М О Т И В И
към присъда по НЧХД N 87 по описа за 2020 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба, депозирана
от Д.З. МИХАИЛОВ с ЕГН: ********** срещу Д.П.Ж. с ЕГН: ********** за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В депозираната пред съда жалба се твърди, че на
10.03.2019 г. около 13.30 ч. частният
тъжител се е намирал в дома
си с жената, с която фактически съжителства
- Ина П. п., когато чул позвъняване по домофона. Частният тъжител вдигнал
домофона, но никой не отговорил на обаждането му. Последвало второ позвъняване,
след което Д.М. отворил входната врата на дома си и видял пред вратата двама млади мъже с
обръснати глави и мускулесто телосложение, един от които бил подсъдимият, който
го попитал дали е този, който криви чистачки. Частният тъжител отговорил, че не
знае за какво става въпрос, но Ж. го хванал за халата, с който бил облечен, дръпнал го пред входната врата и
му нанесъл силен удар с юмрук в областта на носа. Тъжителят сочи, че от силната
болка, която е изпитал от удара се е свил, след което е почувствал няколко
удара в тила и главата, ритници в гърба и по ръцете, с които предпазвал главата
си. Твърди, че междувременно и.п. излязла от апартамента, развикала се и казала
на мъжете да го оставят като ги информирала, че е бременна, след което
подсъдимият спрял да му нанася удари и впоследствие М. заедно с п. се прибрали
в дома си. Тъжителят сочи, че на същата дата е посетил Спешен медицински център, където се
установило, че носът му е счупен, а на 12.03.2019 г. бил освидетелстван в
кабинет по съдебна медицина при МБАЛ „Св.А.“-в.. Сочи, че по случая е образувана
пр.пр. № 6968/2019 г. по описа на ВРП, която
приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство и в
хода на която е установена самоличността на двамата мъже, посетили дома му на
въпросната дата.
С частната тъжба се иска подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК за това,
че на 10.03.2019 г., в гр. в. е причинил на Д.З.М. лека телесна повреда,
изразяваща се в следните травматични увреждания - счупване на носните кости, разкъсно-контузни рани по лигавицата на двете устни, травматичен
оток и кръвонасядания по лицето, контузия и кръвонасядане в областта на гръдния кош и ожулване по левия
лакът, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В хода на съдебното производство е предявен от
частния тъжител и приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск за сумата от 2000 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието по
чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване
на деянието до окончателно изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения, процесуалният
представител на частния тъжител – адв. Павел Д. пледира, че в хода на съдебното
производство се доказва обосноваността на обвинението. Излага становище, че
фактите, посочени в частната тъжба се установяват от събраните по делото гласни
доказателства. Сочи , че от доказателствения
материал, вкл. от обясненията на подсъдимия не се установява М. да е нанасял
удари на Ж. или на неговия приятел,
включително при последвалото второ излизане от дома му, когато същият явно е
бил афектиран от предходната ситуация.
Твърди се, че безспорно е установено, че мотивът на подсъдимия за
посещение на дома на частния тъжител е било осъществяването на саморазправа с
него, като дори да се приеме, че Ж. е бил ощетен от действията на М.,
поведението му е било неправомерно и в хода на съдебното производство безспорно
е установено, че именно той е нанесъл побой над М.. Пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание по преценка на съда като се съобрази, че с деянието е
засегнато и достойнството на подсъдимия, същото е осъществено пред бременната
му партньорка, съотв. като се вземе предвид и чистото
му съдебно минало. Пледира гражданският иск да бъде уважен в пълен размер и да
бъдат присъдени в полза на тъжителя сторените от него разноски по делото.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия
– адв. А. пледира, че установената в хода на съдебното производство, въз основа
на събрания доказателствен материал фактическа
обстановка , не кореспондира на посочената такава в частната тъжба. Твърди, че
приобщените по делото свидетелски показания могат да се обособят в две групи, като едните подкрепят
обвинението, а другите оборват същото. Сочи, че единственият свидетел, който
подкрепя изцяло обвинителната теза е св. и.п., като се оспорва достоверността
на показанията й, предвид близките лични отношения с частния тъжител. Излага се
становище, че всички останали гласни доказателства относно инцидента, събрани
чрез разпити на съседи на М., сочат, че в ситуацията именно последният е
демонстрирал по-агресивно поведение, вкл. е нападнал подсъдимия и св. к. с
нощна лампа. Сочи се, че от показанията на разпитаните съседи се установява, че
в определен момент тъжителят е паднал на земята, вследствие на което е възможно
да са настъпили уврежданията му. Формира извод, че не е установено по несъмнен начин, че
травматичните увреждания, визирани в заключението на ВЛ Д. са причинени именно
от подсъдимия, доколкото разпитаните свидетели възприели инцидента, не са
конкретизирали действията на всяко от участващите в конфликта три лица. Излага
се твърдение, че предвид реализираното нападение от страна на тъжителя по
отношение на подсъдимия, липсват основания да се приеме, че същият не е бил в
ситуацията на неизбежна отбрана. Пледира съдът да постанови оправдателна
присъда и да остави без уважение като неоснователен предявения срещу подсъдимия
граждански иск.
