№ 119
гр. Р., 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Боян Войков
при участието на секретаря Димана С.
в присъствието на прокурора Е. Д. Г.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600464 по описа за 2022 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 60/13.05.2022г.по НОХД № 83/22 на Р.нския районен
съд подсъдимият Б. Б. С. е признат за виновен, в това, че на 16.12.2021г. в
землището на гр.Г., обл.Р., на път ІІІ-2001 /посока гр.В.-гр.Г./, управлявал
моторно превозно средство, лек автомобил „Мерцедес“ ,модел „Е 200 ЦДИ“ с
рег.№ Р **** РН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда-
1,44 на хиляда, установено по надлежния ред , поради което и на основание
чл.343б ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и глоба в размер на 300 лева.
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
На основание чл. 59 ал.4 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред.
1
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия с твърдения за
необоснованост, постановяване при допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Иска се нейната отмяна и
постановяване на оправдателна такава, по подробно изложените съображения.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия
упълномощен защитник адв.А. С. от РАК, като се допълва с твърдения за явна
несправедливост на наложените наказания, като се иска изменение на
присъдата и определяне на наказанията по реда на чл.55 от НК, по подробно
изложените съображения.
Представителят на РОП счита въззивната жалба за неоснователна, а
присъдата за законосъобразна, правилна и справедлива. Предлага същата да
бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимият Б. С. е роден през 1965г., български гражданин,
женен, с висше образование, с постоянен адрес в гр. Г. и с настоящ адрес в
гр.Р., работи като д. на Дирекция „Бюро по труда“ гр.В., не е осъждан. Той е
правоспособен водач на МПС. Притежава СУМПС, издадено през 2021г., за
категории А, В, АМ, С, ТКТ, валидно до 16.12.2026г. През годините има
издадени четири фиша за допуснати нарушения по ЗДвП, последните два от
месец август 2021г. Няма издавани НП за нарушения по ЗДвП.
Видно от приложената на ДП епикриза И.З № 18883/2308 , издадена
от Клиника по гастроентерология при УМБАЛ „Св.Иван Рилски“-София, от
30.08.32021г., подсъдимият страда от чернодробна цироза HBV/+/. Чайлд А.
Варици на хранопровода 1 см. Придружаващи заболявания: Перипапиларен
дивертикул. Двустранна нефролитиаза. Киста на бъбрека. Артериална
хипертония 1 см.
Вечерта на 15.12.2021г.на събиране със семейно приятели, за
времето от 21,00 часа до 00,00 часа подсъдимият употребил 200 гр. домашна
ракия и 500 мл.бяло вино. След възникнал конфликт със съпругата си, след
00,00 часа изпил и 300 мл джин.
На сутринта на 16.12.2021г.подсъдимият отишъл на работа в
гр.В., но тъй като не се чувствал добре решил да посети личния си лекар в
2
гр.Г.. Около 13,00 часа той привел в движение собствения си лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № Р **** РН и го управлявал по пътя гр.В.- гр.Г., като
пътувал сам. Преди табелата за началото на гр.Г. подсъдимият изгубил
контрол над лекия автомобил, който напуснал пътното платно и се обърнал по
таван.
Първо на местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП-В.,
който прегледал подсъдимия, като той отказал да бъде отведен в УМБАЛ
„Канев“ АД- Р., за което били заден фиш.
Около 13,10 часа, по сигнал за възникнало ПТП, на
местопроизшествието пристигнали свидетелите К. Ц. и М. С.- полицейски
служители при РУ-В. пир ОД МВР-Р.. При пристигането си те установили
напусналия пътното платно лек автомобил, както и самоличността на
подсъдимия С., който бил извън МПС. Подсъдимият обяснил на
полицейските служители, че изгубил контрол над управлявания от него
автомобил, вследствие на което настъпило и ПТП, както и че е бил сам в
автомобила. В хода на проверката свидетелят Ц. доловил мирис на алкохол от
подсъдимия и пристъпил към проверката за употреба на алкохол на водача на
МПС.
В 13,35 часа подсъдимия бил тестван с апарат „Дрегер Алкотест“
7510, с фабричен номер ARBB-0075, който отчел концентрация на алкохол в
издишания от подсъдимия въздух от 1,36 на хиляда. Св.К. Ц. съставил на
подсъдимия АУАН, подписан без възражения. На подсъдимия бил издаден
талон за медицинско изследване № 073555, в който му било оказано, че в
рамките на 120 минути, считано от 13,50 часа на 16.12.2021г., следва да се
яви в УМБАЛ “Канев“ АД-Р. за кръвно изследване. Подсъдимият бил
задържан по реда на ЗМВР и отведен в УМБАЛ „Канев“ АД-Р., където в
15,00 часа му била взета кръвна проба. При вземането на пробата, пред
медицинския специалист, подсъдимият заявил, че е употребил около 50
гр.джин в 09,00 часа на същия ден- 16.12.2021г.
