№ 91
гр. Благоевград , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501164 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.
Срещу Решение № 503/07.08.2020г., постановено по гр.д. № 351/2020г. по описа на РС П., е
депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. П.Ж. Х., като
пълномощник на Р. В. Б., ЕГН **********, от гр. П., ищец по първоинстанционното гр.д. №
351/2020г. по описа на РС П., с което са отхвърлени предявените от него обективно
съединени искове по чл. 344 ал.1 от КТ.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради това че
същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на
материалния закон. Оплакванията на жалбоподателят са за неправилна оценка на събраните
доказателства, в резултат на което погрешно са приети за установени релевантни за спора
факти, като изводите на съда са довели до неправилното приложение на материалния закон,
за което в жалбата са развити конкретни съображения.
Поддържа се с въззивната жалба, че за да прекрати едностранно трудовото правоотношение
на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, работодателят следва да съобрази изискването на чл. 68 от
КСО по отношение на минималната възраст, а по отношение на осигурителния стаж и
текста на чл. 104 КЗОО. Навадени са доводи, че прекратяването на трудовото
1
правоотношение на Р. В. Б. с „Б.“ ЕАД, е незаконосъобразно, тъй като към момента на
извършването му, същият е отговарял на изискванията за навършена възраст съгласно чл. 68
КСО, но не и на изискването за придобит стаж. Поддържа се, че вместо да съобрази
задължителната сила на предходното решение на ВКС по предходно дело за оспорва
законосъобразността на извършеното уволнение между същите страни, първоинстационният
съд с обжалваното решение е приел, че още към предходното уволнение, Р. В. Б. е имал и
необходимата възраст и необходимия действителен осигурителен стаж за придобиване на
редуцирана пенсия, при условията на чл. 68 ал. 3 от КСО, поради което е отхвърлил
предявения иск за отмяна на уволнението като незаконно. Поддържа се още с въззивната
жалба, че в посочената правна норма са предвидени две хипотези за прекратяване на
трудовото правоотношение, като в обжалваното решение не са изложени доводи, коя от
двете хипотези съдът е намерил за приложима към настоящия казус, поради което
жалбоподателят е поставен в положение на неизвестност по отношение на основанието
което съдът е приел за законно във връзка с прекратяването на трудовото му
правоотношение.
С въззивната жалба се поддържа оплакване за необоснованост на обжалваното решение на
РС П., основано на доводите, че съдът не е обсъдил и не е извършил задълбочен анализ на
всички представени по делото доказателства, като не е отчел че заповедта за възстановяване
на работа на Р. В. Б., няма данни да е била връчвана на въззивника, с което се поставя
принципно и въпроса- дали не е извършено повторно прекратяване на трудовото
правоотношение, преди същият да е бил възстановен на работа след предходното му
уволнение. В обжалваното решение липсват мотиви по така въведения още с исковата молба
правен въпрос, което е свързано с изводите дали е налице злоупотреба с права и превратно
упражняване на работодателска власт.
В контекста на изложеното се сочи с въззивната жалба, че именно предходното уволнение
на въззивника е станало причина за влошаване на здравословното му състояние, поради
което той е бил принуден да упражни правото си да иска отпускането на редуциран размер
на пенсия при неблагоприятната хипотеза на чл. 68 ал.3 от КСО.
При изложените с жалбата съображения, иска се от въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение на РС П., като неправилно и необосновано, като се отмени като
незаконосъобразна заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и въззивника
бъде възстановен на работа на длъжността, която е заемал преди уволнението му. Иска се да
бъде уважен и субсидиарния иск по чл. 225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер
на 22 657.56лв. за времето за което Р. В. Б. е останал без работа поради незаконосъобразното
си уволнение.
Претендират се разноски по делото пред настоящата въззивна инстанция.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен
отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата– „Б.“ ЕАД, чрез
2
пълномощника му юрисконсулт В.Д., с който се иска от въззивния съд, да остави
депозираната жалба без уважение като неоснователна. Поддържа се че обжалваното
решение на РС П. е правилно, обосновано, постановено въз основа на допустим иск и при
спазване на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се с писмения отговор,
че въз основа на събраните от първоинстационния съд доказателства, безспорно е че към
момента на прекратяването са били налице основанията на нормата на чл. 328 ал.1 т. 10 от
КТ, във вр. с чл. 68 ал. 3 от КСО. Акцентира се с писмения отговор на въззивната жлаба, че
за да реализира потестативното право на работодателя за прекратяване на правоотношението
с въззивника, на посоченото правно основание, не е необходимо предварително изявеното
желание на работника, което да съставлява нов юридически факт, възникнал след
сключването на трудовия договор и при наличието на който уволнението е
законосъобразно/Решение № 838 от 17.12.2010г. на ВКС, по в.гр.д. № 1739/2009г. и Решение
№ 379 от 10.01.2012г. на ВКС, по гр.д. № 300/2011г./
Предвид на изложеното, с отговора на въззивната жалба искане се от съда на осн. чл. 272 от
ГПК, да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на РС П., като
правилно и обосновано. Претендират се и направените от въззиваемото дружество разноски
пред настоящата съдебна инстанция, за юрисконсулстко възнаграждение.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и
е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество.