В хода на съдебното производство подс. Ж. дава
обяснения по повдигнатото му обвинение. Същият заявява, че е разбрал къде живее подсъдимия, от лица,
живущи в процесния район, които за заявили, че
познават М. и са им известни други случаи, при които същият е „чупил чистачки“. Подсъдимият твърди, че е
решил да отиде до дома на М. със
случайно придружаващия го в този момент негов приятел – св. к., за да го попита
за причината поради която е счупил чистачките на неговия автомобил. Твърди, че
е звъннал на звънеца на първата врата, която е видял във входа, в който
разбрал, че живее частния тъжител, като последният отворил вратата и видимо
агресивно попитал „Какви сте Вие?Какво искате?. Излага твърдение, че е станал
скандал между тях, при който се насъбрали съседи, като впоследствие подсъдимият
влязъл в дома си и впоследствие излязъл с голяма нощна лампа, като замахнал в
посока към него. Отрича да е причинявал удари на тъжителят, като твърди, че и
на него не са му причинявани такива от последният. Заявява, че в нито един
момент не е видял частния тъжител да пада на земята, сътов. че по
време на срещата с него не са имали физически контакт помежду си.
В последната си дума подсъдимият иска от съда да
постанови оправдателна присъда.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
През мес.март 2019 г. частният
тъжител Д. М. и св. и.п. живеели при
условията на фактическо съжителство в апартамент, находящ се в гр. в., ул. С. №
*. Поради липса на достатъчно места за паркиране около жилищната кооперация,в
която се намирал апартамента им, често възниквали конфликти между живущи в
района по повод претенции за неправилно
паркиране в близост до гаражи. Съседите на св. М. и св. п., както и други
живущи в района лица, били с убеждението, че М. поврежда чистачките на
автомобили, които пречат да ползва за паркиране
мястото пред ползвания от него гараж, респ. самия гараж.
На неустановена по делото дата в началото на мес.
март 2019 г. подсъдимият паркирал собствения си л.а. Форд в тревната площ срещу гаражна клетка, ползвана
от частния тъжител. Впоследствие последният пристигнал пред посочената гаражна
клетка с управлявания от него автомобил. Ядосал се, преценявайки че автомобилът
е паркиран неправилно и възпрепятства упражняването на негови права в тази
връзка, слязъл от л.а. Рено и ритнал няколко пъти л.а. Ф. , собственост на подс. Ж.. След това се качил отново в автомобила си, който
паркирал в близост до кооперацията. Отивайки към дома си, се върнал отново до превозното средство на подсъдимия и
осъществил въздействие върху чистачките на превозното средство с неустановен по
делото по безспорен начин вредоносен
резултат.
Впоследствие, когато подсъдимият отишъл до
автомобила си, забелязал резултата от извършената от М. интервенция върху
чистачките на превозното средство. Решил да направи опит да установи лицето,
което е осъществило конкретните действия по отношение на автомобила му.
По-късно същият посетил търговски обект – магазин за хранителни стоки,
стопанисван от дружество с управител – св. М.С., с цел да получи информация за
посоченото лице чрез записите от външните охранителни камери, с които бил
оборудван магазина. Ж. разказал за
инцидента на св. С. и продавачката в обекта – св. Д.Н.. Последните прегледали
записите от охранителните камери, касаещи посочения от подсъдимия времеви
интервал и възприели поведението на М. спрямо превозното средство, като
преценили, че записът отразява чупене от последния на чистачките на превозното
средство. Впоследствие споделили с Ж. констатациите си въз основа на записите и
го информирали, че познават въпросното лице и че им е известна друга подобна
проява от същия по отношение на друг водач на превозно средство.
От неустановен безспорно по делото източник,
подсъдимият узнал адреса на частния тъжител и решил на 10.03.2019 г. да отиде
до дома му и да му потърси обяснение за
действията му като поиска да му бъде
заплатено обезщетение за претендираните вреди на
автомобила му. За целта той си уговорил среща със св. К., който се съгласил да
го придружи до дома на М.. Около 13.30
ч. подсъдимият активирал звънеца на домофонната уредба, обслужващ жилището на частния тъжител.
По това време последният се намирал в дома си с приятелката си - св. и.п., която била в напреднала бременност. М.
вдигнал домофона, но подсъдимият не му отговорил. По неустановен по делото начин подсъдимият и св. к. успели да отворят
вратата на входа и се отправили към втория етаж на жилищната кооперация като позвънили
на входната врата на дома на М.. Последният отворил вратата, като подсъдимият
отправил към него претенции за обезщетение с твърдение, че е счупил чистачките
на собствения му автомобил. Тъжителят
отрекъл отправените към него обвинения, заявил, че само е вдигнал чистачките, заради
реализираното от Ж. неправилно паркиране
и отказал да му заплати претендираното обезщетение. Подразнен от нежеланието на тъжителя да
удовлетвори претенциите му Ж. дръпнал М.
за халата, извън дома му и пред входната врата му нанесъл удари с юмрук в
областта на лицето, главата и гръдния кош. Вследствие на ударите М. паднал на
стълбите на междуетажното пространство, като падайки получил ожулване на левия
лакът.
Междувременно св. Ива п. чула шум от приглушени удари пред входната врата и
тъй като М. се забавил решила да провери какво се случва пред дома им.
Отваряйки входната врата, тя възприела частния тъжител паднал на земята, а
подсъдимият, наведен над него, му
нанасял удари в областта на главата и тялото. п. започнала да крещи,
призовавайки подсъдимия да преустанови действията си, като заявила на
непознатите мъже, че е бременна. Тогава св. к. приканил М. да прекрати нанасянето
на удари, предвид състоянието на жената, като непосредствено след това
подсъдимият спрял да удря тъжителя. Впоследствие М. и Ж. продължили да си
разменят реплики на висок тон, а между тях застанала св. п., опитвайки се да
предотврати последващо нападение по отношение на партньора си.
