Р Е Ш Е Н И Е № 412
гр. Пловдив, 07.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в открито съдебно заседание
на 29.03.2017г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при
участието на секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия Бешкова гр. д. № 2916 по описа на съда за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 463 вр. чл. 278 от
ГПК.
Делото е образувано по жалби на Г.П.Б.
ЕГН ********** /длъжник в изпълнителното производство/, П.Г.Б. ЕГН ********** /длъжник в
изпълнителното производство/, Ромекс Инс ЕООД ЕИК ********* /длъжник в
изпълнителното производство/, А.П.Х. ЕГН ********** /трето лице по
изпълнителното дело, което твърди, че е присъединен по право взискател/ и
Балканкар – Мизия – БГ ЕООД ЕИК ********* /длъжник в изпълнителното
производство/ против разпределение от 15.08.2016г
по изпълнително дело № 20168210400654 по
описа на ЧСИ Петко
Илиев рег. № 821 на суми, получени от публичната продан на осем самостоятелни
обекта, находящи се в гр. П., ул. ***
В жалбите са
изложени съображения за неправилност на разпределението. Иска се
отмяната му и извършване на ново разпределение от съда или връщане на делото на
ЧСИ с указания.
Постъпил е писмен
отговор на жалбите
от ответната страна
по тях Си Финанси Груп ЕООД ЕИК ********* /първоначален взискател в
изпълнителното производство/, в който
се изразява становище за тяхната неоснователност.
Не се претендират разноски
Присъединените взискатели – Община Пловдив, Държавата чрез
ТД на НАП и А.Д.С., не изразяват становище.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява становище за недопустимост, евентуално
неоснователност на жалбите.
Пловдивският
окръжен съд, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Жалбите са
процесуално допустими, тъй
като са подадени
от легитимирани лица
срещу подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбите на чл.
462, ал. 2 и чл. 463
от ГПК акт
на съдебния изпълнител
и в срока
по чл. 462, ал. 2 от ГПК в т.ч. жалбата на А.П.Х., която в качеството
си на трето лице твърди, че е присъединен по право взискател и следва да
участва и в двете разпределения /процесното и това предмет на гр.д. №
2917/2016г по описа на ПОС, VІ гр.с., което касае сумите от публичната продан
на имота на ул. Ж./, като основава правото си на учреден в своя полза особен
залог на търговско предприятие, без да уточнява какви активи включва то. При
тези твърдения това трето лице е процесуално правно легитимирано да обжалва
разпределението, като възраженията на ЧСИ касаят принадлежността на правото,
т.е. материалноправната му легитимация, което е въпрос по съществото на спора,
а не по неговата допустимост.
Разгледани по същество, жалбите са
неоснователни:
Жалбата срещу разпределението може да се
основава само на довод за погрешна преценка от съдебния изпълнител относно
кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите
им привилегии. Други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното
изпълнение /напр. при провеждане на способа, чрез който са постъпили сумите/
остават извън предмета на този специфичен контрол. Следователно, преждевременно
би било и позоваването на пороци по публичната продан, тъй като към този момент
все още липсва финалният обжалваем акт – постановление за възлагане. Така е и в
случая – постановленията за възлагане са издадени по – късно и те са предмет на
обжалване по други дела, което е служебно известно на настоящия съд, поради
което свързаните с тяхната незаконосъобразност доводи следва да бъдат
разгледани в образуваните нарочни производства за съдебна проверка на постановленията
за възлагане.
Така предметът на обжалване се концентрира
върху съпоставката между легитимацията на всеки от присъединените кредитори и
съобразените въз основа на нея привилегии и противопоставимост. Следователно
доводите по т. 1, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 са неотносими към правилността и
законосъобразността на разпределението и не следва да се обсъждат. Те ще бъдат
предмет на съдебен контрол в образуваните производства по обжалване на последващите
постановления за възлагане. По тези съображения доказателствените искания в
жалбите бяха оставени без уважение като неотносими, като същевременно второто искане
– за начина на разпределение на сумите, касае въпрос от правно естество, който
не изисква специални знания на вещо лице.