Спазени са правилата на процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за
депозиране на писмения отговор към въззивната жалба.
В пледоариите си при устните състезания по делото и с писмената защита на пълномощника
на въззивника- адв. Х., пълномощниците на страните по делото поддържат доводите си
наведени с въззивната жалба и писмения отговор към нея.
За да се произнесе в рамките на правораздавателната си компетентност, по основанията
наведени с въззивна жалба по делото, въззивният състав на ОС Благоевград съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени пред РС П. обективно
съединени искове по чл. 344 ал.1 т. 1- 3 от КТ, от Р. В. Б., ЕГН **********, от гр. П., ул. «..»
№ 14, област Благоевград, срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „..“ № 66, представлявано от изпълнителния директор В.М., с искане за:
-отмяна на Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-2/11.03.2020г., с който е прекратено на
осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, считано от 12.03.2020г.- трудовото правоотношение с Р. В. Б., с
месторабота Ю. И.- КС П.- Ръководител отдел, на длъжността Началник КС П., поради
3
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и връчено предизвестие № БТГ-
ЕИ/ЧР-Изх.-1/11.03.2020г., издадена от Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД, като
незаконосъобразна;
-възстановяване на ищеца Р. В. Б. на работа на длъжността „Началник КС П.“, която е
заемал от преди прекратяване на трудовото правоотношение;
-заплащане на осн. чл. 225 ал.1 от КТ за времето, през което Р. В. Б. е останал без работа/за
периода от 11.03.2020г. до 11.09.2020г./, в размер на 22 657.56лв., ведно със законната лихва
върху претендираната сума, стичано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на дължмото.
Претендират се и направените пред първата съдебна инстанция разноски по делото.
С исковата молба се твърди че ищецът Р. В. Б. и „Б.“ ЕАД са били в трудово правни
отношения, основани на Трудов договор № 2148033/18.10.2010г., като ишецът е работел в
предприятието на ответника от 18.10.2010г., като към момента на прекратяването на
трудовото правоотношение е заемал длъжността Началник КС П., а обичаяната му
месторабота е в село Р., Община П., където се намира компресорната станция.
Сочи се с исковата молба, за предходно прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца с ответното дружество, въз основа на предходен Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-
Изх.-2/29.03.2018г., извършено на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ- поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът е обжалвал пенсионирането му пред съда
като незаконосъобразно и е поискал неговата отмяна. След трианстанционно развитие на
производството по делото, с Решение № 12 от 04.02.2020г. на ВКС, по гр.д. № 1814/2019г.
на IV г.о. на ГК, е отменено прекратяването на трудовото правоотношение на Р. В. Б. с „Б.“
ЕАД, на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, ищецът е възстановен на работа на длъжността която е
заемал от преди уволнението му, като „Б.“ ЕАД е осъден да заплати на Р. В. Б., сумата
22 657.56лв. обезщетение за шестмесечния период на оставането му без работа, въз основа
на извършеното незаконно прекратяване на трудовото му правоотношение. От мотивите към
цитираното решение на ВКС на РБ е видно, че не са бали налице кумулативно предвидените
в разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КТ условия за пенсионирането на ищеца, тъй като Р. В. Б.
не е имал изискуемия се от закона осигурителен стаж, съобразно чл. 68 и 68а КСО от 38
години и два месеца за мъжете.
Ищецът твърди с исковата молба пред първоинстационния съд, че когато на 11.03.2020г.
след депозирането на заявление пред работодателя се е явил в Ю. И. за да му бъдат
оформени документите и да се върне на работа, без да му е връчена заповед за
възстановяване на работа, отново му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение и нов Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-2/11.03.2020г., издаден от
пълномощник на изпълнителния директор, с което трудовото му правоотношение е било
прекратено, считано от 12.03.2020г.
4
Като основание за незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение, поддържа се от ищеца Р. В. Б., че и при повторното прекратяване на
трудовото му правоотношение, не са налице основанията на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, тъй
като и към този момент ищецът не е имал изискуемия се от закона осигурителен стаж,
съгласно чл. 68 и 68а от КСО. Отделно поддържа се като основание за незаконосъобразност
на уволнението че работодателят преди повторното прекратяване на трудовото
правоотношение, е пропуснал да връчи на ищеца акт за възстановяване на работа, на
заеманата от Р. В. Б. длъжност от преди предходното уволнение. Поддържа се че така
ищецът е уволнен, преди да е възстановен на работа.
С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът „Б.“ ЕАД, чрез пълномощника
си, оспорва изцяло основателността на предявените искове, като моли съда да ги отхвърли
като неоснователни.
Не се оспорва от ответната страна съществуването на валидно трудово правоотношение
между страните по делото, но се изразява становище, че Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-
Изх.-2/11.03.2020г. е издаден от компетентен орган, при стриктно спазване на процедурата
за прекратяване на трудово правоотношение и при спазване на разпоредбите на КТ и КСО.