В този момент във входа влязла св. Н.П., живуща
заедно със съпруга си св. И.П. в апартамент № 2, находящ се срещу жилището на
тъжителя. Тя възприела разговори на висок тон и когато се качила на
междуетажната площадка на втория етаж, видяла частния тъжител и другите двамата млади мъже на входа на апартамента на
М.. Между тях се намирала св. п. като през нея подсъдимия и частния тъжител се
опитвали да си нанасят удари. Избутвайки М. и св. п. към дома им, при така
създалата се ситуация подсъдимия и св. К.навлезли в коридора на ап. № * п.
продължавала да вика „Моля ви се, момчета, оставете го защото съм бременна“. В
този момент от ап. № * излязъл и св. П. и заедно със съпругата си се намесили,
приканвайки участващите в конфликта да го преустановят. Ж. и М. прекратили
действията си, а подсъдимият и св. п. затворили вратата на жилището си.
Междувременно виковете на св. п. и участващите в
конфликта мъже били възприети от св. В. и., живуща в ап. 7 на третия етаж в
посочения вход на жилищната кооперация. Притеснявайки се, че малолетните й деца
могат да пострадат от развилия се във
входа конфликт, тя слязла на етажната площадка на втория етаж, където заварила
св. П. и св. П. с подсъдимия и св. к., в момента в който последните обяснявали
на съседите на частния тъжител причината да го потърсят в дома му. Пред лицата
те заявили, че М. е счупил чистачките на автомобила на подсъдимия и са търсили
от него обезщетение за причинените вреди. Св. В. И. обяснила на подсъдимия и св. к., че това не е начина за
разрешаване на подобни спорове, а е необходимо да се потърси съдействие от
съответните институции. Подсъдимият изразил убеждението си, че чрез
институциите не може да защити правата си и заедно със св. к. тръгнали да
слизат към първия етаж.
В този момент, частният тъжител отново излязъл от
жилището си, видимо ядосан, като държал в ръка нощна лапма,
с която замахнал към подсъдимия, който в
този момент се намирал на около метър от него. Между частния тъжител и
подсъдимия се намирали св. и., св. П. и св. П., като последният задържал М.. Подразнен
от поведението на тъжителя, подсъдимият, следван от св. к. се върнал и отново последвали опити за
нанасяне на удари между двамата през съседите, които били възпрепятствани от
св. П. и св. и., които се намирали между тях и се опитвали да ги разделят. Св. и.
на висок тон призовала другите съседи да сигнализират на тел. 112 за случая,
след което подсъдимият и св. к., придружавани от св. и. напуснали жилищната
кооперация, а частният тъжител се прибрал в дома си.
На същата дата Д.М. посетил Спешен кабинет при МБАЛ
„Св.А.- в.“АД и след преглед бил насочен
към отделение УНГ. След консулт същият е насочен за хоспитализация с оглед
резултатите от извършените рентгенографии, от които е
установено счупване на носни кости в средна трета с разместване по ширина.
Извършена е репозиция на носни кости и е издаден оперативен протокол № 198/10.03.2019
г.
На 12. 03.2019 г. частният тъжител посетил кабинет
по съдебна медицина и след освидетелстване е издадено медицинско удостоверение
№ 216/12.03.2019 г. , издадено от Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.А.-в.“АД,
в което са отразени следните травматични увреждания: По клепачите на окото се
установяват синкавочервени кръвонасядания
и травматични отоци. В дясна тилна област на главата се установява болезнена
подутина с диаметър около 3,5 св. Гърбът
на носа е значително оточен, болезнен при
допир, бледо червеникаво кръвонасядане с диаметър
около 2,5 см. По лявата ноздра личи
червеникаво кръвонасядане с диаметър 12-13 мм и
повърхностни рани с неравни ръбове, покрити с белезникав налеп и размер по около
5-7 мм. По дясната задна половина на гръдния кош в средна трета се установява
разлята болезнена подутина с размер около 7 см/4-5 см и бледо червеникаво
синкаво кръвонасядане. По страничната повърхност на
левия лакът личи червеникаво ожулване с диаметър около 7-8 мм.
По случая била образувана пр.пр.
№ 6968/2019 г. по описа на ВРП. В хода на извършената проверка по случая св. Р.С.,
полицейски служител при Второ РУ при ОД на МВР-в., снел сведения от частния
тъжител, който заявил, че му е нанесен побой от други две лица, които го
обвинявали, че е счупил чистачките на автомобил. Впоследствие същият установил
търговския обект, стопанисван от дружество, управлявано от св. И. и прегледал
записите изготвени от външните камери, с които обектът бил оборудван, касаещи периода, в който било заявено, че е настъпил
инцидента с автомобила, съотв. нападението над М.. Въз
основа на снетите сведения от тъжителя и прегледаните видеозаписи, същият
установил регистрационния номер на автомобила на подсъдимия, а впоследствие и
неговата самоличност, а въз основа на снетите от последния обяснения и
самоличността на св. к.. С постановление
на ВРП от 22.08.2019 г., прокурор при ВРП е отказал образуване на наказателно
производство с аргумента, че в хода на извършената проверка по преписката не са
установени достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, а на
такова по чл. 130 ал.1 от НК, което се
преследва по тъжба на пострадалия.