По втория довод в жалбите относно
невключването в разпределението на кредитора с особен залог А.Х.:
По принцип длъжниците не могат да упражняват
чужди права от свое име, т.ч. не могат да защитават правата на трето лице, за
което твърдят, че има качеството на присъединен взискател, на което неправилно
не са разпределени суми. Доколкото обаче това трето лице е и жалбоподател в
случая, доводите ще бъдат разгледани по същество, но същите са неоснователни по
следните причини:
А.Х. не е присъединен по право взискател по
смисъла на чл. 459 ГПК, тъй като е заложен кредитор по ЗОЗ, който съгласно
специалната разпоредба на чл. 32, ал. 5, изр. 2 ЗОЗ до изготвяне на
разпределението може да се
присъедини въз основа на извлечение за вписан залог. До момента на
разпределението няма твърдения и данни това трето лице да се е присъединило по
указания начин, поради което съдебният изпълнител не следва да зачита правата
му.
Наред с това за присъединяването на кредитор
с обезпечен иск по реда на чл. 459 ГПК процесуалният закон изисква изпълнението
да е насочено върху предмета на обезпечението, което предполага конкретно
индивидуализирано имущество, а не съвкупност от активи с ненадлежна
индивидуализация, както е в случая – нито в жалбата, нито в договора за залог,
нито при вписването за пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие
на длъжника Ромекс Инс ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, са посочени конкретни недвижими имоти на търговското предприятие,
върху което е учреден особеният залог.
И не на последно място, договорът за залог на
търговско предприятие е непротивопоставим на трети лица, които придобиват права
върху отделни активи /недвижими имоти/ на заложеното предприятие, когато не е
вписан в имотния регистър /по аргумент от чл. 453 ГПК и чл. 21, ал. 3, изр.
първо ЗОЗ/. Доколкото в случая няма спор, че договорът за залог не е вписан в
имотния регистър, той е непротивопоставим на третите лица – кредитори и взискатели
по изпълнителното дело, поради което А.Х. не може да бъде включена в
разпределението преди тях. Още повече, че в полза на първоначалния взискател е
вписана възбрана върху заложеното имущество, която на основание чл. 457, ал. 2 ГПК ползва и присъединените взискатели.
Следващите доводи в жалбата /трети и
четвърти/ не съдържат конкретни оплаквания, по които съдът да се произнесе, като
и тук жалбоподателите се опитват да упражняват чужди права от свое име – тези
на Държавата и Общината, които не са подали нарочни жалби в защита на
интересите си. Освен това Държавата е присъединен по право взискател само за
публичните вземания от конкретен длъжник, когато изпълнението се провежда върху
конкретно имуществено право на този длъжник или в случая това са длъжниците
Ромекс инс ЕООД и П.Б., като по отношение на последния е изпратено уведомление
за липса на публични задължения. Държавата не е присъединен взискател спрямо
трети за изпълнението лица /А.Х./, както и спрямо другите длъжници, чието
имущество не е предмет на изпълнението. Следователно правилно в разпределението
държавата е включена само за вземанията си от длъжника Ромекс инс ЕООД, чието
имуществено право е осребрено. Същото важи и по отношение вземането на Общината
за местни данъци и такси върху продадените имоти, като по отношение на този
присъединен по право взискател в т. 4 от жалбата не са изложени каквито и да
било нарушения, за да бъдат те предмет на коментар. Същевременно при служебна
проверка на разпределението в тази част съдът не констатира пороци в действията
на ЧСИ.
Всички останали доводи касаят правилността на
постановленията за възлагане и съобразно казаното по – горе нямат отношение към
процесното разпределение, поради което не следва да се обсъждат.
Предвид горното жалбите
са неоснователни и
следва да се
оставят без уважение.
Доколкото
ответникът по жалбите – първоначалният взискател, не претендира разноски, съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
По
изложените съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбите
на Г.П.Б. ЕГН ********** /длъжник в изпълнителното производство/, П.Г.Б. ЕГН ********** /длъжник в изпълнителното
производство/, Ромекс Инс ЕООД ЕИК ********* /длъжник в изпълнителното
производство/, А.П.Х. ЕГН ********** /трето лице по изпълнителното дело, което
твърди, че в качеството си на заложен кредитор е присъединен по право взискател/
и Балканкар – Мизия – БГ ЕООД ЕИК ********* /длъжник в изпълнителното
производство/ против разпределение от 15.08.2016г
по изпълнително дело № 20168210400654 по
описа на ЧСИ Петко Илиев рег. № 821 на суми от
публичната продан на осем самостоятелни обекта, находящи се в гр. П., ул. ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Пловдив
в 1- седмичен срок
от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.