Във връзка със законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение с
ищеца Р. В. Б., изложени са от ответната страна правни съображения, че право на
работодателят е да извърши преценка дали към деня на прекратяването на процесното
трудово отношение, ищецът отговаря на условията на чл. 68 от КСО, като същото включва
и правото на работодателят да реши да приложи разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ във
връзка с чл. 68 ал. 1 от КСО или при условията на чл. 68 ал. 3 от КСО, както е процедирал и
в конкретния случай. Поддържа се, че прекратяването на правоотношението между страните
по делото е законосъобразно, тъй като към момента на връчването на Акт за прекратяване №
БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-2/11.03.2020г., ищецът Р. В. Б. е бил навършил изискуемата от закона
възрааст- над 66 год. и 2 месеца, като е имал изискуемите години осигурителен стаж/най-
малко 15 години действителен осигурителен стаж/, поради което са били изпълнени
кумулативно предвидените в закона условия за неговото пенсиониране.
Поддържа се с писмения отговор от ответната страна и становището, че за упражняването на
правото на работодателя по чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, не е било необходимо изричното
волеизявление на работника- предварително изявено желание за пенсиониране, като се касае
за нов юридически факт, който трябва да е възникнал след сключването на трудовия договор
и при наличието на който уволнението е законосъобразно и без волеизявлението на
работника.
С писмения отговор на исковата молба, оспорено е и твърдението на ищеца за
незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, поради невръчване
на акта за възстановяване на работа, по повод предишно отменено от съда уволнение.
5
Излагат се съображения, че възстановяването на работника или служителят на работа, не е
поставено в зависимост от издаването на някакъв изричен акт от работодателя. Ако такъв
акт е издаден, то той има само декларативен характер и няма отношение към законността на
новото уволнение, поради което без правно значение е дали същият е бил надлежно връчен
на работника при явяването му на работа.
С отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд, при условията на евентуалност
и при уважаване на предявените искове от съда, направено е възражение за прихващане на
претендираното за изплащане обезщетение от ищеца въз основа на издаденото в негова
полза съдебно решение и сумата от 3 776.26лв., изплатена на Р. В. Б. като обезщетение на
основание чл. 220 ал. 1 от КТ, за неспазване на предизвестието при прекратяването на
трудовото правоотношение.
Пред въззивния съд не са събирани доказателства.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства.
С обжалваното Решение № 503/07.08.2020г., постановено по гр.д. № 351/2020г. по описа на
РС П., първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените за
разглеждане искове по чл. 344 от КТ. Видно е от мотивите изложени към съдебния акт, че
съдът е приел разбирането, че при упражняването на правото на прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, в обхвата на обсъждане на уволнителното
основание от страна на работодателя се покриват както работниците и служители,
придобили право на пълната пенсия за осигурителен стаж и възраст/чл. 68 ал.1-2 от КСО/,
така и онези с придобито право на намалена такава/чл. 68 ал.3 от КСО/, като от значение за
законността на уволнението е дали фактическото основание, на което същото е извършено,
действително е осъществено към датата на прекратяването. Съдът е приел че към момента
на прекратяването на трудовото правоотношение с Р. В. Б., кумулативно предвидените в
разпоредбата на чл. 68 ал. 3 от КСО условия са били налице, поради което работодателят
му- изпълнителният директор на „Б.“ ЕАД надлежно е упражнил правото си по чл. 328 ал.1
т. 10 от КТ и е прекратил на това основание трудовото му правоотношение с предприятието
на ответника.
Настоящият въззивен състав при анализ на събраните доказателства пред първостепенния
съд в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, въз основа на вътрешното си
убеждение и съгласно чл. 12 от ГПК, счита за установено фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, а установява се и от събраните пред
първоинстанционния съд писмени доказателства, че между Р. В. Б. и „Б.“ ЕАД е
съществувало валидно трудовоправно отношение, основано на приетия като писмено
доказателство Трудов договор № 2148033/18.10.2010г. и Допълнитлено споразумение към
него от 15.02.2016г., по силата на което преди прекратяването му, въззивника е заемал
длъжността Началник КС П., с място на работа: КС село Р., община П., по безсрочен трудов
6
договор.
Не е спорно между страните, а установява се и от доказателствата по делото, че трудовото
правоотношение между Р. В. Б. и „Б.“ ЕАД е било прекратявано въз основа на предходен
Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-2/29.03.2018г. на изпълнителния директор на
ответното дружество, извършено на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ- поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, законността на което е била оспорена от служителя
по съдебен ред. С Решение № 253 от 25.10.2018г. по гр.д. № 589/2018г. по описа на РС П.,
исковете по чл. 344 от КТ са били уважени, като първоинстацинното решение е било
потвърдено с Решение № 591 от 06.02.2019г. по в.гр.д. № 968/2018г. на ОС Благоевград.