В хода на съдебното производство е назначена и
извършена съдебно-медицинска експертиза, в заключението на която вещото лице
формира извод, че от представената по делото медицинска документация се
установява, че на 10.03.2019 г. Д.З.М. е получил счупване на носните кости, разкъсно-контузни рани по лигавицата на двете устни,
травматичен оток и кръвонасядане по лицето, контузия
и кръвонасядане в областта на гръдния кош и ожулване
на левия лакът. Посочено е , че описаните травматични увреждания са резултат от
удари с или върху твърди, тъпи предмети, респ. от удари с ръце, юмруци,
реализирани в областта на главата, гръдния кош, левия горен крайник, като
същите в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Подсъдимият Д.П.Ж. е роден на *** ***, със средно
образование, неженен, неосъждан с ЕГН:**********.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява
от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. За формиране на своите фактически изводи, съдът съобрази изцяло показанията на св. п., св. Р.С., св. М.И.,
св. Д. П. и св. В. и. като констатира, че същите са логични, последователни и
кореспондират на останалия кредитиран от
съда доказателствен материал. Останалите гласни
доказателства, събрани чрез разпита на св. к., св. Б., св. П. и св. П. и
обясненията на подсъдимия съдът взе предвид при формиране на правните си и
фактически изводи само в частта, в която не противоречат на останалите съобразени
от съда като достоверни гласни и писмени доказателства. Като косвени доказателства
по делото относно факта на настъпилия инцидент, бяха взети предвид показанията на св. Е.С., С.Й. и С.И., доколкото
посочените лица не са присъствали на инцидента и излагат възприятия единствено
относно възприети викове към момента на инцидента и информация, получена
впоследствие досежно възникналия конфликт от съседи.
Кредитирани
бяха и писмените доказателства, приобщени по делото, а именно – заключението по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, материалите по пр.пр. № 6968/2019 г. по описа на ВРП заверено копие на медицинско
удостоверение № 219/2019 г. справка от
Второ РУ при ОД на МВР-в. с рег. № 436000-8522/07.07.2020
г. и справка за съдимост за подсъдимия.
В хода на съдебното производство, въз основа на
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посочената в
частната тъжба дата и място частният тъжител е получил травматичните
увреждания, описани и характеризирани като лека телесна повреда в приобщеното
по делото медицинско удостоверение и заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза.
Съдът намира, че анализът на доказателствата
установява безспорно механизма на причиняване на деянието, така както е описан
в изложената по-горе фактическа обстановка, съотв.
извършването му именно от подсъдимия.
Не е спорно по делото, съотв.
се установява от всички събрани по делото доказателства, че на посочената по
делото дата и час, подсъдимият, придружаван от св. к. е посетил дома на частния
тъжител, с намерение да иска от него обяснение и обезщетение за претендирани вреди, които според Ж.М. е причинил на
собствения му автомобил. От показанията
на св. И., св. Н., св. к. и от обясненията на самия подсъдим е установено, че
последният е проявил активно поведение между датата на инцидента с автомобила
му и датата на процесния конфликт, за да установи
чрез разговор с живущи и работещи в района лица и преглеждане на налични записи
от видеокамери, самоличността и адреса на частния тъжител. Съдът оцени като
неоснователни твърденията на св. к. и на подс. Ж., че
по случайност са попаднали именно на жилището на частния тъжител, с оглед противоречие на
заявеното с житейската логика. В тази посока показанията на к. и обясненията на
Ж. не са последователни като не изясняват въпроса как същите да влезли във
входа на жилищната сграда, съотв. обясненията на
подсъдимия, че са звъннали на вратата на първия звънец, който са забелязали
противоречи на установения по делото факт, че апартаментът, ползван от частния
тъжител се намира на втория , а не на първия етаж, през който първо са
преминали к. и М. след влизането си във входа. Посочените обстоятелства,
навеждат на единствения възможен извод, че двете лица целенасочено са влезли в
съответната жилищна сграда и са позвънили на вратата на апартамента, в който е
съжителствал М. със св. п., с намерение подсъдимият да заяви претенциите си пред
частния тъжител, включително за заплащане на обезщетение и да отстоява
удовлетворяването им. От доказателствата
по делото се установява, че подсъдимият е действал със съзнанието, че
единствено по посочения начин е възможно да бъдат удовлетворени интересите му и
исканията му. В тази връзка св. и. заявява в съдебно заседание: „Едното от момчетата тръгна да ми обяснява, че
…Д. счупил чистачка …Аз им казвам:Добре това не е начина да идвате и да се
разправяте тука. Има си институции, обърнете се, подайте жалба“…“Ами то и да подам
нищо няма да стане“.