Видно от протокола за химическо изследва за определяне на
концентрацията на алкохол № 723/17.12.2021г, в изследваната кръвна проба,
предоставена от подсъдимия С., е установен етилов алкохол в концентрация
1,44 на хиляда.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0457-000162 от
17.12.2021г. на подсъдимият е наложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, като са му отнети СУМПС и контролния талон.
От заключението на приетата в хода на съдебното следствие
комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че към
16.12.2021г. подсъдимият е страдал от следните заболявания: хроничен виР.н
хепатит- В /установен през 2011г. ,като от месец март 2017г.с негативна
веремия/, чернодробна цироза- Чайлд А, перипапиларен дивертикул,
двустранна нефролитиаза /бъбречно-каменна болест/, киста на ляв бъбрек,
артериална хипертония.
3
По отношение на констатираната цироза вещите лица са приели, че
се касае за компенсирана цироза, при която има минимални нарушения на
чернодробната функция, като не се наблюдава съществено отслабване на
ензимната активност на алкохолдехидрогеназата. В тази връзка експертите са
приели, че скоростта на елиминация на етиловия алкохол на подсъдимия С.
следва да се определи около минимално определената за здрави хора, а
именно 0,15%о. Експертите изрично са посочили, че тази справка е изведена
по теоретичен път, отчитайки, че в България е приета скорост на разграждане
на алкохола при здрави хода в диапазона 0,15 %о- 0,40 %о, както и че при
декомпенсирана чернодробна цироза скоростта на елиминиране на алкохола е
около 0,10 %о. По-ниски стойности на елиминация на алкохола са възможни
само при чернодробна кома.
Като са съобразили времето на консумация и количеството
консумиран алкохол, посочен от подсъдимия, при приетата скорост на
елиминация от 0,15 %о, вещите лица са изчислили, че приетото количество
алкохол- 200 мл домашна ракия, 500 мл бяло вино и 300 мл джин е следвало
да се елиминира за около 24 часа. За 12 часа след започване на елиминацията
концентрацията на алкохол би била 1,87 %о, а след 14 часа след започване на
елиминацията би била 1,57 %о. При изчисленията експертите са отчели, че
елиминацията на алкохол започва около 0,5 часа - 1,5 часа след започване на
приема на алкохол, а не след приключване на приема му.
В заключение експертите са посочили, че годността на едно лице да
управлява МПС има концентрацията на алкохол в кръвта му посредством
въздействието на алкохола върху централната нервна система, а не
способността за елиминация на алкохол, тоест само по себе си наличието на
забавяне на елиминацията на алкохол не влияе върху способността за
управление на МПС. Вещите лица са приели, че употребата на две таблетки
от медикамент с търговско наименование „Темпорал“ не може да повлияе
върху резорбцията или елиминацията на алкохол.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Същите са подробно посочени и правилно анализирани от
първоинстанционния съд, който е достигнал до законосъобразни изводи,
относно времето, мястото, начина на извършване на престъплението и
авторството на деянието. Настоящият състав споделя изцяло изложените от
първата инстанция съображения и направените изводи.
По делото няма спор по фактите, а именно, че подсъдимият е
управлявал МПС, че е употребил преди това алкохол, в посоченото по-горе
количество и вид, че е настъпило ПТП- на горепосоченото място, време и
начин. В тази насока свидетелските показания, напълно кореспондират с
обясненията на подсъдимия, с отразеното в приложените по делото писмени
доказателства и с експертите заключения, по приетите експертизи.
Спорният по делото въпрос е свързан с това, дали в кръвта на
подсъдимия, към момента на ПТП, е имало концентрация на алкохол в
съставомерното количество над 1,2 на хиляда и в приетата по делото
4
конкретна концентрация от 1,44 на хиляда, както и дали подсъдимият е
съзнавал това обстоятелство, с оглед на което защитата оспорва наличието на
субективните признаци на престъплението.
Възраженията на защитата са неоснователни.
По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения:
Досъдебното производство е проведено и приключило като бързо
производство и е внесено в РРС по реда на глава 24 от НПК.