Срещу въззивното решение е била подадена касационна жалба от Р. В. Б., чрез
пълномощника му по делото, като с Решение № 12 от 04.02.2020г. на ВКС, по гр.д. №
1814/2019г. на IV г.о. на ГК, е отменено прекратяването на трудовото правоотношение на Р.
В. Б. с „Б.“ ЕАД, на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, касаторът е възстановен на работа на
длъжността която е заемал от преди уволнението му, като „Б.“ ЕАД е осъден да заплати на Р.
В. Б., сумата 22 657.56лв. обезщетение за шестмесечния период на оставането му без работа,
въз основа на извършеното незаконно прекратяване на трудовото му правоотношение.
След постановяване на решението на ВКС на РБ с което Р. В. Б. е бил възстановен на работа
в предприятието на „Б.“ ЕАД, въззивникът е депозирал заявление с вх. № БТГ-ЕИ/ЧР-Вх.-
1/11.03.2020г. до Ръководителя на Ю. И., с което изрично е поискал да бъде възстановен на
работа на длъжността Началник КС П., въз основа на Решение № 12 от 04.02.2020г. на ВКС,
по гр.д. № 1814/2019г. на IV г.о. на ГК.
Преди подаването на заявлението за възстановяване на работа, до Изпълнителният директор
на „Б.“ ЕАД е изпратена докладна записка, като с резолюция от 20.02.20г. изпълнителният
директор е разрешил възстановяването на Р. В. Б. на работа в предприятието, в което е
работел преди това и на длъжността която е заемал, както и изплащането на обезщетение в
размер на 22 657.56лв. обезщетение на осн. чл. 225 ал.1 от КТ, за времето през което
служителят е останал без работа поради незаконното си уволнение. В изпълнение на
разпореждането е издадена Заповед № БТГ-ЕИ/ЗАП-79/09.03.2020г., която е приложена в
трудовото досие на въззивника, но няма данни да му е била връчвана след връщането му на
работа.
От документацията намираща се в личното трудово досие на въззивника Р. В. Б., както и от
твърденията на същия като ищец в исковата молба пред първоинстанционния съд,
безспорно се установява по делото, че той се е явил на работното си място за заемане на
длъжността, в срока по чл. 345 ал.1 от КТ, като е бил допуснат от работодателя му на
работното му място.
Установява се от писмените доказателства по делото, че на 11.03.2020г. на работното място
на Р. В. Б., на същия са били връчени:
7
- предизвестие с № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-1/11.03.2020г., с което е уведомен от работодателя си,
че на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, поради придобито и упражнено право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, служителят е известен, че работодателят му възнамерява да
прекрати трудовото му правоотношение с изтичането на 30 дни, на посоченото основание,
като ако не бъде спазен срока за предизвестие, на служителя ще бъде изплатено
обезщетение по чл. 220 от КТ и
- Акт за прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-2/11.03.2020г., издаден от пълномощникът на
Изпълнителният директор- инж. Х.М., с който е прекратено на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ,
трудовото правоотношение с Р. В. Б., заемащ длъжността Началник КС П., с място на работа
Ю. И.- КС П., считано от 12.03.2020г. Като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено- придобито право на пенсия и осигурителен стаж и възраст.
Наредено е изплащането на обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ на служителя, за неспазен
срок на предизвестието, в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
Въз основа на приетите като писмени доказателства от първоинстанционния съд 5 бр.
пенсионни разпореждания, издадени от длъжностно лице при ТП на НОИ гр. Благоевград, и
самата пенсионна преписка, по която те са постановени, се установява по безспорен начин
че:
- към момента на процесното уволнение от 11.03.2020г. въззивникът Р. В. Б. е придобил и
дори надлежно е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68
ал. 3 КСО. Още към 13.04.2018г., когато е подал заявление за пенсиониране е имал и
необходимата възраст /от 66г. и 8м., при изискване за 66г. и 2м./ и съответно действителен
осигурителен стаж (от 33г. 04м. и 21д.)
При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав на ОС
Благоевград, въз основа на самостоятелен анализ на релевантните факти, обвързан от
оплакванията направени с въззивната жалба, при преценката си за съответствие с нормите на
материалния и процесуалния закон, излага следните доводи от правна страна:
Заявената с исковата молба претенция, основана на доводи за незаконосъобразност на
извършеното уволнение, при навадени твърдения за липсата на предвидените в закона
основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т. 10 от
КТ, сочи на предявени за резглеждане пред съда при условията на обективно кумулативно
съединяване, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 - 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ,
като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел че
исковата молба е редовна.
Исковете, предмет на производството по делото, са процесуално допустими, като предявени
от лице с активна процесуална легитимация- уволнения служител, срещу пасивно
легитимиран ответник- оспорващия работодател, като са спазени изискванията за надлежно
упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането им.