От гласните доказателства събрани по делото, чрез
показанията на св. к. и от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на
разпитаните съседи на частния тъжител, които заявяват, че са чули разговор на
висок тон във входа на жилищната кооперация, се установява, че между подсъдимия
и частния тъжител е възникнал спор свързан с обвиненията, отправени от Ж. към
него и претенциите да му бъде платена
посочена от него сума като обезщетение. В тази връзка св. к. в показанията
си сочи: „Д. го пита той ли му е счупил чистачките…каза, че нищо няма да плаща
за чистачките…След разменените реплики за чистачката, нежеланието от негова
страна да заплати щетите …започна конфронтация“. Същевременно от показанията на
св. П. се установява, че частният тъжител е оспорвал твърдението на подсъдимия,
че му е счупил чистачката на ползвания от него автомобил, като същата в съдебно
заседание сочи: „Д. отвътре викаше, че не им е счупил чистачките, а само ги е
вдигнал“. Относно наличието на спор между двамата за характера на осъщественото
от М. въздействие върху процесните чистачки се съди и
от показанията на полицейския служител провел беседа с частния тъжител - св. Р.С.,
който във връзка с изложените пред него от М. твърдения заявява следното: „Разпитах едно момче…което заяви, че му е
нанесен побой от други две лица , които го обвинявали, че той е счупил
чистачките…при изясняване на този случай …са проведени …беседи с живущите,
които твърдяха, че е имало други подобни случаи…тъжителят е правил тези същите
неща, но това го нямаше на записа. Ако имаше тъжител, който искаше да се жалва,
щеше да се заведе жалбата му по съответния ред“.
С оглед установената по делото нагласа на
подсъдимия да постигне удовлетворение на предявените претенции за обезщетение
чрез лично въздействие върху частния тъжител, а не чрез жалба до институциите,
съдът намира, че доколкото позицията на подсъдимия не е удовлетворила
първоначалната му нагласа за получаване на обезвреда,
същият е предприел описаните в частната
тъжба действия по физическа саморазправа с М..
Анализът на гласните доказателства по делото сочи,
че инцидентът свързан с възникналия конфликт между подсъдимия и частния тъжител
е преминал през две фази, обусловени от излизането на М. два пъти от дома му,
при всяка от които са присъствали различна група лица. Видно от показанията на
съседите на М., които са възприели в даден момент процесното
събитие , а именно св. П., св. П. и св. и.,
всеки от тях е бил на мястото на инцидента след като св. п. е излязла пред
входната врата и се е намесила в конфликта отправяйки векове към подсъдимия, доколкото св. П. е чула виковете й и именно
последните са провокирали св. П. и св. и. да излязат на етажната площадка на
втория етаж и да се намесят с оглед овладяване на ситуацията. От посоченото, следва изводът, че първа на
местопроизшествието се е намирала св. п., която е възприела цялото събитие с
изключение на началото на физическото съприкосновение между подсъдимия и
частния тъжител. Относно началния момент на възникване на физическия сблъсък
между М. и Ж., единствените доказателства са непреки такива и са събрани чрез
показанията на св. п., която в съдебно заседание заявява: „Д. ми каза, че …е
бил дръпнат за халата и е започнал боят над него“. Изложените от свидетелката факти, свързани с
възникване на физическия сблъсък между подсъдимия и частния тъжител съответства
на обикновената житейска логика, предвид установените по делото факти за
здравото телосложение на мъжете, които са посетили дома му и техния брой, респ.
съответства на констатираните по делото подбуди на Ж. за саморазправа с
тъжителя.
Същевременно показанията на св. и.п. относно
възприетите от нея събития относно осъществения по отношение на партьора й побой съответстват на другите кредитирани по
делото доказателства в т.ч. на приобщената по делото съдебно-медицинска
експертиза, вкл. на разпита на вещото лице, което пред съда заявява, че част от
получените травматични увреждания не могат да
бъдат получени от падане, съотв.
констатираните увреждания са в резултат на нанасяне на минимум пет на брой
удари, доколкото касаят различни анатомични области. В тази връзка св. п.
заявява:“ Чух тъпи удари… Като излязох видях двама млади мъже, единият от които
удряше Д.…По главата и по ребрата…Доста бързо го удряше…по цялото тяло и по
главата го удряше, с ръце, с юмруци. Д. лежеше на стълбите и се беше прегънал…Около
две-три минути минаха докато излязох аз. Видях Д. на стълбите за горния етаж,
легнал в профил, сгънат, превит като ембрион,
с лице към мен …Единият беше застанал приведен над него и му нанасяше
удари, а другият…стоеше прав и наблюдаваше“. Същевременно възприятията на св. п.,
относно положението в което е заварила частния тъжител на земята, а именно
обърнат към нея т.е. върху лявата си ръка, съответства на изводите на вещото
лице, че травматичното увреждане в областта на левия лакът, изразяващо се в ожулване
е причинено от падане. Поради изложените съображения, съдът игнорира
показанията на св. к., св. Босев и обясненията като недостоверни в частта, в
която същите сочат, че по отношение на подсъдимия не са нанасяни удари при
инцидента. Освен, че са в противоречие с показанията на св. п., разпита на ВЛ и
приобщената по делото СМЕ, цитираните гласни доказателства не обясняват начина
на получаването на травматичните увреждания на частни тъжител, които според
експерта отговарят да са причинени по време и начин, посочен от същия в
частната тъжба.
Като косвено доказателство по делото досежно проявената от подсъдимия по отношение на М.
физическа агресия, съдът оцени и показанията на св. П., св. П. и св. И., които
макар да се установи, че са дошли на мястото на събитието към момента, в който Ж.
е преустановил нанасянето на удари на пострадалия, впоследствие са възприели
агресивно поведение от страна на същия, демонстриращо намеренията му да се
саморазправя с частният тъжител. В тази връзка св. П. сочи: „Момчетата се
върнаха, съотв. го нападнаха пак“, св. П.
