ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата
на предявяване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху
сумите за главници от датата на завеждане на исковата молба - 26.04.2017 г. до
окончателното плащане на дължимите като главница суми и е отхвърлил претенцията
на ищеца за сумата от 20 000 лева представляваща
разликата между присъдената сума от 120 000 лева и претендираните с
исковата молба в тази част 140 000 лева. Решението на Шумен- ския окръжен
съд е потвърдено с Решение № 138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166/ 2019 г. по
описа на Апелативен съд – Варна.
Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отд. с Решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на съда е отменил решение № 138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е по- твърдено решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта, с която „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустой- ка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба и отхвърля претенцията на ищеца за тази сума. В останалата му част решение № 138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Варна е оставено в сила.
И трите решения са
постановени при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца - „Строителна механизация“ АД, ЕИК-*********.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от
допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се
установява, че ответното дружество редовно води търговските си книги и
записванията си в тях съобразно изискванията на Закона за счетоводството;
приложимата обща рамка – Международните
стандарти за финансово отчитане, приети от Европейският съюз, както и
другите действащи нормативни актове.
Фактурите
№№ 1/19.04.2013 г.; 2/19.04.2013 г.; 3/18.05.2013 г.; 4/25.07.2013 г.;
5/04.11.2013 г.; 6/08.11.2013 г.; 7/29.11.2013 г.; 8/04.12.2013 г.;
9/31.01.2014 г.; 10/ 02.06.2014 г. и 11/01.07.2014 г., описани в исковата молба (Таблица № 1), са осчетоводени в счетоводството на ответника,
с право на ползване на данъчен креди и са включени в дневниците за покупки за
съответните периоди. Ответното дружество е
ползвало данъчен кредит по процесните фактури. Размерът на дължимата неустойка
за забава на месечната вноска, дължима до 10.02.2018 г. е 4 816.77.
Размерът на натрупаните до 10.02.2021 г. законни лихви за забава за месечната
вноска е 18 347.23 лв.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно изпълнение задължението на поръчващия да заплати част от уговореното възнаграждение за приетата от него работа - месечната вноска, дължима до 10.02.2018 г. Налице са и акцесорни претенци за неустойка за неизпълнение на задължението да се заплати в срок месечната вноска и за законната лихва върху претендираната от ищеца сума за периода от датата, на която е депозирана исковата молба 11.02.2021 г. до датата на окончателното й заплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 и чл.266 от ЗЗД, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претенции са основателни, поради следните съображения:
С влязлото в
сила Решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен
по предявения от ищеца частичен иск са установени общите правопораждащи факти
на спорното материално право – наличие на облигационно отношение, възникнало
въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и ответника договор за изработка за
изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на
Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора
работа и приемането й, както постигането на определения с него стопански
резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и
сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка
и предпоставките за заплащането й; валидността на договора за учредяване на
консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в
него да претендира изпълнение по договора за изработка. Относно тези факти,
решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за
разликата до пълния размер на паричното вземане – т.2 от Тълкувателно решение №
3/2016 г. от 22.04. 2019 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС. Следователно в настоящото производство
е недопустимо съдът отново да разглеждат и да се произнася по въпросите дали са
налице горепосочените правопораждащи факти. Процесът следва да се ограничи само
до размера на претенцията - месечната вноска, която е следвало да се заплати до
10.02.2018 г. и дължимата неустойка за забава, предвид на обстоятелството, че
ищецът е оттеглил претенцията си за разликата между пълната стойност на
натрупаната мораторна лихва върху месечната вноска за периода от 10.02.2018 г.
до 10.02.2021 г., намалена с дължимата
неустойка за забава.
Ответникът, позовавайки се на нововъзникнало
обстоятелство, а именно обявяването на съдружника в консорциума „Строителна
механизация“ АД в несъстоятелност с решение на Окръжен съд – Стара Загора от
07.11.2022 г., счита, че това води до прекратяване на договора за консорциум по
право и ищецът не разполага със самостоятелно право да получи цялото дължимо
възнаграждение по договора за изработка. Ответникът обосновава тезата си с чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ, според която
акционерното дружество се прекратява при обявяването му в несъстоятелност.
Според него, обявяването в несъстоятелност на третото лице „Строителна
механизация“ АД следва да се счита за приравнена законова хипотеза на тази при
„смърт“ или „запрещение“ по смисъла на чл.363, б. „в“ от ЗЗД, тъй като поражда
последици, аналогични на тези при настъпването на посочените в разпоредбата
юридически факти по отношение на физическите лица.