8
Обжалваното решение на РС П. е валидно постановено, по искове основани на КТ, даващи
правото на защита на уволненото лице срещу прекратяването на трудовото му
правоотношение, на основание чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, като производството се е развило
между надлежните страни. Обжалваният съдебен акт е обявен от съдебният състав
разглеждал делото и дал ход на устните състезания на първата съдебна инстанция, като е
постановен в изискуемата от закона писмена форма и със съдържание съгласно
изискванията на чл. 236 ал. 1 от ГПК. Същото е постановено в рамките на
правораздавателната компетентност на решаващия съд- РС П., при спазване на правилата за
родовата и местна подсъдност, предвидени в ГПК.
При преценката си за законосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд в
съответствие с разпоредбата на чл. 269 от ГПК е обвързан от оплакванията наведени с
жалбата по настоящото дело. В рамките на правомощията си на въззивна инстанция,
настоящият състав на ОС Благоевград следва при самостоятелен анализ на установената
фактическа обстановка, да изгради собствени правни изводи, като отговори по същество на
оплакванията с жалбата за липсата на предвидените в закона условия като основание за
извършеното уволнение, както и дали работодателят е процедирал законосъобразно при
прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателят с неговия работодател.
Навадено е с въззивната жалба и оплакване за необоснованост на обжалвания съдебен акт,
доколкото се твърди че първоинстанционният съд превратно е тълкувал събраните писмени
доказателства, като си е служил с презумпции, като е допуснал решението да се основава на
предположения, а не на безспорно установени и доказани факти.
Съобразно установената съдебна практика, при производството по оспорване на
законосъобразността на извършеното уволнение, съдът е ограничен не само от
оплакванията, наведени с въззивната жалба, а и от заявените с исковата молба от ищеца
основания за незаконосъобразност, като не може да излага правни съображения, извън
доводите навадени с предявените искове по чл. 344 ал. 1 от КТ. Така установилото се
разбиране е в съответствие с принципа на диспозитивното начало/по аргумент на чл. 6 ал. 2
от ГПК/. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-
малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във
въззивната жалба или по-късно във въззивното производство.
След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови
факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право
на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава.
/Решение № 19 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4322/2013 г., IV г. о., ГК/. Поради
изложените съображения, преценката за законосъобразност по настоящото дело, следва да
бъде извършена в рамките на заявените с исковата молба основания за незаконосъобразност
на прекратяването на трудовото правоотношение- липсата на основания за приложението на
9
разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ е по- точно липсата на изискуемия се осигурителен
стаж на ищеца по чл. 68 или чл. 68а от КСО, както и пропускът на работодателят да връчи
на ищеца заповед за възстановяване на работа, преди да му връчи акт за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ.
В процесуална тежест на страната, която твърди че трудовия договор е прекратен, е да
установи и докаже с допустимите в ГПК доказателствени средства, с какъв акт е извършено
прекратяването, от кой момент е настъпило същото и че прекратяването на трудовото
правоотношение и извършено законосъобразно- в съответствие с материално правните
разпоредби и с процесуалните правила на закона за това.
Уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ се извършва по преценка на работодателя. По
нашето законодателства няма юридическо задължение на работодателя да уволнява
работника или служителя, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, т. е. това е право на работодателя, а не негово задължение. Според същата
разпоредба, в редакцията и след 01.01.2016г., приложима и в конкретния казус, уредено е от
закона право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във
всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. и в
хипотезите на т. нар. "ранно пенсиониране", а не само при придобиване на право на "пълна"
пенсия в общата хипотеза на чл. 68 КСО.
След изменението на чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ от 2016г. законът изоставя изискването за
прекратяване на трудовия договор от работодателя, а именно наличието на право на пълна
пенсия за изслужено време и старост/както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж
и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат
уволнявани по тази разпоредба и придобилите и придобилите право на намалена пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и
принципното обстоятелство, че уволнението по чл. 328 ал. 1 КТ, включително и по т. 10 се
извършва по преценка на работодателя означава, че прекратяването на трудовия договор на
това основание, може да стане и без заявено от работника или служителя желание за
пенсиониране.
Следователно от една страна на работодателят е предоставена от закона възможността, а не
задължението да упражни правото си на прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, както и да извърши преценка дали да упражни това право
при условията на т.нар. „пълна пенсия“ при приложението на чл. 68 ал. 1 от КСО или да
прекрати трудовото правоотошение в хипотезата на т. нар. „ранно пенсиониране“ по чл. 68
ал. 3 от КСО. Тази преценка е суверенно право на работодателят и поради това същата не
подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено фактът дали са спазени
изискванията, визирани в нормата, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния
стаж./Решение № 12 от 24.02.2020г. на ВКС по гр.д. № 1814/2019г. на IV г.о. на ГК/.
Поради изложените съображения от правна страна, безспорно е в настоящия случай че към
10
момента на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, извършено с Акт за
прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-2/11.03.2020г.; БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-2/, работодателят е
разполагал с предоставената му от закона възможност както да реши дали да прекрати
трудовото правоотношение на Р. В. Б. на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ именно към този
момент, така и ако реши да използва потестативното си право за прекратяване на
правоотношението – дали да го направи при условията на чл. 68 ал.1-2 от КСО или при
условията на т. нар. „ранно“ пенсиониране при условията на чл. 68 ал. 3 от КСО, като без
значение за това е била волята на служителя, която в този случай е ирелевантна за
решението на работодателя. На съдебен контрол в този случай подлежи само проверката за
правилното приложение на материалния закон- дали са спазени изискванията на чл. 68 ал. 1-
2 от КСО или на чл. 68 ал.3 от КСО, за придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, при прилагането на общата или специалната разпоредба на КСО.
Следователно при излагане на съображенията на настоящия състав на ОС Благоевград по
основното оплакване, наведено с въззивната жалба- дали работодателят е имал правото и
възможността да реши дали да приложи нормата на чл. 68 ал.1-2 КСО или нормата на чл. 68
ал. 3 от КСО, въззивният съд следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС,
обективирана в решения по чл. 290 ГПК /решение № 22/23.02.2010 г. по гр. д. № 3810/2008
г., III г. о., решение № 321/03.05.2010 г. по гр. д. № 377/2009 г., III г. о., решение №
33/09.03.2010 г. по гр. д. № 2280/2008 г., решение № 220/20.04.2010 г. по гр. д. № 4691/2008
г., решение № 656/26.10.2010 г. по гр. д. № 1912/2009 г., III г. о., решение № 396/20.03.2010
г. по гр. д. № 1324/2009 г., III г. о., решение № 90/15.02.2008 г. по гр. д. № 337/2010 г., IV г.
о., решение № 584/02.11.2010 г. по гр. д. № 1679/2009 г., IV г. о., решение № 373/23.07.2014
г. по гр. д. № 3003/2013 г., IV г. о., решение № 222/01.07.2011 г. по гр. д. № 258/2010 г., IV г.
о., решение № 152/27.04.2011 г. по гр. д. № 957/10, III г. о., решение по гр. д. № 2280/2008 г.,
III г. о., решение по гр. д. № 1169/2009 г., III г. о., решение № 408/11.10.2011 г. по гр. д. №
1657/2010 г., IV г. о., решение № 712/21.12.2010 г. по гр. д. № 1132/2009 г., IV г. о., решение
по гр. д. № 1847/2009 г., III г. о./, а именно: При прекратяване на трудовото правоотношение
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, изискването за придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, може да се съобрази както с общата разпоредба на чл. 68 ал. 1-
2 КСО, така и със специалната норма на чл. 68 ал. 3 КСО/нов - ДВ, бр. 61 от 2015г., в сила
от 01.01.2016г./, като право на работодателя е да прецени, коя от двете норми да приложи.
Това негово право не подлежи на съдебен контрол. Извън обсега за проверката на съда за
законосъобразността на уволнението са обстоятелствата дали е възникнало право на пенсия
по общата или специалната разпоредба на КСО.
Отделно следва задължително да се съобрази от въззивният съд и трайно възприетата
практика, че в закона не се съдържа изискване осъществяването на това право да е
обусловено от предварително изявено такова желание от работника или служителя. Без
значение е дали работникът е подал заявление за пенсиониране, както и дали е направил
искане за т. нар. „ранно пенсиониране“, тъй като това решение е предоставено от закона
11
изцяло в дискрецията на неговия работодател, стига да са налице законовите изисквания за
това. /Решение № 584 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2009 г., IV г. о., ГК/
В нормата на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, не се съдържат ограничения във връзка с времето на
придобиване на правото на пенсия – преди, по време или след сключване на трудовия
договор. Както е посочено в решение № 4 от 9.07.2018 г. по гр. д. № 665/2017 г. на ІV г. о. -
упражняването по предвидения в КСО ред и реализирането от работника/служителя на
правото на пенсия, също не е предвиден в нормата елемент от състава. /Решение № 220 от
16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 313/2018 г., III г. о., ГК/.
Въззивният съд в настоящия си състав, след анализ на събраните от първоинстанционния
съд писмени доказателства, намира за неоснователно основното оплакване наведено с
въззивната жалба- че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на
въззивника Р. В. Б. с въззиваемото дружество- „Б.“ ЕАД, не са били налице кумулативно
предвидените в закона условия за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.
328 ал.1 т. 10 от КТ, тъй като въззивника Б. е отговарял на условието за навършена възраст
съгласно чл. 68 от КСО, но не е отговарял на изискването за придобит стаж.
Съгласно разпоредбата на чл. 68 от КСО/в редакцията ДВ, бр. 61/2015г.- в сила от
01.01.2016г./, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е в две
хипотези. Първата е по чл. 68, ал. 1 и 2, която предвижда право на пълна пенсия при
достигане на определена възраст, която към датата на прекратяване на процесния трудов
договор, е максималната възраст за мъжете от 65 години, както и наличието на определен
осигурителен стаж, който към същия момент е 38 години и 8 месеца. Видно е от събраните
доказателства пред първоинстанционния съд, че въззивника Б. към момента на повторното
му прекратяване на трудовото правоотношение е имал необходимата възраст за
пенсиониране/от 68г. 7м. и 24 дни/, при изискване за 66г. и 6м./ и съответно действителен
осигурителен стаж /от 33г. и 08м./, при изискване за осигурителен стаж от 38г. и 8 м. При
така установеното ищецът не е отговарял на условието за пенсиониране по чл. 68 ал.1 от
КСО, поради липсата на предвидения в закона осигурителен стаж.
Втората хипотеза е на намалена пенсия по чл. 68 ал. 3 от КСО, при достигане на определена
възраст, която към датата на уволнението на ищеца е 66г. и 6 м. за мъжете и 15г.
действителен осигурителен стаж. Налага се извода, че в случая фактическият състав на чл.
328 ал. 1 т. 10 от КТ, във вр. с приложението на разпоредбата на чл. 68 ал.1 от КСО не е
завършен към датата на уволнението на ищеца /12.03.2020г./, защото към този момент Б. не
е можел да придобие нито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68
ал. 1 и ал. 2 от КСО/ в редакцията ДВ, бр. 61/2015г.- в сила от 01.01.2016г./, тъй като не е
имал необходимия осигурителен стаж за това. Безспорно е за настоящия въззивен състав на
ОС Благоевград, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на
Б./12.03.2020г., която е и началната дата на предизвестието за уволнение/, той е можел да
придобие правото на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 3 от
12
КСО/ в редакцията ДВ, бр. 61/2015г.- в сила от 01.01.2016г./, тъй като са били налице
изискуемите кумулативни изисквания на закона за това- навършил е бил съответната
пенсионна възраст /68г. 7 м.и 24 дни/, като е имал и осигурителен стаж по-голям от
предвидения в закона- 15г. действителен осигурителен стаж. Следователно фактическият
състав на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ е бил довършен, при приложението на разпоредбата на чл.
68 ал. 3 от КСО, съгласно която Р. В. Б. е бил навършил както предвидената в закона
пенсионна възраст, така е имал и предвидения в закона осигурителен стаж.
След като работодателят се е ползвал от предвиденото в закона субективно право
едностранно да прекрати трудовото правоотношение на въззивника на осн. чл. 328 ал.1 т. 10
от КТ, той е имал правото на преценка/която не подлежи на съдебен контрол/, при това без
да е необходимо предварително даденото от служителя съгласие за това, да прекрати
трудовото правоотношение на Р. В. Б. с „Б.“ ЕАД, като негово суверенно право е било да
прецени коя от хипотезите на чл. 68 от КСО да приложи- тази по чл. 68 ал.1- за „пълно
пенсиониране“ или тази по чл. 68 ал. 3 за „ранно пенсиониране“, в зависимост от
изпълнението на изискванията на закона за това.
Съставът на ОС Благоевград разглеждащ делото, съобразно компетентността си на въззивна
съдебна инстанция, счита че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено при
спазването на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ, тъй като към този момент са били
налице изискуемите се в закона кумулативно предвидени предпоставки съгласно чл. 68 ал. 3
от КСО. Оплакването наведено с въззивната жалба, че към този момент служителят на който
е прекратено трудовото правоотношение не е отговарял на изискването за придобит
осигурителен стаж е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С въззивната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност на извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение на въззивника Б. с въззиваемото дружество-
„Б.“ ЕАД, тъй като с атакувания акт за прекратяване на правоотношението, не е обосновано
при коя хипотеза е приложен състава на чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ. Така въззвникът е бил
поставен в положение на неизвестност за правното основание на което е прекратено
трудовото му правоотношение.
Това оплакване е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без уважение, тъй
като е направено за пръв път пред въззивната съдебна инстанция, доколкото с исковата
молба не е наведено от ищеца като основание за незаконосъобразност- възражение за
немотивираност на акта с който е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с
ответното дружество. Както вече бяха изложени съображения по-горе в мотивите към
настоящия съдебен акт, освен от оплакванията с жалбата, въззивният съд е обвързан от
наведените основания за незаконосъобразност с исковата молба по делото от ищеца, като
извън предметния обхват на въззивната проверка са доводи, основание на ненаведени в
процеса пред първоинстанционния съд основания за незаконност на атакуваното уволнение.
Дори и да бъде разглеждано по същество, това оплакване е неосноватлено, тъй като в акта за
13
прекратяване на трудовото правоотношение на Р. В. Б. с „Б.“ ЕАД, като основание за
прекратяването е посочена разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, а текстово- „поради
придобиване на право на пенсия и осигурителен стаж и възраст“. Това са обстоятелствата,
които работодателят е следвало да преценява както при приложението на разпоредбата на
чл. 68 ал.1 от КСО, така и при приложението на разпоредбата на чл. 68 ал. 3 от КСО.