заявява:“Видях на нашата площадка две момчета и Д. бяха на входа на апартамента
му, ту навътре към коридора на апартамента му влизаха, ту на
стълбището.Бременното момиче заставаше между тях и викаше…“Моля ви се, момчета,
оставете го, защото съм бременна…двете момчета влязоха две-три крачки в
началото на коридора на апартамента…“.
Относно фактическите изводи, че в първата си част,
включваща нанесения от подсъдимия побой на частния тъжител, е присъствала единствено
св. п., се съди, както от нейните показания, така и от изявленията на разпитаните свидетели-очевидци за събитията, които са възприели отивайки респ.
излизайки на етажната площадка на втория етаж от жилищната сграда. В тази връзка в показанията си св. п. заявява:“След
като излязох и видях нанасянето на ударите, аз тръгнах към Д. веднага, за да го
предпазя, а след това се чу репликата към другия мъж да спре боя…Единствената
реплика, която чух беше:“Нека спрем , тя е бременна“…Подсъдимият удари Д. още
един-два пъти и спря…Излязоха съседите отсреща…но това беше на финала, когато
аз крещях…Когато приключи цялата случка видях, че съседите отвориха вратата на
апартамента си…Жената се качваше по стълбите …Мъжът отвори вратата на
апартамента…“.
Същевременно от показанията на св. П. се
установява, че същата е влязла във входа, към момент, в който св. п. се е
намирала на етажната площадка на втория етаж и е призовавала на висок глас мъжете
да преустановят нападението. В тази връзка същата сочи: „Аз се прибирах от
магазина и като отключих вратата на входа, чух шум, гюрюлтия
се вдигаше, караница имаше и като се качих видях, че на нашата площадка две
момчета и Д. бяха на входа на апартамента му, ту навътре към коридора на
апартамента му влизаха, ту към стълбището. Бременното момиче заставаше между
тях… Не видях началото на инцидента. Заварих двете момчета на площадката на
стълбището , момичето на вратата, а Д. – отвътре“.
Съдът оцени като недостоверни показанията на св. П.
в частта, в която същата твърди, че е възприела нанасяне на удари от всеки от
тримата мъже, участващи в конфликта. За да игнорира цитираните гласни
доказателства в тази им част, съдът взе предвид, че
същите са в противоречие, както с показанията на св. п. /които съдът кредитира
като достоверни въпреки близките взаимоотношения с частния тъжител, логическата
издържаност и последователност в
изложението/, доколкото последната твърди, че съседите й от отсрещния
апартамент са се появили на етажната
площадка след приключване на инцидента, така
и с оглед други констатирани противоречия между показанията на св. П. и други,
цитирани от съда доказателства. Подобно
противоречие се констатира между твърденията на св. П., че при второто излизане
на частния тъжител от дома му с нощна лампа в ръката същият е успял да удари
няколко пъти подсъдимия, докато, св. и. и св. к. отричат заявеното от същата. В
тази връзка св. к. заявява: „Вторият път това момче излезе с някаква лампа. Вече
се бяха насъбрали хора на площадката. Хората започнаха да се бутат, защото бе
тясно на площадката. Това момче посегна с лампата към приятеля ми…Не знам с коя
ръка държеше лампата и посягаше да удря с нея…Просто я вдигна заплашително. Имаше
хора на площадката, поради което и да искаше да го удари нямаше как.“ В
съответствие със заявеното от к. за липсата на нанесени удари по отношение на
подсъдимия от частния тъжител с държаната от него нощна лампа, са и показанията
на св. П., който в съдебно заседание заявява: „Докато бях навън видях, че Д.
нападна първи момчетата, като тръгна да ги удря с една лампа, но не успя да удари никого. Аз
тогава застанах срещу него.Даже го хванах…Д. беше я вдигнал с ръката си нагоре.
С тази лампа замахваше по посока на тези момчета, но не успя да ги удари. Двете
момчета бяха тръгнали по стъпалата надолу едновременно ……Те бяха слезли на
долната площадка…Като излезе Д. с лампата момчетата хукнаха срещу него“.
Обстоятелството, че частният тъжител не е нанесъл на подсъдимия удар с нощната
лампа, която е държал се установява и от показанията на св. В. и. , която в
съдебно заседание,проведено на 28.10.2020 г. твърди: Като излязох на междуетажната площадка чух говор мъжки от долния етаж…На
етажната площадка бяха съседите Нели и И.…На стълбите към долу, към асансьора
имаше две момчета…Д. излетя и връхлетя върху момчето , което беше по-близко до
него…Не съм видяла нанасяне на удари. Видях физическо съприкосновение…дали го
хвана и го дръпна или го блъсна…Обяснявам думите си „Д. връхлетя… Аз съм
застанала до момчетата на етажната площадка и говоря с тях , той ми идва
странично и аз не очаквам… не съм видяла дали държеше нещо в ръката си …Видимо
беше …ядосан…Опитах се да застана между двамата и да ги разтърва…бяха се
хванали и се дърпаха…Аз само се обърнах на висок глас:“Обадете се на 112“…В
този момент вече се разделиха, Д. се прибра вътре, затвори вратата, аз тръгнах
с двете момчета…Съответно ги изведох от блока.“
Поради наличие на вътрешни противоречия и
противоречия с останалия ценен от съда доказателствен
материал, съдът не кредитира частично и показанията на св. П. относно
обстоятелствата, свързани с хронологията на настъпилите събития в негово
присъствие и поведението на участвалите в конфликта лица, като взе предвид
възможното избледняване на спомените в съзнанието на лицето относно инцидента,
предвид изминалия период от време от настъпването му. Докато първоначално П.