Първоинстанционният съд е насрочил делото по реда на чл.358 ал.1 т.4 от
НПК, тъй като са били налице всички законови предпоставки за това. С оглед
характера на това особено производство и изричната разпоредба на чл.358
ал.1 т.4 предл последно от НПК, правилно не е проведено разпоредително
заседание. В хода на съдебното следствие съдът е пристъпил към събирането
на доказателства- като е назначил комплексна СМЕ, поради което делото не е
приключило в сроковете и по реда на глава 24 от НПК, а и е продължило по
общия ред, като е приключило с присъда, в която е посочено, че подлежи на
обжалване в 15-дневен срок, т.е. по реда на глава 21 от НПК. Въпреки тази
промяна на хода на съдебното следствие, нито се е налагало, нито е било
необходимо да се пристъпва към провеждане на разпоредително заседание,
като в тази насока съдът е процедирал напълно законосъобразно. Правилно
съдът е назначил комплексната СМЕ, с което е изяснил в пълна степен
фактическата страна по делото.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че първата инстанция е
процедирала законосъобразно и правилно, при насрочването на делото като
БП, при продължаването на същото и приключването му по общия ред, като в
тази насока не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване правата на страните.
В присъдата, в частта й, в която на подсъдимия е наложено, на
основание чл.343г от НК, наказание лишаване от право да управлява МПС е
посочено, че наказанието се налага на основание чл.343г, във вр.с чл.343б
ал.2 от НК. Няма никакъв спор, от съдържанието на ОА, присъдата и
мотивите към нея, че престъплението, за което е осъден подсъдимия е по
чл.343б ал.1 от НК, а не по ал.2 от НК. Касае се за техническа грешка при
изписването- ал.2, вместо ал.1 от чл.343б от НК в тази част на присъдата. Не
се касае за процесуално нарушение, още повече за съществено такова, тъй
като текста, въз основа на който е наложено наказанието лишаване от право
5
да се управлява МПС е правилно посочен и той е чл.343г от НК. Посочването
на чл.343г от НК е достатъчно, поради което неправилното изписване на
алинеята на чл.343б от НК с нищо не е довело до неяснота на съдебния акт, до
нарушаване правата на страните и не е основание е за неговата отмяна.
При извършената служебна проверка на присъдата въззивната
инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, в
хода на ДП или в хода на съдебното производство, които да налага отмяна на
съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
По доводите за необоснованост:
По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства и
експертни заключения, с което обективната истина по делото е напълно
изяснена. Показанията на свидетелите К. Ц. и М. С. и обясненията на
подсъдимия /в кредитираната им от съда част/, напълно кореспондират с
отразеното във фиша за спешна медицинска помощ, в АУАН, в протокола за
медицинско изследван, в протокол за химическо изследване, комплексната
СМЕ, справката за нарушител/водач, в писмените доказателства относно
личността на подсъдимия и собствеността на процесния л.а.
Първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ събраните по
делото доказателства, правилни е кредитирал същите, като е достигнал до
законосъобразния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, за което е признат за виновен. Относно
спорният момент, свързан с количеството алкохол в кръвта на подсъдимия,
към момента на ПТП, мотивирано първата инстанция е дала вяра на
заключението на комплексната СМЕ, като обоснована, компетентна и
кореспондираща с останалите кредитирани доказателства по делото.
Изложени са задълбочени и убедителни мотиви, които настоящият състав
напълно споделя. С оглед на това престъплението и неговото авторство са
доказани по безспорен и категоричен начин и възраженията на защитата за
необоснованост на присъдата са изцяло неоснователни.
По доводите за нарушения на материални закон и липса на субективна
страна на престъплението:
Подсъдимият е осъществил от обективна страна признаците на състава
на престъплението по чл.343 б ал.1 от НК, тъй като на 16.12.2021г. в
землището на гр.Г., обл.Р., на път ІІІ-2001 /посока гр.В.-гр.Г./, управлявал
6
моторно превозно средство, лек автомобил „Мерцедес“ ,модел „Е 200 ЦДИ“ с
рег.№ Р **** РН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда-
1,44 на хиляда, установено по надлежния ред.
Изпълнителното деяние е осъществено с действие, изразяващо се в
управление на моторно превозно средство, с концентрация на алкохол над 1, 2
на хиляда. Тази концентрация е установена по надлежния ред - определен в
Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В
случая е установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с кръвна
проба на подсъдимия и с химическа експертиза, при спазване на
предвидените в Наредбата предпоставки и срокове. Точната концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия, към момента на ПТП, е прецизно
установена след съобразяване на здравословното му състояние от
заключението и на комплексната СМЕ.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено.