Съдът не споделя тезата на ответника, поради
следните съображения:
С постановяване на Решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. е решен окончателно въпроса за наличието на активна солидарност между съдружниците в консорциума, възникнала в резултат на сключения на 08.01.2013 г. между консорциума и ответника договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С оглед на това всеки от съдружниците в ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по договора за възлагане на обществената поръчка.
Обявяването на
„Строителна механизация“ АД в
несъстоятелност не води до прекратяване на договора за консорциум. Действително
в разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ изрично е посочено, че акционерното
дружество се прекратява при обявяването му в несъстоятелност. Чл.252 от ТЗ,
посочва основанията, при които се прекратява дружеството. Но следва да се имат
предвид нормите в част четвърта от ТЗ, уреждаща несъстоятелността, като
универсално принудително изпълнение върху имуществото на неплатежоспособния
търговец, характеризиращо се със своята специфика. Тези норми са специални
спрямо чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ. Съгласно чл.735, ал.3 от ТЗ, дружеството в
несъстоятелност ще бъде прекратено и заличено с решението по чл.735, ал.1 от ТЗ
в случаите когато масата на несъстоятелността е изчерпана и са останали
неудовлетворени кредитори. Ако са удовлетворени всички кредитори и е останало
имущество, дружеството не се заличава. Видно от
чл.711 от ТЗ, съдържанието на решението за обявяване на
несъстоятелността не включва прекратяване на търговското дружество. В този
смисъл Решение № 789 от 15.12.2005 г. по г.д. № 427/2005 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Последиците, които настъпват с постановяване на
решението по чл.710 от ТЗ са прекратяване
на дейността на предприятието, десезиране на изпълнителните органи и започване
на процеса по осребряване на имуществото. Прекратяване на дейността на предприятието
означава прекратяване на възможността търговеца да сключва сделки по занятие и
отпадане възможността да се поемат нови задължения. Целта е да се освободят
активите на търговеца, които до този момент са функционално ангажирани с
упражняваната от него стопанска дейност и да бъдат подготвени за продажба.
Прекратяването на дейността на предприятието на длъжника рефлектира върху
органите му на управление. Десезират се изцяло изпълнителните органи (с изключение
на изрично посочените в част ІV от ТЗ случаи), упражняващи действията по
управление и представителство, тъй като с преустановяване на търговската
дейност, техните компетенции са безпредметни. Но представителството на
предприятието като правен субект се поема от синдика, съгл. чл.658, ал.1, т.1
от ТЗ. В този смисъл Определение № 489 от 14.09.2022 г. по т. д. №
1637/2021 г. на ВКС, I т. о. и посочената в него практика на ВКС.
Следователно „Строителна механизация“ АД към настоящият момент продължава да съществува
като правен субект, въпреки настъпилите вследствие на решението по чл.711 от ТЗ
последици, поради което не е прекратен сключения между него и ищеца договор за
консорциум.
Видно от представените писмени доказателства и заключението на ССЕ месечната вноска, дължима до 10.02.2018 г. е в размер на 60 209.68 лв., а дължимата върху нея неустойка за забава е в общ размер на 4 816.77 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащането на дължимите суми, като размерът им не се оспорва от него. С оглед на това съдът, счита, че предявените на основание чл.258 във вр. с чл.266 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД искове са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло, така както са предявени.
Предвид
основателността на главната претенция за заплащане на дължимата до 10.02.2018
г. месечна вноска, основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на
законна лихва върху нея от
датата на завеждане на
иска – 11.02.2021 г. до
окончателното й заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от
ответника, по сключения между него и консорциума договор за изработка.
Относно разноските по делото.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е направил разноски по делото в общ размер на 7 264.15 лв., от които заплатена държавна такса – 3 141.61 лв., депозит за възнаграждение на вещо лицe – 250.00 лв. и адвокатско възнаграждение – 3 872.54 лв. Представени са списък с разноски по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за извършените от ищеца плащания. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно на основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените писмени доказателства за направени разноски по делото и искането на ищeца следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 7 264.15 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Воин“, № 1, представлявано от управителя И.Й.П. да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище и адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя Кристоф Сесеке сумата от 65 026.45 лв., от които главница в размер на 60 209.68 лв., представляваща дължимата до 10.02.2018 г., месечна вноска и съставляваща част от дължимото възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат ********* договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и сумата от 4 816.77 лв., представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.02.20 18 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба – 11.02.2021 г. до датата на окончателното заплащане на месечната вноска, както и сумата от 7 264.15 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: