Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 14840 по
описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление:***, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на
сумата от 10 лева, като частична
претенция от общата в размер на 524,79 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско“ на МПС,
сключен със застрахователна полица № BG 0201 18 ********* със срок на валидност от 11.08.2018 г. до
10.08.2019 г., за причинени имуществени
вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „****“, с ****, изразяващи се в
увреждане на предна броня – за боя, настъпили вследствие на ПТП от 26.07.2019
г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
страните е сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица № BG 0201 18 ********* със срок на валидност от 11.08.2018 г. до
10.08.2019 г. за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „****“ с ****,
собственост на ищеца. На 26.07.2019г. ищецът при маневра за паркиране на преден
ход в близост до паркинга на „ПаркМарт“ ударил отрязано колче в долната част с
предната броня. На 29.07.2019г. ищецът се е явил при ответника, като
регистрирал уведомление за настъпило застрахователно събитие
0201-001132/2019-01. Служител на застрахователя извършил оглед и констатирал
следните вреди: Предна броня- БОЯ. На
13.08.2019г. по банковата сметка на ищеца постъпило застрахователно обезщетение
в размер на 114,21 лева. След направено проучване ищецът установил, че
действителната стойност на вредите е в размер на 639 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва сключването на договора за застраховка,
настъпването на застрахователното събитие и уведомяването на застрахователя за
него, както и заплащането на сумата от 114,21 лева като обезщетение за
настъпилите щети. Твърди се, че това е пълният размер на дължимото обезщетение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва иска и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица № BG 0201 18 ********* от 06.08.2018 г.
се установява, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско” за
лек автомобил марка „М.****” с ****, собственост на ищеца, със срок на действие
от 11.06.2018 г. до 10.06.2019 г. Общо дължимата застрахователна премия е
посочена в размер на 676,87 лева, която е изцяло платена.
На 29.07.2019 г. В.С.С. в качеството му на собственик
на МПС е подал при ответното дружество уведомление за щета, в което е посочил,
че на 26.07.2019 г. в гр. Варна, на паркинга на „ПаркМарт“ по време на маневра
за паркиране напред е ударил отрязано колче в долната му част.
Във връзка с уведомлението при застрахователя е
образувана щета. Съставен е опис-заключение от 29.07.2019 г., в който като щета
е описано „предна броня“.
Видно от преводно нареждане от 13.08.2019г. ответното
дружество е заплатило на ищеца сумата от 114,21 лева.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че общата стойност на щетата на
автомобила – предна броня, без да се прилага коефициент на овехтяване, е в
размер на 431,61 лева. Общата стойност на уврежданията по процесната щета –
предна броня, на база на средни пазарни цени, е в размер на 431, 61 лева.
Коефициентът на овехтяване не е приложен, тъй като обикновено се прилага,
когато се влагат нови резервни части при извършване на ремонта, което не се е
случило по текущия спор.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1
от КЗ и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца
е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно
събитие по него, претърпените вреди и техния размер, както и причинно-следствената
връзка между събитието и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се
установяват от доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на
валиден договор за застраховка между тях, за наличието на уведомление от страна
на застрахования за настъпило застрахователно събитие, както и за заплащането
на обезщетение в размер на 114,21 лева.
Спорен между страните е въпроса за размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение за застрахователя, съгласно чл. 405
от КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Последователна е практиката
на ВРК съобразно, която на застрахования се следва обезщетение в размер на
действителната/възстановителната стойност на автомобил, а не обезщетение
съобразно методиката на застрахователя.
Следователно размера на дължимото обезщетение следва
да бъде определен по средни пазарни цени за части и труд, необходими за
възстановяване на автомобила. В този смисъл размерът на дължимото обезщетение е
посоченият в заключението на САТЕ размер от 431,61 лева. От същото следва да
бъде извадена заплатената сума в размер на 114,21 лева, предвид което останало
дължимо е обезщетение в размер 317,40 лева.
Предвид че искът е предявен като частичен за сумата от
10 лева, съдът намира, че същият се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на 50 лева за платена държавна такса, 100 лева за депозит за
вещо лице и 350 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10 лева, заявена като частична претенция от общата в размер на
431,61 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно
договор за застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № BG
0201 18 ********* от 06.08.2018 г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „М.****” с ****, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020 г.
до окончателното плащане, на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на В.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 500 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: