Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
01.03.2024 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
07.02.2024 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В открито съдебно заседание и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Б. Ввасилева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор А. |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм.
Нак. Дело |
номер |
148 |
по описа за |
2023 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е
по касационна жалба от Д.Д.Б., като ползвател на автомобил и представляващ „Макстер С.О.П.“ ООД, с ЕИК ***, с
адрес - ***, подадена чрез упълномощен процесуален представител - адвокат П.А.В.
от ***, с посочен в жалбата съдебен адрес ***, против Решение №183 от 05.08.2023
год., постановено по АНД №538/2023 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, с което е потвърден Електронен фиш серия ** №***,
издаден от ОДМВР – Кърджали, за налагане на глоба за нарушение на чл.21, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство.
В
жалбата касаторът заявява, че обжалваното решение е бланково и че същото е
немотивирано, необосновано, фактически и логически грешно и не отговаряло нито
на доказателствата по делото, нито на обективната истина. Счита,
че от анализа на представените доказателствени източници, в конкретния случай
не се достигало до недвусмислен извод, че на 21.04.2023 год., в 10:24 часа, в
***, бул.„***“, до ***, в посока на движение от *** към ***, при ограничение на
скоростта в населено място - 50 км/час, водачът управлявал с 86 км/час заснето
с ATCC ARH CAM S1 МПС – лек автомобил „Мерцедес ***“, с регистрационен номер ***.
Касаторът счита, че тези факти не отговарят на истината и изброява направени от
него доказателствени искания пред районния съд: да бъде изискана
справка от Община Кърджали, предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, в
която да се посочи дали в ***, бул.„***“, до ***, в посока на движение от ***
към ***, в зоната на действие на друг ограничителен пътен знак ли е и къде е
поставен; да бъде изискана справка от Община Кърджали, от която да е видно,
дали в ***, бул.„***“, до ***, в посока на движение от *** към ***, е в
границите на населено място по смисъла на §6, т.49 от ЗДВП и конкретно
представлява ли „застроена със сгради територия“; дали електронният фиш изхожда
от овластен контролен орган предвид разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН, а също
и доказателства на коя дата е нарушението, на коя дата е издаден фишът и кога е
връчен; да бъде изискана разписка за връчване. Сочи, че в Протокол от
о.с.з.№646/17.07.2023 год. било посочено следното: „Съдът намира, че
направените от страна на жалбоподателя доказателствени искания не следва, да
бъдат уважени. По въпросите, касаещи мястото на нарушението и действащото там
ограничение на скоростта, са налични доказателства по делото и изискването на
допълнителни справки от Община Кърджали не е необходимо. За връчване на
електронния фиш са изискани доказателства от администратнвнонаказващия орган и
същият е изпратил това, с което разполага. Доказателства дали ЕФ изхожда от
овластен орган съдът намира, че не следва да бъдат изисквани, не са необходими
за правилното решаване на делото, това е въпрос по същество.“. Касаторът счита,
че тези действия на съда не само нарушават правото му на защита, но нарушават и
правото му на справедлив процес, което било гарантирано от ЕКПЧ и Конституцията,
като цитира част от Решение №1 от 01.03.2012 год. на КС на РБ по к. д.
№10/2011 год. (относно противоконституционността на чл.189, ал.13 от ЗДвП) - ,,Да
се допусне елиминиране или редуциране на съдържанието на основни права или на
тяхното упражняване по съображения за целесъобразност е недопустимо, защото
нарушава принципа за правовата държава и внася промени в баланса между изпълнителната
и съдебната власт, без да има някаква опора в основния закон.“. Счита също, че
налагането на такава практика от съдилищата подлежи па международна защита,
както и че начинът за борба с войната по пътищата се основава единствено на
законосъобразност, а не на целесъобразност. Касаторът държи да
подчертае, че представените от административният орган документи, „с които
разполага“, не означава, че констатациите в тях са истина, а означава, че
доказателствената тежест за тяхното оспорване е на този, който твърди, че е
неистина - в случая касаторът, като жалбоподател в първоинстанзионното
производство и за това поискал доказателства от трето лице. Прави довод, че съдът
в крайна сметка не бил адвокат на ОД на МВР, а неговата основна функция се
изразявала в контрола му за законосъобразност и това бил смисъла на термина
правосъдие. В този смисъл, моли настоящата съдебна инстанция да отмени Решение
№183/05.08.2023 год. на Районен съд – Кърджали, с всички правни последици,
произтичащи от това.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът Д.Д.Б. от ***,
не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касация - Областна
дирекция на МВР
- Кърджали, редовно призован, не се представлява. От пълномощника
на същия – С.