Изложени бяха вече правни съображения, съобразно приложимия закон и установената
съдебна практика за това че коя от двете разпоредби на КСО да приложи е суверенно право
на работодателят, което не подлежи на съдебен контрол, а никъде в закона не е въведено
задължение същият и да посочи във връзка с коя алинея на чл. 68 от КСО е извършено
прекратяването на трудовото правоотношение на осн. чл. 328 ал.1 т. 10 от КТ. Достатъчно за
законността на прекратяването на трудовото правоотношение е да са налице кумулативно
изискуемите изисквания на закона по една от хипотезите на чл. 68 от КСО за
пенсионирането на служителя. Ето защо така направеното оплакване, разгледано по
същество е и неоснователно.
Настоящият състав на ОС Благоевград, във връзка с изрично направено оплакване с
въззивната жалба, е длъжен да даде отговор и на въпроса- опорочено ли е прекратяването на
трудовото правоотношение на Р. В. Б. с „Б.“ ЕАД, поради това че на въззивника не е била
връчена от работодателят заповед за възстановяване на работа, преди повторно да бъде
прекратено трудовото му правоотношение на същото правно основание- чл. 328 ал.1 т. 10 от
КТ. Поддържа се в тази връзка оплакване от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че
Б. е бил уволнен повторно, преди да е бил възстановен на работа, т.е налице ли е формално
изпълнение, прикриващо тоталното незачитане на влязлото в законна сила предходно
съдебно решение за възстановяването на Р. В. Б. на работа.
Трудовото правоотношение не се възстановява с отмяната на заповедта за уволнение. То се
възстановява, ако работникът се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на
съобщението на съда или на работодателя за възстановяването му /чл. 345 ал. 1 КТ/. Само
ако работникът или служителят се яви на работа в срока по чл. 345 ал. 1 КТ, трудовото
правоотношение се възстановява и едва след това работодателят може да прекрати така
възстановеното трудово правоотношение на същото или на друго основание. /Определение
№ 788 от 11.07.2017г. на ВКС по гр. д. № 5551/2016г., IV г. о., ГК/ Искът по чл. 344 ал.1 т.2
от КТ е конститутивен, поради което с уважаването му се възстановява трудовото
правоотношение такова, каквото е било преди уволнението. Не е необходим изричен акт на
работодателя в тази насока. Ако такъв е издаден той има декларативно, а не конститутивно
значение.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е доказано безспорно, че Р. В. Б.
е възстановен по съдебен ред на длъжността преди уволнението му, което означава, че
трудовото правоотношение е възстановено във вида, в който е било преди незаконното
уволнение. Не е спорно между страните по делото, а установява се и от твърденията за това
с исковата молба, че на 11.03.2020г. Б. се е явил на работа, на мястото на което е престирал
14
труда си преди уволнението му, като същият е бил допуснат от работодателят му до работа.
Не е необходим изричен акт на работодателя за възстановяване на работа, а само явяването
на работника или служителя в срока по чл. 345, ал.1 от КТ в предприятието, с което да
манифестира волята си да заеме длъжността, на която е възстановен. С това е изпълнено и
задължението му за явяване / Р № 518/08.07.2010 г. по гр.д. № 374/09 г., ІV г.о. на ВКС по
реда на чл.-290 от ГПК/ Ето защо в настоящия случай без правно значение е
обстоятелството, че издадената заповед за възстановяване на Р. В. Б. на работа не му е била
връчена, а само е приложена в трудовото му досие. Фактическият състав на
възстановяването на служителя на работа е бил довършен с явяването му на работното му
място и допускането му от работодателят да започна работа на длъжността, която е заемал
от преди това. Връчването на новата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
не е опорочено, тъй като към този момент въззивникът Б. вече е бил възстановен на работа,
въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение, поради което връчения му Акт за
прекратяване № БТГ-ЕИ/ЧР-Изх.-2/11.03.2020г. на Изпълнителният директор на „Б.“ ЕАД
чрез неговия пълномощник, е произвел правното си действие, като трудовото
правоотношение на служителя с предприятието на неговия работодател е било наново
прекратено.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1
от ГПК, решението на първоинстнационния съд следва да бъде потвърдено, като за този си
извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща и към мотивите на
първостепенния съд, доколкото същите съвпадат с правните изводи на въззивната
инстанция, поради което ги намира за правилни и обосновани.
Следва с оглед на изхода от делото пред въззивната инстанция, да бъде осъден
жалбоподателя Р. В. Б. да заплати на въззиваемото дружество „Б.“ ЕАД, на осн. чл. 78 ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 23 ал. 1 т. 1 от Наредбата за за плащане на правна помощ, сумата
100.00лв., за сторените разноски за юрисконсулско възнаграждение пред настоящата
съдебна инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 503/07.08.2020г., постановено по гр.д. № 351/2020г. по описа
на РС П., като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА Р. В. Б., ЕГН **********, от гр. П., ул. «..» № 14, област Благоевград, да заплати
на „Б.“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „..“ № 66,
представлявано от изпълнителния директор В.М., на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с
чл. 23 ал. 1 т. 1 от Наредбата за за плащане на правна помощ, сумата 100.00лв., за сторените
разноски за юрисконсулско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
15
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок, от съобщаването
му на страните, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16