заявява:“Аз като излязох видях, че се нанасят удари от двете страни“,
впоследствие същият сочи: „Преди Д. да изнесе лампата никой никого не съм видял
да удря“. Същевременно в показанията си същият сочи, че след
излизането на М. с лампата е възприел падане на лицето: „…момчетата се
нахвърлиха върху него, защото щеше да ги удари с тая нощна лампа. Те го
събориха“. В посочената част показанията на св. П., от своя страна противоречат
на изявленията на св. П. и св. и. относно събитията след повторното излизане на
частния тъжител от жилището му. По отношение на посочения релевантен факт, св. П.
заявява: „Не видях някой да е паднал на земята в някакъв момент“, като св. и. ,
за която се установява, че е присъствала в посочения момент на
местопроизшествието не споделя да е възприела падане на подсъдимия. Същевременно
и в обясненията си самия подсъдим твърди: „момент, в който частния тъжител да е
падал не мога да се сетя да е имало“.
Съдът оцени като неоснователни доводите на
защитника на подсъдимия за недоказаност на обвинението поради съществуващи по
делото доказателства, създаващи предпоставки за квалифициране на деянието,
осъществено от подсъдимия при условията на неизбежна отбрана. Съдът намира, че
в нито една от двете фази на развитие на инцидента не се установява по отношение
на М. да е реализирано непосредствено и противоправно
нападение, което е поставило в реална опасност личността или правата на лицето.
Въпреки, че в хода на съдебното производство не са установени и събрани
доказателства досежно началото на инцидента, от
други, косвени такива може да се формира единствено възможния извод, че Ж. е
реализирал нападението над личността на подсъдимия провокиран единствено от
мотивите да се саморазправи със същия във връзка с отказа на подстрадалия за удовлетвори претенциите му за обезвреда и отказа
на същия да признае, че е осъществил противозаконно действие по отношение на
чистачките на управляваното от него превозно средство. За да формира посочения
извод, съдът взе предвид, че М. е
предприел посещение на жилището на подсъдимия, осигурявайки си морална и
физическа подкрепа от свой приятел, с оглед на което инцидентът е започнал при
неравнопоставеност на участвалите в него лица, в полза на извършителя. Поради
изложеното, житейски нелогична се явява възможността, частният тъжител да
реализира нападение над подсъдимия в присъствието на неговия приятел, при
отсъствие и на доказателства за наличие на мотив за това, докато такъв беше
установен по отношение на Ж.. Подобна защитна версия противоречи и на показанията
на св. п., които съдът оцени като непреки и косвени такива, по отношение на
началото на инцидента, в частта, в която същата е споделила пред съда
изложеното пред нея от партньора й, че при развилия се конфликт с Ж.,
последният го е хванал за халата, издърпал го е пред входната врата и е
започнал да му нанася удари. Твърденията на
М., споделени пред св. п. съответстват на преките доказателства, събрани
чрез разпита й относно поведението на подсъдимия и тъжителя непосредствено след
като жената е излязла пред входната врата, доколкото е възприела пострадалия в
безпомощно състояние, легнал на стълбите докато подсъдимият му е нанасял
множество удари. Формираните изводи за
реализираното от подсъдимия нападение по отношение на личността на подсъдимия
се извежда и от поведението му в присъствието на излезлите на етажната площадка
свидетели, от разпита на които се установява, че в определен момент той и св. к.
са настъпвали към жилището на М. и дори са влезли частично в коридора на
същото.
Съдът намира, че от доказателствата по делото не се
установява да са причинени телесните
увреждания на пострадалия при условията на неизбежна отбрана и след второто
излизане от жилището му с нощната лампа в ръка. Това е така, доколкото предвид
изложения по-горе анализ на събраните доказателства, не се установява безспорно
по делото, че след посочения момент между лицата са разменяни удари.
Същевременно от кредитирания доказателствен материал,
съдът намира, че не се установява наличие и на реална опасност за подсъдимия,
възникнала вследствие на осъществено непосредствено нападение от подсъдимия в
посочения момент. За да формира този извод, съдът взе предвид показанията на
св. и., св. П. и св. к., от които се установява, че при излизането на тъжителят
от дома му с нощната лампа в ръка, между подсъдимия и М. са се намирали
съседите на последния, което е възпрепятствало осъществяването и реализирането
на нападение. Друг е въпросът, че по делото се установява, че вместо да се
отдалечи от мястото на инцидента, в посочения момент Ж. се върнал на етажната площадка с намерение да
продължи саморазправата с пострадалия, което определя действията му като водени
от мотив, различен от желанието да защити личността си от евентуално
нападение. В тази връзка св. П. сочи: “Вторият
път двете момчета се върнаха и му отвърнаха и го вкараха в коридора. Всички
комшии се развикаха, за да ги разтърват и тези две момчета си тръгнаха.“, св. П.
твърди: „Д. се прибра в апартамента си, но след това излезе с лампа и посегна
да ги удря, при което момчетата се върнаха“.
Същевременно, видно от обясненията на самия подсъдимия, в посочения момент същият не се е
чувствал застрашен от поведението на Ж., доколкото в хода на разпита си е
заявил: „С тази лампа той посегна да ме удря. В този момент там бяхме съседите,
аз и този мой приятел…той искаше да замахне към мен,
да ме удари. Аз се опитах да подпра тая лампа, ако мога да го избутам…бутайки
лампата, но не съм го докосвал в областта на тялото. Вече имаше хора около нас
и нямаше какво повече да се случи“.