Подсъдимият много добре е знаел, че е забранено да управлява л.а. след
употреба на алкохол и в това състояние създава опасност за движението по
пътя, за живота и здравето на околните и за своето, но въпреки това е седнал
зад волана, привел в движение лекия автомобил и управлявал същия. Той е
съзнавал обществено-опасния характер на това, което върши, предвиждал е
обществено-опасните последици от деянието си и е искал настъпването им-
да шофира след като е употребил алкохол, вместо да потърси друг начин за
предвижване. Подсъдимият е бил наясно както със здравословното си
състояние, така и с факта, че е употребил значително количество различен по
вид алкохол в ранните часове на деня, но въпреки това е привел в движение
лекия си автомобил, по-малко от пет часа от последната консумация на
алкохол /с оглед заявеното от него пред медицинския специалист и
отразеното в протокола за кръвна проба, че е употребил 50 гр.джин в 09,00
часа на 16.12.2021г.-л.19 от ДП/. С оглед на това, предвид житейския си опит
и дългогодишния си такъв като водач на МПС подсъдимият много добре е
съзнавал, че е под въздействието на алкохола. Той безспорно е бил повлиян
от алкохола, аргумент за което е както миризмата на алкохол, усетена от
свидетелите Ц. и С., така и загубата на управление от страна на подсъдимия,
при което автомобилът е напуснал пътното платно и се е обърнал по таван.
7
Предвид изложеното законосъобразно и мотивирано първата инстанция
е отхвърлила доводите на защитата за липсата на субективна страна на
извършеното престъпление. Възраженията на защитата в тази насока са е
неоснователни и не се споделят от въззивния съд.
Правилно е приложен материалния закон и подсъдимият е признат за
виновен за извършеното престъпление по чл.343б ал.1 от НК, което е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна.
По доводите за явна несправедливост на наложените наказания:
За извършеното престъпление по чл.343б ал.1 от НК на подс.С. е
наложено наказание по реда на чл.54 от НК. Определени са му следните
наказания: една година лишаване от свобода и глоба в размер на 300 лева. На
основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода е отложено за изпитателен срок от три година. Наложено му е, на
осн.чл.343г от НК, наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година и шест месеца, като е приспаднато времето, през което той е бил
лишен от възможността да упражнява това право по административен ред.
Безспорно не са налице предпоставките на чл.78а от НК, предвид
забраната на ал.7 на чл.78а от НК.
Наказанията са определени при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи такива са отчетени: чистото съдебно минало
на подсъдимия; трудовата му ангажираност; изразеното съжаление и
процесуалното му поведение. Като отегчаващи такива са взети предвид:
установената концентрация на алкохол от 1,44 промила; причиненото ПТП.
Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е
личност с ниска обществена опасност, но извършеното от него е със завишена
такава.
Като споделя посоченото от първата инстанция, настоящият състав
намира, че към групата на смекчаващите отговорността обстоятелства следва
да се отчетат и добрите характеристични данни на подсъдимия, с оглед
представените пред настоящия състав два броя характеристики- от кмета на
Община- В. и от Дирекция „Бюро по труда“-В.. В същото време посочените
смекчаващи такива- съжаление и добро процесуално поведение в случая
нямат особена тежест. Към отегчаващите такива следва да се съобразят и
налаганите му през годините наказания за нарушения по ЗДвП, видно от
8
справката за водач/ нарушител, които макар и само с фишове, очертават
подсъдимия като недисциплиниран водач.
Изводите на първата инстанция са законосъобразни и правилни. При
наличието на посочените отегчаващи отговорността обстоятелства не са
налице многобройни смекчаващи такива, нито някое от посочените се явява
изключително, поради което не са налице предпоставките за приложение на
чл.55 от НК.
Въпреки направената корекция на обстоятелствата имащи значение за
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, настоящият състав
намира, че то е правилно като вид и краен размер, както досежно лишаването
от свобода и приложението на чл.66 от НК, така и досежно глобата. Съдът
намира същото за правилно индивидуализирано и справедливо, поради което
не са налице основания за неговата промяна.
При наличието на същите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства е определено и наказанието по чл.343г от НК лишаване от
право да управлява МПС. Въпреки че не са изложени отделни съображения,
настоящият състав намира, че размера на това наказание е правилно отмерен.
Подсъдимият е управлявал МПС по обяд, в населено място, по оживен път,
причинил е ПТП при което той е самокатастрофирал. Това сочи на завишена
опасност на извършеното от него, който безотговорно управлява МПС след
употреба на алкохол. Към подобно поведение обществото ни е особен
чувствително и непримиримо в днешната обстановка, при която зачестяват
подобни нарушения от водачи на МПС, поради което наложеното му
наказание, от една година и шест месеца лишаване от право да управлява
МПС е законосъобразно, правилно и справедливо.
С оглед изложеното възраженията на защитата са неоснователни.
Присъдата не страда от пороци и следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 60/13.05.2022г., постановена по
НОХД № 83/22 на Р.нския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10