Ч. – главен юрисконсулт на ОДМВР – Кърджали, e депозирана
молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба и счита същата
за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение намира за правилно и
постановено в съответствие с материалния закон. Счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява обстоятелството, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В
молбата са изложени кратки съображения в подкрепа на обжалваното решение.
Моли да бъде оставено в сила атакуваното решение на
първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава становище, че подадената касационна
жалба е неоснователна. Счита,
че не
са налице посочените в нея основания за отмяна на обжалвания акт и че
фактическата обстановка по случая е изяснена в достатъчна степен, за да бъде
направен извод, дали е налице извършено нарушение на нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и че посочените в касационната жалба пропуски
на Районен съд – Кърджали не са налице. Намира,
че
фактическата обстановка е била установена правилно, включително и след
изискване на доказателства от административнонаказващия орган и
че в
тази връзка са правилни изложените от съда съображения за
осъществен състав на нарушенията по чл.21, ал.1 от ЗДвП, след съответна
преквалификация на деянието, което е посочено в ЕФ. Счита също, че при издаване на акта са
спазени всички изисквания на закона и подзаконовите нормативни актове. По тези съображения
предлага да бъде оставен в
сила обжалвания съдебен
акт.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,
от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като
такава е
процесуално допустима.
От изложеното
в жалбата може да се изведе, че релевираното от касатора касационно основание е
неправилно приложение на материалният закон и съществено нарушение на
процесуални правила, което отговаря на касационните основания по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК.
Разгледана
по същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение
№183 от 05.08.2023 год., постановено по АНД №538/2023 год., Кърджалийският
районен
съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***, издаден от
ОДМВР - Кърджали, с който, на основание
чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
400.00/четиристотин/ лева, на Д.Д.Б. от ***, с ЕГН **********, в качеството й
на законен представител на „Макстер С.О.П.” ООД ***, с ЕИК ***, за нарушение по
чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство на 21.04.2023 год., като е преквалифицирал нарушената
правна норма по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Със
същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Д.Д.Б. от ***, с ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали сумата от 80.00 лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 21.04.2023 год., в ***, се осъществявал видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол
на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH
CAM S1 №***. Същият бил позициониран в ***, на бул.„***“, до ***, където
действащото ограничение на скоростта било 50 км/час за населено място. В 10:24
часа на 21.04.2023 год. бил заснет движещ се по бул.„***“ в ***, до ***, в
посока от *** към ***, лек автомобил, марка „Мерцедес ***”, с рег.№***, със
скорост 86 км/час, при ограничение на скоростта 50 км/час. След обработване на
информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който
като нарушител в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател, било
вписано името на Д.Д.Б. - законен представител на „Макстер С.О.П.“ ООД,
ползвател на превозното средство. В описателната част на електронния фиш било
вписано движение с установена скорост от 86 км/час - превишаване с 36 км/час,
съставляващо нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което,
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателката Б. било наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 400 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът е приел за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - Клип от
21.04.2023 год., в който е фиксирана скоростта на превозното средство,
регистрационният му номер, датата на нарушението, номерът на техническото
средство; Справка за регистрация и собственост на МПС, видно от която, като
ползвател на лекия автомобил „Мерцедес ***”, с рег.№***, е вписано дружеството
„Макстер С.О.П.“ ООД ***; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №***
и Протокол от проверка №86-СГ-ИСИС/29.06.2022 год., от които се установява по
безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или
Система на датата 21.04.2023 год.; Писмо от 22.06.2023 год. и справка на сектор
ПП -Кърджали; Справка от АИС АНД, в която е отразено, че ЕФ серия ** №*** е
връчен на 31.05.2023 год., както и че същият е платен; Снимков материал на
разположението на уреда за заснемане; Заповед от 01.02.2022 год.; Списък от
01.02.2022 год. на полицейски служители, относно проведено обучение за работа
със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по
чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Районният съд е посочил, че разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта
на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/час и че видно от
атакувания електронен фиш, мястото на нарушението е в ***, бул.„***“, до ***,
където действащото ограничение на скоростта е 50 км/час за населено място. Посочил е също, че тъй като в настоящия случай е
отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с 36
км/час, е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,
предвиждаща налагане на административно наказание „глоба”, в размер иа 400 лева,
за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е от 31 до 40 км/час и следователно
деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателката, е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е отбелязъл,
че посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/час, тъй като
административно-наказващият орган е отчел възможната грешка на техническото
средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, във вр. с чл.755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Съдът
е приел, че обосновано, в електронния фиш, името на Д.Д.Б. е посочено
като нарушител, в качеството й на управител и законен представител на фирмата
ползвател на моторното превозно средство и че жалбоподателката попада в кръга
на лицата по чл.188 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното
нарушение, отразено в електронния фиш. Посочил е, че съгласно
чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и че собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство, както и че предложение първо на
разпоредбата регламентира, че субект на нарушението може да бъде както
собственика на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен, в случая
ползвателя, а според второто предложение, собственикът ще носи отговорност,
само ако не посочи лицето, на което е предоставил МПС. Районният съд е приел,
че в процесния случай ползвателят е известен, регистриран официално при
регистрацията на автомобила в Пътна полиция, а именно „Макстер С.О.П.“ ООД,
представлявано от жалбоподателката. На следващо място съдът е посочил, че определената
за нарушението „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер, при
което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за
намаляване на санкцията.
Съдът
отново е посочил в мотивите си, че установеното в процесния случай деяние безспорно е нарушение и осъществява състава на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, но че в издадения електронен фиш като нарушен е посочен чл.21, ал.2,
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът
е приел, че това налага, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН,
въззивната инстанция да приложи закон за същото административно нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като прецизира и
преквалифицира нарушената норма на деянието по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочил, че няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на
фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към състава на
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и че по силата на цитирания текст от ЗАНН,
съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното
нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка. Отбелязъл е също, че такова
прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе
до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното
производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация, а в случая фактите, покриващи признаците на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
са описани в атакувания акт. По изложените съображения
районният съд е извел извод, че електронният фиш следва да бъде изменен, като
нарушената правна норма се преквалифицира по чл.21, ал.1 от ЗДвП и че това няма
да доведе дори до промяна на санкцията, която се следва на същото
основание/чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП/ и в същия абсолютен размер.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдяните от
жалбоподателката нарушения на процесуалните правила или на материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Посочил
е, че нарушението е установено с техническо средство при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год., в която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Посочил е също, че по делото е
представен задължителният в случаите на ползване на АТСС протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., съгласно одобреното приложение,
който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, действащото ограничение иа скоростта и други обстоятелства,
необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен
фиш. Съдът е приел, че при съставяне на фиша са
спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е описано пълно и самото
нарушение и мястото на извършването му, като е посочил, че видно от електронния
фиш, нарушението се изразява в това, че на 21.04.2023 год., в 10:24 часа, в ***,
на бул.„***“, до ***, в посока от *** към ***, е превишена от МПС „Мерцедес ***”, с рег.№***, разрешената скорост за
населено място от 50 км/час и с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №***
е отчетена скорост на движение 86 км/час (възприета след приспадане на
съответния толеранс), при което е констатирано превишаване от 36 км/час. Съдът
е приел, че това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на
закона и дава възможност на жалбоподателката да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си
по него. Посочил е, че мястото на нарушението е в ***, т.е.
населено място, където по закон действащото ограничение на скоростта е 50 км/час
и пътен знак в случая не е имало и че това е видно и от съставения протокол по
чл.10, ал.1 от Наредбата, представляващ доказателство за отразените в него
обстоятелства. На следващо място съдът е посочил, че от приетата по
делото справка от АИС АНД се установява, че атакуваният фиш е връчен на
31.05.2023 год., отразено е и че същият е платен, като жалбоподателката
безспорно е научила за издаване на електронния фиш, но е избрала предвидения ред за съдебно обжалване, а не възможността за процедура и
подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Съдът, не на
последно място, е приел, че нарушението и превозното средство, с което е
извършено, е безспорно установено от приложената по делото разпечатка на снимков
материал от 21.04.2023 год., тъй като по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Така,
предвид изложените съображения, районният съд е
извел и окончателния си извод, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде
потвърден. При този изход на делото съдът
е приел също, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с
ал.1
от ЗАНН, във вр. с чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати по сметка ОД на МВР – Кърджали, като издател на оспорения
електронен фиш и в качеството й на юридическо лице, следващото
се и своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 /осемдесет/
лева.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно
цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният
съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките
на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен
съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш
за налагане на глоба, който подлежи на
съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта
на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Настоящият състав на касационната инстанция намира за правилни и
обосновани и в пълна степен споделя изводите на районния съд, за това, че описаното
в процесния електронен фиш деяние е осъществено, на посочената дата, час и
място и с описаното в него МПС, както и в пълна степен споделя изводите на съда
относно извършената преквалификация на нарушената правна норма, съобразно
правомощията на първоинстанционния съд по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, а именно -
от нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, като нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. От изложеното в касационната жалба може да се изведе извод, че касаторът
счита, че след като не са били уважени описаните в нея доказателствени искания,
то районният съд е нарушил правото му на защита и на справедлив процес. Тези
оплаквания настоящият касационен състав намира за неоснователни, както и
намира, че правото на защита и на справедлив процес на касатора в
производството пред въззивния съд, не е било накърнено.
Съвсем правилно
районният съд е посочил, че мястото на
нарушението е в ***, т.е. същото е извършено в населено място, където по закон
действащото ограничение на скоростта е 50 км/час и съответно, пътен знак в
случая не е имало. Това между впрочем изрично и ясно е описано и в оспорения
електронен фиш, в който, като място на извършване на нарушението е посочено в ***,
бул.„***“, до ***, в посока от *** към ***, при ограничение на скоростта за
населено място 50 км/час и отчетеното превишение на скоростта от 36 км/час е
извършено именно спрямо това ограничение за населено място от 50 км/час. При
това положение е било напълно безпредметно да се изисква справка от Община Кърджали, предвид разпоредбата на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, в която да е посочено, дали в ***, бул.„***“, до ***,
в посока на движение от *** към ***, в зоната на действие на друг ограничителен
пътен знак ли е и къде е поставен същия, каквото
доказателствено искане е било направено от жалбоподателя и правилно районният
съд не го е уважил.
Правилно районният съд не е уважил и второто доказателствено искане, а
именно - да бъде изискана справка от Община
Кърджали, от която да е видно, дали в ***, бул.„***“, до ***, в посока на
движение от *** към ***, е в границите на населено място по смисъла на §6, т.49
от ЗДВП и конкретно представлява ли „застроена със сгради територия“,
като основателно е посочил, че по въпросите, касаещи мястото мястото на
нарушението и действащото там ограничение на скоростта, са налични
доказателства по делото. пътищата. По
делото е представен и приет като доказателство задължителният в случаите на
ползване на АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год.
на МВР, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото
за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, действащото ограничение
на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения електронен фиш. В този Протокол с
Рег.№1300р-2614 от 24.04.2023 год. на ОДМВР - Кърджали ясно е описано мястото на контрол, а именно – ***, бул.„***“,
до ***, както и е посочено, че в този участък действа общо ограничение на
скоростта – 50 км/час/за населено място/, а
не ограничение на скоростта, въведено с пътен знак за ограничение, като освен
това, контролът е бил осъществяван по отношение на МПС, движещи се по бул.„***“,
в посока ***. В същия протокол за използване на АТСС е отразено, че направена
дигитална снимка на временно монтираното АТСС, в случая - автоматизирано техническо средство ARH CAM
S1, с №***, която снимка е представена
по преписката и е приета като доказателство по делото от районния съд. Видно е
от тази снимка, че АТС - ARH CAM S1, е било разположено в
разделителна озеленена ивица между платната за движение в двее посоки, на
известно разстояние след *** в посоката на движение на контролираните МПС – към
***, като е било позиционирано именно така, че да заснема приближаващите се към
него превозни средства. Най-сетне, по преписката е представена и е приета като
доказателство по делото и изготвената снимка/клип/ към процесния електронен фиш, от техническото средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, която снимка/клип/ е с №***/***,
с посочена дата на запис: 2023-04-21 и час:
10:24:46 и в която е посочена локация на запис: град Кърджали, като точното
място е конкретизирано и с посочени GPS координати. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес,
т.е. мястото на нарушението е инидидеализирано и доказано от снимката/клипа/ и
то е на територията на населеното място – град Кърджали. Предвид това, настоящият касационен
състав намира, че правилно районният съд не е уважил и това доказателствено
искане, като е приел, че по въпроса, касаещ мястото на нарушението, са налични
достатъчно доказателства и изискването на допълнтшителна справка от община
Кърджали не е необходимо.
Правилно районният съд не е уважил
и третото
доказателствено искане на жалбоподателя, а именно - да бъде изискана справка от ОДМВР – Кърджали, дали електронният фиш изхожда от овластен
контролен орган,
предвид разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН, като и приел, че такива
доказателства не следва да бъдат изисквани, тъй като не са необходими за
правилното решаване на делото. Разпоредбата, на която се позовава касаторът –
чл.61, ал.1 от ЗАНН регламентира, че при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят,
поискалият обезщетение, включително този по чл.55, ал.2, собственикът на
вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата,
ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията,
чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4/електронният фиш/, както и допуснатите от съда свидетели. Обжалваният електронен
фиш е издаден по утвърдения образец и е със съдържанието, което се изисква съобразно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД
на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и която се явява
негов издател и съответно, поради това ОД на МВР – Кърджали е
конституирана и призовава като наказващ орган в производството пред районния
съд. Пределно ясно е, че
електронните фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, не се
издават от конкретни полицейски служители от
съответната областна дирекция на МВР, за което те следва да са овластени, респ., да са конкретно оправомощени за това, а се
издават от съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението и която териториална структура, в случая Областна
дирекция на МВР – Кърджали, е издател на процесния електронен фиш. П
редвид това, правилно районният съд е оставил без уважение и това искане с
мотива, че такива доказателства не следва да бъдат
изисквани, тъй като не са необходими за правилното решаване на делото.
По отношение на следващите доказателствени искания, а именно – да се
изискат доказателства от
ОД на МВР – Кърджали за това, на
коя дата е нарушението, на коя дата е издаден фишът и кога е връчен,
настоящият състав намира следното:
Датата на нарушението съвсем ясно и точно е посочена в оспорения
електронен фиш и това е 21.04.2023 год., като е вписан дори и часът, в който е
извържшено и съответно установено/заснето/ нарушението – 10:24 часа. Тази дата
и час са отразени и в изготвената снимка/клип/ с №***/*** към процесния електронен фиш, а
видно от Протокола с Рег.№1300р-2614 от 24.04.2023 год. на ОДМВР – Кърджали, за
използване на АТСС, това е датата –
24.04.2023 год., на която дата, същото това - автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, с №***, е
било използвано на посоченото в електронния фиш място в град Кърджави, във
времето от 09:20 часа до 12:25 часа. При това положение не е ясно, какви други
доказателства относно датата на нарушението е следвало да сеизискват от ОД на
МВР – Кърджали, като така направеното доказателствено искане буди известно
недоумение. По отношение датата на издаване на електронния фиш следва да се
посочи, че тази дата въобще не е изискуем се реквизит на електронния фиш,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и при това положение, това искане
е напълно ирелевантно по делото. По отношение датата на връчване на процесния
електронен фиш следва да се посочи, че с Разпореждане №744 от 16.06.2023 год.
по АНД №538/2023 год., районният съд е изискал доказателства за връчване на
процесния електронен фиш, като в изпълнение на разпореждането, от ОД на МВР –
Кърджали е представена разпечатка от АИС „АНД“ , в която е отразено, че ЕФ сер.**
№*** е връчен на датата 31.05.2023 год./т.е. един месец и десет дни след
извършването и установяването на нарушението/, като в същата разпечатка, в
графата „Платен“ дори е положена отметка, т.е. отразено е, че наложената глоба
с процесния електронен фиш е платена. Тези обстоятелства са отразени в мотивите
към обжалваното решение, като следва да се посочи също, че така посочената дата
на връчване на процесния електронен фиш не се и оспорва от жалбоподателя.
Датата на връчване или получаване на електронния фиш е от съществено значение
за преценка относно това, дали жалбата против същия е подадена в
законоустановения в чл.189, ал.8, изр.1 от ЗДвП, 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му.
В случая, в представената разпечатка е посочена дата на връчване на електронния
фиш – 31.05.2023 год., а жалбата против същия е била подадена по установения
ред – чрез ОД на МВР – Кърджали, до Районен съд – Кърджали, на датата
09.06.2023 год., регистринана с Рег.№292000-13057, видно от положения върху
същата и попълнен щемпел. От това следва, че жалбата е подадена на
9-ия/деветия/ ден след получаване на електронния фиш, т.е. спазен е бил
преклузивният 14-дневен срок за
обжалването му, съответно жалбата, ведно с преписката по издаване на
електронния фиш, са били изпратени на Районен съд – Кърджали и този повод е
било образувано АНД №538/2023 год., по което е постановено и обжалваното пред
настоящата инстанция Решение №183 от 05.08.2023 год. Предвид горното,
настоящият състав намира, че е било напълно безпредметно да се изисква и
разписката за връчване на процесния електронен фиш, т.к. по посочените по-горе
обстоятелства, свързани с датата на получаване на електронния фиш, съответно и
датата на подаване на жалбата против същия, всъщност няма и спор между
страните.
Така, при това положение и предвид
всички изложени по-горе съображения се налага крайният извод, че касационната
жалба, подадена от
Д.Д.Б., с адрес ***, като ползвател на
автомобил и представляващ „Макстер С.О.П.“ ООД, с ЕИК ***, с изложените в нея оплаквания и доводи, се явява неоснователна и
недоказана, а обжалваното решение настоящата съдебна инстанция намира за
законосъобразно и правилно, постановено при правилна преценка на събраните по
делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, както и
без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и с
решението по нястоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за
разноски, на основание чл.6Зд, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН, следва на ответника по
касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда
на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на касатора –издател
на процесния електронен фиш, но същият е изготвил и депозирал писмена молба със
становище преди съдебното заседание, поради което следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния регламентиран размер от 80.00 лева. Доколкото
издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно в
полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени
дължимите разноски по делото.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с
чл.217, ал.3, предл.IV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№183 от 05.08.2023 год., постановено по АНД №538/2023 год. по описа на Районен
съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Д.Д.Б.
от ***, с ЕГН
**********,
ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***,
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер на
80.00/осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.