Не се установява и безспорно наличието на
намерението на частния тъжител в посочения момент да нанесе удари на подсъдимия
респ. св. к., доколкото видно от
ценените гласни доказателства същият е реализирал замахване със лампата, което св.
к. определя като продиктувано от намерение да ги сплаши, предвид заявеното от
него в хода на разпита му: „Просто я вдигна /лампата/ заплашително“.
Същевременно подобна защитна реакция, целяща да демонстрира намерение да
предприеме при необходимост действия по отбраняване на личността и дома си е обяснима психологически и предвид проявената
спрямо него агресия в предходен момент, в присъствието на бременната му
партньорка, свързана включително с нарушаване на неприкосновеността на жилището
му.
Като ирелевантни относно съставомерността на деянието и конкретната му обществена
опасност съдът оцени фактите, свързани с извършената от подсъдимия интервенция
по отношение на автомобила на подсъдимия, като посочените обстоятелства са
съобразени единствено при установяване на субективната страна на извършеното от
последния деяние. Поради изложеното, съдът не намери за необходимо да проведе
пълно разследване с оглед установяване,
дали М. преди инцидента е вдигнал, изкривил или счупил чистачките на превозното
средство, ползвано от подсъдимия. Това е така, доколкото съгласно установения в
страната правен ред разрешаването на спорове между лицата се осъществява от
компетентните органи по предвидения в закона ред, съотв.
самоуправно осъществените противоправни действия
вкл. срещу личността на лицата, с оглед защита на претендирани
права и интереси са еднакво укорими, както в сучаите, когато претендираното
право не е нарушено, така и когато е реализирано засягане на същото.
Предвид, изложените съображения с оглед на така установената фактическа обстановка, въз
основа на кредитираните по делото доказателства, съдът констатира от правна страна, че с
поведението си Д.П.Ж. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление
по чл. 130, ал.1 от НК, като на 10.03.2019
г. в гр. в. е причинил лека телесна повреда на Д.З.М., изразяваща се в следните
травматични увреждания – счупване на носните кости, разкъсно-контузни
рани по лигавицата на двете устни, травматичен оток и кръвонасядания
по лицето, контузия и кръвонасядания в областта на
гръдния кош и ожулване по левия лакът, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живо.
Безспорно се установява и субективната страна на
извършеното деяние по чл. 130, ал.1 от НК, доколкото от събраните по делото
доказателства, установяващи механизма на осъществяването му, вкл. оръжието, с
което е нанесена телесната повреда, силата и насоката на нанесените удари,
както и техния брой е видно, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него, предвиждал е
престъпните последици и е искал тяхното настъпване, с оглед на което е
осъществил престъплението при форма на вината пряк умисъл.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне характера на отговорността на
подсъдимия, съдът съобрази, че по отношение на същия са налице предпоставките
за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба”, визирана в чл. 78а, ал.1 от НК: за престъплението е
предвидено наказание „Лишаване от свобода до шест месеца” , „Пробация” или
„Глоба”, от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, подсъдимият не е осъждан
не са налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.6 от НК.
Поради изложеното, съдът освободи подсъдимия от
наказателна отговорност като му наложи
административно наказание „Глоба”.
При индивидуализацията на наказанието,съдът
съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на
лицето и младата му възраст. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът
съобрази броя на причинените телесни увреждания. Предвид изложеното, като констатира известен
превес на смечкаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът съдът определи наказанието
„Глоба” между към минималния размер, предвиден в чл. 78а от НК, но над него,
а именно в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.
Относно предявения граждански иск срещу подсъдимия,
съдът намира, че вследствие на осъщественото
деяние и в пряка причинна връзка с него, на частния тъжител са причинени
неимуществени вреди, изразени в болки и страдания. Съгласно чл. 45 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са
пряка и непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Претендираните морални вреди, които са от категорията на
неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при осъществяване на деянието, възраст на
пострадалия и характера на вредните последици.
При формиране на вътрешното си убеждение, съдът взе
предвид, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна
връзка с поведението на дееца, частният тъжител
е претърпял лека телесна повреда, свързана с болки, страдания и отрицателни
преживявания Доколкото от доказателствения материал по делото безспорно са
установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД изхождайки от принципа за
справедливост съдът уважи предявения граждански иск до пълния му размер от 2000
/две хиляди/ лева.
В тази връзка съдът взе предвид характера на
причинените увреждания, техния брой, както и периода на възстановяване на
лицето, за който от материалите по делото не е установено да е продължителен. При
преценка на неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване, съдът отнесе към
посочената категория и преживения от частния тъжител емоционален стрес, който
обичайно обременява психиката на пострадалите от физическа агресия лица.
С оглед на същите съображения, съдът уважи и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата по уважения
иск, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подс. Ж. да заплати на гражданския ищец и частен тъжител
сумата от 800 /осемстотин/ лева, явяваща се направените от същия разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият е
осъден да заплати в полза на държавата сумата от 80 /осемдесет/ лева, явяваща
се 4% държавна такса върху уважения граждански иск, както и да заплати в полза на държавата по сметка на РС-в.
сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева
явяваща се направените в хода на съдебното производство деловодни разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: