№ 4181
гр. Варна, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502665 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. No 37358 / 15.10.2021г. на „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Разпореждане №
18370/29.09.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 12272 /2021 г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлено заявление вх. № 26858/24.08.2021г. , депозирано от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-
р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника З. КР. Г., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ********, на осн. чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че
целта на заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането, а само
дали същото е спорно, като за да е редовно заявлението, достатъчно е в същото да са
посочени съществените юридически факти, от които произтича претендиоаното вземане и
които позволяват индивидуализацията му. Твърди, че не е необходимо в заявлението да
бъдат посочвани всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената
претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като
препис от същото не се връчва на длъжника.Възразява, че е индивидуализирал всички
белези на претендираните вземания в уточнителните си молби, поради което и на са налице
пречки за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Моли за отмяна на
обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
1
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е образувано развилото се производство по
ч.гр.д. № 12272/2021 г. по описа на ВРС, след като е изпратено по подсъдност от РС –
Пловдив, съобразно регистриран настоящ адрес на длъжника –потребител. Със заявлението
се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника З. КР. Г.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ********, за сумата от 3314,21 лв., представляваща
главница за неплатени суми по сключени между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, за които е открит Акаунт No 15446737001 и за която сума в общ размер са издадени
четири броя подробно описани в заявлението фактури, вземанията по които фактури са
прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД в полза на заявителя по
силата на Приложение № 1 от 24.02.2020г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените
по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане No 14818/26.08.2021г. производството по делото е оставено без
движение за отстраняване на нередовности в заявлението, като на заявителя изрично е
указано, че следва да индивидуализира надлежно договорите, от които произтичат
предявените вземания, както и да уточни как е формирана общата предявена сума от 3314,21
лв., конкретизирайки какви задължения са включени в същата /абонаментни такси,
доставени мобилни услуги, лизингови вноски, неустойки и др./.
В изпълнение на указанията на съда, с молба с вх. No 29550/08.09.2021г. заявителят е
посочил, че сумата от 3314,21 лв. представлява главница по договори за
телекомуникационни услуги с период на неизпълнение от 23.10.2018г. до 21.02.2019г.
Изложил е, че включените във фактурите суми се отнасят за предоставени както мобилни,
така и интернет услуги, като е посочил и че „всички договори и споразумения, от които
заявителят формира претенцията си, са приложени към подаденото заявление“.
Отново с разпореждане No 16 224 / 09.09.2021г., съдът е оставил без движение
производството и е указал на заявителя, че следва да индивидуализира договорите, въз
основа на които се претендират предявените вземания, с посочване на номер и дата на
сключване на всеки от тях, както и изрично да уточни дали в сумите по описаните в
заявлението фактури са включени месечни абонаментни такси, лизингови вноски,
2
неустойки или предоставени мобилни услуги, като изрично му е указан и начинът, по който
следва да бъдат индивидуализирани те – що се отнася до предоставените мобилни услуги – с
посочване на стойността/цената на същите поотделно за всеки от договорите, по които се
претендират.
С молба вх. No 32307/23.09.2021г. заявителят е уточнил, че няма начислявани
неустойки, които да се претендират с подаденото заявление, като сумите по отделните
фактури (индивидуализирани в молбата с номер, дата на издаване, отчетен период и
стойност) включват само стойността на използваната услуга за съответния период.
След уточнителната молба от 23.09.2021г. , ВРС е издал обжалваното Разпореждане
No 18370 / 29.09.2021 г., с което е отхвърлено заявлението, на основание чл. 411 ал.2, т.1 от
ГПК, поради неотстраняване на нередовностите в предоставения срок.
Въз основа на изложеното и въззивният състав намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 410 ал.1, т.1, предл. 1 от ГПК, заявителят може да
поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, каквато е и
процесната хипотеза. Изрично законодателят в ал. 2 на същата разпоредба е посочил, че
заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.
В т.2б на тълкувателно решение No 4 / 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. No 4 / 2013г.
на ВКС, ОСГТК, изрично се сочи, че „заявлението е необходимо е да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация
на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за
издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна
индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което
заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението
документи.“
Предвид и възприетото разрешение с посоченото тълкувателно решение,
законодателят е предприел и промени, като с ДВ, бр. 86 от 2017г., допълва чл. 411 ал.2 т.1 от
ГПК със санкцията, че съдът отхвърля заявлението в случай, че искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен
срок от съобщението.
В процесния случай, заявителят сочи в заявлението си, че общата сума се дължи въз
основа на множество сключени между страните договори, отделно в първата си уточнителна
молба сочи, че сумите се дължат както за предоставени мобилни, така и за предоставени
интернет услуги. Сочи още, че всички договори били приложени към заявлението. Съдът,
обаче, не е длъжен да извлича основанието от приложените към заявлението документи.
Въпреки двукратните изрични указания на заповедния съд, общото вземане не е било
индивидуализирано по основание - не е достатъчно посочването на стойността на всяка
отделна фактура, без да е конкретно посочено за какъв вид услуга и по кой договор е
начислена конктретната сума, доколкото се касае за различни правоотношения – по
различни договори и за различни услуги.
3
Следва да се поясни, че с оглед на разпоредбата на чл. 410 ал. 2 от ГПК, изложението
на конкретните факти и обстоятелства, на които се позовава заявителя следва да е в същата
степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. От една страна това е
въздигнато като условие за издаване на заповед за изпълнение, а от друга се явява и
гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността да направи адекватни
възражения – следва да има възможност да прецени за каква услуга, по кой договор и за кой
период на неговото действие дължи претендираната сума. В този смисъл и заявителят
трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите
обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в
степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта
за изпълнение или да не оспори вземането. Именно в тази насока и са двукратно дадените от
заповедния съд указания, които заявителят не е изпълнил. Същият е бил надлежно
предупреден за последиците от неизпълнението, поради което и заявлението е следвало да
се отхвърли.
От гореизложеното следва, че постановеният съдебен акт от заповедния съд е
правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, поради което и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 18370/29.09.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 12272
/2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявление вх. № 26858/24.08.2021г.,
депозирано от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника З.
КР. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ********, на осн. чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4